№ 94
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000154 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 108 от 18.04.2024 г. по търговско дело №
20232100900325 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Сл. бр. Х. Х.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Несебър, КК „Сл. бр.“, хотел „Т. П.“
против ответника „К. Тр.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 14, за заплащане на сумата от
190140,96 лева, дължима за предоставени хотелиерски услуги по настаняване
на туристи в хотелите „Т. П.“ и „Т. П. Ап.“ в КК „Сл. бр.“ съгл. фактура №
********** от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от
завеждането на делото на 31.07.2023г. до окончателното изплащане. В полза
на ищеца са присъдени деловодни разноски.
Ответникът „К. Тр.“ ООД е подал въззивна жалба, с която атакува
решението като недопустимо, тъй като било постановено по нередовна искова
молба – без ясна обстоятелствена част и при ненадлежно упражняване на
правото на иск. Ищецът бил представляван от двама изпълнителни директори
със съвместни представителни правомощия, но исковата молба, уточненията и
допълненията към нея, както и доказателствените искания, били поддържани
1
само от единия от тях – П. Ян.. Не било взето под внимание становището на
другия изпълнителен директор – Й. Д. Й., че не поддържа иска.
Решението се обжалва и като неправилно, тъй като било постановено
в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Докладът на първоинстанционния съд не отговарял на изискванията
на чл. 146 от ГПК. Той не съдържал точна правна квалификация на
претенцията. Приетите писмени доказателства били твърде общо описани.
Освен това те не били заверени от редовно упълномощен адвокат.
Не било установено сключването на договор, по силата на който
ответникът да е възложил на ищеца настаняване на туристи в хотели при
определени ценови условия. Изслушаните в тази насока свидетелски
показания били недопустими. От друга страна те не били конкретни и били
противоречиви.
Вещото лице по счетоводната експертиза не било установило, че
ищецът водел редовно счетоводство и че издадените от него документи били в
съответствие с данъчното законодателство.
Процесната данъчна фактура от 31.07.2018 г. не била подписана от
ответника. Не било изяснено дали той е ползвал за нея данъчен кредит по
ЗДДС. Освен това тя се отнасяла за услуги извън процесния период (юли 2018
г.).
Първоинстанционният съд не уважил искането на ответника по чл.
190 от ГПК за задължаване на ищеца да представи всички документи,
послужили за издаване на процесната фактура. Не били допуснати и
поставените от ответника задачи към експертизата за извършване съпоставка
между вписаните в т. нар. инвойс-фактури номера на ваучери и имена на
туристи с тези по резервационната програма на ищеца за юли 2018 г. Затова
тези искания се поддържат пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 3
от ГПК.
Ищецът „Сл. бр. Х. Х.“ АД е оспорил жалбата с писмен отговор,
подписан само от единия изпълнителен директор – П. Ян.. Поискал е
назначаване на особен представител на дружеството поради конфликт на
интереси по отношение на другия изпълнителен директор – Й. Й., който бил
баща на К. Й. – управител на ответното дружество. Искането е било уважено
от окръжния съд. На ищеца са назначени двама особени представители по
реда на чл. 29, ал. 4 от ГПК – адв. Е. К. и адв. С. К. от АК - Бургас, които са
приподписали отговора.
2
В отговора са развити доводи в подкрепа на обжалваното решение.
Изтъкнато е, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото. Съгласно изслушаната
експертизата процесната данъчна фактура била осчетоводена при ответника с
право на пълен данъчен кредит по ЗДДС. Свидетелските показания били
допуснати за установяване, че страните се намирали в трайни търговски
отношения, в рамките на които били оказани и процесните услуги.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата и по направените с нея доказателствени искания с определение от
16.09.2024 г.
По същество съдът съобразява следното:
Няма спор, че ищецът “Сл. бр. Х. Х.” АД стопанисва хотелите „Т. П.“
и „Т. П. Ап.“ в КК „Сл. бр.“, а ответникът „К. Тр.“ ООД е туроператор,
развиващ дейност по Глава VІІ от Закона за туризма.
В исковата молба се сочи, че от 2014 г. страните се намирали в
трайни търговски отношения, по силата на които ответникът организирал
почивката на туристи в хотелите на ищеца като му заплащал стойността на
направените резервации срещу издаване на данъчни фактури. В тази връзка
била издадена и Фактура № 6561 от 31.07.2018 г., която била надлежно
осчетоводена. Предявеният иск е за заплащането на стойността й от 190140,96
лева ведно със законната лихва от завеждането на делото на 31.07.2023 г.
Претенцията е с правно основание чл. 355 ТЗ вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е оспорил иска. Възразил е по редовността на
процесуалните действия, извършвани от името на ищцовото дружество, което
се представлява от изпълнителните директори Й. Д. Й. и П. Д. Ян., действащи
заедно. Всички процесуални действия след подписването на исковата молба
обаче били извършени само чрез Ян.. Затова процесът бил нередовно воден.
Исковата молба била неясна. С доклада на първоинстанционния съд не били
дадени указания по отстраняването на коментираните нередовности.
По същество ответникът е оспорил постигането на съгласие между
страните за цената на туристическите услуги. Изтъкнал е също, че не било
доказано предоставянето на услугите.
Оплакванията за нередовности в исковата молба и за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни.
3
Няма спор, а и е видно от приложената л. 47 от делото справка от
НБД „Население“, че изпълнителният директор на ищцовото дружеството Й.
Й. е баща на управителката на ответното дружество К. Й.. Налице е явно
противоречие между интересите на законните представители на дружествата -
страни по делото. Неразбирателството между двамата изпълнителни
директори на ищеца „Сл. бр. Х. Х.” АД е обосновало назначаването на
особени представители на тази страна през въззивната инстанция по реда на
чл. 29, ал. 4 от ГПК.
С молба от 28.10.2024 г. тези представители са потвърдили всички
извършени от името на ищеца процесуални действия. Пояснили са също, че
процесната данъчна фактура препраща към проформа фактури – „инвойси“,
които касаят предоставяне на туристически услуги не само за месец юли 2018
г., както формално е заявено на места в обстоятелствената част на исковата
молба, а и за юни и август на същата година - съобразно изложеното в
потвърдената допълнителна искова молба.
Уточнението е прието в проведеното открито съдебно заседание на
21.11.2024 г.
Първоинстанционният съд, макар да не е дал посочената по-горе
правна квалификация, е събрал необходимите за изясняването на спора на
доказателства. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени т.
нар. инвойси (представляващи сметки с отчети за направените чрез ответника
туристически резервации в хотелите на ищеца) за месеците юни, юли и август
2018 г., към които препраща процесната данъчна фактура.
Инвойси № 8, 9, 10 и 11 от 24.07.2018 г. и № 12 и 13 от 07.08.2018 г.
(л. 78 – 89 от делото на ОС) касаят туристически услуги, предоставени в хотел
„Т. П.“ на обща стойност 43956 евро (85970,46 лева), от които 37937,86 евро –
за юли и 6018,14 евро – за август 2018 г.
Инвойси № 1 от 12.07.2018 г., № 2 и 3 от 16.07.2018 г., № 4 – 9 от
23.07.2018 г. и № 10, 11, 12 и 13 от 07.08.2018 г. (л. 90 – 103) пък се отнасят за
услуги, предоставени в хотел „Т. П. Ап.“ на обща стойност 53 261,53 евро
(104170,50 лева), от които 38 212,65 евро – за юни, 12814,48 евро – за юли и 2
234,40 евро - за август 2018 г.
Упоменаването в обжалваното решение, че услугата по процесната
фактура е за юли 2018 г., следва да се свърже само с посочената дата на
издаване на този документ – 31.07.2018 г.
Видно от изслушаната икономическа експертиза, ответното
4
дружество е осчетоводило издадената от ищеца данъчна фактура и я е
включило в дневниците за покупки по ЗЗДС за месец август 2018 г. с право на
пълен данъчен кредит.
Вярно е, че част от т.нар. инвойси са посочени дати от август 2018 г.,
но те касаят настанявания, започнали през юли същата година. От показанията
на свидетелите Г., Ян. и В. се изяснява, че много преди 2018 г. имало
установена търговска практика по резервиране на нощувки в хотелите на
ищеца чрез ответника като туроператор. Резервациите обичайно се правели
месеци преди летния сезон, когато цените били по-ниски. Ответникът издавал
на туристите ваучери, предимно в електронна форма. Туристите се
регистрирали при ищеца, който изпращал на ответника т. нар. инвойси и след
съгласуване издавал данъчни фактури. В същия смисъл е и изслушаната
експертиза.
Обстоятелството, че ответникът е осчетоводил данъчната фактура и я
е включил в дневника си за покупки по ЗДДС с право на данъчен кредит
следва да бъде оценено като признание, че услугите са му предоставени и че
той дължи заплащането им. Такава е и трайната практика на ВКС – напр.:
Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., II търг. отд.; Решение №
109 от 7.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II търг. отд; Решение № 42 от
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II търг. отд.
Показателно е, че до завеждането на делото близо пет години след
осчетоводяването на фактурата ответникът не е имал никакви възражения по
нея.
Не следва друго от заявлението на ищеца, че не съхранява
издадените от ответника ваучери (голяма част от тях са били в електронна
форма). Тези документи имат значение най-вече в отношенията между
ответника като туроператор и неговите клиенти.
Изложеното обосновава уважаването на предявения иск. Поради
съвпадението в крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108 от 18.04.2024 г. по търговско дело
№ 20232100900325 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6