Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В.,
13.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1928 по
описа на ВРС за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на активно и пасивно субективно и обективно
кумулативно съединяване искова с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Д.Н.Х., И.Н.П., Н.П.Н. и Т.П.Н. твърдят в исковата и уточняващата си
молби, че с решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В. е признато, в качеството им
на наследници на Н.П.Х., правото им на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници по отношение на следния недвижим имот: нива
с площ от 4.503 дка, находяща се в м. „***“ /м. „З./,
в землището на кв. „г.“, гр. В., представляваща част от имоти пл. №№ 32 и 35 по
КП на местността от 1960г. Имотът, чието право на собственост им е признато, се
излага да е принадлежал на общия им наследодател Н.П.Х. по силата на
оземляване. Твърди се, че в обхвана на горния имот попада ПИ № 39 по ПНИ на СО
„З.“, който имот в регистъра на имотите към плана бил записан на бащата на ответниците К.С.С. и М.С. З..
Сочи, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 1898/2008г., по описа на ВОС,
правата на ответниците върху ПИ № 39 били отречени.
След приключване на спора за материално право се твърди, че със заповед №
Г-ПР-152/16.04.2014г., влязла в сила на 09.05.2014г., на ищците е възстановено
правото на собственост по отношение на имот с идентификатор 10135.5545.39.
Твърди, че този имот се владее от двамата ответници
без основание, поради което и сезира съда с искане за установяване правото на
собственост на ищците на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 10135.5545.39, по КККР на гр. В., одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ
се в гр. В., кв. „г.“, м. „З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти
с идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159,
10135.5545.37 и 10135.5545.3509 и да бъдат осъдени ответниците
да предадат на ищците владението върху същия.
Претендират и присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот от датата на влизане в сила на заповед №
Г-ПР-152/16.04.2014г. – 09.05.2014г. до предявяване на исковата молба –
06.02.2019г., както следва:
ответникът К.С.С. да заплати:
- на Д.Н.Х. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
- на И.Н.П. сумата от 166.67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване, ведно с лихва за забава в
размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г. до 05.02.2019г.,
включително;
- на Н.П.Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
- на Т.П.Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
ответницата М.С. З. да заплати:
- на Д.Н.Х. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
- на И.Н.П. сумата от 166.67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване, ведно с лихва за забава в
размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г. до 05.02.2019г.,
включително;
- на Н.П.Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
- на Т.П.Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода
от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
Претендират присъждане и
на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 06.02.2019г., до окончателното й заплащане, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците
К.С.С. и М.С. З. депозират
отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на
исковете. Оспорват твърденията на ищците за осъществена в тяхна полза
реституционна процедура, като от една страна твърдят решение № 1390 на ОСЗГ да
не е придружено от скица по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а от друга реституционното
производство да не е приключило предвид липсата на експертна оценка на
подобренията в новообразувания имот, доказателства за платено обезщетение и въвод във владение. Оспорва и идентичността на имота
предоставен в замяна и описан в нотариален акт № 129/1964г. и този, предмет на
решение № 1390 на ОСЗГ, като в тази връзка твърдят извършената в хода на гр.д.
№ 9892/2006г. на ВРС експертиза да няма процесуална стойност, тъй като е
извършена в друго производство. Оспорват и твърденията, че ищците не са били
допускани до имота, като твърдят те да не са посещавали имота и да не са
извършвали действия, които да нарушават владението на ответниците.
Вън от горното твърдят, че се легитимират като собственици на процесния имот, като в тази връзка излагат, че са законни
наследници на К.С. И.. На последния с протокол от 25.03.1964г. на Комисия по
ТПС е бил даден в замяна недвижим имот с площ от 1.800 дка, находяща
се в м. „***“. С дарение от 19.05.1964г. К.С. е дарил на сина си С. И. 900
кв.м. от заменения имот, който от своя страна с дарение, оформено в нотариален
акт № 21/1997г. дарил на ответниците хавра, с площ от 0.900 дка, находяща
се в м. „З.“ /бивше м. „***“/, съставляващо имот пл. № 39 по плана на
местността, ведно с построената в него сезонна постройка. Към момента се сочи
този имот да се владее съвместно от семействата на ответниците
и родителите им С. С. и С. С.. Сочат и че по отношение на предоставения в
замяна имот е проведено производство за делба, решението по което е вписано в
СВ на 22.01.2008г. Вън от горното се позовават и на придобвна
давност, в резултат на осъществявана фактическа власт върху имота за периода от
09.04.1964г. и понастоящем.
Оспорват и претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като твърдят,
че за периода 1964г. семейството на ответниците, а
през 1997г. и самите те, са се легитимирали като собственици на имота и са
ползвали имота на годно правно основание. Твърдят ищците да не са отправяли
покана до ответниците да освободят имот. Считат и че
като добросъвестни владелци и на основание чл. 71 ЗС имат право да ползват
вещта и да получават добивите от нея до предявяване на иска за връщането й.
Правят и възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. В случай и
да се дължи обезщетение, то считат че не дължат лихва, тъй като липсва
отправена покана.
В срока за отговор ответниците К.С.С. и М.С. З.
правят възражение за задържане на имот до заплащане на извършените от тях
подобрения, като в случай, че съдът прецени, че нямат качеството на
добросъвестни владелци, то предявяват насрещна претенция за присъждане на
стойността на подобренията.
Твърди се в насрещната исковата молба и уточняващата такава, че в имота са
извършени следните подобрения:
- терасиране на парцела, който е бил с голяма денивилация,
извършено през 1965г.-1995г., на стойност 3000 лева;
- прекарване и разкриване на партида за ел.енергия през 1969г. и вода през
1972г., на стойност 4000 лева;
- ограждане на имота с ограда от бодлива тел, мрежа и стълбове през 1965г.,
на стойност 400 лева;
- изграждане на желязна врата с два бетонни стълба през 1966г., на стойност
300 лева;
- поставени 24 бетонни стълба за асма през 1970г., на стойност 200 лева;
- поставени 24 бетонни стълба за лозе през 1976г., на стойност 144 лева;
- изграждане на бетонна изба през 1965г. на стойност 5000 лева;
- изграждане на дървена къща с антре от стъкло и винкел през 1968г., на
стойност 3000 лева;
- подновяване на покрив на къщата през 2017г. на стойност 4000 лева;
- направа на кладенец с дълбочина 12м., диаметър 1.12м, облицован с
циментови блокчета и подмазан, с електрическа помпена система, през 1971г. на
стойност 3800 лева;
- изграждане на площадка пред къщата с плочки и парапет от ковано желязо
през 1975г., на стойност 1000 лева;
- насаждения, както следва:
23 броя асми на обща стойност 5489 лева, от които 4 броя сорт „Италия“,
засети през 1970г., 1 брой сорт „Бяло десертно-стафидно“
през 1990г., 1 брой сорт „Чауш“, засята през 2000г., 1 брой сорт „Кардинал“,
засято през 1990г., 1 брой сорт „Перла“, засято през 1985г., 3 броя сорт
„Надежда“, засети през 2002г., 1 брой сорт „Липа“, засято през 2004г., 11 броя
сорт „Болгар“, от които 3 броя, засети през 1999г., 4
броя през 2000г. и 4 броя през 2005г.;
67 корена лозе на обща стойност 1072.00 лева, от които 3 броя сорт
„Ризлинг“, засети през 1999г., 4 броя сорт „Памид“, засети през 1997г., 30 броя
сорт „Димят“, от които 11 броя засети през 1998г., 7 броя през 1999г. и 12 броя
през 2002г., 30 броя сорт „Липа“, от които 5 броя засети през 1997г., 12 броя
през 1999г. и 13 броя през 2010г.;
7 броя бадеми на обща стойност 400 лева, от които 5 броя засети през
1966г., 1 брой през 2006г. и 1 брой през 2014г.
13 броя ябълки на обща стойност 1125.56 лева, от които 1 брой червена,
високостеблена, засята през 2005г., 2 броя червени, средностеблени,
засети през 2003г., 1 броя „Златна превъзходна“, засята през 1999г., 1 брой средностеблена, засята през 2015г., 2 броя бели, средностеблени, засети през 2010г. и 6 броя сорт
„Петровки“, бели, нискостеблени, засети през 2008г.;
5 броя праскови на обща стойност 155.98 лева, от които 1 брой сорт „Нектарина“, засята през 2010г. и 4 броя сорт „Хале“, засети
през 2013г.;
1 брой дрян на стойност 10 лева, засаден през 1999г.
5 броя кайсии на обща стойност 380.56 лева, от които 1 брой засята през
2010г. и 4 броя през 2015г.;
5 броя круши на обща стойност 506.10 лева, от които 1 брой зимна, засята през
1999г. и 4 броя, летни, засети през 2015г.;
2 броя череши на обща стойност 712.80 лева, засети през 2015г.;
1 брой дюля на стойност 15 лева, засята през 1990г.
1 брой орех на стойност 150 лева, засят през 1965г.,
5 броя сливи, на обща стойност 239.80 лева, от които 2 броя засети през
1997г., 3 броя през 2009г.;
Нар 5 броя, на обща стойност 362.24 лева, от които 1 брой засят през
1980г., 4 броя засети през 2017г.;
1 брой финап, засят през 1999г., на стойност 62
лева;
Касис 3 броя на стойност 21 лева, засят през 2016г.;
4 броя смокини на обща стойност 124.42 лева, от които 2 броя засети през
1998г. и 2 броя през 2005г.;
Черница, 1 брой, засята през 1998г., на стойност 52.06 лева.
Претендират задържане на имота до заплащане стойността на подобренията в
размер на 35722.52 лева. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме,
че К.С. и М. З. са недобросъвестни владелци, предявява насрещен иск за
осъждането на отвениците по иска да заплатят
стойността на горните подобрения, както следва от Д.Н.Х. сума в размер на
11907.51 лева, от И.Н.П. сума в размер на 11907.51 лева, от Н.П.Н. сума в
размер на 5953.76 лева и от Т.П.Н. сума в размер на 5953.76 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците по насрещния
иск Д.Н.Х., И.Н.П., Н.П.Н. и Т.П.Н., чрез процесуалния си представител,
депозират отговор на исковата молба, изразяват становище за неоснователност на
възражението за задържане, респ. на насрещната искова претенция. Считат, че К.С.
и М. З. нямат качеството на добросъвестни владелци, нито на приравнени такъв.
Оспорват и описаните в уточняващата молба дейности да представляват подобрения,
като в тази връзка сочат такива да не представляват поставянето на тЕ. ограда, желязна врата, бетонни стълбове за лоза, като
последните могат да бъдат отделени от земята и без те да загубят стойността си,
изградената площадка пред постройката, което не увеличава стойността на имота.
По отношение на постройката и подновяването на покрива, за която постройка се
твърди да е незаконна, заявяват че не желаят задържането й. Твърдят и че на
заплащане не подлежат всички онези дейности и насаждания, които са иницииране след
спора за материално право, а именно тази, които са извършени след 2006г. Вън от
горното излагат, че като недобросъвестни владелци К.С. и М. З. имат право на
по-малката стойност от разходите за подобренията и увеличената стойност на
имота.
С молба-становище вх. № 52156/16.07.2019г. Д.Н.Х., И.Н.П., Н.П.Н. и Т.П.Н.,
оспорват наведените в отговора на К.С. и М. З. твърдения, изразени в тях в отговора
на първоначалната искова молба. Считат, че реституционното производство е
приключило с издаване на заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г. на кмета на район А.,
издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и за да бъде възстановено
правото на собственост не е необходимо представяне на експертна оценка на
подобренията, заплащане на обезщетение и въвод във
владение. Поддържат и че решението, постановено по предявения срещу ответниците отрицателен установителен
иск обвърза както страните, така и съда в настоящото производство. Твърди се и
че решението по извършената съдебна делба е непротивопоставимо
на ищците. Твърдят и че ответниците не биха могли да
се ползват и от придобивната давност като способ за
придобиване на права за времето преди приключване на реституционната процедура,
станало с влизане в сила на заповедта по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на
претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване,
изразят становище, че предпоставка за възникване на право на такова не е отправянето
на покана до ответниците.
В съдебно заседание ищците Д.Н.Х., И.Н.П., Н.П.Н. и Т.П.Н., чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове, оспорвайки
насрещните такива.
Ответниците К.С.С.
и М.С. З., чрез процесуалните си представители, в съдебно заседание, оспорват
предявените срещу тях искове. Излагат, че представените от ищците писмени
доказателства протокол от 1940г. и позволително за влизане във владение, не са
от естество да установят правото на собственост на наследодателя им. На
следващо място излагат съображения, че в чл. 10 ЗСПЗЗ не е предвидено
възстановяване правото на собственост на лице, придобили имоти по реда на
Закона за трудовата поземлена собственост. Поддържат, че се легитимират като
собственици на процесния имот въз основа на дарение,
както и на придобивна давност в резултат на
упражнявана от праводателите им фактическа власт
върху имота от 1964г. и от самите тях до настоящия момент.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно
приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение от 18.03.1999г., постановено по адм.д. № 1413/1998г., по описа на Районен съд – В., влязло
в сила на 14.05.1999г., е отменено решение № 386/06.01.1997г. на ПК-В. в
частта, в която на наследниците на Н.П.Х. е отказано възстановяването на
собствеността върху имот от 4.503дка в м. „З.“, землището на г., Варненска
област и вместо него е възстановено на наследниците на посоченото лице
собствеността върху този имот, като е посочено какви части от имоти включване
по действащ план (л. 12-14).
Въз основа на горното решение, органът по поземлена
собственост гр. В., е постановил решение № 1390/26.07.2006г., с което в раздел
ІІ, т. 2 е възстановено на наследниците на Н.П.Х. правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 4.503 дка, шеста
категория, находяща се в землището на г., местност ***/З.,
представляващ имоти пл. №№ 32 и 35 по КП от 1960г. и включващи следните части
от имоти по действащ КП: части от имоти пл. №№ 36, 37, 50, 46 и част от имот
пл. № 39, с площ на частта 1.454 дка, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Посочено е, че имотът попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ (л. 9-11).
Видно от приложеното на л. 30 от делото удостоверение за
наследници № АУ148160АС/15.01.2014г., на Н.П.Х., починал на 12.04.1979г., че
към датата на постановяване на горните решения, негови наследници по закон са Д.Н.Х.
– син, И.Н.П. – син и низходящите на починалия на 16.03.1990г. син на
наследодателя Панайот Н.Х. – Н.П.Н. и Т.П.Н..
Видно от преписката от запазени материали по унищоженото
гр.д. № 9892/2006г., по описа на ВРС, че с решение № 1151/03.07.2009г.,
постановено по в.гр.д. № 1898/2008г., по описа на ВОС, е отменено решение №
1873/06.06.2008г. по гр.д. № 9892/2006г. на ВРС, като
вместо него е признато за установено в отношенията между Д.Н.Х., И.Н.П., Н.П.Н.
и Т.П.Н., от една страна и К.С.С. и М.С. З., от
друга, че последните двама не са собственици на място с площ от 1454 кв.м.,
представляващо ПИ № 39 по плана на новообразуваните имоти на с.о. „З.“,
землището на гр. В., при граници: ПИ №№ 38, 51, 3668, 40 и 3509, на основание
чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Решението е влязло в законна сила на 17.09.2009г.
Със заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г., на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните
имоти, издадена заповед № КД-14-03-560/28.02.2013г. на началника на СГКК-В., с
който е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. В., кметът на район А. при Община В. е наредил на основание признато право
на собственост с решение № 1390/26.06.2006г. на ОСЗГ-В. и решение №
1151/03.08.2009г. на Окръжен съд – В., възстановяване правото на собственост
при условията на §4 б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Н.П.Х., върху 1454
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № 39 по ПНИ на местност „З.”,
кадастрален район 545, идентичен на имот с идентификатор 10135.5545.39 по КК,
целият с площ от 1455 кв.м., при граници имоти с идентификационни номера 40,
41, 3512, 3668, 51, 38, 37, 3509 и 9531-път. Заповедта е посочено да е влязла в
законна сила на 09.05.2014г.
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в
проведеното на 04.11.2019г. съдебно заседание, е прието за безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване, че фактическата власт върху спорния имот се
упражнява от ответниците.
За доказване правото си на собственост ответниците са представили писмени доказателства, от които
се установява следното:
С нотариален акт № 129, том ІV, н.д. № 1156/1964г., К.С. И.
е признат за собственик на хавра в м. „***“ от 1.800
дка, при граници: панорамен път, А. С. и И. Анков К., дадена му от ТПС комисия
в замяна на мястото му от 0.900 дка в същата местно „***“ (л. 73).
С договор за дарение от 19.05.1964г., оформен в
нотариален акт № 57, том ІV, дело № 1588/1964г., К.С. И. е дарил на С. К. И.
900 кв.м. от хавра в м. „***“, гр. В., при граници на
подарената част: панорамен път, И. Я. К., ДЗС „Д.Кондов“ и Васил С. И. (л.
74-75).
Видно от приложения на л. 76-77 от делото нотариален акт
№ 21, том LVІІ,
дело № 15441/1997г., че с договор за дарение от 01.10.1997г., С. К. С. е дарил
на К.С.С. и М.С.К. подарената му с горния договор за
дарение от 19.05.1964г. хавра, ведно с построената в
нея сезонна постройка.
Видно от приложените на л. 78-83 от делото заверени копия
от решение по гр.д. № 2117/2006г. и протокол от проведено по същото дело
открито съдебно заседание от 15.08.2007г., че К.С.С.
и М.С.К. са прекратили собствеността върху имот пл. 39, находящ
се в гр. В., м. „З.“, от който са обособени два имота и всеки един е получил
реален дял.
Представени по делото са доказателства за заплащане на ВиК услуги, ел.енергия, данъци от С. С., К.С. и М.К. (л.
85-99).
Видно от приложеното на л. 163 от делото копие на
позволителен билет № 136/10.04.1968г., че на С. Киров И. е разрешено
изграждането на дървена барака до 12 кв.м. Представен е и одобрен проект за
стопанска постройка (дървена барака) в полски имот на Стойно И..
Приобщено към доказателствения
материал по делото е изходящо от Басейнова дирекция
„Черноморски район“ писмо, в което е посочено, че в регистъра по чл. 118г от
Закона за водите не е регистрирано водоземно
съоръжение в процесния имот (л.188). За опровергаване
на удостовереното в писмото, ответниците представят
документ за входирани в Басейнова
дирекция за черноморски район с център В. на 12.02.2007г. документи за
регистрация на водоземно съоръжение (кладенец,
сондаж, каптаж, дренаж), заведени под вх. № РКС-22 121.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено (л.
144-148). От същото се установява, че процесният имот
с идентификатор 10135.5545.39 по КК е идентичен на имота, предмет на предявения
иск по гр.д. № 9892/2006г., по описа на ВРС, 21-ви състав и заповед Г-ПР-152/16.04.2014г.
на кмета на район А., с изключение на описания в последната разлика от 1 кв.м.
Що се отнася до идентичността на имота по нотариален акт № 129/1964г. и имота,
предмет на иска по гр.д. № 9892/2006г., по описа на ВРС, 21-ви състав, вещото
лице сочи, че е налице съвпадение по местоположение – м. „***“ и м. *** по
решението на ОСЗГ попадат в околовръстния полигон на с.о. „З.“; по площ –
приблизителна площ по нотариалния акт от 1964г. 1800кв.м., а на терен имот пл.
№ 39 е с площ от 1455кв.м., и по две граници – панорамен път и И. Янев К..
От заключението на в.л. инж. М. А. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза (л. 150-160) се установява, че средната пазарна
наемна цена за процесния имот за периода 09.05.2014г.
до 05.02.2019г. е в размер на 1440 лева.
Според заключението на вещото лице стойността на сградата
в процесния имот е 11 331 лева, от които 7650 лева за
сградата и 3681 лева за бетонната изба. Стойността на подобренията е опредЕ., както следва:
- терасиране на парцела, включващо изграждане на подпорна
стена на стойност 1638.24 лева, направа на бетонова настилка – площадка на
сградата на стойност 612.60 лева, бетонова настилка – пътека от металната врата
до сградата 519.60 лева;
- площадка пред къщата, включващо настилка с тротоарни
площ на стойност 1566.85 лева, доставка и монтаж на ажурен парапет на стойност
553.58 лева;
- партида за вода и ел.захранване на стойност 750 лева;
- направа на ограда от бетонни колове и бодлива тел на
стойност 104.28 лева;
- монтаж на метална входна врата на стойност 90 лева;
- направа на кладенец на стойност 2880 лева;
- бетонов резервоар на стойност 412.50 лева;
- ремонт на покрива чрез полагане на ондулин
на стойност 1175.29 лева, включващо и подмяна на дървени греди на стойност
1566.85 лева.
Стойността на имота без подобренията е опредЕ. на 82 000 лева, а с подобренията на 105 000 лева.
Според основното заключение на в.л. Е. Б. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, стойността на трайните насаждения възлиза на 10
507.53 лева, а на строителните такива – 724.23 лева. Средната пазарна цена на
имота без подобренията е опредЕ. на 81 897 лева.
Посочено е, че при отделяне на трайните насаждения от почвата се уврежда
кореновата им система, което впоследствие се отразява стресово и води до
забавяне на растежа и изсъхване. По отношение на конструкцията на асмата и
лозето е посочено, че ако те бъдат отделени от земята, това ще наруши
формираната резитба на лозите, а отделянето им от почвата води до изсъхване и
извършените подобрения ще загубят стойността си.
В заключението по допълнителната задача вещото лице Б.
сочи, че стойността на насажденията към момента на тяхното извършване в размер
на 2044.65 лева. В съдебно заседание, проведено на 13.01.2020г., разяснява, че
същата е опредЕ. съобразно Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения. В посочената стойност се включва разходи за
закупуване, превоз, приготвяне на разсада за засаждане, изкопаване на ямки, резитба на кореновата система и ценната част,
поливане, наторяване и прикрепване на асмите с конструкция, а малките лозички и дръвчета – с колчета, докато се захванат.
Събрани в хода на производството са и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите С. К. С. – баща на ответниците и Асен Кочев Радев.
Свидетелят С. излага, че на баща му бил предоставен имот,
който последващо дарил половината на свидетеля, а
другата – на брат си. В началото мястото било хавра.
Свидетелят, заедно с баща си, терасирали имота, построили през 1967 г. къща,
кладенец, засели бъдеми, ябълки, круши, направили асмалък, три-четири реда лози. Всичко това сочи, че е
извършено преди децата му да вземат имота.
Свидетелят Радев излага, че знае имота на ответниците от 1972г., от когато притежава съседен имот. В
имота имало постройка, орех, бадеми, дрянове, лозе, асми, овошки.
Въз основа на
горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
За основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск в тежест
на ищците е да установят по пътя на главното и пълно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: че са собственици на процесния
имот на твърдяното в исковата молба придобивно
основание и че същият се владее от ответника.
Въведеното
от ищците придобивно основание за претендираното тях право на
собственост върху спорния имот е земеделска реституция, приключила с издадената заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г. по § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ,
с която им е възстановено правото на собственост върху 1454 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № 39 по ПНИ на
местност „З.”, кадастрален район 545, идентичен на имот с идентификатор
10135.5545.39 по КК, целият с площ от 1455 кв.м.
Първия спорен по делото въпрос е налице ли са били материалноправните
предпоставки за реституцията, като ответниците са
въвели възражения да не е установена собствеността на наследодателя на страните
върху имота, предмет на реституционното решение от една страна, а от друга, че
в ЗСПЗЗ не е предвидено възстановяване на имоти, придобити по реда на Закона за
трудовата поземлена собственост. Тези въпроси, както и идентичността на
притежавания от наследодателя на ищците имот и възстановения им не следва да
бъдат разглеждани в настоящото производство. Това е така, тъй като ответниците не твърдят праводателите
им да са притежавали права върху имота, предмет на реституционното решение
отпреди колективизацията, за да могат да противопоставят възражения относно
материалната законосъобразност на реституцията. В този смисъл спрямо ответниците е приложимо разрешението в Тълкувателно решение
№ 9/2012 год. на ОСГК на ВКС за ограничаване на косвения съдебен контрол по чл.
17, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Следващата група възражения на ответниците е
свързана с липсата на приключила реституционна процедура в полза на ищците. За
да се отговори на този въпрос е необходимо да бъде изследвана законодателната
уредба, действала към момента на влизане в сила на постановеното в
производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решението на съда по адм.д.
№ 1413/1998г. на ВРС. Това е така, тъй като решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
замества индивидуалния административен акт на общинската служба по земеделие,
доколкото съдът разглеждайки жалбата срещу отказа за възстановяване на
земеделска земя се произнася по същество, тоест постановява краен съдебен акт,
с който възстановява правото на собственост. Постановеното последващо
решение на общинската служба въз основа на това решение има констативен, а не конститутивен характер.
Към датата на влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ -
14.05.1999г., редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 133 от 11.11.1998г./ е предвиждала възстановяването правото на
собственост върху земеделски земи, попадащи в терен по § 4 ЗСПЗЗ да става при
условията на § 4-4л от закона. Признатият за възстановяване имот следва да се
опише с размер, категория, местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията за собствеността въз основа на изработен кадастрален план на
основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, създаден с ДВ, бр. 98 от 1997г., която предвижда
изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4. Според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /в
редакцията ДВ, бр. 122 от 1997г./, за установяване границите на имотите,
правото на собственост върху имоти, които се възстановява по реда на чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план по ал. 2 на чл. 28
ППЗСПЗЗ се изработва план на новообразуваните имоти. Или, процедурата по
възстановяването на бившите земеделски земи в терени, раздадени за ползване на
граждани по посочените в закона актове, предполага създаване на комбинирани
планове на местността, в която се отразяват както имотите на възстановената
собственост, така и тези, които са раздадени на ползвателите и план на
новообразуваните имоти, който съдържа границите и номерата на новообразуваните
имот. Събраните по делото данни сочат, че към момента на постановяване на
решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е съществувал изготвен по смисъла на § 4к
кадастрален план, нито такъв на новообразуваните имоти. Видно от заповедта по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти за местността, в
която попада процесния имот, е одобрен през 2002г. и
въз основа на който е издадена заповедта, от която ищците черпят права. С
влизане в сила на последната е завършен фактическия състав на реституцията,
като въводът във владение не е елемент от същия,
поради което и съдът приема, че ищците успяха да установят придобиване правото
на собственост върху спорните идеални части от имот с идентификатор 10135.5545.39
на въведеното от тях основание – земеделска реституция.
Налице е първата предпоставка от фактическия състав на разпоредбата
на чл.108 ЗС и доколкото няма спор, че
и ответниците упражняват фактическа власт по отношение на имота,
на изследване подлежат твърдения им за наличие
на противопоставими права на собственост.
В настоящия случай ответниците поддържат, че са
собственици на основание договор за дарение, оформен в нотариален акт №
21/1997г., а в условията на евентуалност въз основа на давностно
владение в резултат на упражнявана фактическа власт върху имота,
присъединявайки владението на своите праводатели, начиная от 1964г.
Установи се по делото, че по предявен от ищците в настоящото производство
срещу отвениците К.С.С. и М.С.
З. отрицателен установителен иск за собственост е
образувано гр.д. № 9892/2006г., по описа на ВРС, по което с влязло в сила
решение правото на собственост на ответниците върху
1454 кв.м. от ПИ № 39 по плана на новообразуваните имоти на с.о. „З.“ е
отречено. Установи се от заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, че имотът, предмет на отрицателния установителен
иск по горното гражданско дело и процесния са
идентични. С оглед последното следва да се приеме, че по отношение на факта на
принадлежността на правото на собственост в патримониума
на ответниците е формирана сила на пресъдено нещо, поради което както страните по делото, така
и съда следва да се съобразят с установеното правно положение. И след като
правата им са отречени, то и ответниците могат да се
позовават само на юридически факти, настъпили след приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция по цитираното
гражданско дело, но не и на такива, настъпили в предходен момент, в това число
и тези, които са пропуснали да релевират в хода на
приключилото производство. По изложените съображения, съдът намира, че дължи
произнасяне единствено по въведеното оригинерно
основание за придобиване правото на собственост върху спорния имот и то за
времето от влизане в сила на решението, последното с аргумент от разпоредбата
на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 84
ЗС.
Във фактическия състав на придобивната давност
като способ за придобиване на правото на собственост, се включват два елемента:
владение (тоест фактическо упражняване на съдържанието на вещното право) и
определен срок от време (през който се упражнява фактическото съдържание на
вещното право), а разпоредбата на чл. 79 ЗС предвижда правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респективно 5 години, в случай че владението е
добросъвестно. Именно добросъвестни владелци поддържат да са ответниците.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание. В настоящия случай, доколкото ответниците са установили фактическа власт върху имота въз
основа на сключения договор за дарение, оформен в коментирания по-горе
нотариален акт и с оглед установената в нормата на чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция
за предположение на добросъвестността (липса на знание, че праводателят
им не е собственик), която не е оборена от ищците, следва да се приеме, че към
момента на сключване на договора за дарение К.С. и М. З. са имали качеството на
добросъвестни владелци. Последователно обаче в доктрината и съдебната практика
се приема, че добросъвестното владение може да се превърне в недобросъвестно
при настъпване на определени последващи
обстоятелства, каквото е узнаването за предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост. След този момент ответниците имат качеството на недобросъвестни владелци и
като такива, за да придобият права върху имота следва да са давностили
същия в период от 10 години. А от датата на влизане в законна сила на решението
по гр.д. № 9892/2006г. – 17.09.2009г. до датата на предявяване на исковата
молба – 06.02.2019г., горният 10-годишен срок не е изтекъл, поради което и К.С.
и М. З., не биха могли да се легитимират като собственици на процесния имот.
Съвкупно, при доказаната активно материалноправна
легитимация на ищците и лисата на противопоставимо на
техните права основание за осъществяваното от ответниците
владение, налага се извод за основателност на ревандикационния
иск.
По възражението за задържане:
С оглед формирания извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС, съдът
дължи произнасяне по направеното в евентуалност възражение за право на
задържане. Както съдът посочи по-горе, към датата на сключване на договора за
дарение ответниците са имали качеството на добросъвестни
владелци, което владение е смутено с узнаване за предявения срещу тях отрицетелен установителен иск за
собственост. По делото липсват данни на коя дата на ответниците
е връчен препис от исковата молба по гр.д. № 9892/2006г., но от запазените материали
по унищоженото дело следва да се приеме, че най-късния момент е една седмица
преди проведеното открито съдебно заседание на 12.07.2007г. (определение №
15279 от 12.10.2007г., с което съдът е отменил, на основание чл. 195, ал. 2 ГПК, протоколно определение от 12.10.2007г.), или датата 04.10.2007г. Само за
извършените в периода 01.10.1997г. до 04.10.2007г. подобрения, следва да се
признае на ответниците право на задържане. За да
формира този си извод съдът съобрази следното:
Ответниците са поддържали, а и това
се установи от събраните по делото гласни доказателства, че всички подобрения,
осъществени до м. 10.1997г. са направени от праводателя
на ответниците, поради което и К.С. и М. З. нямат
вземане за направата им, а оттук и право на задържане на имота до заплащане на
увеличената стойност на последния. В основата на института за
заплащане на подобрения, извършени от владелец на
недвижим имот, е залегнал принципът на неоснователното обогатяване, а именно: че никой не
може да се
обогатява с труда на другиго за
чужда сметка. От този принцип
следва и извода, че кредитор по вземанията за подобрения
може да бъде
лицето, което е обедняло, а това е извършителят на подобренията. Длъжник за извършените подобрения към добросъвестния владелец е собственикът, който от своя страна
се е обогатил от тях. Това
е така, тъй като субектите на правоотношението се определят към
момента на извършване на подобренията
и последващото му изменение следва да се подчини
на правилата за прехвърляне на права и задължения,
визирани в ЗЗД. Или, вземането принадлежи на лицето, което е направило
разноските, респективно негов универсален правоприемник. Частен правоприемник
може да предяви вземането само, ако същото изрично му е прехвърлено /така
решение № 140/24.03.2011 год. на ВКС по гр.д. № 373/2010 год., І г.о./. По
делото липсват доказателства, С. С. да е прехвърлили правото на разноски за
извършените подобрения на ответниците, а и такива
твърдения не са наведени. Поради това и К.С. и М. З. няма вземане за направа на следните подобрения:
- терасиране на парцела, извършено
през 1965г.-1995г., на стойност 3000 лева;
- прекарване и разкриване на партида за ел.енергия през 1969г. и вода през
1972г., на стойност 4000 лева;
- ограждане на имота с ограда от бодлива тел, мрежа и стълбове през 1965г.,
на стойност 400 лева;
- изграждане на желязна врата с два бетонни стълба през 1966г., на стойност
300 лева;
- поставени 24 бетонни стълба за асма през 1970г., на стойност 200 лева;
- поставени 24 бетонни стълба за лозе през 1976г., на стойност 144 лева;
- изграждане на бетонна изба през 1965г. на стойност 5000 лева;
- изграждане на дървена къща с антре от стъкло и винкел през 1968г., на
стойност 3000 лева;
- направа на кладенец с дълбочина 12м., диаметър 1.12м, облицован с
циментови блокчета и подмазан, с електрическа помпена система, през 1971г. на
стойност 3800 лева;
- изграждане на площадка пред къщата с плочки и парапет от ковано желязо
през 1975г., на стойност 1000 лева;
- насаждения, както следва:
7 броя асми, от които 4 броя сорт „Италия“, засети през
1970г., 1 брой сорт „Бяло десертно-стафидно“ през
1990г., 1 брой сорт „Кардинал“, засято през 1990г., 1 брой сорт „Перла“, засято
през 1985г.,
5 броя бадеми, засети през 1966г.
1 брой дюля на стойност 15 лева, засята през 1990г.
1 брой орех на стойност 150 лева, засят през 1965г.,
1 брой нар, засят през 1980г.
За тези подобрения възражението на ответниците за право на задържане на имота до заплащане им
следва да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до подобренията осъществени в периода
м. 10.2007г. до предявяване на настоящата исковата претенция, за този период ответниците са имали качеството на недобросъвестни владелци
по изложените по-горе съображения. По делото липсват данни, а и твърдения, че
ищците са знаели за подобряването на имота, на което същите не са се
противопоставили, поради което и не може да се приеме, че са осъществени
предпоставките на чл. 74, ал. 2 ГПК, за да бъдат К.С. и М. З. приравнени на
добросъвестни владелци. С оглед това и стойността на подобренията, осъществени
в горния период, а именно: подновяване на покрив на къщата през
2017г. и трайните насаждения: 13 корена лози, сорт „Липа“, засети през 2010г., 1
брой бадем, засят през 2014г., 1 броя ябълка, средностеблена,
засята през 2015г., 2 броя ябълки средностеблени,
засети през 2010 и 6 броя ябълки, сорт „Петровки“, бели, засети през 2008г., 5
броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“,
засята през 2010г. и 4 броя сорт „Хале“, засети през 2013г.; 5 броя кайсии, от
които 1 брой засята през 2010г. и 4 броя през 2015г.; 4 броя круши, летни,
засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г.; 3 броя сливи, засети
през 2009г., 4 броя нар, засят през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г. и 2
броя смокини, засети през 2005г., може да бъде търсена само чрез предявяване на
иск.
В обобщение на ответниците следва да бъде
признато право на задържане до заплащане увеличената стойност на имота за
следните трайни насаждения: засаждане на 16 броя асми, от които 1 броя сорт
„Чауш“, засята през 2000г., 3 броя сорт „Надежда“, засяти
през 2002г., 1 брой сорт „Липа“, засята през 2004г., 11 броя сорт „Болгар“, от които 3 броя, засети през 1999г., 4 броя през
2000г. и 4 броя през 2005г.; 54 корена лози, от които 3 броя сорт „Ризлинг“,
засети през 1999г., 4 броя сорт „Памид“, засети през 1997г., 30 броя сорт
„Димят“, от които 11 броя засети през 1998г., 7 броя през 1999г. и 12 броя през
2002г., 30 броя сорт „Липа“, от които 5 броя засети през 1997г., 12 броя през
1999г., 1 брой бадем, засят през 2006г., 4 броя ябълки, от които 1 брой
червена, високостеблена, засята през 2005г., 2 броя червени, средностеблени, засети през 2003г. и 1 брой „Златна
превъзходна“, засята през 1999г.; 1 брой дрян, засят през 1999г., 1 брой круша,
зимна, засята през 1999г., 2 броя сливи, засети през 1997г., 1 брой финап, засят през 1999г. и 2 броя смокини, засяти през 1998г., черница, засята през 1998г.
Доколкото на добросъвестния владелец, съобразно нормата на чл. 72, ал. 1
ЗС, се следва увеличената стойност на имота вследствие на извършените
подобрения, същата следва да бъде опредЕ. съобразно
основното заключение на вещото лице Б., възлизащата общо на 8703.48 лева,
формирана, както следва: асма, сорт „Чауш“ – 375.50 лева; 3 броя асми сорт „Надежда“
– 1426.05 лева, асма сорт „Липа“ – 498.80 лева, 11 асми сорт „Болгар“ – 4934.26 лева, 3 броя корена лози сорт „Ризлинг“ –
22.14 лева, 4 броя корена лози сорт „Памид“ – 33.76 лева, 30 броя корена лози
сорт „Димят“ – 514.76 лева, 30 броя корени лози сорт „Липа“ – 593.95 лева, 1
брой бадем – 51.99 лева, 4 броя ябълки – 178.25 лева, 1 брой дрян – 2.76 лева,
1 броя круша – 3.23 лева, 2 броя сливи – 9.40 лева, 1 брой финап
– 6.09 лева, 2 броя смокини – 52.54 лева и една черница – 6.39 лева.
С оглед обаче диспозитивното начало, следващата
се на К.С. и М. З. сума, съдът
определяна на 6298.27 лева: за асмите 5286.20 лева (след приспадане от заявения
размер от 5489 лева стойността на 4-те броя асми сорт „Италия“, засети през
1970г. – 83.20 лева, сорт „Стафида“, засята през 1990г. – 44.50 лева, сорт
„Кардинал“, засята през 1995г. – 44.50 лева и сорт „Перла“, засята през 1985г.
– 30.60 лева), за лозите – 701.42 лева, 1 брой бадем – 51.99
лева, 4 броя ябълки – 178.25 лева, 1 брой дрян – 2.76 лева, 1 броя круша – 3.23
лева, 2 броя сливи – 9.40 лева, 1 брой финап – 6.09
лева, 2 броя смокини – 52.54 лева и една черница – 6.39 лева. До заплащане на
тази сума следва да бъде уважено правото на задържане на имота.
По насрещния иск:
С оглед сбъдване на условието, при което е предявен насрещния иск на К.С. и
М. З., съдът дължи произнасяне по насрещната претенция за заплащане на
подобренията за периода след м.
10.2007г., а именно: подновяване на покрив на къщата през 2017г. на стойност 4000
лева и трайните насаждения: 13 корена лози, сорт „Липа“, засети през 2010г. – 370.58
лева (като разлика между заявения размер от 1072 лева и признатата стойност по
възражението за задържане от 608.81 лева), 1 брой бадем, засят през 2014г. –
305.51 лева (като разлика между заявения размер от 400 лева и признатата
стойност по възражението за задържане от 51.99 лева и стойността на разходите
за засаждане на 5 броя бадеми пред 1966г. – 42.50 лева), 1 броя ябълка, средностеблена, засята през 2015г., 2 броя ябълки средностеблени, засети през 2010 и 6 броя ябълки, сорт
„Петровки“, бели, засети през 2008г.– 947.31 лева (като разлика между заявения
размер от 1125.56 лева и признатия по възражението за задържане 178.25 лева), 5
броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“,
засята през 2010г. и 4 броя сорт „Хале“, засети през 2013г. – 155.98 лева; 5
броя кайсии, от които 1 брой засята през 2010г. и 4 броя през 2015г. – 380.56
лева; 4 броя круши, летни, засети през 2015г. – 502.87 лева (като разлика между
заявения размер от 506.10 лева и признатия с възражението за задържане от 3.23
лева), 2 броя череши, засети през 2015г. – 712.80 лева; 3 броя сливи, засети
през 2009г. – 230.40 лева (като разлика между заявения размер от 239.80 лева и
признатия с възражението за задържане от 9.40 лева), 4 броя нар, засят през
2017г. – 356.72 лева (като разлика между заявения размер от 362.24 лева и
разхода за засаждане на 1 брой нар през 1980г. от 5.52 лева), 3 броя касис,
засят през 2016г. – 21 лева и 2 броя смокини, засети през 2005г. – 71.88 лева
(като разлика между заявения размер от 124,42 лева и признатия с възражението
за задържане от 52.54 лева), или обща стойност на подобренията от 8055.61 лева.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 ЗС, недобросъвестният владелец може да
иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения.
По отношение на трайните насаждения, според основното заключението и допълнителното
заключение на вещото лице Б., тези стойности се както следва:
- 13 корена лози сорт „Липа“, засети приз 2010г. –
463.19 лева, при разход за засаждането им 66.43 лева, или подлежаща на
присъждане сума от 66.43 лева;
- 1 брой бадем, засят през 2014г. – 87.35 лева, при
разход за засаждането му 8.50 лева, или подлежаща на присъждане сума от 8.50
лева;
- 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г. –
418.68 лева, при разход за засаждането им 50.76 лева, или подлежаща на
присъждане сума от 50.76 лева;
- 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода
2010-2013г. – 256.53 лева, при разход за засаждането им 70.50 лева, или
подлежаща на присъждане сума от 70.50 лева;
- 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г. –
146.08 лева, при разход за засаждането им 45.00 лева, или подлежаща на
присъждане сума от 45.00 лева;
- 4 броя круши, засети през 2015г. – 74.36 лева,
при разход за засаждането им 17.72 лева, или подлежаща на присъждане сума от
17.72 лева;
- 2 броя череши, засети през 2015г. – 52.46 лева,
при разход за засаждането им 28.14 лева, или подлежаща на присъждане сума от
28.14 лева;
- 3 броя сливи, засети през 2009г. – 233.70 лева,
при разход за засаждането им 34.32 лева, или подлежаща на присъждане сума от
34.32 лева;
- 4 броя нар, засети през 2017г. – 36.32 лева, при
разход за засаждането им 22.08 лева, или подлежаща на присъждане сума в размер
на 22.08 лева;
- 3 броя касис, засят през 2016г. – 3.75 лева, при
разход за засаждането му 4.05 лева, или подлежаща на присъждане сума от 3.75
лева;
- 2 броя смокини, засети през 2005г. – 129.26 лева,
при разход за засаждането им 11.32 лева, или сума за присъждане 11.32 лева.
Общо следващата се на К.С. и М. З. стойност на
трайните насаждения в имота, засети в периода м. 10.2017г. до предявяване на
иска, възлиза на 358.52 лева.
По отношение извършения ремонт на покрива на
изградената в имота вилна сграда: преценката заплащането на тези разходи, съдът
намира, че е обусловена на първо място от изследване на въпроса съставлява ли
самата сграда подобрение на имота, с оглед въведените възражения същата да е
незаконна. В т. ІІ на ППВС № 6/1974г. е посочено, че незаконни строежи не се
заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът не
желае да ги запази, като при определяне стойността им се държи сметка за
евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на
действащото законодателство. Незаконния строеж подлежи на премахване, когато
има издадено предписание за това от компетентните органи, в който смисъл са и
решение № 308 от 30.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 271/2012г., І г.о., решение №
351/25.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 1189/2011г., І г.о., в което е посочено, че
следва да има не само констативен протокол за незаконно строителство, но и
издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. По делото се установи, че на праводателите на ищците по насрещната претенция, е издадено
разрешение за строеж на дървена барака с площ до 12 кв.м., а изградената такава
е с площ от 38 кв.м. Липсват обаче доказателства да е налице акт на компетентен
орган за премахване на сградата, поради което и следва да се приеме, че същото
представлява подобрение на имот, респ. дейностите по ремонт на покрива на
сграда, като необходим разход подлежат на заплащане от собствениците на имота.
От заключението на вещото лице се установява, че необходимите разходи за
ремонта, включващ подмяна на дървени греди и покриване с ондолин,
възлизат на 2307.79 лева, която сума следва да се присъди на ищците.
В обобщение, съдът намира, че в полза на ищците
следва да се присъдят разходите за ремонт на покрива в размер на 2307.79 лева и
стойността на посочените по-горе трайни насаждения в размер на 358.52 лева, или
общо сумата от 2666.31 лева. Последната следва да бъде разпредЕ.
за заплащане от ответниците по този иск съобразно
квотата им в съсобствеността, както следва: Н.П.Н. следва да заплати на всеки
от ищците сума от по 222.19 лева; Т.П.Н. следва да заплати на всеки от ищците
сума от по 222.19 лева; Д.Н.Х. следва да заплати на всеки от ищците сума от по
444.38 лева и И.Н.П. да заплати на всеки от ищците сума от по 444.38 лева.
За разликата до посочения по-горе размер на подлежащана на разглеждане претенция 8055.61 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени (по отношение на Н.П.Н. и Т.П.Н. – до сумата от 671.30 лева, а по
отношение на Д.Н.Х. и И.Н.П. – до сумата от 1342.60 лева).
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД дава право на собственика да претендира
обезщетение за ползването на опредЕ. вещ, от което е
бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта
лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в
негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под
наем.
В настоящия случай по делото е безспорно, че за процесния период спорния имот е ползван от ответниците по тази претенция К.С. и М. З.. За исковия
период ищците не са имали свободен и неограничен достъп до имота си, при което
същите са били лишени от възможността да го ползват съобразно предназначението
му или да извличат ползите от него. А последното е достатъчно да се приеме, че отвениците дължат обезщетение за ползите, от които са
лишили ищците. За разликата специалната хипотеза на чл. 31, ал. 2 ЗС, при която
обезщетението се дължи след покана, в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
обезщетението се дължи от датата на неоснователно владение върху вещата и за да
възникне правото на такова не се изисква покана. В този смисъл неоснователно се
явява възражението на ответниците, че не са канени да
предат имота. Неоснователно е й възражението, че имат право да ползват имота и
да получават добивите от него съгласно чл. 71 ЗС. Последното е с оглед
формирания по-горе извод, че за времето след м. 10.2007г., ответниците
са имали качеството на недобросъвестни владелци, поради което и не разполагат с
правата по чл. 71 ЗС
Дължимото от ответниците
имуществено изравняване е до размера на средномесечния
пазарен наем за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., който съобразно заключението
на вещото лице инж. М.А. възлиза в размер на 1440 лева. От тази сума, дължимото
на ищците обезщетение съобразно квотата им в съсобствеността е както следва: на
Н.П.Н. сума в размер на 240 лева, на Т.П.Н. сума в размер на 240 лева, на Д.Н.Х.
сума в размер на 480 лева и на И.Н.П. сума в размер на 480 лева. С оглед обаче диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена в
рамките на предявените размери.
И след като съдът
формира положителен правен извод, че
в полза на ищците
е възникнало субективното право да искат
обезщетение за лишаване от ползването на имота, съдът
следва да се произнесе по направеното от ответниците възражение за
погасяването му по давност. Вземанията, произтичащи от
неоснователното обогатяване се погасяват с изтичане на петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД. В настоящия случай обезщетението има за свой начален момент датата
09.05.2014г., с оглед което и към датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2019г.,
установения в закона давностен срок не е изтекъл,
поради което и това възражение на ответниците се
преценява от съда за неоснователно.
По претенцията за лихва за забава:
Лихва за забава върху вземания, произтичащи от фактическия състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, се дължи след поставяне на обогатилото се лице в забава, или
след покана. Покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, тъй като при
обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание времето на
изпълнение не е уговорено /така решение № 48 от 10.09.2012г. на ВКС по т.д. №
237/2011г., ІІ т.о./. С оглед горното разрешение и при липса на отправена
покана към ответниците за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването, следва да се приеме, че поставянето на същите в забава
е настъпило с предявяване на исковата молба. При това положение акцесорната претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното от ищците искане, в
тежест на ответниците следва да бъдат възложени
сторените от Д.Х., И.П., Н.Н. и Т.Н. разноски, както
следва: по иска с правно основание чл. 108 ЗС – държавна такса в размер на
408.60 лева, държавна такса за издаване на съдебни удостоверения за скица и
данъчна оценка на имота в размер на 10 лева; държавна такса за скица в размер
на 30 лева, държавна такса за издаване на заверени преписи от исковата молба в
размер на 18 лева, държавна такса за вписване на исковата молба в размер на
40.66 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева, или общо по този иск на
ищците се следват разноски в размер на 657.26 лева; по иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД – държавна такса в размер на 200 лева и 100 лева за депозит
по съдебно-оценителната експертиза, или общо по този иск разноски в размер на
300 лева. В полза на страната следва да се присъдят разноски и по отхвърлената
част на възражението за задържане и насрещния иск за подобрения, като от общо
сторените разходи от 255 лева (250 лева за депозити по допуснатите съдебно-оценителни
експертизи и 5 лева за съдебно удостоверение) на ищците се следва сумата от 191.01
лева. Ищците са представили и доказателства за направени разходи за адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, като съразмерно на уважените първоначални искове и
отхвърлената част на насрещните претенции, от този разход в тежест на ответниците следва да се възложи сумата от 883.41 лева. Или
общо разноските, които следва да се присъдят на ищците са в размер на 2031.68
лева.
В полза на ответниците по
първоначалните искове разноски не следва да се присъждат, тъй като единствения
доказан разход е за заплатен депозит по съдебно-техническата експертиза, която
е допусната във връзка с установяване идентичността на имота с реституирания
такъв и този по водения отрицателен иск. Или, този разход е по повод уважения
иск по чл. 108 ЗС, поради което и той следва да остане в тежест на ответниците. На последните се следват обаче разходи по
уважената част по възражението за право на задържане и насрещната претенция,
като от разноските от общо 1828.90 лева (1428.90 лева държавна такса и 400 лева
за експертизи), следва да се присъди сума в размер на 458.96 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.С., ЕГН **********,*** и М.С. З., ЕГН **********,***, че Д.Н.Х., ЕГН **********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***,
Н.П.Н., ЕГН **********,*** и Т.П.Н., ЕГН **********,***, са собственици въз основа на земеделска реституция,
осъществена с адм.д. № 1413/1998г., по
описа на Районен съд – В. и заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г. на кмета на район А.
при Община В., на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 10135.5545.39 по КККР на гр. В., одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ
се в гр. В., кв. „г.“, м. „З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти
с идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159,
10135.5545.37 и 10135.5545.3509.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС, К.С.С., ЕГН **********,*** и М.С. З., ЕГН **********,***,
ДА ПРЕДАДАТ на Д.Н.Х., ЕГН **********,***,
И.Н.П., ЕГН **********,***, Н.П.Н., ЕГН **********,*** и Т.П.Н., ЕГН **********,***,
владението върху
1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 10135.5545.39, по КККР на гр. В., одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ
се в гр. В., кв. „г.“, м. „З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти
с идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159,
10135.5545.37 и 10135.5545.3509, при
условие, че Д.Н.Х., ЕГН **********, И.Н.П., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********
и Т.П.Н., ЕГН **********, заплатят
на К.С.С., ЕГН ********** и М.С. З., ЕГН **********, сумата
от 6298.27 лева /шест хиляди двеста деветдесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща увеличената
стойност на имота след извършените от тях подобрения, изразяващи се в засаждане
на следните трайни насаждения: 16 броя асми, от които 1 броя сорт
„Чауш“, засята през 2000г., 3 броя сорт „Надежда“, засети през 2002г., 1 брой
сорт „Липа“, засята през 2004г., 11 броя сорт „Болгар“,
от които 3 броя, засети през 1999г., 4 броя през 2000г. и 4 броя през 2005г.;
54 корена лози, от които 3 броя сорт „Ризлинг“, засети през 1999г., 4 броя сорт
„Памид“, засети през 1997г., 30 броя сорт „Димят“, от които 11 броя засети през
1998г., 7 броя през 1999г. и 12 броя през 2002г., 30 броя сорт „Липа“, от които
5 броя засети през 1997г., 12 броя през 1999г., 1 брой бадем, засят през
2006г., 4 броя ябълки, от които 1 брой червена, високостеблена, засята през
2005г., 2 броя червени, средностеблени, засети през
2003г. и 1 брой „Златна превъзходна“, засята през 1999г.; 1 брой дрян, засят
през 1999г., 1 брой круша, зимна, засята през 1999г., 2 броя сливи, засети през
1997г., 1 брой финап, засят през 1999г., 2 броя
смокини, засети през 1998г. и черница, засята през 1998г.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на всеки един от К.С.С., ЕГН **********,***
и М.С. З., ЕГН **********,***, сумата от
по 444.38 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях
подобрения в имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В.,
кв. г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети приз 2010г., 1 брой бадем, засят през
2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от
които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“,
засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4
броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят
през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г., КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдените на всеки от ищците сума
от по 448.38 лева до предявения от всеки от тях размер от по 1342.60 лева, на
основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********,***, да
заплати на всеки един от К.С.С., ЕГН **********,***
и М.С. З., ЕГН **********,***, сумата от
по 444.38 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях
подобрения в имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В.,
кв. г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане
на следните трайни насаждения: 13 корена
лози сорт „Липа“, засети приз 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя
ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт
„Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода
2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши,
засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети
през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2
броя смокини, засети през 2005г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдените на всеки от ищците сума от по 448.38
лева до предявения от всеки от тях размер от по 1342.60 лева, на основание чл.
74, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на всеки един от К.С.С., ЕГН **********,***
и М.С. З., ЕГН **********,***, сумата от
по 222.19 лева /двеста двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. г., изразяващи се подмяна на
покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни
насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“,
засети приз 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в
периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода
2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши,
засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети
през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2
броя смокини, засети през 2005г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдените на всеки от ищците сума от по 222.19
лева до предявения от всеки от тях размер от по 671.30 лева, на основание чл.
74, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА Т.П.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на всеки един от К.С.С., ЕГН **********,***
и М.С. З., ЕГН **********,***, сумата от
по 222.19 лева /двеста двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. г., изразяващи се подмяна на
покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни
насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“,
засети приз 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в
периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода
2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши,
засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети
през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2
броя смокини, засети през 2005г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдените на всеки от ищците сума от по 222.19
лева до предявения от всеки от тях размер от по 671.30 лева, на основание чл.
74, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на ищците
обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., както следва: на Д.Н.Х., ЕГН **********,*** - сумата от 166.67
лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, на И.Н.П.,
ЕГН **********,*** - сумата от 166.67
лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, на Н.П.Н.,
ЕГН **********,*** – сумата от 83.34
лева /осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, на Т.П.Н., ЕГН **********,***
- – сумата от 83.34 лева /осемдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от на Д.Н.Х., ЕГН
**********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***, Н.П.Н., ЕГН **********,*** и Т.П.Н.,
ЕГН **********,***, за осъждане на К.С.С., ЕГН **********,***,
да заплати на всеки от ищците лихва за забава върху обезщетението за лишаване
от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр.
В., кв. г., начислена за периода от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително,
както следва: на Д.Н.Х., ЕГН ********** - сумата от 8.33 лева, на И.Н.П., ЕГН ********** – сумата от 8.33 лева, на Н.П.Н., ЕГН ********** –
сумата от 4.16 лева и на Т.П.Н., ЕГН
********** – сумата от 4.16 лева.
ОСЪЖДА М.С. З., ЕГН **********,***, да заплати на ищците обезщетение за лишаване
от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр.
В., кв. г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г.,
както следва: на Д.Н.Х., ЕГН **********,*** - сумата от 166.67 лева /сто шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, на И.Н.П., ЕГН **********,*** - сумата от 166.67 лева /сто шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, на Н.П.Н., ЕГН **********,*** – сумата от 83.34 лева /осемдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/, на Т.П.Н., ЕГН **********,*** - сумата от 83.34 лева /осемдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от на Д.Н.Х., ЕГН
**********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***, Н.П.Н., ЕГН **********,*** и Т.П.Н.,
ЕГН **********,***, за осъждане на М.С. З., ЕГН **********,***, да заплати на
всеки от ищците лихва за забава върху обезщетението за лишаване от ползване на
имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. г.,
начислена за периода от 09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително, както
следва: на Д.Н.Х., ЕГН ********** - сумата от 8.33 лева, на И.Н.П., ЕГН ********** – сумата от 8.33 лева, на Н.П.Н., ЕГН ********** –
сумата от 4.16 лева и на Т.П.Н., ЕГН
********** – сумата от 4.16 лева.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********,*** и М.С.
З., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Н.Х., ЕГН **********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***, Н.П.Н., ЕГН **********,***
и Т.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от 2031.68 лева /две хиляди тридесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН **********,***, И.Н.П., ЕГН **********,***, Н.П.Н.,
ЕГН **********,*** и Т.П.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на К.С.С., ЕГН **********,*** и М.С.
З., ЕГН **********,***, сумата от 458.96 лева /четиристотин петдесет и осем
лева и деветдесет и шест стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: