№ 79
гр. Петрич, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление №24-0314-000630 от 14.11.2024г.
на Началник група в ОД МВР Б.град, РУ Петрич, с което на П. М. Б., с ЕГН-
**********, с адрес /населено място/, за извършено нарушение по чл.123,
ал.1, т.2, б.“В“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 месеца.
В жалбата, подадена от недоволния жалбоподател, чрез адв.Б. от САК се
сочат доводи, с които да обосноват твърдяната неправилност,
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се
твърди че жалбоподателя не е извършил нарушението описано в АУАН и НП,
като се твърди че настъпилото ПТП е с материални щети без пострадали лица.
Твърди се че водачът жалбоподател и изпълнил указанията на полицията и не
е създавал опасност за движението по пътя, като сочи че бил спрял в
аварийната лента и с оглед разпоредбата на т.3 именно поради наличието само
на ПТП с щети е бил длъжен да окаже съдействие по установяване на размера
на щетите, като се навеждат доводи за опасността на участъка поради високо
скоростната отсечката касаеща АМ „С.“ и късния нощен час-23:05 часа, което
сочи като завишена степен на опасност. Като по този начин мотивира
неправилност на квалификацията и липса на съставомерност, мотивиращо и
необоснованост и неправилност на атакуваното НП, поради което се прави
искане за неговата отмяна, както и да се присъдят сторените по делото
разноски. Представя се пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 19.12.2024г. в което се сочи на заплатено адвокатско възнаграждение в
1
размер на 700 лева.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт. С придружително писмо към
представена преписка се заема и позиция, а именно да се остави без
последствия депозираната жалба и да се потвърди наложеното наказание.
Изрично се сочи че наказателното постановление е заплатено.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Б.град,
редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по
жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На 17.10.2024г. в 23:05 часа на АМ „С.“, км.162 с посока на движение от
С. към ГКПП К., св. В. Т. - мл. автоконтрольор при в РУ- Петрич, който е бил
дежурен на смяна в КАТ, заедно със св. Г. П. – служител при ОДМВР Б.град,
РУ- Петрич и в присъствието на свидетелите К. Н. Ч. и Г. И. В. – очевидци,
присъствали при установяване на нарушението, по сигнал за настъпило ПТП
установил на място, че П. М. Б., като водач на товарен автомобил м.“Скания
Р420 ЛА“, влекач с рег.№РК6340ВХ, с полуремарка „Хумбар ХСА2006“, с рег.
№РК0013ЕН, по време на движение в указаната посока е спукал задна лява
гума на полуремаркето и е отбил в аварийната лента, без да е обезопасил пътя
от спуканата гума, която бил оставил на пътното платно, като по този начин е
допуснал ПТП с материални щети, касаеща сблъсък между оставената на
платното разкъсана гума и движещите се по платното лек автомобил м.“БМВ
Х6“ с рег.№СВ7788ХР и лек автомобил м.„Рено Меган“, с рег.№ЕН7928КС.
При това положение, контролните органи установили МПС-та в аварийната
лента, разкъсаната гума на пътното платно в сочената посока, както и
процесното МПС и констатирали нарушението.
При проверка на авариралия ТИР, контролните органи установили, че
водача му спи в кабината, полуремаркето е без една задна лява гума.
Извършели проверка техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ за алкохол
и тримата водачи на МПС-та и показанията на пробите били отрицателни и на
тримата водачи.
След законоустановената проверка, полицейския служител В. Т. и с оглед
възприето и установеното, а именно: че жалбоподателя като водач на товарен
автомобил м.“Скания Р420 ЛА“, влекач с рег.№РК6340ВХ, с полуремарка
„Хумбар ХСА2006“, с рег.№РК0013ЕН, по време на движение по АМ“С.“ , в
посока С.-ГКПП-К. е спукал задна лява гума на полуремаркето, като е отбил в
аварийната лента, без да е обезопасил пътя от спуканата гума, която бил
оставил на пътното платно, като по този начин е допуснал ПТП с материални
щети, касаеща сблъсък между оставената на платното разкъсана гума и
движещите се по платното лек автомобил м.“БМВ Х6“ с рег.№СВ7788ХР и
лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ЕН7928КС, приели че е нарушил чл.123,
ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП, а именно: не взема мерки за осигуряване на
2
безопасността на движението и не оказва помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН
Серия GA Акт №1427055/18.10.2024 г.
Актът бил съставен на място и в присъствието на жалбоподателя, който се
е запознал със съдържанието му, лично е подписал на датата на съставянето
му, като е оформил нарочна разписка за целта и не е сторил възражения.
Актът е оформен чрез подписа на присъствалите очевидци -К. Ч. и Г. В..
Въз основа на съставения АУАН било издаденото атакувано наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание, свидетелите - полицейски служители
обясняват начина по който се осъществила проверката, установените три
МПС-та в аварийната лента, разкъсаната гума на пътното платно, липсваща
една гума на авариралия ТИР, множеството материални щети на авариралите
два леки автомобила, поведението на нарушителя, който спал спокойно в
кабината си, без да е обезопасил по какъвто и да е било начин пътното платно
и поведението на пострадалите лица-които подали сигнала за ПТП и
уведомили АПИ. Актосъставителят сочи че е възприел поведението на водача
на ТИР-а: цит.:“ … не беше притеснен, напротив дори се държеше малко
безотговорно.“
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл.
автоконтрольор В. Т. и свидетелите очевидци на Г. В. и К. Ч., чийто леки
автомобили са с нанесени щети при този сблъсък с разкъсаната гума, както и
на присъствалия при проверката полицейски служител Г. П.; НП № 24-0314-
000630/14.11.2024 г. с подписана разписка за връчването му от нарушителя от
06.12.2024г., справка за нарушител/водач и оправомощителна Заповед,
длъжностна характеристика на мл. автоконтрольор, ведно с протокол от
17.04.2019г. подписана от Т., както и изрично изискана от съда повторно
преписка, постъпила с писмо с рег.№ 314000- 3333/25.03.2025 г. на началника
на РУ – Петрич, писмо на началника на РУ – Петрич с изх.№ 314р-
23122/19.11.2024 г. до ОДМВР – Перник, сектор „ПП“, с което е изпратено за
връчване процесното НП, писмо до началника на Първо РУ – Перник на ВПД
Началник СПП при ОДМВР – Перник, с което е изпратено за връчване
процесното НП, копие НП № 24-0314- 000630/14.11.2024 г. върху което е
отразено, че е връчен оригинален образец от НП на нарушителя на
06.12.2024г. в 9:48 часа, отбелязано е, че обжалва, както и че НП влиза в сила
на 21.12.2024г..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
3
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Разгледана по същество така депозираната жалба се явява основателна, по
следните съображения:
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че видно от съпроводителното писмо на АНО от
21.01.2025г. се сочи че НП е заплатено, което и се доказва от представената и
приета по делото справка за нарушител/водач-т.7 от раздел Наказателни
постановления, в която обаче се сочи в графа платени – „Да“, но в графа
„Статус“ изрично е посочено – обжалване на първа съдебна инстанция.
Въпреки неколкократните опити на съда да бъде представена по делото
административната преписка в цялост, то АНО не е представил доказателство
установяващо, кога е извършено плащането на НП и в какъв размер. Факта на
посочване в съпроводителното писмо, че НП е заплатено е обстоятелство,
което следва да бъде подкрепено с доказателства, а липсата на такива, води до
невъзможността съдът да установи по категоричен начин извършването на
плащането, както и на коя дата е платено то, което е необходимо с оглед
установяване датата на влизане на постановлението в сила в тази му част,
включително и в какъв размер е заплатено, с оглед възможността за преценка
приложимостта на разпоредбата на чл. 79б, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН, в
случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в 14-
дневния срок от връчване на НП е заплатил имуществената санкция. Предвид
липсата на доказателства относно твърдяното плащане съдът би следвало да
прави предположения, а съдебните актове не може да почиват на
предположения.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за
незаконосъобразно.В този аспект напълно основателни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на
вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП, касаещо случаите
при които водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали
хора, до пристигането на органите по буква "б", т.е. органите на МВР,
съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и
да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него,
поради недоказване на всички елементи от състава на административното
4
нарушение, а именно: не са събрани доказателства за вмененото нарушение,
установяващи на пострадали от ПТП хора. Категорично се събраха
доказателства, че има само нанесени щети по двата леки автомобила, но не се
събраха доказателства, а няма дори такива твърдения, че от сочените ПТП-та
има пострадали лица. За да е налице ПТП, съгласно §.6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, е необходимо наличие на събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство, което да е предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В случая не е установено шофиралите двата леки
автомобила лица или други лица да са пострадал и по-точно „наранени“ при
сблъсъка на МПС-та с разкъсаната автомобилна гума. За други последици
измежду така посочените в тази разпоредба не се сочи. В АУАН и в НП също
не е посочено, да има лице, което да е пострадало тоест, че е било наранено,
както и в какво се изразява нараняването му. Дори липсва оплаквания в тази
насока. По този начин от една страна е налице съществен пропуск в
описанието на деянието, като липсва посочване на задължителен елемент от
състава, което не може да се отстрани като порок в последствие, а от друга
страна факта на посочване в диспозитив наличието на пострадало лице пък не
е достатъчно за да обоснове, че е имало такова лице, както и кое е то и какви са
неговите наранявания. Наред с това не може да се подмине факта, че са
събрани само доказателства, относно които никой не спори, че шофьора на
ТИР-а не е отстранил разкъсаната гума от скоростната отсечка на АМ “С.“,
както и никой не спори, че в същата са се блъснали две МПС-та върху които
има щети, но следва да са отбележи, че в акта също така липсва и отбелязване
какви се нанесените щети по вид и размер върху всеки един от двата
автомобила поотделно, което само по себе си е процесуално нарушение, в
случай че съда би приел за правилна въздигнатата правна норма за
квалификация за нарушение в АУАН, преповторено и НП. А при така събран
доказателствен материал и изложена фактическа обстановка би следвало
обвинението да е по реда на т.3, като наказващият орган с оглед събраните
доказателства следва да прецизира по коя именно от буквите от а до в на т.3 по
чл.123, ал.1 би следвало да повдигне обвинението на нарушителя, така че да
не създава неяснота относно нарушението, нарушената правна норма, които
следва да бъдат в единство, в противен случа се достига до неразбиране в
какво именно е обвинен нарушителя и така да се ограничава правото му на
защита, като съдържането на подробно описание на обстоятелствата на
нарушението е от значение за съставомерността му и за параметрите на
вмененото нарушение. По тази причина настоящият съдебен състав намира,
че депозираната жалба е основателна, като процесното НП следва да се
отменят по отношение на обвинението за нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„В“от ЗДвП, като недоказано, за което е наложено санкции на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоби в размер на 150,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месец.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя позицията на защитата,
5
че случаят е относим към маловажните такива, именно и поради проявената
неглижираност на ситуацията от страна на водача -жалбоподател. По-скоро
съдът счита, че е защитна позиция посоченото в жалбата обяснение, че се
касаело до скоростно трасе, в тъмен участък от пътя и в късен нощен час,
поради което водачът не е предприел необходимите предохранителни мерки за
да обезопаси или сигнализира за препятствие на пътното платно, касаещо
оставянето на разкъсана гума на управлявано от именно този водач МПС, като
по този начин се е стигнало до две ПТП-та на леки автомобили с разкъсаната
гума, върху които са нанесени имуществени щети. Предвид което съдът счита,
че правилно административно наказващия орган не е определил, че се касае за
маловажен случай.
С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателя. Неговият
защитник е претендирал в срок такива в размер на 700 лева, като е доказал
плащането им в брой, чрез представен договор за правна защита и съдействие
от 19.12.2024г..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0314-000630 от 14.11.2024 г.,
издадено Началник група в ОД МВР Б.град, РУ Петрич, с което на П. М. Б., с
ЕГН-**********, с адрес /населено място/, за извършено нарушение
по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150,00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Б.град да заплати на П. М. Б., с ЕГН-**********,
с адрес /населено място/ сумата от 700,00 лева, сторени разноски за един
адвокат пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Б.град по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6