ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260094
гр. Варна, 18.02..2021г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
ч. гр. дело № 72/21г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр. София чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив, насочена против определение № 168/13.01.21г., постановено по в.гр.д. № 3316/20г. на ОС-Варна,
с което е била оставена без разглеждане жалбата ѝ с вх. № 11649/27.08.20г. по
описа на ЧСИ З. Д., в
качеството ѝ на присъединен взискател по изп.д. № 20128080404124, срещу
извършено по изпълнителното дело разпределение на 14.08.20г. Счита се, че
определението е неправилно поради противоречие с материалния закон и прегражда
по-нататъшното развитие на делото. Счита се, че подадената от НАП жалба против
разпределението от 14.08.20г. е станало в предвидения 3-дневен срок, тъй като
протокола от разпределението е бил предоставен на жалбаподателя на 19.08.20г.,
а жалбата е била подадена на 21.08.20г. по куриер. Счита се, че въззивният съд
не е обсъдил разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 5 от ДОПК относно правомощията
на публичния изпълнител. Сочи се, че още в деня на изготвяне на протокола за
разпределение, агенцията е отправила до ЧСИ искане за предоставянето на
документа, но последният го е предоставил след изтичане на 3-дневния срок.
Искането на публичния изпълнител не е било изпълнено коректно. Сочи се, че
липсва текст в ГПК, който да задължава ЧСИ да предостави Протокола за
разпределение, но при направеното искане по чл. 12 от ДОПК, ЧСИ е следвало да
откаже или да изпълни искането в срока за обжалване, а не да го изпраща след
изтичането му, което е нелоялно отношение към Държавата. Поради това се счита,
че ЧСИ е създал съзнателно порок и е нарушил правото на защита на Държавата в
качеството ѝ на публичен взискател. Претендира се отмяна на
определението, отмяна на обжалваното пред ВОС разпределение от 14.08.20г. и
връщане на изпълнителното дело на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
Частната жалба е
подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Когато длъжникът и всички
взискатели са редовно призовани в определен от съдебния изпълнител ден и час за
предявяване на изготвеното по изпълнително дело разпределение, връчване на на
самия акт на разпределението не се изисква. Това следва от нормите на чл. 462,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като във втората е посочено, че жалба срещу
разпределението може да се подаде в 3-дневен срок от деня на предявяване на
разпределението /а не от връчването му за страните, които не са присъствали/.
В настоящия случай не е спорно, а
и от материалите по изпълнителното дело се установява, че присъединеният по
право взискател Държавата чрез ТД на НАП-Пловдив, е бил редовно призован за
предявяване на разпределението на 14.08.20г. чрез полученото на 29.07.20г.
писмо с изх. № 14442/24.07.20г. Протоколът за разпределението е изготвен на
посочената дата 14.08.20г. в 13:48 часа и обявен на същата дата в 15:00 ч.
Представител на ТД на НАП-Пловдив не е присъствал.
На същия ден 14.08.20г. е
регистрирано при ЧСИ искането на ТД на НАП-Пловдив да му бъде изпратено на осн.
чл. 12, ал. 4, т. 5 от ДОПК копие от разпределението на посочен електронен
адрес. ЧСИ е изпратил протокола от разпределението на 18.08.20г., а жалбата
против последното е била подадена от агенцията на 21.08.20г.
С оглед на горното следва да се
приеме, че 3-дневният срок за обжалване на разпределението от 14.08.20г.,
започнал да тече от момента на неговото предявяване за всяка от страните по
изпълнителното дело, която е била редовно призована, е изтекъл на 17.08.20г.
/понеделник/. Подадената на 21.08.20г. жалба е извън нормативно определения
срок и поради това въззивният съд законосъобразно е прекратил производството по
същата.
Следва само да се отбележи, че в
настоящият случай не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 4, т. 5 от ДОПК, тъй
като Държавата чрез ТД на НАП е присъединен по право взискател на осн. чл. 458
от ГПК и нейният процесуален представител не действа в качеството си на
публичен изпълнител и в кръга на тези си правомощия. Но дори и това да не е
вярно, неизпълнението от ЧСИ на искането за изпращане на копие от протокола за
разпределение, не освобождава страната от спазване на срока по чл. 462, ал. 2
от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 168/13.01.21г., постановено по в.гр.д. № 3316/20г. на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: