Решение по дело №883/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  260048

08.04.2022 г., гр. Пловдив,

 

 

 

 

                ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                                                      МАРИЯ ШИШКОВА

 

като разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова

въззивно гражданско дело № 883 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. във вр. чл. 439 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство З.Е.В., депозирана чрез процесуалния му представител - адв. Е.И. срещу Решение № 170/15.01.2020 г. по гр. дело № 7479/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от жалбоподателя отрицателни установителни искове, с правно основание чл.439 във вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, против „Обединена Българска Банка“ АД – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът З.Е.В. не дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 11 082,19 лeва, от която: просрочена главница в размер на 10 365,48 лева - по договор за банков кредит, сключен на 17.05.2007 г., договорна лихва в размер на 648,06 лева - за периода 20.11.2010 г. до 25.05.2011 г., наказателна лихва в размер на 68,65 лв. - за периода 20.11.2010 г. до 25.05.2011 г., законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 787,61 лева – разноски по делото, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1079/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, въз основа на издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. 9677/2011 г. по описа на РС-Пловдив.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, по изложените съображения в жалбата, уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски и за двете инстанции. Твърди се, че постановено решение противоречи на цитираната в жалбата задължителна съдебна практика[1].

От въззиваемата страна – „Обединена Българска Банка“ АД, чрез пълномощника й – юрисконсулт Г. А., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа се и становището, изложено в отговора към исковата молба, за неоснователност на предявените искове. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за въззивното производство. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Постъпил е отговор и от третото лице – помагач – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му – юрисконсулт П.К., в който е застъпено становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа се и становището, изразено в отговора към исковата молба, като се изразява несъгласие с възраженията във въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се възразява срещу претендираното адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя като прекомерно.

 

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията по чл. 269 изр. първо от ГПК и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено :

 

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките на заявените в жалбата основания и аргументите, с които са обосновани.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от З.Е.В. против „Обединена Българска Банка“ АД, в която се твърди, че изпълнително дело 1079/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова е образувано на 29.06.2011 г., по молба на ответното дружество – кредитор, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. 9677/2011 г. по описа на РС – Пловдив, 18 гр. с. и издаден изпълнителен лист от 27.05.2011 г. за събиране на сумата от 11082,19 лв., от която – 10 365,48 лв. – просрочена главница, дължима по договор за банков кредит, сключен на 17.05.2007 г., договорна лихва в размер на 648,06 лева, дължима за периода 20.11.2010 г. – 25.05.2011 г., наказателна лихва – 68,65 лева, дължима за периода 20.11.2010 г. до 25.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и 787,61 лева – разноски по делото. Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство – изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането след приключване на съдебното дирене в производството, по което издадено изпълнителното основание. С аргумента, че прилагането на исковия ред по чл. 439 от ГПК не конкурира правата по чл. 424 от ГПК е направено искане за уважаване на исковите претенции.

Ответникът „Обединена Българска Банка“ АД в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК е оспорил изцяло предявените искове. Изложил е становище за тяхната недопустимост, поради предявяването им срещу ненадлежна страна. Посочил е, че от 31.01.2018 г. по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е настъпило частно правоприемство по отношение и на процесните вземанията, за които е издаден изпълнителния титул. Към отговора е приложено уведомление за цесия, което да се връчи на ищеца. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на исковите претенции, включително за предприемани своевременно изпълнителни действия многократно прекъсващи давността по отношение на процесното вземане, както и за признаване на вземанията от длъжника - извършвани доброволни плащания. Анализирана е задължителната и актуалната съдебна практика[2]. Направено е искане за привличане на трето лице помагач – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Направени са алтернативни искания – за прекратяване на съдебното производство, поради липса на положителна процесуална предпоставка – предявяване на исковете срещу ненадлежна страна, както и за отхвърляне на исковете като неоснователни – необосновани и недоказани.

С молба от 01.07.2019 г., след връчване на ищеца на препис от отговора на ответната страна и на уведомлението за цесията, пълномощника му, в изпълнение на указания на съда, е уточнил, че исковите претенции са допустими с оглед признанието на ответната страна, че ищецът не е бил уведомен за прехвърлянето на процесните вземания преди завеждане на исковото производство.

С определение от 02.07.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответната страна за прекратяване на производството като е приел, че възраженията касаят материално-правната, а не процесуалната легитимация на ответника. Уважил е искането за привличане на трето лице – помагач и на основание чл. 220 от ГПК е конституирал като такова на страната на ответника – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В писмения отговор от третото лице-помагач по исковата молба са изложени сходни аргументи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции като посочените в отговора на ответната страна.

В хода на производството е приложен заверен препис в цялост на изпълнителното дело № 1079/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова.

По делото е установено, че с изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. 9677/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив на основание влязла в сила по реда на чл. 417 от ГПК Заповед № 6530/27.05.2011 г., ищецът е осъден да заплати в полза на ответника солидарно с И. К. А.– сумата от общо 11 082,19 лeва - 10 365,48 лева просрочена главница по договор за банков кредит, сключен на 17.05.2007 г., 648,06 лева - договорна лихва за периода 20.11.2010 г. до 25.05.2011 г., 68,65 лв. - наказателна лихва за периода 20.11.2010 г. до 25.05.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011 г. до изплащане на вземането и 787,61 лева – разноски по делото.

За принудителното събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 1079/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 и район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

От приложените към делото материали от изпълнителното производство е видно, че същото е образувано по разпореждане на съдебния изпълнител, въз основа на молбата на взискателя от 29.06.2011 г. С молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, изплащано от „Мексон“ ООД, определяне на дата за опис на движимите вещи, намиращи се в дома му, евентуалното назначаване на пазач, включително и определяне на дата за явен търг. Направено е и искане за налагане на ограничителна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС.

На 29.08.2011 г. ищецът е получил призовка за доброволно изпълнение (л. 110 от делото). На 18.08.2011 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, изплащано от „Мексон“ ООД – гр. Пловдив, а на 01.12.2011 г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на ищеца в с. С., община М.. На 19.09.2011 г. ищецът е депозирал молба до ЧСИ (л. 128 от делото) с искане за разсрочено погасяване на задълженията - с ежемесечни вноски от 200 лева. В потвърждение на изразеното намерение на 17.10.2011 г. ищецът е внесъл сумата от 200 лв. а на 30.11.2011г. - още 88,58 лв.

По молба на кредитора от 25.10.2011 г. (л. 139 от делото), поради сключено извънсъдебно споразумение за погасяване на дълга, изпълнителното производство е спряно с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.12.2021 г. Вдигнат е и наложеният запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Не е проведен насроченият за 01.12.2011 г. опис на движими вещи. След спиране на изпълнителното производство ищецът е направил следваща вноска на 29.03.2012 г. – в размер на 140 лв.

На 27.08.2012 г. (л. 171 от делото) по молба на кредитора изпълнителното производство е възобновено като отново по негово искане е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, изплащано от „Мексон“ ООД – Пловдив. Насрочен е и опис на движими вещи в жилището му – на 23.10.2012 г. На 07.01.2013 г. ищецът е направил вноска в размер на 100 лева. На 31.10.2013 г. дружеството – работодател е уведомил писмено ЧСИ Обретенова, че върху трудовото възнаграждение на ищеца има наложени запори и по други, конкретно посочени изпълнителни дела. Периодично до 10.06.2016 г. ищецът е правил вноски за погасяване на задълженията си в размер между 82,76 лв. и 165,62 лева.

По молба на кредитора „ОББ“ АД от 08.04.2016 г. (л. 319 от делото) е изпратено напомнително на работодателя „Мексон“ ООД, че размера на вноските, които следва да се удържат ежемесечно следва да е съобразен с размера на изплащаното трудово възнаграждение.

На 21.07.2017 г. е подадена молба от кредитора с искане за насочване на изпълнението върху движими вещи на ищеца-длъжник, находящи се в дома му, както и за проверка за налични вземания, банкови сметки в лева и валута, движимо и недвижимо имущество, спрямо които да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки. На 19.09.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка ***, а на 05.10.2017 г. – по банкова сметка ***. С протокол от 22.11.2017 г. е документирана невъзможността да се извърши опис на движими вещи в жилището на ищеца. На 17.11.2017 г. е наложен запор на разкрита банкова сметка ***.

С молба от 21.06.2018 г. от пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (л. 456 от делото) е направено искане за конституиране на дружеството като взискател, в качеството на цесионер по договор за прехвърляне вземания с „ОББ“ АД от 31.01.2018 г. Към молбата е приложено копие от договора и актуално състояние на дружеството-цесионер.

На 09.05.2019 г. от пълномощника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направено писмено искане за връчване на уведомлението за цесията на солидарните длъжници, в което е посочен актуален към 20.03.2019 г. размер на задължението – 16417,09 лева.

С Разпореждане от 09.05.2019 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, частния съдебен изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело за остатъка от дълга – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Междувременно - на 18.03.2019 г. е депозирана писмена молба от ищеца за вдигане на запора на банковата му сметка в УникредитБулбанк. В представената по изпълнителното дело втора молба от 02.04.2019 г. е декларирано намерение от ищеца за ежемесечно плащане на сумата от 50 лева (л. 435 от делото) за погасяване на задълженията, а към молбата от 19.04.2019 г. са приложени разписка за внесена сума от 50 лв., извлечение от сметката за периода 01.10.2018 г. – 18.04.2019 г. и удостоверение за раждане на малолетното дете на ищеца, на което плаща ежемесечна издръжка.

С писмен отговор от 21.05.2019 г. пълномощникът на кредитора – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на искането на длъжника З.Е. за вдигане на наложения запор на банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Посочил е, че искането може да бъде уважено, ако длъжникът внесе сума в размер на 30% от общото задължение, след което ще се разсрочи останалата част от вземането.

 

Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че за процесните суми са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.05.2011 г. по ч.гр.д. 9677/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 1079/2011 г. на ЧСИ Мариана Обретенова. Неоспорен от страните е фактът на настъпилото в хода на изпълнителното производство частно правоприемство - по силата на договора за продажба на вземания, сключен на 31.01.2018 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Не е спорен и моментът, в който дружеството -цесионер е конституирано като взискател на процесното вземане – с постановление на съдебния изпълнител от 09.05.2019 г., въз основа на подадена молба от 21.06.2018 г.

За да отхвърли като неоснователни предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ответникът – „Обединена Българска Банка“ АД не е материално-правно легитимиран към момента на приключване на съдебното дирене, тъй като не е страна по спорното правоотношение и в този аспект, не е носител на спорните вземания. Съдът е счел, че отсъствието на нормативни изисквания относно начина на уведомяване на длъжника за настъпилото частно правоприемство, му дава основание да приеме, че в конкретния казус ищецът е бил уведомен за цедирането на процесните задължения - с връчване на отговора на исковата си молба – на 01.07.2019 г. На 19.07.2019 г. на ищеца – длъжник е връчено уведомление и от съдебния изпълнител за конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, като взискател в изпълнителното производство (л. 471 от делото).

 

Според въззивната инстанция, основателни са възраженията в жалбата относно приложението на разпоредбата на чл. 226 от ГПК, регламентираща хипотезата на прехвърляне на спорното право при висящ правен спор, каквато е фактологията в настощия казус. Значението на съобщаването на длъжника за сключения договор за цесия, макар и да не е елемент от фактическия състав, който поражда правните последици между страните по договора, е уредено в нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В този аспект, относима към конкретните факти е цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. 1268/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. 12/2009 г. на ВКС, II г. о., според която „...достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов“, която може да обезпечи „точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД“ е въведеното от законодателя изискване „съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/.“.

Ето защо, изложените съображения в мотивите на съдебното решение – за липса на материално правна легитимация на ответника са неправилни. Безспорно правните последици между страните по договора за цесия са настъпили преди завеждане на иска, със сключването на договора – на 31.01.2018 г., но за третото за този договор лице – длъжник по процесното вземане на цедента, произтичащо от сключения договор за кредит на 17.05.2007 г., тези последици са настъпили едва с уведомяването му в хода на висящия процес, след предявяване на иска по чл. 439 от ГПК. Замяната на праводателя – ответник по иска с правоприемника при висящ процес може да се извърши единствено със съгласието на страните, а такова искане не е правено в първоинстанционното производство.

Доколкото не са налице основанията по чл. 270 от ГПК, спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция. Въз основа на приложените по делото доказателства, въззивният съд прие от правна страна:

В Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, се сочи, че давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. – в конкретния казус изпълнението е насочено чрез периодично постъпващи искания за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник, върху налични и постъпващи суми по банковите му сметки, насрочване на опис на движими вещи. Прекъсването на давността не е обвързано с постигане на конкретен резултат от изпълнителните действия, въпреки че в настоящия казус са налице доказателства и за такива.

С института на давността се цели да се санкционира бездействието на взискателя за непредприети действия по събиране на вземането в определен срок, затова всяко предприето изпълнително действие е достатъчно условие за прекъсване на давността.

Сред приложените документи в изпълнителното производство са и две писмени молби от ищеца – длъжник с искане за разсрочване на плащането и внасяне на ежемесечни суми – в размер на по 200 лева с молбата от 19.09.2011 г., а впоследствие – в размер на 50 лева – с молбата от 02.04.2019 г. Не е спорно, че въз основа на първата молба искането е уважено от кредитора – цедент и е послужило като основание за спиране на изпълнителното производство в периода 25.10.2011 г. – 27.08.2012 г.

От момента на депозиране на искането на взискателя за възобновяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност за цялото вземане, която би изтекла, ако в периода до предявяване на иска по чл. 439 от ГПК взискателят не е искал и съответно не са извършвани изпълнителни действия.

В конкретния казус са налице достатъчно доказателства, установяващи дължимата своевременна активност на взискателя, включително и такива, установяващи доброволни плащания от ищеца-длъжник, последното от които непосредствено преди завеждане на иска – на 19.04.2019 г. Тези плащания основателно се сочат от въззиваемата страна като признание на вземането и са основание за прекъсване на давността, по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Затова, в нито един момент от образуване на изпълнителното дело не изминал период, през който взискателят да е бездействал. Регулярно е проявявана необходимата процесуална активност, която изключва погасяването по давност на процесните вземания.

По изложените съображения, въззивната инстанция е на становище, че не са налице заявените от ищеца новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства по отношение на спорното материално право, по смисъла на чл. 439 от ГПК, поради което и предявените искове на това основание се явяват недоказани и неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, по изложените в настоящото решение мотиви.

При този изход на правния спор, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Размерът на същото следва да бъде намален до 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170/15.01.2020 г., постановено по гр. д. 7479/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., с което са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, предявените от З.Е.В. ЕГН ********** ***, адв. Е.И. против „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, обективно съединени искове с правно основание чл.439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 11082,19 лева по изпълнителен лист, издаден на 27.05.2011 г. по ч. гр. д. № 9678/2011г. по описа на ПРС, ХVIII гр. с., въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 1079/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, и Е ВЪЗЛОЖЕНО, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в тежест на ищеца З.Е. заплащане на юрисконсултско възнажраждение в размер на 150 лева в полза на „Обединена Българска Банка“ АД.

ОСЪЖДА З.Е.В., ЕГН ********** *** да заплати на „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: