Решение по КНАХД №1342/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, предявена от ЕТ „***“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община С., обл. П., чрез адв. А. С. против Решение № 453 от 28.04.2025 г. по АНД № 4502/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 42/14.06.2024г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните тр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на търговеца на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, за нарушение по чл. 79, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУАВ е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Навеждат се доводи за наличието на множество материални и процесуални нарушения от категорията на съществените в хода на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. В жалбата се излагат подробни аргументи в тази насока.

В съдебното заседание - адв. А. С. поддържа жалбата, ведно с отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, като претендира сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрк. Бресковска, която моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита за правилно решението на първоинстанционния съд.

Административен съд – Пловдив, като взе предвид събраните в хода на делото доказателство и след като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирана страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да изведе този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд Пловдив е образувано по жалба на ЕТ „****“, против Наказателно постановление № 42 от 14.06.2024г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, с което на едноличния търговец на основание чл. 79, ал. 2 ЗУАВ, за нарушение по чл. 79, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 лв. Производството пред първата инстанция се развило при следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил в Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив сигнал от 04.01.2024г., със Заповед № 17 от 09.01.2024г. на Директора на ОДБХ – Пловдив била определена комисия за извършване на проверка на обект на територията на [населено място], общ. С., съвместно с представители на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив. В изпълнение на тази заповед, на 10.01.2024г. била извършена проверка на обект, представляващ магазин за хранителни стоки, стопанисван от ЕТ „***“, находящ се в [населено място], община С., обл. П., ул. „***“ № 1. Обектът притежавал Удостоверение за регистрация по Закона за храните № 17945/18.04.2017г. и рег. № *********. Магазинът бил отворен и в работен режим. Проверката била извършена в присъствието на Г. Д. М., майка на управителя и собственик на ЕТ „***“ и свидетел по делото, развило се пред първата инстанция. Същата се представила за продавач - консултант.

В хода на извършваната проверка в търговската част на обекта било установено от проверяващите органи наличието на хладилна витрина за охладени месни продукти. В нея били предлагани за реализация и търговия до крайния потребител храни от животински произход - месни заготовки - бахур, кървавица, наденица, пържоли и др., които били без етикет и информация, касаеща произход, идентификационна маркировка, срок на годност и партиден номер, като общото количество на този вид стоки било 17,092 кг. Отново в търговската част на обекта било установено хладилно съоръжение с температурен режим от - 18º С, в което били предлагани за реализация и търговия до крайния потребител замразени месни продукти от животински произход /месни заготовки и разфасовки/, съхранявани в полиетиленови пликове, също без етикет и информация, касаеща произход, идентификационна маркировка, срок на годност и партиден номер, като общото количество на този вид стоки било 10,142 кг. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 0017655/10.01.2024г. Били съставени Разпореждане за забрана № 0003062/10.01.2024г., с което била забранена търговията и реализацията на цялото количество охладени и замразени месни продукти, както и Разпореждане за насочване № 0001307/10.01.2024г. за унищожаване на същите.

В резултат на установеното от проверката, от органите на ОДБХ на 11.04.2024г. в присъствието на управителя и собственика на едноличния търговец, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000155/11.01.2024г. за нарушение по чл. 79, ал. 1 ЗУАВ.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното пред Районен съд – Пловдив Наказателно постановление № 42 от 14.06.2024 г., с което на „ЕТ „***“ на основание чл. 79, ал. 2 ЗУАВ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 лв, за нарушение на чл. 79, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУАВ.

За да потвърди така издаденото наказателно постановление, районният съд приел за доказано, че на процесната дата и място, ЕТ „***“, стопанисващ проверявания обект, е предлагал за реализация и търговия до краен потребител в търговската част на същия охладени месни продукти/месни заготовки – бахур, кървавица, наденица, пържоли и др./ в общо количество 17,092 кг. и замразени месни продукти от животински произход в полиетиленови пликове /месни заготовки и разфасовки/ в общо количество от 10,142 кг., без етикет и без информация, касаеща произход, идентификационна маркировка, срок на годност и партиден номер. Приел, че проверяваният магазин попада безспорно в обхвата на даденото в чл. 2, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 определение за „предприятие“, доколкото чл. 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 прилага за своите цели определенията, дадени в Регламент (ЕО) № 852/2004. Аргументирал своите изводи като се позовал на свидетелските показания на актосъставителя С. Ч., чиито показания ценил като последователни, вътрешно непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, дадени при липса на предубеденост и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Дискредитирал показанията на св. М. като изолирани и неподкрепени от доказателствата по делото, като същите според първата инстанция не били годни да внесат убедителни съмнения във верността и да оборят отразеното в процесните АУАН и НП.

Установил, че намерените охладени и замразени местни продукти от животински произход се предлагали за реализация и търговия до краен потребител в хладилна витрина и хладилно съоръжение, намиращи се в търговската част на проверения обект за хранителни стоки, където именно били открити от контролните органи. Според Районен съд – Пловдив правилно и законосъобразно в конкретния случай била приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗУАВ, като приел че допълването на правната квалификация от страна на АНО не било нарушение от категорията на съществените, тъй като не накърнявало правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно адм. нарушение е било обвинено. Административното наказание било наложено в границите, установени от закона, а в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, включително и по отношение на фактическото описание на нарушението.

Решението на въззивната инстанция е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда.

Разпоредба на чл. 79, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗУАВ сочи, че едноличен търговец или юридическо лице, който/което в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв.

Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, предприятията за хранителни продукти не пускат на пазара продукт от животински произход, обработен в обект, който подлежи на одобрение в съответствие с изискванията на член 4, параграф 2, освен когато той има: а) или здравна маркировка, направена в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004; или б) или, ако цитираният регламент не предвижда поставянето на здравна маркировка, идентификационна маркировка, направена в съответствие с изискванията на приложение II, раздел I, към настоящия регламент.

В конкретния случай правилно районният съд е приел, че санкционираното лице е извършило нарушение на чл. 79, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУАВ. Настоящата касационна инстанция намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба.

ЕТ „***“ е предприятие за хранителни продукти и същото несъмнено попада в обхвата на определението за „предприятие“, дадено в чл. 2, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 853/2004. Районният съд е направил правилна преценка в тази насока.

От събраните пред първата инстанция доказателства – свидетелски показания и констативен протокол № 0017655/10.01.2025г. следва да се приеме, че процесните стоки, имайки предвид факта, че са били разпределени в хладилна витрина за охладени месни продукти и хладилно съоръжение, намиращи се в търговската част на обекта, са били пуснати на пазара за предлагане до краен потребител и реализация. В тази връзка логичен е изводът на първата инстанция, който настоящата приема за правилен предвид преобладаващата доказателствена съвкупност в тази насока. Освен това, в чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002, препращащ към чл. 2, т. 1 на Регламент (ЕО) № 853/2004, е дадено определение за "пускане на пазара", като то означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне. Самият факт на съхранение на процесните месни продукти само по себе си навежда на извод за разпостранението им с цел реализация.

Предлаганите животински продукти за реализация в проверявания обект безспорно не са притежавали здравна и идентификационна маркировка, като по отношение на този факт не е налице спор между страните. Според Раздел I към Приложение II от Регламент (ЕО) 853/2004г. идентификационната маркировка върху месни продукти следва да бъде поставена директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде отпечатана върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката му, или може също да бъде във формата на етикет, направен от устойчив материал, който не може да бъде махнат. Не се установява това изискване да е било спазено.

Твърденията на касационния жалбоподател за наличие на множество нарушения на материалния и процесуалния закон са неоснователни.

По отношение на възражението, че АНО е преквалифицирал състава на извършеното административно нарушение от такова по чл. 79, ал. 1 ЗУАВ в такова по чл. 79, ал. 2 ЗУАВ следва да се направи следното заключение: актосъставителят е длъжен да посочи правната квалификация на установеното от него деяние, като следва да се подчертае, че дадената от него правна квалификация не е окончателна. Окончателна е тази на АНО, тъй като той може да проведе допълнително разследване и съответно да установи и нови обстоятелства – аргумент от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Нещо повече – може да издаде НП и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в настоящият случай отговорността е обективна, безвиновна) – чл. 83, ал. 1 ЗАНН.

На следващо място, според настоящата инстанция констативният протокол № 0017655/10.01.2024г. формално не е част от административно наказателното производство, което съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В случая констативният протокол има значение относно момента на установяване на нарушението, респ. относно преценката спазен ли е срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, в който следва да започне административнонаказателна процедура и в този смисъл няма пречка да бъде ценен като доказателство както от наказващия орган, така и от съда.

Административното наказание е наложено в границите, установени от закона, и по – конкретно – в минимален размер.

Не се установяват съществени нарушения в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.

Деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Хранителните продукти от животински произход подлежат на бърза развала и с оглед на това е предвиден специален контрол съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004г., тъй като употребата на месни храни без идентификационна и здравна маркировка, с неизвестен произход и състав, представлява действително сериозна заплаха и риск за живота и здравето на неограничен брой потребители. Въпреки че нарушението не е резултатно и извършването му да не се свързва с настъпване на вредоносни последици, в случая се касае за предлагане за продажба на месни хранителни продукти - дейност която следва да бъде извършвана при стриктно съблюдаване на законовите изисквания и гарантиране безопасността на здравето на неограничен кръг лица.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. Същото като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от касационния жалбоподател за заплащане на разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение, съдът, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 228 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ следва да присъди поисканото такова в размер на 80 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, ХX касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/28.04.2025г. по АНД № 4502/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 42/14.06.2024г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на ЕТ „***“, [ЕИК] на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига, за нарушение по чл. 79, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУАВ е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ЕТ „***“, с [ЕИК] да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лв., представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.