№ 64
гр. Благоевград, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500565 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№ 60883/13.06.2022 г.,
подадена от адв. Б. Ю., като процесуален представител на З. З. Е., с адрес: с. ***, срещу
Решение № 8851 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 351/21 по описа на РС-Г.Д.
В жалбaта се излагат подробни съображения в насока постановяване на атакувания на
съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон, както и за необоснованост, и неправилност. Във връзка с направените
оплаквания се прави искане за отхвърляне на заявената искова претенция.
В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа
подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на атакуваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни в
процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Пред ОС не са събрани допълнителни доказателства.
Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя
изложените от районният съд мотиви,като счита релевираните във въззивната жалба
1
аргументи за порочност на решението за правно несъстоятелни. Не са допуснати и
твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и норми. Не се констатира и
нарушение на материалния закон.
БлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред
настоящата съдебна инстанция не са събрани доказателства, които да бъдат заложени като
допълнение на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Споделя и
правните изводи на решаващия състав на РС Г.Д., които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от
ищците накърнено право, правна квалификация на исковите претенции.
Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е
подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената
тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е
надлежен доклад на делото, с изрично становище на страните по делото, че нямат
възражения по същия. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна
възможност за участие и защита.
Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС
процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен доклад, съгласно чл.146
ГПК, настоящата инстанция преценява като неоснователни. С т. 2 от т.решение № 1/2013 г.
по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В
случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания. Според същата точка от тълкувателното
решение, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е
неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване,
да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде
указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на
съответни доказателства.
2
В настоящият случай въззивната инстанция преценява, че не е налице обосновано оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по
чл. 146 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел правна квалификация на предявения иск
по чл. 108 ЗС. С оглед на това в случая не е налице хипотезата на неправилна правна
квалификация от първоинстанционния съд на предявения иск, като последица от което на
страните да са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и
съответно не е налице необходимост да бъдат давани от въззивния съд указания за
доказване на тези факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Това
разрешение на правния въпрос е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т.2 от
т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка следва да се
отбележи и, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя досежно липсата на отразена в доклада по чл. 146 от ГПК правна
квалификация на възражението за давност и за това, че е ползвател на гаража и съответно
липсата на разпределение на доказателствена тежест по него. За съда не съществува
задължение да дава правна квалификация на въведените от страните, в хода на
производството, възражения. РС правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал на същите в определението си от 26.07.2021 г, в което е обективиран
проекто-доклада по делото, че всяка една от тях следва да докаже обстоятелствата, от които
произтичат претендираните й права и възражения, като подробно и съобразно твърденията
на страните е изброил конкретните факти, подлежащи на доказване в процеса, в т.ч. и и тези
на ответната страна, включително и възражението за давност. В окончателния доклад по
делото, в първото редовно проведено о.с.з. на 11.03.2022г., отново са преповторени всички
релевантни за доклада и спора факти и обстоятелства, ведно с разпределената
доказателствена тежест, като доклада е приет от страните без възражения. Съгласно чл. 146
ГПК първоинстанционният съд има задължението да изготви доклад по делото ,в който
задължително следва да се посочат обстоятелствата , от които произтичат претендираните
права и възражения на страните по спора, тяхната правна квалификация, да се разпредели
доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти , да се отделят
безспорните факти и др. По този начин с доклада по делото решаващият съд определя
предмета на спора. Възможността страните да направят възражения по доклада и да поискат
допълване на становищата си и ангажиране на нови доказателства/ по гражданските дела по
който не е предвидена двойната размяна на съдебните книжа/ в първото по делото редовно
съдебно заседание, не е отречена от законодателя –арг. чл. 143 ал.2 ГПК, поради което при
очертаване предмета на спора , изразеното становище в това съдебно заседание също следва
да се има предвид от гл.т. предмет на спора и рамка на доказване, но само и доколкото
съдът е спазил изискването на чл.143 ал.3 ГПК в това съдебно заседание „страните да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и вземат становище по твърдяните
от насрещната страна обстоятелства”. Доколкото с въззивната жалба се релевират
нарушения на процесуалните правила свързани с неизпълнение на разпоредбите на чл. 143
ГПК и чл. 146 ГПК, то въззивният съд следва да вземе отношение с решението си по
същество. За въззивният съд не съществува правна възможност като въззивна инстанция да
3
разшири предмета на доказване като приеме за спорните факти и обстоятелства, извън тези
очертани с доклада на първата инстанция и становището на страните в т.ч. и наведени нови
факти и доказателствени искания в първото по делото съдебно заседание.
Недопустимо е въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма
данни че са били спорни пред първата инстанция , или за установяването на които изрично
не е вменена тежест на доказване от първата инстанция – т.е. да се разшири предмета на
доказване извън този очертан с доклада по делото, като изненада страните и наруши правото
им на ефективна съдебна защита. Затова и пред въззивната инстанция нови доказателства не
са приобщавани, както предвид преценката за изготвен коректен доклад по делото от
първата инстанция, така и предвид процесуалното поведение на страните пред РС досежно
защитните тези по исковата претенция, липсата на възражения по доклада,
доказателствените искания и изразената им позиция в хода по същество. Така,
законосъобразно, районният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху
спорния имот, както и факта, че имотът се владее от ответника, а ответната страна – да
проведе насрещно доказване, с оглед конкретните си твърдения, подробно посочени.
