Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

  №                 12-ти юли          година 2017           град Пазарджик            

                                    

 

                                В   И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на 12-ти юли                                                                         2017 ГОДИНА 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

Секретар: ИВА ЧАВДАРОВА

Прокурор:

Като разгледа докладваното от  съдия РАДИНА

АНД №  1238                                                         по описа за 2017 година

 

За са произнесе решението си, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл.4 от УБДХ.

          Делото е образувано по внесен в съда Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен против С.М.Г. ***, ЕГН: **********, затова, че на 12.07.2017г. около 10.00 часа в сградата на кметство с.Злокучене, находяща се в с.Злокучене, общ.Септември, обл.Пазарджик, ***, в стаята на служител „АПОН” извършва непристойни действия, изразяващи се в отправяне на ругатни, псувни, обиди  „Боклук! Ще те изхвърля през прозореца!”, „Ще те ударя!”, „Ще те оставя на място!”. В последствие я хваща за блузата и започва да блъска служителката в служба „АПОН” Ж.А.И., като се е опитал да я изхвърли през прозореца на стаята, която се намира на втория етаж на кметството.  

          Като прецени събраните доказателства, съдът установи следното:

          На 12.07.2017г. около 10 ч. в близост до сградата на Кметството и по-конкретно в намиращия се там парк се намирали жители на с.Злокучене, които били ангажирани по програма за социално подпомагане. По същата програма в този ден бил поканен да се яви и нарушителят, който лично пред сградата на Кметството бил уведомен от св.Олга Г., че следва да се качи горе и да положи подпис пред св.Ж.И.. След като разменили няколко думи със св.Б., нарушителят се качил на втория етаж. Влязъл в кабинета на св.И. и тя го уведомила, че трябва да положи подпис, за да започне работа по програмата и да се ползва от предвидените социални помощи, които му били отпуснати. Нарушителят започнал да се възмущава на висок глас защо е поканен в 10 ч. , а не по-рано, както и защо му се провежда сега инструктаж и защо тъкмо в този час следва да полага подписите си. Св.И. му дала съответното обяснения по зададените въпроси, които вместо да го успокоят, повече го раздразнили. Той се агресирал спрямо И., нарекъл я „боклук”, заканил й се, че ще я  изхвърли през прозореца и че щя е удари. Заканите и обидата бил изречени на много висок гласи  и били възприети от св.Г.и св.С., които се намирали извън помещението, но успели да ги дочуят поради отворените прозорци.  Те били възприети и от св.Б.. Силно изплашени от проявената агресия Г.и С. се качили в горе в кабинета на И., като С. застанала между нарушителя и И., опитвайки се да предотврати евентуални физическо нападение от негова страна. След като със съдействието на двете свидетелки ситуацията била овладяна, И. се обадила на св.Ц., който дошъл на място и заварил четирите лица в стаята в по-успокоена, но все още скандална ситуация.

          След като изслушал всички свидетели и взел техните обяснения, както и тези на нарушителя св.Ц. съставил настоящия акт по УБДХ. В процесуален аспект актът има своето съдържание, предявен е на нарушителя и е подписан от него и от свидетелите.

          Вменените с акта прояви на дребни хулиганство са частично доказани. В съдебното следствие са формирани две групи доказателствени средства, като едната група е сформирано единствено от обясненията на нарушителя, който признава, че  е бил силно раздразнен в процесната ситуация, но отрича да е извършил което и е да е от приписаните му с акта проявления. Тези обяснения на нарушителя не се потвърждават от нито едно друго доказателствено средство.

          Обратното – те се опровергават от всички останали гласни доказателствени средства, които съдържат еднопосочна информация по същност и хронология на съдържимите в нея обстоятелства. Установено е от показанията на св.И., Г., С. и Б., че в кабинета на първата нарушителят е изрекъл на изключително висок глас към нея обидата „боклук” и заканите „Ще те изхвърля през прозореца!”, „Ще те ударя!”. Тези думи са проява на престъпление против личността, доколкото първата неминуемо съставлява обида, а последните две съставляват закана против личността.

          Основният въпрос, който подлежеше на решаване, дали в случая с оглед на обстановката, която са обективирани действията по отправяне на обидата и заканите, може да има засягане на обществения ред и спокойствие. За преценката на това обстоятелство следва да се има предвид на първо място казаното в ППВС 2/74г. т.5 – „В съдебната практика съществува спор дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал и такъв признак на престъплението. За това съдилищата правилно приемат, че е  налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.”.

          Следва уточнението, че постановлението касае хулигански действия по смисъла на чл.325 от НК, доколкото в състава на това престъпление липсва действително обективен елемент „публичност”. За разлика от него хулиганските прояви по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ имат елемент на публичност, като разпоредбата, която дефинира тези прояви гласни дословно: „Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите… с които се нарушава обществения ред и спокойствие.” Смисълът на тази дефиниция свързва дребното хулиганство с елемент на публичност само досежно непристойните прояви, изразени в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази – тях законодателят изисква да са изречени на публично място пред повече хора. Останалите прояви на дребно хулиганство – оскърбително отношение и държание към гражданите и другите изброени нямат изискване за публичност. Това законодателно решение е оправдано, доколкото ругатните, псувните и другите неприлични изрази са израз само на вербална агресия /обида може и чрез действие/ и в по-малка степен засягат личността. Другите предвидени форми на изпълнителното деяние на хулиганството по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ  засягат в по-голяма степен правото на личността или орган на властта или по-значими обществени отношения и дори градират в „скарване”, сбиване или други подобни действия”. За всички тях липсва изискването за публичност, което е отнесено само за предвидените форми ругатни, псувни или други неприлични изрази.

          Имайки предвид задължителния характер по цитираното постановление, както и направения коментар - процесната ситуация категорично разкрива, че изречената обида и двете закани, цитирани по-горе, съставляват прояви на дребни хулиганство. Установено е несъмнено по делото, че помещението, в което се е развила скандалната ситуация, е било с отворени прозорци. То се намира в сграда, която е обществена по своя характер и находяща се на главната улица на селото и непосредствено пред сградата, в която на втория етаж се намира процесното помещение, е имало хора – един от тях е бил св.Б., другият е бил св.Г., която именно дочувайки от там обидите и заканите от нарушителя, се е качила, за да помогне на своята колежка св.И..

          Установено е от показанията на св.С., че тя е възприела от пейка виковете на нарушителя: „Боклук”, „Ще те хвърля през прозореца!”, като пейката е била в намиращия се в близост парк, като непосредствено пред нея е имало и други жители на селото, които също са възприели вербалната агресия на нарушителя.

          Ето защо, категоричен е изводът, че в процесния случай двете престъпления против личността на св.И. имат характер на непристойни прояви по смисъла на чл.1 ал.2 от Указа. Известно е, че както цитираното постановление, така и съдебната практика, категорично приемат възможността за идеална съвкупност дори между хулиганските действия по чл.325 от НК и тези деяния /престъпления против личността, против собствеността и други/, с които се обективират хулиганските прояви. В случая, доколкото се касае до административно нарушение – по УБДХ, въпросът със съвкупността не стои, тъй като материално-правната регулация не познава институт на съвкупност между административно деяние и престъпление по НК.

          Съдът, с оглед на горните си изводи, призна подсъдимия за виновен в извършването на хулигански прояви, изразяващи се в отправена обида и две закани спрямо св.И.. Изводите за това следват от твърденията на самите свидетели. Факт е, че те са изречени в помещение с отворени прозорци, от което нарушителят е съзнавал възможността те да бъдат възприети от намиращи се или случайно преминаващи пред сградата хора. Факт е, че нарушителят се е качил горе след като е разменил няколко думи със св.Б. и Г., т.е. той е знаел за тяхното присъствие в и непосредствено до сградата. Факт е също, че за да влезе в сградата и се качи в процесното помещение нарушителят е преминал покрай парка, където како установи св.С., също е имало граждани, сред които и самата  тя. С оглед на тези факти, нарушителят е допускал възможността изреченото от него да бъде възприето от повече хора и е съзнавал това. Отделно от това, следва да се има предвид, че помещението, в което той е изрекъл обидата и заканите, се намира в обществена сграда е достъпно за повече хора. Нарушителят е бил наясно и е съзнавал, че във всеки един момент в тази стая може да влезе гражданин или служител на кметството, като стана ясно, че в стаята  е било разположено и работно място за св.Г..

          Съобразявайки степента на вербална агресия и начина, по който същата е била обективирана, както и в какви конкретни престъпни деяния тя се е изразила, съдът намери, че за тези прояви не е наложително нарушителят да бъде санкциониран с по-тежкото от предвидените в чл.1 ал.1 на Указа наказания. Не може да се каже, че в случая има тежко засяган на регулираните обществени отношения. И св.Г., и св.Б. споделят, че непосредствено преди да влезе при И. нарушителят не е бил ядосан и агресивен, тъй като те и двамата са водели разговор с него. Г.дори споделя, че той принципно не е агресивен човек, като в последните години има леко завишаване на агресивния му подход при общуване. Няма данни нарушителят да е извършител на други противоправни или противообществени прояви. Установено е от показанията дори на самата пострадала ,че той е в тежко материално положение и именно поради това, че не получава никакви доходи преживява със социални помощи. Доколкото чл.9 ал.2 на Указа препраща към ЗАНН за неуредените въпроси, следва да се има предвид изискването на ЗАНН за индивидуализация на административното наказание; един от основните критерии за определяне на глобата е имотното състояние на нарушителя.  Всички тези съображения и конкретната противоправна проявеност на Г. мотивира съдът да му наложи наказание под формата на глоба, определена в най-ниския определен размер – 100 лева. Прие се, че това наказание ще внесе целените промени в съзнанието на дееца към спазване на установения правов ред, както и лична и генерална превенция.

          Не се установи по време на инцидента нарушителят да е отправил закана към св.И. „Ще те оставя на място!”. Нито тя, нито останалите свидетели, които са възприели  неговите послания към нея, не са споделили за точно такава закана. Самата И. категорично отрича в показанията си да е била псувана, ругана, да е била хващана за блузата и блъскана, както и по отношение на нея Г. да е правил опит да я изхвърли през прозореца. Ето защо, за всички тези действия, които са вменени на нарушителя като прояви на дребно хулиганство с процесния акт, той следва да бъде признат за невиновен.

          С оглед на горното и на основание на чл.6 ал.1 б.”а” и б.”в” от УБДХ съдът

 

                                             Р      Е      Ш     И :

 

          ПРИЗНАВА С.М.Г. ***, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2017 г.  в с.Злокучене, обл.Пазарджик е извършил прояви на дребно хулиганство, изразяващи се в обиди и закани спрямо Ж.А.И.: „Боклук! Ще те изхвърля през прозореца!”, „Ще те ударя!”, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което и на основание чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за проявените хулигански прояви, изразяващи се в изречената закана спрямо Ж.И. „Ще те оставя на място!”, изречени псувни и ругатни, хващането й за блузата, блъскането й и по опит да я изхвърли през прозореца на стаята, която се намира на втория етаж на Кметството.

Обжалването на решението може да стане 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд – Пазарджик.

При постъпване на жалба делото ще бъде разгледано пред въззивния съд на 14.07.2017г. от 14.00 часа.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: