Решение по дело №976/2008 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    19.06.2009г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и втори април две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.К.

 

секретар Д.К.

като разгледа докладваното от съдия М.К. гражданско дело № 976 по описа за 2008г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

            Ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от ... лева главница и ... лева лихва за периода от ... г. до датата на подаване на предявения иск. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта и е обжалвал разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, то изпълнението по него е спряно, а на него му е дадена възможност да предяви иск за съществуване на вземането. Същото представлява задължение за заплащане на сумата от 4480 лева, която е предоставена на ответника в заем на ... г. и която е следвало да бъде върната на падежа посочен в ценната книга, която била издадена като гаранция за изплащането на горната сума. Ето защо моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от ...  лева, дължима по запис на заповед, издаден на ... г. Претендира направените по делото разноски.   

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че не е сключвал договор за заем с ищеца, като нито му е предоставяна сумата от ... лева, нито той се е задължавал да върне същата. Между страните съществували търговски взаимоотношение, породени от търговия с маслини. Освен това оспорва истинността на представения запис на заповед, като твърди, че не е подписвал такъв. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По ч.гр.д. № .../2008г. е издадена заповед за незабавно изпълнение № ... от ... г., с която е разпоредено В.Г.З. да заплати на кредитора А.Л.Д. сумата от ... лева, като задължение по представения в същото производство запис на заповед от ... г. с падеж на ... г. и място на плащане гр. ..., ведно със законната лихва от ...г. до окончателното изплащане на вземането. Издаден е и изпълнителен лист. Длъжникът е подал частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, в която е посочено, че се подава и възражение по чл. 414 от ГПК. Липсват доказателства дали длъжникът е спазил предвидения срок в чл.414 от ГПК срок, съответно дали принудителното изпълнение е спряно и дали на заявителя е даден едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, както и дали този срок е спазен. Само последното е от значение в настоящото производство. Предвид липса на направено възражение в тази връзка, съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на предявената претенция.  

С оглед на това, че същата произтича от запис на заповед, на първо място следва да се прецени валидността на абстрактната сделка. Редовността на документа от външна страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане са били предмет на проверка в производството по издаване на заповед за изпълнение. Представеният запис на заповед съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ – наименованието запис на заповед както в заглавието, така и в текста на документа, безусловно обещание да се плати сумата от ... лева, падеж – ... г., място на плащане – гр. ..., името на лицето, на което следва да се плати – А.Л.Д., дата и място на издаване – ... г. в гр. ... и подпис на издателя – В.Г.З.. Поради това представлява формално редовен менителничен ефект. Ответникът е оспорил неговата истинност с твърдението, че подписът, положен в него за издател, не е негов. Точно обратното обаче се установява от заключението по съдебно-графологичната експертиза, според което подписът за платец в ценната книга е изпълнен от В.Г.З.. В този случай и поради абстрактния характер на менителничните задължения не е нужно ищецът да се позове на основанието за възникването им.

Въпреки това, за да обоснове съществуване на вземането, той твърди, че каузалното правоотношение между страните е договор за заем. Уговорките между страните за сключването ум станали в присъствието на свидетелят Д.Д.. Те се срещнали в офиса на А.,*** в складовата база на ул. “ ... ”. Свидетелят видял как А., след като ги преброил, предал на В. пари, около ... или ... лева. Имало уговорка за тях да се издаде и запис на заповед, на който В. лично си написал трите имена и се подписал. Свидетелят не знае дали имат търговски отношения между двамата. По същото време в офиса присъствал и още един от работниците на А.. Според свидетелят А.Д. пък, в офиса имало много хора – клиенти и работници, включително и съдружникът на А. свидетелят Д.. Когато А. Д. влязъл в офиса, видял, че броят някакви пари. От показанията му се установява, че по принцип В. търгува със сирене и кашкавал, но понякога е взимал и маслини. Когато З. за първи път отишъл да купи стока от ищеца било в началото на месец ...г. За да му помага в товареното, с него бил свидетелят Т. Той не си спомня количеството, но си спомня, че стойността на същата била ... лева. В. платил част от сумата, но му останало да дължи около ... лева, които следвало да плати след като продаде маслините. Плащането на част от цената станало в офиса на А.. След това двамата отново посетили офиса и В. платил остатъка, който дължал. По-късно, вече в началото на ...г., свидетелят помагал на В. в разтоварването на маслини. Ответникът споделил с него, че купувал от А. гръцки маслини, цената за които плащал на части.

В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения. От така събраните гласни доказателства се установява, че действително между страните по делото са съществували отношения във връзка с продажба на маслини. Не може да се направи категоричен извод, обаче, че тези отношения са основанието за издаване на менителничният ефект. Още повече, че от показанията на свидетеля Т. не се установи при посещенията в офиса на Д. и З. да е подписвал какъвто и да документ. Поради това съдът намира, че фактите, установени от него, нямат връзка с предмета на спора. Още повече, че той не е придружавал ответника при всичките му срещи с ищеца. Ето защо съдът намира, че ответникът не е установил при условията на пълно и пряко доказване направените от него твърдения за наличие на каузални отношения между страните във връзка с продажба на маслини, които са довели до подписване на процесния запис на заповед, още по-малко, че с оглед на същите, сумата от ... лева не се дължи. В същото време от показанията на другите двама свидетели се установи, че А.Д. е предоставил на В.З. сумата от около ...-... лева в заем. Тази сума е различна от посочената в записа на заповед. Освен това от показанията им не става ясно и кога е сключен договора, дори приблизително като месец или сезон. Не си спомнят и какъв срок за връщане на същата е уговорен. При преценка на показанията им следва да се има предвид и възможната тяхна заинтересованост, която произтича от една страна от близките роднински връзки между тях и ищеца (който е племенник на единия свидетел и братовчед на другия), а от друга страна поради това, че Д.Д. е негов съдружник, а А.Д. е негов работник. Не без значение е, че двамата свидетели също са роднини – баща и син.

Както се отбеляза по-горе ищецът не е длъжен да направи твърдения какво каузално правоотношение е възникнало между страните. След като обаче се е позовал на същото в обстоятелствената част на исковата молба, то следва да бъде установено при условията на пълно и пряко доказване. Такова не е проведено за обстоятелствата, че записът на заповед е издаден във връзка със сключен договор за заем на същата дата, за същата сума и със срок за връщането – падежа на ценната книга, така както твърди в исковата молба. Самият запис на заповед не може да бъде ценен като разписка в настоящото производство за получаване на сумата. Това би могло да се направи в случай, че предявеният иск се основава само на сключен договор за заем. След като обаче индивидуализиращите елементи на същия не се установиха, то би противоречало на логиката, за доказването му да се използва ценната книга, издадена за обезпечаване на породеното вземане. Още повече, че именно в наличието или липсата на връзка между двете се състои спора между страните.

С оглед на горното предявеният иск за признаване на установено, че ответникът дължи ищеца сумата от ... лева по запис на заповед, издаден на ... г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Същото важи и по отношение на законната лихва в размер на ... лева за периода от ...г. до датата на подаване на исковата молба, поради акцесорния характер на претенцията.

На основание чл. 78, ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на ... лева, заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено, че В.Г.З., ЕГН ********** *** дължи на А.Л.Д., ЕГН **********,*** сумата от ... ( ... ) лева, представляваща главница по запис на заповед от ... г. с падеж на ... г., издаден в гр. ... от В.Г.З., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение № ...  от ... г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ .../...г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от ... ( ... ) лева лихва за забава за периода от ... г. до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********,*** да заплати на В.Г.З., ЕГН **********,***, сумата от ... ( ... ) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/