Като краен извод, с обжалваното решение районният съд е уважил, като основателен и
доказан предявения иск по чл. 108 ЗС, като е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника З. З. Е., ЕГН **********, от с.***, община Гърмен, област Благоевград, че Т. Р.
Г., ЕГН **********, от с.***, община Гърмен, област Благоевград е собственик на
МАСИВНА СГРАДА- ГАРАЖ със застроена площ от 25 (двадесет и пет) квадратни метра,
находящ се в Урегулиран поземлен имот - парцел X (десети), имот планоснимачен номер
163(сто шестдесет и три) от квартал 19(деветнадесети) по действащия план на село ***,
община Гърмен, област Благоевград и е осъдил З. З. Е., ЕГН ********** да предаде на Т. Р.
Г., ЕГН **********, владението върху МАСИВНА СГРАДА- ГАРАЖ със застроена площ
от 25 (двадесет и пет) квадратни метра, находящ се в Урегулиран поземлен имот - парцел X
(десети), имот планоснимачен номер 163(сто шестдесет и три) от квартал 19(деветнадесети)
по действащия план на село ***, община Гърмен, област Благоевград.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, в това число и на
този събран от въззивната инстанция, налага извода за правилно установена от РС
фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови факти и доказателства,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща
към констатациите на РС, като само за допълнение ОС посочва, че крайния извод на първата
инстанция остава непроменен и според въззивния състав. В мотивите на първата инстанция,
след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че ищеца е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
спорния имот. И това е така, тъй като видно и след анализ на събрания пред РС
доказателствен материал се установява, че праводателката на ищеца е била собственик на
процесния гараж, дарен на ищеца заедно с УПИ - парцел X и построените в него жилищна
сграда и стопанска постройка.Поради това презумпцията по чл. 92 от ЗС не е оборена и
4
собственикът на УПИ - парцел X е придобил правото на собственост и върху процесния
гараж. Действително, с Договор за предостъпване право на ползване на недвижим имот от
09.09.1999 година, праводателката на ищеца Джемиле Г. е предоставила за ползване
направения от З. Е. гараж със собствени средства в собствения й парцел, но както видно от
договора, така и от гласните доказателства, се установява, че ответника е бил само
държател, допуснат в имота и собственически намерения по отношение на гаража не е
демонстрирал, поради което и няма как да е придобил същия гараж по давност.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че РС не е съобразил , че със
сключения договор от 09.09.1999г. между Джемиле Г. и З. Е. за предостъпено право на
ползване на недвижим имот – процесния гараж, ответника ползва имота на правно
основание, което е пречка искът да бъде уважен. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС по приложението на чл. 56 ЗС, чл. 60 и чл. 111 ЗС вещното право на
ползване включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се
получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Правото на ползване е едно
от основните видове ограничени вещни права върху недвижимите имоти. Ограниченото
вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право
на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Учредяването на право на ползване върху чужд
недвижим имот е една от сделките, за чиято действителност обаче законът изисква особена
форма – най-строгата форма, позната в нашето право – нотариален акт. Това изискване е
регламентирано в чл. 18 от Закона за задълженията и договорите, според който договорите
за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Страни по нотариалното производство
са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие – в случая –
учредяването на правото на ползване. Те се наричат учредител и ползвател. Сделката се
извършва от нотариус, в чийто район се намира недвижимият имот, върху който се учредява
правото на ползване – предмет на сделката. Вписването на извършената сделка се извършва
от съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.
Нищо от гореизброеното не е налице в настоящия казус и по делото. Така, съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства, както е в настоящия случай.
Безспорно от доказателствата по делото и на база възприетите изводи на въззивния съд
следва, че ограниченото вещно право на ползване по см. на чл. 56, ал. 1 ЗС не е валидно
учредено/ запазено/, при извършване на разпоредителната сделка по договор за
предостъпено право на ползване от 09.09.1999г., в полза на Е.. Тази договор е нищожен,
поради липса на изискуемата от закона форма, тъй като вещно право на ползване върху
недвижим имот се учредява в нотариална форма, съгласно чл. 18 от ЗЗД.
С оглед горното РС обосновано е уважил иска по чл. 108 ЗС. Изложените в тази връзка
съображения се споделят от настоящият състав, тъй като са основани на доказателствата,
5
теорията и константата съдебна практика. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя
пред въззивната инстанция в постъпилата въззивна жалба за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и
материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз
основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на
обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид
детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло. В контекста на
изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва
да се потвърди.
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна Т. Г. се дължат сторените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8851/25.05.2022 год., постановено по гр.дело № 351/2021 год.
на Районен съд- гр. Г.Д..
ОСЪЖДА З. З. Е., ЕГН **********, от с.***, община Гърмен, област Благоевград, да
заплати на Т. Р. Г., ЕГН **********, от с.***, община Гърмен, област Благоевград,
направените разноски по делото в общ размер на 400.00 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6