гр. София,
№................. /............... г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Н-Б ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА в. гр. дело № 14479 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“, срещу решение № 183101 от 02.08.2019 г. по гр.д. № 70072/2018 г. на Софийския районен съд, 29-ти състав, с което е уважен предявеният от „Б.В.И.Г.“ АД против Агенция „П.И.“ осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 101,57 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мицубиши“, с per. № ******, вследствие на ПТП, настъпило на 28.03.2018 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-81 София-Монтана, ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Недоволен от първоинстанционното решение ответникът Агенция „П.И.“ го обжалва като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Посочва, че по делото не е представен протокол за ПТП. Счита, че по делото не се установява настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и причината за настъпилите вреди. Твърди, че водачът на превозното средство се е движел с несъобразена скорост. Твърди, че ищецът не е извършил самостоятелна проверка преди да направи плащане по заведената щета. Посочва, че представената по делото застрахователна полица не съдържа покритите рискове, а това е необходим реквизит. Счита, че процесното събитие не е покрит от застрахователя риск, както и че представените по делото общи условия не са приложими. Твърди, че в застрахователната полица не е посочено допълнително покритие „гуми”, а единствено клаузата „Пълно Каско”. Посочва, че застрахователят е следвало да провери дали вредите се дължат на умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали вредите са резултат от друга повреда и се изключва застрахователното покритие. Счита, че застрахователят е извършил плащане в нарушение на общите условия. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна З. „Б.В.И.Г.” АД. В откритото съдебно заседание представителят на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира разноски.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на З. „Б.В.И.Г.” АД, с която е предявен против Агенция „П.И.“ осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 101,57 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мицубиши“, с per. № ******, вследствие на ПТП, настъпило на 28.03.2018 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-81 София-Монтана, ведно със законната лихва от
31.10.2018 г. до окончателното изплащане. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че причина за настъпилото ПТП, е необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, за което отговорност носи ответника, че това ПТП представлява покрит при ищеца риск, както и че ищецът е заплатил обезщетение в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“. Решението на първата инстанция се обжалва в неговата цялост, като по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, по който ищецът е застраховател; 2/ настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по застраховката; 3/ застрахователното събитие да е настъпило поради действие или бездействие на служители на ответника; 4/ отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД - противоправно поведение на служители на ответника при или по повод изпълнението на възложената от него работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите; 5/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение по този договор;
От показанията на свидетеля З. се установява, че на 28.03.2018 г. свидетелят е управлявал лек автомобил „Мицубиши“, е per. № ****** и се е движил по републикански път II-81 София-Монтана, в посока гр. София, в района на „Бучин проход”, когато автомобилът е попаднал е предна и задна десни гуми в необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на ПТП-то са настъпили материални щети на лекия автомобил. Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от показанията на свидетеля З., които настоящият състав напълно кредитира като ясни и последователни. Свидетелят е пряк очевидец на ПТП, показанията му са подробни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Посоченият по-горе механизъм на ПТП се установява от комплексната преценка на съдебната автотехническа екпертиза и показанията на свидетеля З.. Заключението на автотехническата експертиза по делото потвърждава, че щетите по автомобила са в причинна връзка е посочения механизъм на ПТП, а доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на жалбоподателя, че по делото не е изяснено дали щетите са резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от повреда поради износване, стареене на материал или скрит дефект. Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП, възлиза на 225,84 лева.
По делото е представена застрахователна полица № 47041718704000036 от 22.05.2017 г., от която се установява, че за лек автомобил „Мицубиши“ е per. № ****** е сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца. Срокът на застрахователното покритие е определен за периода от 00:00 часа на 23.05.2017 г. до 00:00 часа на 23.05.2018 г., а застрахователната сума - в размер на 3000 лева. Според посоченото в полицата и видно от приложените общи условия на ищеца, застраховката е сключена при клауза „Пълно каско“ и покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП, изразяващо се в попадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно също представлява покрит застрахователен риск, а доводите на ответника за противното са неоснователни. Допълнителен аргумент за този извод съобразно представените общи условия, приложими към договора за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 47041718704000036 от 23.05.2017 г., е тълкуването на чл. VI от частта, в която е регламентирано допълнителното покритие „гуми“. Според посочената клауза не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба. По арг. на противното, когато повредата на гумите е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието „пълно каско“, а не зависи от това дали страните са уговорили допълнително покритие „гуми“. В тази връзка и чл. IV, в която е предвиден обхватът на покритието „гуми“, същото покрива повреди на гуми, настъпили при внезапна повреда, както и следствие на злоумишлени действия на трети лица.
По делото са представени опис-заключение по претенция и доклад по щета № 470417181816311, от които се установява, че ищецът е определил обезщетение в размер на 101,57 лева, като е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в този размер, видно от преводно нареждане от 16.04.2018 г.
Процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника Агенция „П.И.“ /АПИ/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на дупка, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя - ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности. В случая тези вреди се изразяват в причинените материални щети по автомобила, които както беше посочено според заключението на вещото лице са в размер на
225,84 лева. По делото се установи, че застрахователят е изплатил сума в размер на 101,57 лева, а
По делото е представена застрахователна полица № 47041718704000036 от 22.05.2017 г., от която се установява, че за лек автомобил „Мицубиши“ с per. № ****** е сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца. Срокът на застрахователното покритие е определен за периода от 00:00 часа на 23.05.2017 г. до 00:00 часа на 23.05.2018 г., а застрахователната сума - в размер на 3000 лева. Според посоченото в полицата и видно от приложените общи условия на ищеца, застраховката е сключена при клауза „Пълно каско“ и покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП, изразяващо се в попадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно също представлява покрит застрахователен риск, а доводите на ответника за противното са неоснователни. Допълнителен аргумент за този извод съобразно представените общи условия, приложими към договора за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 47041718704000036 от 23.05.2017 г., е тълкуването на чл. VI от частта, в която е регламентирано допълнителното покритие „гуми“. Според посочената клауза не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба. По арг. на противното, когато повредата на гумите е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието „пълно каско“, а не зависи от това дали страните са уговорили допълнително покритие „гуми“. В тази връзка и чл. IV, в която е предвиден обхватът на покритието „гуми“, същото покрива повреди на гуми, настъпили при внезапна повреда, както и следствие на злоумишлени действия на трети лица.
По делото са представени опис-заключение по претенция и доклад по щета № 470417181816311, от които се установява, че ищецът е определил обезщетение в размер на 101,57 лева, като е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в този размер, видно от преводно нареждане от 16.04.2018 г.
Процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника Агенция „П.И.“ /АПИ/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на дупка, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя - ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности. В случая тези вреди се изразяват в причинените материални щети по автомобила, които както беше посочено според заключението на вещото лице са в размер на
225,84 лева. По делото се установи, че застрахователят е изплатил сума в размер на 101,57 лева, а
регресното вземане възниква за по-малката от двете суми и в случая това е платеното. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е установено дали водачът на лекия автомобил не е бил употребил алкохол. Доказателства за това обстоятелство не са били представени в хода на процеса, а в тежест на жалбоподателя е да докаже това свое възражение. По делото не се установи и следващото възражение на жалбоподателя, а именно, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.
Поради изложените съображения доводите на въззивника са неоснователни, а решението на СРС - правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. С оглед този изход на въззивното производство право на разноски има само въззиваемата страна „З.Б.В.и.г.“ АД. Дружеството е представлявано от адвокат и е заплатило сумата от 360 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, което се установява от представената по делото фактура № ********** от
13.09.2019 г., поради което същото следва да бъде присъдено в полза на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183101 от 02.08.2019 г. по гр.д. № 70072/2018 г. на Софийския районен съд, 29-ти състав.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „********на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК сумата от 360 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.