Решение по дело №182/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 77
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20241730200182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Радомир, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200182 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./22.05.2024 г. началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „А. на р. и о. к.“ при Агенция „П. и.“, гр. С. е
наложил на жалбоподателя Г. А. В. административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00
лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № . от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща
представител в съдебно заседание, който моли съда да потвърди обжалваното НП.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
1
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.04.2024 г., в 12,00 ч., на път ., км 41, в посока от с. Д. Д. към гр. Р., при
проверка от контролните органи на АПИ, а именно свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г., се
установило след направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на МПС, модел .№. и ролетка 1304/18 (5 м), че
жалбоподателят Г. А. В. управлява и осъществява движение на ППС с четири оси с две
управляеми оси, марка „Рено“, с рег. № СВ. АЕ, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, превозвайки остатъчна прах от асфалт, при надвишени
норми съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, а именно: при измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24 т, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.
Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно
нарушение, свидетелят Е. С., на длъжност „инспектор“ в Дирекция АРОК, АПИ – С., е
съставил АУАН № ./15.04.2024 г. в присъствието на свидетеля Р. Г., заемащ длъжност
„инспектор“ в Д.АРОК, АПИ - С..
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, след като е разгледал
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал
атакуваното в настоящото производство НП № ./22.05.2024 г., като е приел, че
жалбоподателят Г. А. В. е извършил административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № . от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева.
В хода на съдебното дирене актосъставителят Е. С. и свидетелят по акта Р. Г. изцяло
потвърждават и поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Сочат, че при
проверка и измерване на ППС, управлявано от жалбоподателя, са установили, че предвид
натоварването на осите му, същото е тежко.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от
жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебното следствие, съдът намери
следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения,
съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
2
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на
същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и
правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.
Настоящият състав констатира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които съставляват
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

С АУАН на водача е предявено, че е осъществил движение на процесното ППС –
извънгабаритно, тежко по смисъла на разпоредбите на Наредбата, без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, с което е прието, че са нарушени нормите
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №
./03.07.2001 г.
В НП е формулирано бланкетно, непълно и несъответно на предявеното с АУАН
обвинение, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товар (остатъчна
прах от асфалт) с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено натоварване на
ос, надвишаващо максимално допустимите норми, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Т. е. при еднородни фактически обстоятелства,
с АУАН и НП са предявени различни фактически обвинения срещу дееца. Следва да се
посочи в тази връзка, че осъществяването без разрешение на собственика или на
администрацията, управляваща пътя, на движение на извънгабаритно ППС в рамките на
специалното ползване на пътищата и управлението на извънгабаритно ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване в случаите, в които не се следва издаването на такова
разрешение, изпълват съставите на различни административни нарушения, всяко от които
наказуемо по различен нормативен ред – Закона за пътищата, съответно ЗДвП.
Предвид горното в НП е извършено съществено изменение на
административнонаказателното обвинение, предявено на нарушителя с АУАН.
Фактически с АУАН е предявено извършването на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, предл. второ от ЗП, но е извършена правна квалификация, съответна на извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП. На свой ред
наказващият орган в НП е приел, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз
на товар (остатъчна прах от асфалт), без да има право на това, видно от обстоятелствената
част – с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено натоварване на ос,
надвишаващо максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и е квалифицирал деятелността като административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредба №./03.07.2001 г.
С така извършеното от наказващия орган изменение на
административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН на нарушителя, е
пренебрегната обвинителната функция на АУАН, довело и до нарушаване правото на защита
3
на дееца, което на свой ред рефлектира и върху правилното приложение на материалния
закон. Установеното в своята съвкупност е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Отделно от изложеното дотук, настоящият състав следва да посочи и че материалната
компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на
административни нарушения (АУАН) е разграничена нормативно и следва от изрична
разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН). В
конкретния случай длъжностни лица от Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт
и съответно наложили наказание за нарушение на ЗДвП, което нарушение е включено в
компетентността на други служби за контрол.
В глава 5 от ЗДвП са разпределени правата и задълженията на службите по контрол за
осигуряване на безопасност на движението по пътищата в Република България. В чл. 167а
от ЗДвП като служба за контрол, която контролира заплащането на съответната такса по чл.
10 от ЗП е посочена Агенция „П. и.“. На свой ред, разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 във вр.
с т. 7 от ЗДвП, изрично регламентира случаите, в които компетентни да съставят АУАН и да
връчват електронни фишове са определени от председателя на УС на АПИ длъжностни лица
- за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж,
какъвто не е настоящият случай.
От друга страна, Наредба № ./03.07.2001 г. е издадена на основание законовата
делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който движението на ППС с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както
и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с
министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните
работи. По силата на ЗДвП не е делегирана възможност на съответния министър с
подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол.
Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и
движението на ППС, превозващи опасни товари. Относно контрола на извънгабаритните и
тежки ППС, в Наредбата е разписано, че контролът се осъществява от Агенция „П. и.“ със
съдействието на съответните служби за контрол при МВР, за разлика от възложения контрол
в чл. 166, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 8 от ЗДвП, осъществяван от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „А. а.“.
На основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон, като според ал. 12 на цитираната норма, наказателните постановления за нарушения
по този закон се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност.
Същевременно, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП нарушенията се установяват с актове,
4
съставени от длъжностните лица на Агенция „П. и.“ и на Агенция „М.“ - за нарушения по
републиканските пътища, а съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция „М.“ и на Агенция „П. и.“, с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно, по смисъла на ЗДвП Агенция
„П. и.“ и Агенция „М.“ в частност, осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват
обществени отношения, свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването
им от разрушаване.
От своя страна нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено
наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения, а
именно такива, свързани с безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея
необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните средства,
движещи се без специално разрешение. Правомощията на длъжностните лица на Агенция
„П. и.“ обаче са свързани единствено и само с осъществяване на контрол, с оглед
предпазване на пътищата. В тази насока е и заповед № РД-11-./31.03.2022 г. на председателя
на УС на АПИ, приложена по делото, с която оправомощава длъжностните лица по контрол
по републиканската пътна мрежа да съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона
за пътищата във вр. със Закона за движението по пътищата.
В конкретния случай издаването на АУАН по отношение на нарушение на ЗДвП е
извън правомощията, които притежават длъжностните лица в структурите на Агенция
„П.и.“. Последните могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП. Към тези нарушения актосъставителят и
административнонаказващият орган може да направи привръзка със Закона за движението
по пътищата, но не и нарушението и основанието, въз основа на което се налага, да се
основава само и единствено на ЗДвП.
Дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с Наредба №
./03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА,
се прилага уредбата, регламентирана в закона (в същия смисъл: решение № ./23.02.2024 г. на
АдмС - П. по к. а. н. д. № ./2023 г. и решение №./12.04.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. №
./2023 г.).
От изложеното следва, че актосъставителят и административнонаказващият орган –
длъжностни лица при АПИ, определени от председателя на УС на АПИ, не разполагат с
компетентност да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което налага извод, че обжалваното НП № ./22.05.2024 г. е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №./22.05.2024 г., издадено от началник на
5
отдел „К.по р. п. м.“, Дирекция „А. на р. и о. к.“ при Агенция „П. и.“, гр. С., с което на Г. А.
В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. Л.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева) за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № . от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6