Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря С.А.и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова
КАД № 77 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е въз основа на касационна жалба, подадена от Е.Й.И., в момента в Затвора в гр.Ловеч, срещу решение № 243/11.12.2019г.,
постановено по АД № 465/2019г. по описа на Административен съд – град Шумен, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от касатора иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в останалата му част и до размера на претендираното
обезщетение над 36 лева до 500 лева, ведно с претендираната лихва в размер над
17,95 лева до 250 лева.
Касаторът изразява несъгласие с
постановеното решение в атакуваната му част и моли същото да бъде отменено и
вместо него постановено ново решение, с което да се уважи предявената искова
молба против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» за заплащане на обезщетение
за причинените му за период
от пет дни (от 10.09.2014г. до 12.09.2014г. и от 17.10.2014г. до 20.10.2014г.) неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, за сумата
над 36 лева до пълния
претендиран размер от 500 лева, ведно с
претендираната лихва в размер над 17,95 лева до пълния претендиран размер от 250 лева, за периода от края на
увреждането през 2014г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В съдебно заседание, касаторът се
представлява от назначен процесуален представител адв.Н.Т., която от името на
своя доверител заявява, че поддържа касационната жалба и по аргументи за
неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част отправя искане за
неговата отмяна. В тази връзка твърди, че по делото са установени по
безспорен начин незаконосъобразните действия и бездействия, осъществени от
администрацията на ареста спрямо Е.И., изразяващи се в това, че е пребивавал в
следствения арест в гр.Шумен при изключително лоши битови и нечовешки условия,
както и при унизително отношение спрямо задържаните лица. С оглед на това
счита, че искът е доказан по основание и размер, поради което отправя искане за
отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, уважаващо предявената искова претенция за
сумата над 36 лева до 500 лева, ведно с претендираната
лихва в размер над 17,95 лева до 250 лева.
Ответната страна - Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията» - гр.София, чрез процесуалния си
представител ст.юрисконсулт С.С., в депозиран писмен отговор оспорва
касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и
моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – град Шумен дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага обжалваното решение като валидно, допустимо и
правилно, да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение,
постановено в производство по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, състав на
Шуменския административен съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София да заплати на Е.Й.И.
сума в размер на 36 (тридесет и шест) лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в гр. Шумен
за периода от 17.10.2014г. до
20.10.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 17,95 лева (седемнадесет
лева, деветдесет и пет стотинки), изчислена върху сумата на обезщетението за
периода от 21.10.2014г. до 19.09.2019г., както и законната лихва върху сумата
на обезщетението от датата на исковата молба (19.09.2019г.) до окончателното
ѝ изплащане; както и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Е.Й.И.
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение над 36 лева до
500 лева, ведно с претендираната лихва в размер над 17,95 лева до 250 лева. За да постанови този
резултат, съдът е констатирал, че исковата претенция в частта й, основаваща се
на твърдения за причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия /
бездействия, осъществени в периода от 17.10.2014г. до 20.10.2014г., е
основателна в частта й за сумата от 36 лева главница (за престой от 3 дни в
Ареста в гр.Шумен), върху която сума се дължи мораторна лихва в размер на 17,95
лихва в периода от 21.10.2014г. до 19.09.2019г. и законна лихва от 19.09.2019г.
до окончателното й изплащане. Досежно исковата претенция в останалата й част до
размера на претендираното обезщетение над 36 лева до 500 лева, ведно с
претендираната лихва в размер над 17,95 лева до 250 лева, считано от
21.10.2014г. до 19.09.2019г., основаваща се на твърдения за причинени вреди в
резултат на незаконосъобразни действия / бездействия, осъществени в периода от 10.09.2014г.
до 12.09.2014г., е приел, че е погасена по давност, при направено възражение за
това от ответника по делото, доколкото исковата молба е депозирана в ШАдмС на 19.09.2019г.
(изпратена с писмо с пощенско клеймо от 18.09.2019г.), поради
което я е отхвърлил. Предмет на касационно оспорване е атакуваното решение в
отхвърлителната му част.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение в
атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от с.з. За да възникне
законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на
действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално
причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.
При установената по делото
фактическа обстановка, правилно е приета в обжалваното решение неоснователност
на исковата претенция в частта й, отнасяща се за периода от 10.09.2014г. до
12.09.2014г., поради погасено по давност право на иск.
Предявеният от Е.Й.И. иск против
ГДИН в тази му част се основава на това, че в периода, в който е пребивавал в
следствения арест в гр.Шумен от 10.09.2014г. до 12.09.2014г., е бил подложен на
нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна
площ, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Установява се от доказателствата по делото и, че ищецът е пребивавал
в следствения арест в гр.Шумен в посочения в исковата молба период от 10.09.2014г.
до 12.09.2014г., а исковата молба е подадена пред ШАдмС по пощата с писмо с
положен изх.№ 3897/17.09.2019г. по описа на Затвора гр.Ловеч и пощенско клеймо
от 18.09.2019г. При тези безспорни факти, правилно съдът е приложил
разпоредбите на чл.110 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с §1
от ЗР на ЗОДОВ, съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая давността е
изтекла преди предявяване на иска, като своевременно е направено възражение от
ответника за настъпилото погасително действие.
Правилно
административният съд е приел и, че исковата претенция в частта й, отнасяща се
за периода от 17.10.2014г. до 20.10.2014г., е неоснователна за сумата над 36
лева главница до пълния претендиран размер от 500 лева и над 17,95 лева до
пълния претендиран размер от 250 лева. В тази връзка по делото е установено по
безспорен начин, че в периода от 17.10.2014г. до 20.10.2014г. Е.И. е бил
поставен в нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на естествена
светлина, чист въздух, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и
липса на престой на открито, т.е. в условия, представляващи нарушение на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека, както и, че
в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на ГДИН е претърпял
неимуществени вреди. Размерът на тези вреди е напълно съобразен с изискванията
на чл.52 от ЗЗД, доколкото е определен по справедливост, при съобразяване на
относително краткия престой при установените неблагоприятни условия, както и
предвид характера и интензитета на причинените страдания и негативни преживявания.
Обосновано предходната съдебна инстанция е приела, че доколкото в пилотното
решение Н. и други срещу България е присъдено обезщетение от 6750 евро (13230 лв.)
за период от 3 години и 10 дни или 11, 97лв. на ден, размерът на дължимото
обезщетение за престой от три дни е в рамките на 36 лева. В тази връзка административният съд е изложил
подробни аргументи, които напълно се споделят от касационната инстанция и
последната препраща към тях, на основание чл.221, ал.2 , изр.2 от АПК.
В обобщение на изложеното
Шуменският административен съд приема, че първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение в атакуваната му
част. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение в обжалваната му част, или
несъответствие с материалния закон.
Така мотивиран Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение
в атакуваната му част, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Е.Й.И.
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение над 36 лева до
500 лева, ведно с претендираната лихва в размер над 17,95 лева до 250 лева, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/11.12.2019г.,
постановено по административно дело № 465
по описа за 2019г.
на Административен съд – Шумен, в
обжалваната му част, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Е.Й.И. с
ЕГН **********, в момента в Затвора - гр.Ловеч, иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в останалата му част и до
размера на претендираното обезщетение над 36,00 лева до 500,00 лева, ведно с
претендираната лихва в размер над 17,95 лева до 250,00 лева.
Решението
в останалата му част, с която е
осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София да заплати на Е.Й.И. с ЕГН **********, в
момента в Затвора - гр.Ловеч, сума в размер на 36,00 (тридесет и шест) лева, представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в гр.
Шумен за периода от 17.10.2014г. до
20.10.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 17,95 лева (седемнадесет
лева, деветдесет и пет стотинки), изчислена върху сумата на обезщетението за
периода от 21.10.2014г. до 19.09.2019г., както и законната лихва върху сумата
на обезщетението от датата на исковата молба (19.09.2019г.) до окончателното
ѝ изплащане, е влязло в законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2. ............................