Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Варна, 02.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и oсемнадесетата
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията П. Христова
въззивно гражданско дело № 157
по описа за 2018-та година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни
жалби срещу решение № 06/03.01.2018 год. по гр.д. 2954/2015 год. на ОС Варна, с
което е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.Б., че Ю.Т.К. е собственик на
следния недвижим имот: апартамент № *,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.115, вх.1, ет.2, с идентификатор
10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5,
под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с
принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна
земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който
поземлен имот е с идентификатор 10135.3512.87, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е
Б.К.Б. да предаде на Ю.Т.К., владението върху следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на
същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта
10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и
0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от
правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е
построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор
10135.3512.87, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е Б.К.Б. да заплати на Ю.Т.К.
сумата от 1 582, 63 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски
от ищцата – за държавна такса, съдебни удостоверения, вписване на исковата
молба и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.; ОСТАВЕНА Е БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б.К.Б., подадена от него по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК с
искане за освобождаване от заплащане на дължимите разноски, за които е осъден
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в производството по гр.д. 2954 /2015г. по описа
на Варненски Окръжен Съд, XI състав, като недопустима. Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач М.Г.М..
Подадена е жалба от М.Г.М., трето лице-помагач, срещу решението в
цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
несправедливо. Излагат се доводи за оспорване на качеството на ищцата като
наследник на баща си и подробни съображения по оспорване правата й върху
спорния имот. Твърди се произнасяне по непредявен иск по отношение на
разпоредбата на чл. 41, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че ответникът и третото
лице-помагач са добросъвестни лица, поради което и по отношение на тях е
настъпил вещно-правен ефект от оспорените сделки с участник Р.К.
Иска се отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС като неоснователен и недоказан. Твърди
се и недопустимостта му.
Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна Ю.Т.К.,
в който доводите от жалбата се оспорват. Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски, за които е представен списък.
Подадена е и втора жалба от Б.К.Б., срещу решението, в частта му, с
която е уважен ревандикационен иск за собственост на Ю.Т.К. ЕГН **********,***,
срещу Б.К.Б., ЕГН **********, от гр. Варна, за установяване на соббствеността и
предаване на владението върху недвижим имот, апартамент №* в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 115, вх.1,
ет.2, с идентификатор
10135.3512.87.11.6, с площ от 60,90 кв.м. , състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №6 и 0.7778%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
ведно с присъждане на разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се изложеното в първата жалба, на третото лице –помагач. Оспорват се с
подробни доводи правата на ищцата върху процесния имот. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Ю.Т.К., в който се
оспорват доводите на въззивника Б..
Постъпила е и ЧЖ от Б.К.Б. срещу същото решение в частта му, с което е
оставена без разглеждане негова молба за освобождаване от заплащане на
присъдените разноски.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявен от Ю.К.
срещу Б.Б. ревандикационен иск с правно
основание чл.108 ЗС за предаване
на владението върху собствения й на основание наследствено правоприемство недвижим имот,
апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор
10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5,
под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с
принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна
земя в I м.р. на гр. Варна- поземлен имот с идентификатор 10135.3512.87.
Производството
е проведено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника – М.Г.М..
Твърди се, че на 05.10.2010 г., след смъртта на наследодателя на ищцата Т.К.К., починал на 26.03.2010 год., при нотариус Орлин Стефанов, е подписан договор
за дарение, обективиран в нот. акт № 54, т. 3, per. № 9170, д. № 422/2010 г., с
който дарителят Т.К. чрез пълномощника си
адв. Владимир Йорданов/ пълномощно per. №№ 852 и 853 от 17.03.2010 г.
/ дарява на брат си – Р.К.,
също чрез пълномощника му адв. В. Йорданов
/пълномощно
per. №№ 8962 и 8963 от 28.09.2010 г./, описания по-горе апартамент със запазени
права на ползувателите. Ползувателят К.К. е починал, а
ползувателката Й.Т. е направила отказ от
правото на ползуване със заявление, вписано в книга Вписвания вх. per. №
20811/28.09.2012 г. На 28.09.2012 г. между Р.К. и М.М. е сключен
договор за покупко-продажба / нот. акт № 122, т. II, per. № 10464, д. №
786/2012 г. на нотариус Св. Димова/ , съгласно който Р.
К. продава на М.М. и съпругата му – Р. М./починала
на 29.03.2014г. / процесния апартамент за сумата от 39000 лв. Наследник на Р. М./Акт
за смърт № 213/30.03.2014г. са съпругът й – М.М. и дъщерите й – Г. и Д.
М. Г. На 31.07.2014г. Д.М.
прехвърля на баща си – М.М. притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния
имот/нот.дело № 405/2014г./. На 27.10.2014г. М.М.
и Г.М. Г. продават
апартамента на ответника Б. К. Б., като сделката е обективирана в НА №182, том
LХII,дело № 13057/2014г. , вх.рег. № 23916 от 27.10.2014г. по описа на
АП-СВ-Варна.
Ищцата
твърди в ИМ, че цитираните договори са „сключени" след смъртта на Т.К.,
когато имотът вече не е бил собственост на праводателя й, а нейна, тъй като вече е била придобила правата върху него като
единствена законна наследница на баща си, поради което ответникът владее имота
без да е налице правно основание за това, като я лишава, като действителен собственик от възможността да
ползува имота си. Моли съда да осъди ответника да предаде владението на имота.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.
е
депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като
неоснователен. Твърди се, че е придобил
правото на собственост върху имота въз основа на правна сделка, която е
сключена в предписаната от закона форма, т.е на годно правно основание да го
направи собственик. Твърди се, че при
придобиването е бил добросъвестен по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, като не е
знаел, че праводателите му не са собственици. Твърди се,
че
предписаната от закона форма не е опорочена нито по отношение на него, нито по
отношение на ответника. След обявяване, че съдът ще се произнесе с решение, Б. е направил искане за освобождаване от държавни такси,
поради липса на финансови средства.
Третото лице – помагач М., е изразило становище, че искът е неоснователен и
недоказан, а самият той е действал добросъвестно при продажбата на процесния
апартамент.
От фактическа страна, по делото се установява, че Ю.К. е наследник на
баща си Т.К., починал на 26.03.2010 год. /удостоверение за
наследници изх. No 014966 / 15.04.2010г., издадено от Община Варна/.
От приетия по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1998г. / л. 6 от
делото, образувано пред ВРС, идентично с л. 127 и л.128 от делото/, се
установява, че К.К. и съпругата му Й. Т. са дарили на сина си Т.К. процесния недвижим
имот: апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 , състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., ведно с принадлежащото
му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата, като
дарителите са си запазили право на ползване.
От приетия по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.10.2010г. / л. 7
от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че сделката е сключена между Т.К.,
действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов и брат му Р.К.,
действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов, същия недвижим имот:
апартамент № *, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост, като изрично е
упоменато, че в полза на К.Т.
К. и съпругата му Й.Т.
има учредено право на ползване върху имота.
От приетия по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.09.2012г. / л. 9-11 от от делото,
образувано пред ВРС/, се установява, че Р.К. е прехвърлил чрез
покупко-продажба на М. Г. М. процесния апартамент, като изрично е посочено в
акта, че владението се предава в деня на подписване на сделката. От приложеното на л. 12 от от делото,
образувано пред ВРС удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Службата по вписванията,
от приетата на л. 42 от делото декларация за отказ от право на ползване, както
и от описаните в посочения нотариален акт от 28.09.2012 г. документи се установява, че към датата на сделката
К.Т. К. е починал, а Й.Н.
Т. е направила отказ от правото си на ползване.
Видно от приетия по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2014г. / л. 89-90 от делото,
образувано пред ВРС/, че М. Г. М. и Г.М. Г. са прехвърлили чрез
покупко-продажба на Б. К. Б. процесния апартамент.
От
приложеното на л. 33 от делото, образувано пред ВРС, удостоверение, издадено от Община Варна
/идентично на л. 27 от делото/ се
установява, че М. Г. М. е бил в брак, сключен на 28.12.1980 г. с Р.З.М.,
починала на 29.03.2014г. / препис –извлечение от акт за смърт на л. 47 от
делото/ към датата, на която е закупил
процесния недвижим имот. Видно от приложеното на л. 43 от делото, образувано
пред ВРС удостоверение за наследници /идентично с л. 28 от делото/, наследници
на починалата Р.З. М. са М. Г. М. – съпруг, и двете
й дъщери Г.М.Г. и Д.М.Г. С
приложеното на л. 44 и л. 45 от делото пълномощно, Г.М.Г. е
упълномощила М. Г. М. за извършване на разпоредителната сделка по
нотариалния акт от 27.10.2014 г., находящ се на
л.89-90 от делото, образувано пред ВРС.
Видно
от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства – л. 216-243
от делото, срещу Р.К.К. са водени досъдебно и
съдебно производство, което е приключило със сключено споразумение, с което Р.К. се признава за
виновен в това, че: на 05.10.2010г. в гр. Варна, посредством В.Й.,
съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински в частта
на нотариалната заверка официален документ – пълномощно от името на Т.К. К. в полза на Р.К.К. от 17.03.2010г., на
което бил придаден вид, че е нотариално заверено от нот. Даниела Върлева с рег.
No 480 на НК с район на действие РС – Варна, като деянието е извършено с цел
имотна облага - придобиване на ап.*,
находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2, целият от 60,90
кв.м., предмет на същото е нотариално удостоверяване на подпис и за самото му
съставяне от Р.К. не може да се търси
отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, както и че на 05.10.2010 г. в гр. Варна, посредством В.Й.,
съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински частен
документ – пълномощно от името на Т.К. в полза на Р.К. от 17.03.2010 г., на което бил придаден вид, че подписът в него е
положен от Т.К.,
за да докаже че съществува за Р. К. право да представлява Т.К. при прехвърляне,
включително и на себе си, ап.*,
находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2 , целият от 60,90
кв.м., собственост на Т.К. към 17.03.2010г.,
собственост на Ю.Т.К. към 05.10.2010г. и за самото му съставяне от Р.К. не може да се търси
отговорност – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, г-жа К. следваше да докаже
активната си материално-правна легитимация на собственик на спорния имот на
заявената в исковата молба правно основание, както и осъществяваното владение
от страна на ответника върху имота.
Правото си на собственост г-жа К. основава на наследственото правоприемство от
своя баща Т.К. и на притежаваното от него приживе право на
собственост върху спорния имот по дарение. Активната материално-правна
легитимация на г-жа К. се установява безапелационно от представените по делото
писмени доказателства.
Заявеното във въззивните жалби възражение, че К. не била приела
наследството на баща си в срок и създавала с това несигурност в гражданския
оборот, е несъстоятелно. На първо място, някои от фактическите твърдения не са
своевременно въведени в процеса, поради което не следва да се обсъждат. Следва
да се обсъди правния довод, както е заявен пред ОС. На второ място, то е
неоснователно. Приемането на наследството е едностранен акт и произвежда
действие от откриването му. То може да се извърши както изрично, така и
мълчаливо и за него няма определен от закона срок. Със завеждане на настоящото
производство г-жа К. не е оставила съмнение в нито едно лице дали е приела
наследството на баща си. От друга страна, отказът от наследство може да се
извърши само изрично и такъв не е извършен. Ако страните по оспорените
разпоредителни сделки са имали съмнения относно приемането на наследството и
настина са били добросъвестни, то те са можели да поискат от г-жа К. изрично да
заяви приема ли наследството. Но те не са го направили и подобно възражение в
настоящия процес е по-скоро арогантно, особено твърдението, че нормалното
функциониране на гражданския оборот следва да се постави над правото на
наследяване и абсолютното право на собственост. Всъщност, е точно обратното.
Също толкова арогантно е да се прави довод от това, че в наказателното
производство г-жа К. не е предявила иск за имуществени вреди, което сочело на
липса на такива, както и че наследственото правоприемство било само по себе си
„несъществуваща презумпция“ за правото на собственост на Ю.К.. Никой от тези
доводи не променя факта, че Р.К. чрез престъпление е направил опит да лиши
племеницата си от правата й върху процесния имот след смъртта на брат си и
действайки от негово име. Това са правните факти, а не кой от роднините какво
знаел и т.н. – цялата защитна теза е изградена на ирелевантни фактически
твърдения.
Не е било спорно, че г-н Б. владее процесния имот. В негова тежест е
било и доказването на заявеното от него правно основание за това – придобиване
на собствеността от третото лице-помагач и дъщеря му.
Извършената разпоредителна сделка на 05.10.2010 г., т.е. повече от пет месеца след смъртта на Т.К., с
която последният, действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов е дарил на брат си Р.К.,
действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов, процесния недвижим имот е недействителна, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД. Тя е извършена от името на неправоспособен
правен субект – починало лице. Обсъждането от страна на ОС на разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД, съобразно която със смъртта на
упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника, което в конкретния
случай е 26.03.2010 г., не представлява разглеждане на непредявен
иск, но това не е водещия порок на сделката. Същественото е, че сделката
противоречи на закона – по нея страна е несъществуващ правен субект и това е
обсъдено от ОС. Тази сделка не е могла да
прехвърли валидно право на собственост на Р.К.,
съответно последващите сделки, макар и действителни, са лишени от
вещно-прехвърлително действие, тъй като са представлявали разпореждане с права,
каквито прехвърлителите не са притежавали. За този извод е без значение
твърдяната във въззивните жалби добросъвествестност на въззивниците.
Ответникът и въззивник в процеса не е установил, че фактическата власт се упражнява от него на годно правно основание.
Искът по чл. 108 ЗС е основателен и доказан.
При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Съобразно направеното искане и представените доказателства /л.л. 27 и
28/, в полза на Ю.К. следва да се присъдят направените разноски във въззивната
инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Не е налице хипотезата, в
която Б. с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Напротив,
поведението му по поддържане и защита на създаденото противоправно положение е
дало основание за продължаване на производството по чл. 108 ЗС. Ето защо, г-н Б.
дължи на г-жа К. разноски за двете инстанции, а е освободен от заплащане на
държавна такса и деловодни разноски.
По подадената ЧЖ от Б.Б. срещу решението в частта му, с която е
оставено без разглеждане искане за освобождаване от такси и разноски по делото:
Видно е от материалите по делото, че след подаване на въззивната си жалба гн Б.
е подал молба по чл. 83, ал.2 ГПК и е бил освободен от заплащане на такси и
разноски с определение 461/15.02.2018 год. на ВОС, неправилно зашито ведно с
преписката към него във въззивното дело на л.51. Съдът е обсъдил и искането му
да бъде освободен от заплащане на разноски спрямо ищеца, тъй като не е станал
повод за завеждане на делото. При това положение производството по предходното
му искане е лишено от правен интерес и макар и по други съображения, решението
в атакуваната с ЧЖ част следва да се потвърди.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № № 06/03.01.2018
год. по гр.д. 2954/2015 год. на ОС Варна изцяло, включително в частта му, имаща
характер на определение и атакувана с ЧЖ от Б.Б..
ОСЪЖДА
Б.К.Б., ЕГН **********, да заплати
на Ю.Т.К. разноските за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.