Решение по дело №19728/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 19 728 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Д.М.Т.:

а. 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 19.03.2014г. на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 09.12.2014 г. до окончателното изплащане;

б. 4 873,79 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 19.03.2014г. на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 09.12.2014 г. до окончателното изплащане;

в. 492,59 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Р.Ж. – 3 874,76 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 852,17 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Д.Т. е със съдебен адрес *** 25, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Д.М.Т. срещу З. „Б.И.“ АД:

а. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.03.2014 г. за разликата над 70 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

б. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.03.2014 г. за разликата над 4 87370 лева до пълния предявен размер от 4 880,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Д.Т. да заплати на З. „Б.И. ” АД 3 210,05 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 497,48 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа И.танция.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

[6] Д.Т. е заявил в исковата молба от 09.12.2014 г., че на 19.03.2014 г. е участвал в ПТП, предизвикано от И.К.. От това ПТП Д.Т. е получил полифрагментно счупване на десния глезен, счупване на подбедрицата, порезна рана на левия скротум, тежка контузия на главата, контузия на гръдния кош.

 

[7] От уврежданията Д.Т. е изпитвал болки и страдания, които той оценява на 100 000,00 лева. Той е заплатил и 4 880,00 лева за лечението си. Гражданската отговорност (ГО) на И.К. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Б.И.не е изплатил обезщетение на Д.Т.. Затова той моли съда да осъди Б.И.да му заплати дължащото се обезщетение за неимуществени вреди от 100 000,00 лева и 4 880,00 лева за имуществени вреди (искова молба, л. 2-4)

 

2. По писмения отговор на ответника

 

            [8] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че

            1. И.К. не е причинила ПТП;

            2. не всички увреждания на ищеца са от процесното ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищецът е допринесъл за това, тъй като е управлявал мотоциклета с превишена скорост. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 81-83).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

            [9] Д.Т. е оспорил възраженията на ответника. Той е заявил, че И.К. е пряк причинител на процесното ПТП.  Ищецът твърди, че дори да не е превишил позволената скорост за движение, не би могъл да предотврати инцидента, а всички увреждания са резултат от процесното ПТП (допълнителната искова молба, л. 88-89).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Д.Т. е бил роден на *** г. През 2004 г. той е получил бакалавърска степен по специалността треньор по ски, а през 2005 г. и магистърска степен по програма „спорт за високи постижения-ски“ (дипломите, л. 59-64). През 2010 г. той се е дипломирал и като магистър по публична администрация и административни практики (дипломата, л. 65).  Той е бил активен спортист и треньор по ски (показанията на свидетелката Т., л. 167)

 

[11] На 19.03.2014 г. около 17:46 часа Д.Т. е управлявал мотоциклет „Хонда“ с около 60 км/ч по бул. „Св. Климент Охридски“ в посока от бул. „Андрей Ляпчев“ към Околовръстен път в гр. София. Максимално разрешена скорост е била 50 км/ч.

 

[12] По същото време И.К. е управлявала лек автомобил „Киа Соренто“ по пътя от лифт „Симеоново“ към бул. „Св. Климент Охридски“. На кръстовището с бул. „Св. Климент Охридски“ за движещите се по пътя от лифт „Симеоново“ е имало знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. И.К. е предприела завой наляво за навлизане в бул. „Св. Климент Охридски“, не е пропуснала мотоциклета и го е ударила. С това тя е нарушила чл. 5, ал. 2, т. 1, пр. 2, ч. 6, т. 1, пр. 3, чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 45, ал. 2, пр. 2 и чл. 46, ал. 2 от  ППЗДвП (решението на наказателния съд, л. 180-181).

 

[13] Ударът е бил непредотвратим за мотоциклета „Хонда“. Дори и той да се е движел с 50 км/ч отново лекият автомобил „Киа“ би го ударил (заключението на вещо лице инж. Ж.Е., л.149-157 )

 

[14] В резултат на ПТП ищецът е получил: 1. многофрагментно счупване на дясната подбедрица в долния край; 2. рана на дясната половина на скротума (заключението на вещо лице д-р Т.Д., л. 128-130, и решението на наказателния съд). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на И.К. ***.

 

[15] След инцидента ищецът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“- София. Порезната рана на скротума е била обработена хирургически. Периодът на възстановяване при такава рана е между 10 и 14 дни. 

 

[16] На 20.03.2014 г. Д.Т. е бил опериран чрез открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с две компресивни пластини и фиксация на малкопищялната кост с една компресивна пластина, както и костна пластика на талуса. Била му е поставена гипсова шина. При възстановяването са настъпили усложнения от причинените травми - некроза на оперативната рана; секретираща фистула на подбредрицата; Зудекова атрофия на дясното ходило. Било е проведено лечение с крем дермазин, както и отстраняване на некротична тъкан от раната. На 17.12.2015 г. ищецът отново е бил опериран, като е била извадена металната игла от глезенната става, за да се освободят движенията на глезенната става (заключение на вещото лице д-р Т.Д., л. 128-130, и разпит на вещото лице, протокол от о.с.з. на 29.01.2016г., л. 133-гръб).

 

[18] Ищецът има: скъсяване на десния крак с 1,2 см.; деформация и големи белези от операции и рани на подбедрицата; болков синдром; артрозна болест на глезенната става. Към момента на извършване на допълнителната съдебно-медицинска експертиза - 15.06.2016 г. - счупването на малкопищялната кост е било зараснало. В голямопищялната кост е имало две метални пластини и 12 винта, а в малкопищялната кост е имало една метална пластина и четири винта. Ищецът ще продължи да изпитва болки и страдания за не по-малко от пет години от датата на ПТП (заключението на д-р Т.Д., л. 128-130 и допълнителното заключение, л. 165).

 

[19] Д.Т. е бил в отпуск по болест от 20.03.2014 г. до 23.04.2015 г., както и от 17.12.2015 г. до 19.01.2016 г.  (болничните листа, л. 31, л. 69-70; решенията на ТЕЛК, л. 113-115). Преживяното е повлияло негативно на Д.Т. (показанията на свидетелката Т., л. 167). В резултат на причинените травми той няма да може да извършва спорните дейности, с които се е занимавал преди ПТП (заключението на вещото лице д-р Д., л. 130).

 

[20] Д.Т. е заплатил 4 873,79 лева за лечението си (фактурите и фискалните бонове, л. 41-57, както и заключението на вещото лице д-р Т.Д., л. 130). Не се спори, че Б.И.не е изплатил обезщетение на Д.Т..

 

[21] Ищецът е заплатил 400,00 лева за вещи лица (л. 99-100 и л. 160), 90,00 лева депозит за свидетел (л. 98), 200,00 лева държавна такса (л. 78), като е бил освободен от заплащането на държавна такса над 200,00 лева до 4 195, 20 лева (л. 73-74). Той е бил представляван безплатно от адвокат. Б.И.е заплатил 180,00 лева за вещи лица (л. 104 и л. 142), 10,00 лева такса за съдебно удостоверение (л. 103 и л. 140), 30,00 лева депозит за свидетел (л. 105) и 11 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 108).

 

2. Спорни по делото обстоятелства

 

[22] Спорни по делото са били няколко обстоятелства. Това са: 1. дали И.К. е предизвикала ПТП; 2. какъв е бил механизмът на ПТП; 3. дали уврежданията на Д.Т. се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализиралото се ПТП.

 

[23] Съдът приема, че И.К. е предизвикала ПТП по описания начин, тъй като това се установява от решението на наказателния съд, което е задължително в тази му част за настоящия съд. Вещото лице д-р Т.Д. е категорична, че описаните увреждания са резултат от инцидента. Затова съдът приема тези факти за установени.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

            [24] Д.Т. е предявил два иска по чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:

 

[25] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[26] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

 [27] Съдът установи, че:

1. Д.Т. е участвал в ПТП;

2. от него той е претърпял увреждания;

3. И.К. е причинила ПТП (това се установява от решението на наказателния съд), а нейната ГО е била застрахована при Б.И.;

4. ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди в резултат на причинените му увреждания;

5. Б.И.не е изплатил на Д.Т. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[28] Налице са предпоставките за уважаване на исковете Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[29] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението  обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[30] Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Ф., С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика, поне тази на един състав от Търговска колегия на ВКС и един състав от Гражданска колегия на ВКС, вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. Вж. също и Решение на ВКС 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 19.03.2014 г.

 

[31] Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[32] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г. Вж. и Решение на ВКС 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[33] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[34] Съдът установи, че през 2004 г. Д.Т. е получил бакалавърска степен по специалността треньор по ски, а през 2005 г. и магистърска степен по програма „спорт за високи постижения-ски“. През 2010 г. той се е дипломирал и като магистър по публична администрация и административни практики.  Ищецът е бил активен спортист и треньор по ски.

 

[35] Съдът установи, че към 19.03.2014 г. Д.Т. е бил на 31 години. Вследствие на ПТП Д.Т. е получил: 1. многофрагментно счупване на дясната подбедрица в долния край, 2. рана на дясната половина на скротума.

 

[36] На 20.03.2014 г. Д.Т. е бил опериран чрез открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с две копресивни пластини и фиксация на малкопищялната кост с една компресивна пластина, както и костна пластика на талуса. Била му е поставена гипсова шина. При възстановяването са настъпили усложнения от причинените травми - некроза на оперативната рана; секретираща фистула на подбредрицата; Зудекова атрофия на дясното ходило. Било е проведено лечение с крем дермазин, както и отстраняване на некротична тъкан от раната. На 17.12.2015 г. ищецът отново е бил опериран, като е била извадена металната игла от глезенната става, за да се освободят движенията на глезенната става.

 

[37] Ищецът има: скъсяване на десния крак с 1,2 см.; деформация и големи белези от операции и рани на подбедрицата; болков синдром; артрозна болест на глезенната става. Към момента на извършване на допълнителната съдебно-медицинска експертиза - 15.06.2016 г. - счупването на малкопищялната кост е било зараснало. В голямопищялната кост е имало две метални пластини и 12 винта, а в малкопищялната кост е имало една метална пластина и четири винта. Ищецът ще продължи да изпитва болки и страдания за не по-малко от пет години от датата на ПТП.

 

[38] Д.Т. е бил в отпуск по болест от 20.03.2014 г. до 23.04.2015 г., както и от 17.12.2015 г. до 19.01.2016 г. Преживяното му е повлияло негативно. В резултат на причинените травми той няма да може да извършва спортните дейности, с които се е занимавал преди ПТП.

 

            [39] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ).

 

[40] Икономическата обстановка в страната за този период също се е променяла, но не толкова съществено както застрахователните лимити. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[1] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[2] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[3]; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[4]. Увеличението от 2012 г. до 19.03.2014 г. е 20,59% (340-270/270Х100), а от 2013 г. до 19.03.2014 г. е 9,68% (340,00-310,00/310Х100).

 

[41] Настоящият съд е разглеждал три дела, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от счупване на двете кости на подбедрицата, вследствие на ПТП от периода 2013-2014 г., като по две от делата има решение и на САС. Съдът е определил следните обезщетения:

а. 40 000,00 лева - решение за събитие от 2013 г. по гр. д. 14 295/2014 г.^[5] (решението е било потвърдено от САС с решение 1976-2015-7-ми с-в по гр. д. 2131/2015 г.); решение за събитие от 2014 г. по гр. д. 2 275/2015 г.^[6] (решението е било обжалвано и все още не е влязло в сила);

б. 50 000,00 лева – решение за събитие от 2013 г. по гр. д. 20 234/2014 г.^[7] (решението е било потвърдено от САС с решение 631-2016-2-ри с-в по гр. д. 4611/2015 г.).

 [42] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита и, че счупването на костите на подбедрицата по настоящия случай е по-тежко от описаните в цитираните три решения, както и че ищецът е имал и нараняване на скротума. Затова съдът приема, че 70 000,00 лева е справедливият размер на обезщетението, дължащо се на Д.Т..

 

[43] Налице са предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди за 70 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева, а на иска за имуществени вреди за 4 873,79 лева при предявен размер от 4 880,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Д.Т.: 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 70 000,00 до 100 000,00 лева; 4 873,79 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 4 873,79 лева до 4 880,00 лева.

 

[44] Б.И.е възразил, че Д.Т. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е движил със скорост над максимално разрешената за такъв участък от пътя. Възражението е неоснователно.

 

[45] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[46] Съдът установи, че действително Д.Т. се е движел със скорост над максимално разрешената. Дори той да се е движел със скорост, отговаряща на максимално допустимата, отново е щяло да настъпи ПТП. Затова съдът приема, че липсва съпричиняване от страна на ищеца.

 

2.       По разноските

 

[47] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 690,00 лева.

 

            [48] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Д.Т. за 74 873,79 лева при предявен размер от 104 880,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на Д.Т. 492,59  лева разноски по делото. Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Ж. 3 874,76 лева адвокатско възнаграждение (104 880,00-10 000,00х0,02+830х74 873,79/104 880,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 2 852,17 лева държавна такса (74 873,79х0,04-200,00х74 873,79/104 880,00).

 

            [49] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 11 220,00 лева и е бил представляван от адвокат.

 

            [50] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на Б.И.за 30 006,21 лева при предявен размер от 104 880,00 лева. Затова съдът осъжда Д.Т. *** 3 210,05 лева разноски по делото.

 

 

 

Съдия: