О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ГОДИНА 2015
ГР. ПАЗАРДЖИК
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА 11-ти ЮНИ 2015 ГОДИНА
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА
РАДИНА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. К.П.
2. И.А.
Секретар: Х.В.
Прокурор: Е. П.
Като
разгледа докладваното от съдия ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
Частно наказателно
дело № 617 по описа за 2015 година
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА на К.А.С. роден на *** ***, по настоящем в Затвора -
Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 515/2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик и дело № 3 KLs 256 Js 145535/11 на Окръжен съд Мюнхен 1.
На основание чл.24 от НК
увеличава така определеното общо наказание с още ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и определя първоначален строг режим в затвор за изтърпяване на определеното общо и
увеличено наказание.
На
основание чл.25 ал.2 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание по дело № 3 KLs
256 Js 145535/11 на
Окръжен съд Мюнхен 1 в размер на една година и шест месеца лишаван от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА на К.А.С. ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване
от свобода измежду наложените
му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 2194/2009г. по описа на РС Пазарджик, НОХД № 4611/2013 г.
по описа на РС Пловдив.
На основание чл.24 от НК
увеличава така определеното общо наказание с още ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода
и определя първоначален строг режим в затвор за изтърпяване на определеното
общо и увеличено наказание.
ПОСТАНОВЯВА отделно и изцяло, при
първоначален строг режим в затвор, да бъде изтърпяно наложеното наказание по НОХД № 1810/2008 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като на основание чл.25 ал.2 от НК приспада изцяло
изтърпяното наказание по това дело.
ПОСТАНОВЯВА отделно и изцяло,
при първоначален строг
режим в затвор, да бъде изтърпяно
наложеното наказание по НОХД №
1776/2003 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като на основание чл.25 ал.2 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание по това дело.
На основание чл.25 ал.2 от НК
приспада изтърпяното до момента наказание от определено като общо такова по
НОХД № 2194/09 г. по описа на РС
Пазарджик и НОХД № 4611/2013 г. по описа на РС Пловдив в размер
на три години шест месеца и два дни, като зачита времето, през което осъденият
е бил с МН „Задържане под стража“ или МН „Домашен арест“ по общото
наказание по НОХД № 2194 / 09 г. на РС
Пазарджик и
НОХД № 4611/2013 на РС Пловдив в общ
размер осем месеца и два дни и затича изтърпяната част от общото наказание в
размер на 11 месеца и 12 дни.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Окръжен съд Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
МОТИВИ по ЧНД № 617/2015г.
Производството е по реда на чл. 306, ал.1,
т.1 от НПК вр. чл. 25, ал.1 вр. чл. 23,
ал.1 от НК.
Образувано е по молба на осъдения К.А.С. на основание
чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 от НК да му се
определи общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 2194/2009г. по описа на РС Пазарджик, НОХД № 4611/2013 г. по описа на РС
Пловдив, НОХД № 1810/2008 г. по описа на Районен съд Пазарджик, НОХД № 515/2014 г.
по описа на Районен съд Пазарджик и НОХД
№ 1776/2003 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
В съдебно заседание осъденият чрез
своя защитник поддържа молбата си като инвокира за интегриране в съвкупност на
деянието, за което е осъден от Окръжен съд Мюнхен по дело № 3 KLs
256 Js 145535/11 с
цел приспадане на изтърпяното по него наказание. Такова е искането и на
осъдения.
Прокурорът счита молбата за
основателна и предлага конкретно групиране на престъпните деяния в няколко
групи с припадане на периода през който са жили активни мерките за неотклонение
задържане под стража и домашен арест, изтърпяно е изцяло или частично наказание
лишаване от свобода.
Съдът след като се запозна с искането и
предвид събраните по делото доказателства установи :
До момента К.С. е осъден с влязла
в сила съдебен акт на следните наказания за следните деяния:
Със споразумение по НОХД №1776/2003 г. по описа
на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 17.11.2003 г. на К.С. е
определено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, извършено на 13.11.2003 г. Изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По НОХД
№1810/2008 г. на Пазарджишкия районен съд, със споразумение, влязло в сила на
12.08.2008 г. на С. е наложено наказание за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
5 и 7 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, извършено на
19.04.2008 г. Определеното наказание е от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С присъда по НОХД №2194/2009 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, влязла в сила на 27.05.2010 г. С. е осъден:
- на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК, извършено в периода 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г.
- на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК,
извършено на 02.03.2006 г.
По НОХД №4611/20013 г. по описа на Пловдивския
районен съд, със споразумение, влязло в сила на 04.11.2013 г. на С. е
определено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието е наложено
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.2 във връзка с
ал.1, т.3 и 4 във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, извършено на 02/03.03.2010 г.
Със споразумение по НОХД №515/2014 г. по описа
на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 27.03.2014 г. на С. е наложено
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.318 от НК,
извършено в периода 15.05.2011 г. – 18.05.2011 г.
По дело № 3 KLs 256 Js 145535/11 на Окръжен съд Мюнхен 1 на една
година и шест месеца лишаване от свобода, изцяло изтърпяно, за извършена кражба
при условията на продължавано престъпление в болшинството на деянието с опит за
кражба на 16-17.05.2011 г.
Следвайки изискванията на чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК и ръководен от принципа да се спазва най-благоприятното
положение на осъдения, Съдът прие, че следва да бъдат формирани следните групи
реални съвкупности:
Първата група реална съвкупност
образуват престъпните деяния, за които С. е бил осъден по НОХД 515/2014 на ПРС
и по дело № 3 KLs 256 Js 145535/11 на Окръжен съд Мюнхен 1. Тези две деяния са
извършени преди да има влязла в сила присъда, с която деецът да е осъден, за
което и да е от тях. Основният въпрос, който стоеше пред съдебния състав по
повод формирането на тази реална съвкупност, е дали осъждането от Мюнхенския
съд, което е с непризната чрез национален процес присъда, може да бъде взето
предвид в настоящето наказателно производство.
Обективността изисква да се
признае, че в съдебната практика се конфронтират две становища по въпроса.
Според едното - дори и да е изтърпяно наказанието, след като присъдата, с която
то е наложено, не е призната, това наказание не може да бъде вземано предвид в
национално наказателно производство против същото лице. Основното съображение
за това становище е свързано с процесуално-правната норма на чл.4 ал.2 от НПК,
съгласно която влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и
непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение на
органите на РБ. Директното позоваване на тази норма обосновава извода, който са
направили привържениците на коментираното становище, че когато присъдата не е
призната, тя не може да бъде вземана предвид в национално наказателно
производство.
Второто становище, с което се
солидаризира този съдебен състав, се позовава на приложението на чл.8 ал.2 от НК. Още в началото следва да се отбележи, че нормата е приета след изменението
на чл.4 ал.2 от НПК, което предпоставя историческото тълкуване, а чрез него се
налага изводът за конкретна необходимост от регулиране на създадени в рамките
на Общността обществени отношения в коментирания по-долу ракурс. Според чл.8
ал.2 - влязлата в сила присъда, постановена в държава- членка на ЕС за деяние,
съставляващо престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко
наказателно производство, провеждано срещу същото лице в РБ. Персоналният
анализ на всяка от двете норми води до извода, че разпоредбата на чл.4 ал.2 НПК има отношение конкретно към начина на изпълнение на влязлата в
сила присъда, издадена от друг съд на друга държава и непризната по реда на
националното законодателство. Тя ограничава възможността изпълнението по такава
присъда - да бъде предприето и
осъществено само и единствено след нейното признаване.
Настоящият случай не поставя
такъв казус, тъй като информацията от Мюнхенския окръжен съд е, че наложеното
от този съд наказание по посоченото дело,
разгледано и решено от него, е било изцяло изтърпяно от осъдения. В този
смисъл липсва правен интерес и би било недопустима екзекватура. Настоящия случай
попада именно в обсега на чл.8 ал.2 от НК. Налице са всички предпоставки, които
визира тази правна норма - стабилен съдебен акт, с който на лицето е наложено
наказание за деяние, съставляващо престъпление и по българския наказателен
кодекс. Видно от надлежно преведените мотиви е, че молителят С. е бил осъден от
МюОС за извършени кражби, част от които при условията на опит, поради това няма
пречка и въз основа на чл.8 ал.2 изтърпяното наказание по това осъждане да бъде
взето предвид в настоящето производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.
Това предупредели решението на този Съд за обособяване на горната съвкупност в
първата група, за която, извън това, бяха съобразени и датите на извършване на
престъпните деяния по двете дела/двата
периода (16-17.05.2011г. и 15-18.05.2011г.) и датите на влизане в сила на
присъдите с които са наложени наказания за тези деяния (съответно 29.03.2012 г.
и 27.03.2014г.). При съпоставката им е ясно, че и двете са извършени преди да
има влязла в сила присъда, с която деецът да е осъден за което и да е от тях. Следвайки
правилата на чл.23 ал.1 НК, по първата група Съдът определи общо най- тежко
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Отчитайки установения престъпен стереотип,
липсата на каквато и да е корекция в социалното и обществено проявление на
дееца, въпреки наказателната репресия, вида и предмета на включените в
съвкупността посегателства, Съдът прие, че за да могат пълноценно и ефективно
да бъдат постигнати целите на наказанието е необходимо определеното общо такова
да бъде увеличено с още шест месеца лишаване от свобода, като постанови в хипотезата
на чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване
в затвор на определеното общо и увеличено наказание.
На основание чл.25 ал.2 от НК и с оглед
информацията получена от ОС Мюнхен за изцяло изтърпяно наказание по присъдата
на този съд, се приспадна и изтърпяното наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода.
Втора група
- отделно от сформираната горе съвкупност и следвайки принципа за най -благоприятно
положение на осъдения през призмата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК , се
формира реална съвкупност измежду деянията, за които С. е осъден с влезли в
сила съдебни актове по НОХД №2194/2009 г. на ПзРС и НОХД №4611/2013 на ПлРС.
И в този случай Съдът съобрази
датите на извършване на двете деяния/периоди (02/03.03.2010г. и 02.10.2005 - 26.04.2006г.),
както и датите на влизане в сила на съдебните актове по тези дела, които са
съответно на 04.11.2013г. и 27.05.2010г. Вижда се че двете деяния са извършени
в периоди приключващи на дата, предхождаща тази, на която е влязла в сила
съдебен акт, за който и да е от тях. С оглед изискването на чл.23 ал.1 от НК
общото най-тежко наказание, което се определи по тази съвкупност бе в размер на
шест години лишаване от свобода.
И тук се откриха основания за
увеличаване на определеното общо наказание. Съображенията, изложени горе
досежно първата съвкупност, са изцяло важими и се поддържат и тук -и касаят вида и броя на посегателствата,
техния предмет( особено по НОХД 2194/09г,. който се състои в голям брой
автомобили, част от които на сериозна
стойност) , систематичното място на деянията в НК и обществените отношения,
които са засегнати с тях, ; също отчетоха се и липсата на настъпили промени в
съзнанието на осъдения, въпреки предходното му осъждане. В този смисъл следва
да се отбележи, че едното от двете престъпни деяния, обособени в съвкупността (това
по НОХД №4611/2013г.) е извършено след влизане в сила на други два съдебни акта
- НОХД №№ 1776/03 и 1810/08 г., а деянието по НОХД $2194/09 дори е извършено в
изпитателния срок по НОХД №1776/03 г. (което самостоятелно ще доведе и до
активиране на осъждането по НОХД №1776/03 г.). Съобразяването на всички тези
фактори в установения престъпен статус на С., обусловиха решението за
завишаване на общото наказание по втората съвкупност с още две годни лишаване
от свобода.
Трябва да се спомене, освен това,
че макар и законово установен, институтът по чл.25 във вр с чл.23 НК се
конфронтира с основния принцип на наказателното право, че за всяко деяние
следва да има наказание, определено като справедливо възмездие за извършването
му. Така възможността за постигане на съответствие между тежестта на деянието (а
при определяне на общо наказание - деянията) и тежестта на наказанието, което
съответствие стои в основата на преследваната по закон от Съда справедливост на
наказанието, може да бъде постигнато чрез предоставеното на преценката на решаващия
съд правило по чл.24 от НК. Настоящата преценка по коментираната съвкупност е
посочената по горе - за увеличаване с две години лишаване от свобода. Само така наказанието за двете деяния в
съвкупността ще им бъде съответно , което ще гарантира и неговата справедливост
и ще обезпечи от друга страна постигането на персоналната и генералната
превенция от реализиране на наказателната репресия.
В хипотезата на чл.61 т.2 във вр.
с чл.60 ал.1 ЗИНЗС се постанови
първоначален строг режим за изтърпяване в затвор на определеното общо и
увеличено наказание.
На основание чл.25 ал.2 от НК се
приспадна изтърпяното до момента наказание ( по справката от Затвора Пазарджик)
от определено като общо такова по НОХД № 2194/09 г. по описа на РС Пазарджик и НОХД № 4611/2013 г. по описа на РС Пловдив
в размер на три години шест месеца и два дни, като зачита времето, през което
осъденият е бил с МН „Задържане под стража“ или МН „Домашен арест“ по общото наказание по НОХД № 2194/09 г. на РС Пазарджик и НОХД № 4611/2013 на РС Пловдив в общ размер осем месеца и два дни и затича
изтърпяната част от общото наказание в размер на 11 месеца и 12 дни.
На трето място и извън сформираните горе две съвкупности, остана за
самостоятелно изтърпяване наказанието по НОХД №1810/08 г. на ПзРС, което поради
цялостното си изтърпяване, бе и директно приспаднато по чл.25 ал.2 от НК, след
формалното определяне на реалното му изтърпяване при строг режим в затвор.
Невъзможността деянието по това
дело да бъде включено в сформираните съвкупности е обусловено от факта, че
деяния, които са включени в горните две съвкупности (това по НОХД №4611/2013г.,
и това по Мюнхенския ОС и това по НОХД №515/2014г. ) са извършени след влизане
в сила на присъдата по НОХД №1810/2008г. (12.08.2008г.). Отделно от това следва
да се отбележи, че единствената възможност, при която деянието по НОХД №1810/08
г. може да бъде включено в съвкупност, е тази ,при която то още бъде съчетано с
деянието по НОХД №2194/09 г. Този вариант обаче е по- неблагоприятен за дееца,
тъй като в случая шестте години ЛС по
НОХД №2194/09 г. „ще погълнат“ „едната година ЛС“ по НОХД № 1810/08г. По -благоприятният
е избраният и постановеният от Съда вариант, при който наказанието по НОХД
2194/09 г. - 6 години ЛС „поглъща“ наказанието по НОХД №4611/2013г., което е в
размер на 4 години ЛС .
Отделно, на четвърто място, се постанови и изтърпяването изцяло на
наложеното наказание по НОХД №1776/03 г. В изпитателния срок, за който е било
отложено изтърпяването на това наказание по НОХД №1776/03г. и който е
тригодишен, е извършено продължаваното престъпление по НОХД №2194/09г. С това и в хипотезата на
чл.68 от НК директно се активира условното осъждане и се определи реалното му
изтърпяване при строг режим в затвор, предвид данните за останалите осъждания и
изискването на чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 ЗИНЗС. Това деяние се прецени, че
не може да бъде включено в никаква съвкупност, тъй като съдебният акт, с който е
наложено, е влязъл в сила преди датите/периодите, на които са извършени всички
останали престъпни деяния.
На основание чл.25 ал.1 от НК се
приспадна и изцяло изтърпяното наказание по това дело.
По изложените мотиви Съдът
постанови определението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: