Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 172/23.11.2017г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември,
двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 446/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на „Тексимтранс“ АД-Варна срещу решение №
1023/22.06.2017 г. по гр.д.№ 666/16 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с
която е отхвърлен предявеният установителен иск за разликата над 3041 кв.м. до
пълния размер на претендираната площ от 8524 кв.м. Оплакванията са неправилност
поради нарушения на закона, подробно описани във въззивната жалба, с молба за
отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция. Поради липса на подадена жалба
срещу решението в частта му, с която искът по чл.124 от ГПК е уважен, в тази
част решението е влязло в сила и не е част от проверката на въззивния съд.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Министъра на благоустройството, като процесуален
представител на Държавата оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от „Тексимтранс” АД - Варна срещу Държавата, чрез Министъра на
благоустройството, за признаване за установено правото на собственост на ищеца
върху реална част с площ от 8524 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр.
Варна, м. „Малка чайка”, целият с площ от 13802 кв.м., при граници на частта:
ПИ № 10135.5200.1 и останалата част от ПИ № 10135.5200.100, защрихованата с
червен цвят на скицата на л.79 от делото – след допуснато изменения на иска.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че претендираните 3000 кв.м. от имота не
са идентични с описания в АДС № 13919/28.02.1978 г. имот; оспорва предоставянето
на процесния имот за стопанисване и управление на ДФ „Тексимтранс” към датата
на преобразуването му; възразява, че частноправни субекти не могат да
придобиват земя по естествено приращение; оспорва придобиването на реални части
по давност.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че с решение на ИК на ОНС – Варна /протокол № 11/24.06.1975 г./
е определена окончателна площадка за строителството на „Морска спортна база” на
ДАП – Варна с площ от 3 дка, находяща се на южния бряг на Варненското езеро на
300 м. западно от м. „Баба Борун” между водната площ и стръмния бряг, като
теренът представлява необработваема земя на ДЗС „Д. Кондов” – Варна. Приложени
са писмо вх. № 19-120/21.10.1975 г. на Зам. министъра на транспорта, решение №
К3-18/05.11.1975 г. на Комисията за земята при Министерския съвет, протокол –
опис от 04.10.1977 г. за предаване описаните 3 декара, акт за въвеждане във
владение и трасиране на границите и АДС № 13919/28.02.1978
г. с вписана забележка от Община Варна, че съгласно Заповед № 10/05.11.1991 г.
на Министерство на транспорта, Решение № 50/30.03.1989 г. на МС, решение от
04.05.1989 г. на ВОС, решение за вписването му, разделителен протокол и справка
за разпределение на осн. фондове, Морска спортно-туристическа база се предава на
„Тексимтранс” ЕООД.
Приложени
са решение № 50/30.03.1989 г. на МС за образуване на фирма с държавно
имущество „Варна-автотранспорт”,, вписана с решение от 04.05.1989 г. по ф.д. №
8/1989 г. на ВОС”, разделителен протокол от 28.08.1991 г., решение №
10/05.11.1991 г. на Министерство на транспорта, приемо-предавателен протокол от
29.11.1991 г.
С решение
от 13.12.1991 г. по ф.д. № 9279/1991 г. на ВОС е вписано „Тексимтранс” ЕООД,
приемащо част от имуществото и дейността на фирма „Варна – автотранспорт” и на
АС „Товарни превози 2”, гр. Варна, съгласно утвърден разделителен протокол. С
Решение от 19.12.1995 г. по ф.д. № 5134/1995 г. на ВОС „Тексимтранс” ЕООД е
преобразувано в „Тексимтранс” ЕАД, а с решение от 23.06.1997 г. по ф.д. №
5134/1995 г. на ВОС е вписана промяна в наименованието от „Тексимтранс” ЕАД в
„Тексимтранс” АД.
Съставен
е АДС № 7488/19.12.2009 г. за ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна, м. „Малка
чайка” с площ от 13804 кв.м. с правно основание за съставянето му чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8
от ППЗДС.
Заключенията
на назначената ССЕ установяват, че земята и постройките на Морска спортна база
са включени счетоводно в активите на
„Тексимтранс” ЕООД през декември 1991 г. при отделянето от ДФ
„Варна-автотранспорт”. През м. декември 1991 г. има записвания по счетоводна
сметка 201 „Земя” за актив земя с площ 3000 кв.м., съгласно АДС №
13919/28.02.1978 г. Превишението от 5970 кв.м. е заведено в счетоводството на
ищеца по задбалансова сметка за активите, тъй като няма нотариален акт и АДС.
Постройките върху земята се водят в баланса на дружеството по сметка 203
„Сгради и конструкции”. Стойността на обект „Морска спортна база” към 1978 г. е
120 лева по данни на АДС № 13919/28.02.1978 г. В справка за разпределяне на
основните фондове от социалната база на ДФ „Варна-автотранспорт” към
разделителен протокол от 28.08.1991 г. е видно, че остатъчната балансова
стойност на Морска спортно-туристическа база е 120 лева. Със споразумителен
протокол от 28.08.1989 г. е разпределено стопанисването на социалните бази на
бившия ТАК – Варна, като на ДФ „Варна-автотранспорт” е предадена за
стопанисване Морска база от 9 дка и път към нея. По справка за разпределение на
основните фондове към разделителен протокол от 28.08.1991 г., остатъчната
стойност в размер на 120 лева за обект „Морска спортно-туристическа база” е за
фирма „Тексим-транс”.Същата сума е отразена по регистъра Главна книга за месец
декември 1991 г. по дебита на
синтетична счетоводна сметка 201 „Земя”.
Заключението
на назначената СТЕ установява, че между процесният имот, представляващ реална
част на актуална схема на л.79, защрихована с червен цвят, с площ от 3000 кв.м.
преди допуснатото увеличаване на площта и ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна
е налице частична идентичност, като първият от имотите попада изцяло във
втория.
Тройната
СТЕ установява, че площадката, отредена за ДСО „Автотранспорт” – Варна попада
изцяло в границите на ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна, а владяната от
ищеца площ е в размер на 8524 кв.м. Реалната част в червено на скицата на л. 79
е с площ 3041 кв.м.
Тройната
ССЕ не установява основанието за извършените в главната книга на АТП-2 – Варна
за периода от 01.04.1991 г. до 31.12.1991 г. записвания; Със Заповед № 16/14.03.1996
г. изпълнителния директор на „Тексимтранс” ЕАД е разпоредено осчетоводаване на земя
с площ от 3000 кв.м. по АДС № 13919/28.02.1978 г., която да се отчете в
активите на дружеството като дълготраен материален актив - Морска
спортно-туристическа база и земя с площ от 5970 кв.м. в Морска
спортно-туристическа база, констатирана с протокол за инвентаризация от
29.12.1995 г., която да се отчете задбалансово в дружеството, на основание
същият протокол.
Съдът е приел, че предявеният иск е основателен до
размер от 3041 кв.м. от описания имот, по отношение на който решението е влязло
в сила. Отхвърляйки иска за разликата до предявения размер от 8970 кв.м., съдът
неправилно е приел, че искът е неоснователен и че предмет на спора не е цялата площ на владяния от ищеца недвижим
имот, а само реална част от него, графично очертана на скицата на лист 79 от
делото. Този извод на съда не отговаря на доказателствата по делото –
определението на съда от 18.11.2016 г., с което е допуснато изменение на иска
очертава спорния предмет – площта от 8970 кв.м. Неправилно е позоваването на
представена от ищеца скица, която би могла да бъде само помощен ориентир при
уточняването на исковата претенция.
Доказателствата по делото установяват, че с писмо №
36-11-117/29.05.1991 г. на Министерство на транспорта е поискано извършване на
техническо замерване, установяващо, че точният размер на Морската база е 8970
кв.м., за което е съставен опис – обяснителна бележка, част от проекта за
разделителен протокол на ДФ „Автотраспорт“ /л.276, 277 и 278 от делото/.
След съставянето на разделителен протокол от
28.08.1991 г., с решение № 105.11.1991 г. Морска база е разпределена на
правоприемника „Тексимтранс“ ЕООД /л.158-160/. Съставен е приемо-предавателен
протокол от 29.11.1991 г. /л.273/, с който ДФ „Автотпранспорт“ предава на
праводателя на ищеца терена на Морска база с площ от 8970 кв.м. с всички
постройки върху него, плавателни съдове и оборудване.
Тези факти кореспондират изцяло със заключението на
назначената тройна ССЕ, прието от съда за обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните.
Следователно, придобитата по реда на чл.17а ЗППДОбП
площ е в общ размер на 8970 кв.м. и надвишава първоначално заявената с 5970
кв.м. Предвид факта, че искът е уважен за площ от 3041 кв.м., решението в
отхвърлителната му част следва да бъде отменено, а вместо него – постановено
друго, с което искът бъде уважен за площ от 5929 кв.м. При този изход на спора,
следва да бъде отменено и решението в частта му за разноските, като
въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 28916.71лева – разноски
по водене на делото пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 1023/22.06.2017 г. по гр.д.№ 666/16 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с
която е отхвърлен предявеният установителен иск за разликата над 3041 кв.м. и в частта му за разноските и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, че
„ТЕКСИМТРАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Западна промишлена зона, със законен представител В.Т.П. Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 5929 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр.
Варна., целият с площ от 13802
кв.м., защрихована в
цианов цвят на скицата на лист 377 от делото, която - приподписана от съда
съставлява неразделна част от решението, придобита по реда на чл. 17а от ЗППДОП
/отм./, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство да заплати
„ТЕКСИМТРАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Западна промишлена зона, със законен представител В.Т.П. сумата от
28916.71лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.