№ 1135
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100512000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20101965 от 21.04.2021 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№
22229/2020 г. е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1,т.1
КТ уволнението на Д. Н. П., извършено със заповед № 248/10.04.2020 г. на
„С.“ ЕООД; възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д. Н. П. на
заеманата преди уволнението длъжност „мениджър проучване на
пазари/мениджър бизнес развитие“ при „С.“ ЕООД и е осъдил дружеството да
заплати на Д. Н. П. сумата от 4 590,17 лв. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ като обезщетение за по-ниско платена работа при нов
работодател поради уволнението и за периода 10.04.2015 г.-16.05.2020 г. със
законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане и е постановил
на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за сумата от 4 590,17 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника-„С.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че решението е постановено при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е
1
небосновано.Излага доводи, че уволнението на ищцата е законосъобразно, и
че необосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не е
приложима разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, тъй като това основание е
приложимо тогава, когато има създадена нова обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно.Поддържа, че
обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, външни
за страните по трудовия договор, и че в случая обявеното с решение на 44-то
НС извънредно положение в страната и издадените въз основа на него
заповеди на министъра на здравеопазването, предвиждащи като
противоепидемични мерки въвеждането на контролно-пропускателни
пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, забрана за
събирания на закрито, спазване на физическа дистанция, носене на защитни
маски за лице, хигиена на ръцете, редовно проветряване и дезинфекция
представлява такава нова обстановка, дължаща се на външни причини, която
обективно пречи на изпълнението на трудовия договор, тъй като поставя в
невъзможност за срока на действие на тази мярка работодателят реално да
изпълни задължението си да предостави на служителя работата, във връзка с
която той може да престира работната си сила, без да застраши живота и
здравето му.Твърди, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
задълженията на лицето, свързани с пътувания и провеждане на срещи, и че
невъзможността за реализирането им не е въпрос на лична преценка, а е
резултат от въведените мерки и би било безотговорно работодателят да
изпраща бременна служителка да провежда физически срещи с клиенти, да
води преговори и да пътува в условията на пандемия, без да може да се спази
изискването за социална дистанция и изолираност.Излага твърдения, че
трудовата дейност на ищцата е свързана с разработването на пазара,
контактуване с потенциални клиенти и поддържане на отношенията с вече
съществуващите клиенти, която се изпълнява чрез провеждане на регулярни и
извънредни срещи с клиентите и потенциалните такива, контактуване с
администрации, изпълнители и подизпълнители на проекти, т.е. дейността й
се изпълнява извън офиса на дружеството, което в условията на COVID-19 не
е уместно предвид обстоятелството, че към този момент служителката е била
бременна и е била в рискова група.Неправилно съдът е присъдил и
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, тъй като ищцата е
получила предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на
2
10.04.2020 г., като в заповедта е посочено, че влиза в сила незабавно и на
лицето е изплатено обезщетение по чл.220 КТ.Поддържа становище, че не са
били налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение, тъй
като обезщетението не е такова за работа по смисъла на чл.242, ал.1 КТ,
същото не е заместваща парична компенсация за работа и не обезпечава
ежедневните нужди на лицето.Твърди, че възнаграждението на ищцата на
новата позиция е над средната работна заплата за страната и допуснатото
предварително изпълнение е незаконосъобразно.Излага оплаквания, че съдът
не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е
относима към предмета на спора, тъй като отразява каква значителна част от
трудовите задължения на ищцата са свързани с провеждането на
неформалните срещи с партньори и потенциални клиенти извън офиса, нито е
допуснал поисканите гласни доказателства.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Д. Н. П. оспорва същата.Твърди, че
не е възникнало ново обстоятелство, което обективно да препятства
изпълнението на дейността на служителката, а целенасочени действия за
уволнението й, тъй като тя е отстранена от работа след обявен престой, и то
един месец преди излизането й в отпуск по майчинство при положение, че е
имала да ползва 25 дни платен отпуск и един месец неплатен отпуск, след
което да излезе в 45-дневен болничен преди раждане.Поддържа становище,
че рискът за здравето не е обективна невъзможност.Оспорва доводите за
недължимост на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, като
излага твърдения, че работодателят не е представил доказателства за платено
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.Твърди, че заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е неотносимо към предмета на спора,
тъй като отчетените разходи от ищцата във връзка с дейността се отнасят за
минали периоди, и че съдът е обсъдил в съответствие с чл.12 ГПК относимите
към правния спор доказателства.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
3
т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ.Ищцата- Д. Н. П. твърди,
че е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността „мениджър
проучване на пазари/мениджър бизнес развитие“.Съгласно чл.1, ал.1 от анекс
от 22.07.2016 г. към трудов договор от 22.07.2016 г. е договорено дейността й
да се извършва от разстояние, а работата й в помещенията на работодателя да
е в рамките на пет работни дни в месеца.Твърди, че е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовия договор и е получавала бонуси,
не е наказвана, но след като е съобщила на работодателя си, че е бременна,
отношението към нея се е променило.Твърди, че без да са налице причини, й
е връчена заповед за престой, а след това-за ползване на платен
отпуск.Веднага след изтичане на отпуската й е връчено предизвестие от
10.04.2020 г. за прекратяване на трудовия договор, като срокът му не е бил
спазен и със заповед № 248/10.04.2020 г. трудовият й договор е бил прекратен
на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ.Ищцата твърди, че уволнението й е
незаконно, тъй като липсват данни за издателя й, подписана е от
пълномощник, без да е посочено кого представлява упълномощеното лице, с
какъв документ и за какъв период е упълномощено и с какви
правомощия.Поддържа становище, че изложените в заповедта мотиви сочат
на друго основание за уволнение.Твърди,че с посочените в заповедта
заповеди на министъра на здравеопазването не се забранява дейността на
дружеството, а се препоръчва дистанционна форма на работа.Твърди, че е
изпълнявала дейността си по трудовия договор извън помещенията на
работодателя съгласно цитирания анекс, и че въведената дистанционна форма
на работа не е нововъзникнало обективно обстоятелство, което създава
пречки за изпълнение на трудовите й задължения.Твърди, че работодателят не
е разполагал с компетентно медицинско становище дали бременността й е
пречка да кара кола, до подготвя електронни документи, да отправя оферти
към потенциални клиенти и да контактува с тях по телефона, по електронен
път или лично при спазване на въведените изисквания с цитираните заповеди
на МЗ, и че през предшестващите 7 месеца е изпълнявала задълженията си по
трудовия договор предимно дистанционно.Излага доводи, че работодателят е
искал да прекрати трудовия й договор поради бременността й преди да
възникне епидемиологичната обстановка, тъй като е обявил престой, въпреки
че не е била отпаднала нуждата от изпълнение на задълженията й и я е
принудил да ползва цялата си отпуска, като през този период пред доведените
4
от нея клиенти се е твърдяло, че тя е в отпуск по майчинство и задачите й ще
се извършват от друг служител.След уволнението ищцата е сключила нов
трудов договор с трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв. месечно и е
претърпяла вреди от разликата между трудовото възнаграждение, което би
получила при ответното дружество и трудовото възнаграждение при новия
работодател.Моли съда постанови решение, с което да признае уволнението
й, извършено със заповед № 248/10.04.2020 г. за незаконно и да го отмени, да
я възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да
й заплати обезщетение в размер на 4 590,17 лв. за времето, през което се е
наложило да заеме по-нископлатена работа поради незаконното уволнение-
10.04.2020 г.-16.05.2020 г. със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба.
Видно от представените писмени доказателства-трудов договор от
22.07.2016 г. и анекс от 19.12.2016 г. страните по делото са били в безсрочно
трудово правоотношение за длъжността „мениджър проучване на
пазари/мениджър бизнес развитие“ с основно трудово възнаграждение от 7
002 лв.Съгласно чл.1, ал.1 от анекс от 19.12.2016 г. към трудов договор от
22.07.2016 г. служителят ще извършва работата си извън помещенията на
работодателя/от разстояние или в помещенията на работодателя.Служителят
ще може да извършва работа от разстояние, като осигурява в дома си или в
определено от него друго помещение извън предприятието на работодателя
определено пространство за работа /ал.2/.Страните са се договорили, че
служителят ще работа в помещението на работодателя най-малко 5 работни
дни в рамките на един календарен месец.За всеки отделен месец страните се
уговарят чрез изготвянето на график, подписан от двете страни за работните
дни, в които служителят ще работи в помещенията на работодателя и
работните дни, през които ще работи от разстояние /ал.4/.
Видно от представената длъжностна характеристика, връчена на ищцата
на 22.07.2016 г., основната роля на заемащия длъжността „мениджър
проучване на пазари“ е да проучва нови и съществуващи клиенти чрез
създаване на контакти, рекламни телефонни обаждания, реклама или други
средства за генериране на интерес от страна на потенциални клиенти.Сред
задълженията на служителя са: да планира убедителни подходи и стъпки,
които ще убедят потенциалните клиенти от ИТ, ИТО, БПО и ТЕЛКО да
правят бизнес с компанията; да разработва създаването на контакти с нови
5
клиенти, да поставя цели за продажбите и да предоставя подкрепа, която
постепенно ще подобри връзката; да развива и запазва съществуващите
акаунти чрез представяне на нови решения и услуги за клиентите; да
преговаря, общува и финансира сделки с потенциални и съществуващи
клиенти; да идентифицира възможности за кампании, услуги и канали за
разпространение, които ще доведат до увеличаване на продажбите; да работи
с екипа за разработване на предложения /продажби и аутсорсинг услуги,
които отговарят на нуждите, потребностите и целите на клиента.
Със заповед от 11.02.2020 г. управителят на „С.“ ЕООД е наредил
преустановяване на изпълнението на функциите и задълженията от страна на
Д. Н. П. с първоначален период на престой от 5 работни дни, считано от
датата на връчване на заповедта.
Със заповед по чл.173, ал.4 КТ за ползване на платен годишен отпуск от
20.02.2020 г. управителят на ответното дружество е наредил на Д. Н. П. да
използва 35 работни дни платен годишен отпуск поради престой, който
продължава повече от 5 работни дни.
Със заповед № 248/10.04.2020 г., връчена на същата дата, трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ-
поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор.Посочено е, че договорът се прекратява незабавно, считано от датата
на получаване на заповедта, като на служителя се дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на
предизвестие.В мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с временна
силно занижена нужда от изпълнение на функциите от страна на служителя и
поради икономически причини и нужда от реорганизация на работата в
предприятието, е бил обявен престой, който е продължил повече от 5 работни
дни, и че със заповед № РД-01-114/05.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването е обявена грипна епидемия на територията на РБ, със
заповед № РД-01-122/11.03.2020 г. /т.11/ работодателите са задължени да
организират провеждането на засилени противоепидемични мерки, а със
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. също на министъра на здравеопазването
всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на
съответната трудова дейност са били задължени да въведат дистанционна
форма на работа и „С.“ ЕООД е реорганизирал дейността си.Посочено е, че
предвид състоянието на служителката, която е уведомила работодателя си, че
6
е бременна, а и обявеното от НС на основание чл.84, т.12 от Конституцията на
РБ извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. и взетите
противопандемични мерки и действия, е обективно невъзможно служителката
да изпълнява задълженията си по трудовия договор поради риск за
здравословното й състояние, който при въвеждането на каквито и да е
предпазни мерки не може да бъде намален доколкото основното й
задължение е да се среща физически с клиенти на дружеството, да пътува с
автомобил и др. подобни дейности, несъвместими както с цялостната
обстановка в страната, така и със състоянието на служителката.Посочените
обстоятелства не зависят от усилията на страните по трудовото
правоотношение, което налага неговото прекратяване поради обективната
невъзможност да продължи изпълнението на задълженията по трудовия
договор.Със заповедта е наредено на служителката да бъде заплатено на
основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
Представено е и предизвестие от 10.04.2020 за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Видно от представения фиш за заплата за м.03.2020 г. на ищцата е
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 7 590 лв.
От представения трудов договор № 1/10.04.2020 г. е установено, че Д.
Н. П. е започнала работа в „С.“ ЕООД с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 3 000 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице
Е.Иванова е установено, че размерът на отчетените и признати
представителни разходи от ищцата, извършени през 2018 г., са в размер на
2 158,67 лв., за 2019 г. са извършени разходи за 1 215,68 лв.Размерът на
отчетените разходи за гориво за 2018 г. са 2 300,01 лв., а за 2019 г.-за 2 576,77
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били
в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „мениджър проучване на
пазари/мениджър бизнес развитие“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12
КТ, считано от 10.04.2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице посоченото в
заповедта уволнително основание, като е изложил мотиви, че за да е налице
7
обективна невъзможност, следва да бъде установено такова нововъзникнало
обстоятелство, което възпрепятства и прави невъзможно изпълнението на
трудовите задължения независимо от волята на страните и за всички
служители в подобни идентични хипотези.В случаите, когато изпълнението
се счита за рисково само според една от страните по трудовото
правоотношение, от една страна не е налице невъзможност /рискът не е
невъзможност/, нито е налице обективност като абсолютен факт, който
възпрепятства изпълнението.С оглед изхода на спора по главния иск и
безсрочния характер на трудовото правоотношение съдът е уважил и
акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.2 КТ /неправилно квалифициран като иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ/ предвид представените доказателства за сключване на нов
трудов договор за по-ниско трудово възнаграждение.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
За да е налице уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ е
необходимо работодателят да докаже, че има създадена нова обстановка, при
която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, като
причините, породили тази невъзможност трябва да бъдат обективно
непреодолими за страните.
От събраните по делото доказателства не се установи наличие на такива
причини.Видно от представения анекс към трудов договор страните са се
договорили, че ищцата ще изпълнява задълженията си дистанционно, поради
което изложените твърдения в мотивите на заповедта във връзка с обявеното
извънредно положение и провивопандемичните мерки и състоянието на
служителката не обуславят невъзможност за изпълнение на служебните й
задължения.В самата заповед се посочва, че във връзка с новата обстановка
работодателите са били задължени да въведат дистанционна форма на работа,
каквато вече е била въведена за ищцата.Не е представен график съгласно чл.1,
ал.4 от анекса към трудовия договор с посочване на дни, в които ищцата да
работи в помещенията на работодателя.Преценката на работодателя, че
състоянието на ищцата не й позволява да изпълнява задълженията си по
трудовия договор е едностранна и произволна и не е подкрепена с
доказателства.
Неоснователно е възражението, че като не е обсъдил приетата по делото
8
съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, тъй като установените от експертизата
обстоятелства не са относими към предмета на спора и към преценката за
наличието на процесното уволнително основание.
Неоснователно е оплакването, че не са били налице предпоставките за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 КТ.Съгласно цитираната
разпоредба когато в резултат на незаконно уволнение времето работникът
или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на
разликата в заплатите.От представения трудов договор от 10.04.2020 г. се
установи, че веднага след уволнението ищцата е започнала работа при ниско
възнаграждение, поради което искът е основателен.Твърденията за платено
обезщетение по чл.225, ал.2 КТ са недоказани.
Правилно съдът е постановил предварително изпълнение на решението
в частта относно сумата от 4 590,17 лв., тъй като обезщетението по чл.225,
ал.2 КТ се включва в обхвата на чл.242, ал.1 ГПК.
Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а
съгласно чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 1 000 лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът
намира възражението за прекомерност, направено от въззивника, за
неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004
г. минималното адвокатско възнаграждение по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ възлиза на 650 лв., а по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ-
на 551,30 лв. /чл.7, ал.2, т.2 от наредбата/ или общо минималното
възнаграждение възлиза на 1 201,30 лв. и договореният и заплатен размер за
адвокатски хонорар от 1 000 лв. е под минималния такъв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20101965 от 21.04.2021 г. на СРС,
58 с-в, по гр.д.№ 22229/2020 г., с което са уважени предявените от Д. Н. П.
срещу „С.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ /неправилно квалифициран като иск по
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ/.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление: гр.София, Е.Е.Т., ул. „**** и със съдебен адрес: гр.София, пл.
**** да заплати на Д. Н. П. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. „****,
**** и със съдебен адрес: гр.София, бул. „**** /адв.М.Б./ сумата 1 000 лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10