Решение по дело №496/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 106
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000496
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000496 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Аксис“ ООД в
несъстоятелност със седалище гр.Търговище чрез синдика на несъстоятелния
търговец Г. П. С. срещу решение № 260053 от 10.05.2021г. по гр.дело №
176/20г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частите му, с които е обявен
за нищожен сключения между „Терем - Холдинг“ ЕАД и „Аксис“ ООД
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен
имот – урбанизирана територия с идентификатор № 73626.504.392, с площ на
поземления имот от 11 126 кв.м., ведно с построените в него едноетажна
промишлена сграда, самостоятелен обект с идентификатор № 73626.504.392.1
със застроена площ от 309 кв.м. и едноетажна промишлена сграда с
идентификатор № 73626.504.392.2 със застроена площ от 1 363 кв.м., /към
момента разделен на пет самостоятелни урегулирани поземлени имота/ с
всички машини, съоръжения и подобрения в имота, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том II, рег.№ 2472, нот.
дело № 167/06г. на нотариус Г. Г., като сключен в противоречие със закона на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и с която е обявено за нищожно сключеното
1
между Р.Г. М.а и Г.М. М., в качеството им на участници в ДЗЗД „Аксис“,
„Терем – Холдинг“ ЕАД и „Аксис“ ООД тристранно споразумение от
07.04.2006г. като сключено в противоречие със закона на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД.
Твърди че обжалваното решение в обжалваните му части е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди че мотивите на съда се изразяват само в лаконично изведени
принципни положения, касаещи специалния ред за разпореждане с активи на
търговски дружества с държавно участие, без да се изложи конкретика,
свързана с действията и сделките, чието обявяване на нищожни се иска.
Твърди че сключената сделка с нотариалния акт не е нищожна. Твърди
че не е нарушена или заобиколена цитираната от съда правна уредба,
регламентираща процедурата по сключване на договори за продажба, замяна
и наем на дълготрайни активи на еднолични търговски дружества с държавно
участие в капитала. Твърди че неправилно съдът е приел че се касае за
продажба на държавно имущество. Позовава се на нормата на чл.5 ал.2 от
Правилника за реда на упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала, съобразно който имуществото е
предоставено в собственост на едноличните търговски дружества. Сочи че
сключването на договори за продажба на дълготрайни активи на еднолични
търговски дружества с държавно участие в капитала се извършва след
провеждане на търг или конкурс по реда на правилника. Излага че със
спечелилия търга купувач е сключен предварителен договор, с което
процедурата по провеждане на търга е приключила и при нейното
провеждане не се констатирани нарушения и пороци, които да водят до
нищожност на продажбата. Сочи че сложният фактически състав на
продажбата ще е завършен едва след прехвърляне на собствеността в
предвидената от закона форма и плащане на определената чрез търга
продажна цена. Сочи че след сключване на предварителния договор и по
инициатива на обявеното за купувач неперсонифицирано дружество между
страните е постигнато съгласие за прехвърляне на правата и задълженията на
купувача на трето лице – „Аксис“ ООД. Излага че по естеството си това
споразумение би следвало да се третира на имащо характер и правно действие
на субективна новация. Уредбата на този институт предвижда, че
2
задължението се подновява, като се замени с друго, в случая със съгласие на
кредитора, задължението на неперсонифицираното дружество да заплати
дължимата покупна цена се е заменило със задължението на третото, за
първоначалното правоотношение лице, да плати дължимата покупна цена,
съответно да придобие правото на собственост.
Твърди изводът на съда че окончателният договор е сключен с лице,
което не е участвало в търга е безспорно, но от събранието по делото
доказателства се установява, че по общата воля на страните, лицето, което е
придобило имота по силата на окончателния договор, е правоприемник на
спечелилия търга участник. Твърди че в Правилника липсва изрична забрана
за замяна на страните по продажбата от техни правоприемници.
Правоприемството може да бъде както частно и на договорно основание, така
и универсално, по силата на закона. Поради което и твърди че не са налице
основания за прогласяване на нищожността на атакуваната сделка, сключена
по нотариален акт № 72 от 13.04.2006г. Твърди че извършването на сделката
не противоречи на посочените в исковата молба норми, а е извършена при
спазване реда и последователността на процедурата, разписана в ЗДС и при
последователно осъществяване на сложния фактически състав на продажбата
по реда на Правилника за реда на упражняване правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, синдикът на „Аксис“ ООД в несъстоятелност,
поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемите страни Р. Г. М. и Г. М. М., и двамата от гр.Търговище, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразяват
становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди
обжалваното решение. В съдебно заседание лично М., и двамата чрез
процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди
обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
3
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове от Р. Г. М. и Г. М. М. срещу „Терем – Холдинг“
ЕАД и „Аксис“ ООД в несъстоятелност за установяване на нищожност на
договор за продажба на недвижим имот от 13.04.2006г., сключен по
нотариален акт № 13, том II, рег. № 2472, дело № 167 от 2006г. на нотариус с
рег.№ 223 на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД като сключен в нарушение на чл.14
от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала и за установяване на нищожност на
тристранно споразумение от 07.04.2006г. на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от
ЗЗД поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, невъзможен
предмет и липса на основание.
Няма спор между страните по фактите по делото:
Между ищците, сега въззиваеми М.и на 15.04.2005г. е сключен договор
за гражданско дружество, по силата който те са обединили усилията си за
извършване на съвместна стопанска дейност под наименование „Аксис“.
Двамата са съдружници и във въззиваемото дружество „Аксис“ ООД,
вписано с решение на съда от 06.04.2006г., към момента обявено в
несъстоятелност.
През м.февруари 2006г. гражданското дружество участва в търг с явно
наддаване, обявен от „Терем“ ЕАД за продажба на недвижими имоти в
гр.Търговище и по отношение на имот, представляващ терен с площ от
11 253кв.м. и построението в него парокотелно и мазутно стопанско
гражданското дружество е обявено за купувач с протокол от 21.02.2006г. на
комисията. На 21.02.2006г. между продавача „Терем“ ЕАД и гражданското
дружество „Аксис“ е сключен предварителен договор за продажба на имота.
На 07.04.2006г. между продавача, обявеното за купувач гражданско
дружество и „Аксис“ ООД е сключено тристранно споразумение, с което
страните са договорили прехвърляне на правата и задълженията на купувача
по предварителния договор гражданско дружество „Аксис“ на „Аксис“ ООД.
На 13.04.2006г. е сключен окончателен договор в нотариална форма, с който
правото на собственост е прехвърлено на „Аксис“ ООД€
Настоящият състав на въззивния съд намира предявения установителен
иск за прогласяване на нищожност на договора за продажба на недвижим
имот за недопустим поради липса на правен интерес по следните
4
съображения:
Ищците Р. Г. М. и Г. М. М. са трети лица по атакуваната от тях сделка.
По въпроса има ли правен интерес за ищеца от предявяване на
установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна е
налице константна съдебна практика. Чрез исковото производство се цели
установяване на действителното правно положение между спорещите със
сила на присъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита.
Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца
способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна
правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за
признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право,
засегнато от посоченото действие. В определение № 390 от 13.05.2011 г. по
ч.т.д. № 138/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че правен интерес от
прогласяване нищожността на сделка е налице не само когато за ищеца -
трето за договора лице, съществува непосредствен интерес от това, но и
когато интересът му е евентуален, когато за него би имало косвена полза от
уважаване на установителния иск. В същия смисъл е разрешен въпросът и в
решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 634/08 г. на ВКС, ТК, І т.о.
В настоящият случай пряк интерес у ищците не е налице, тъй като при
евентуално уважаване на иска и прогласяване на сделката за нищожна имотът
ще се върне в патримониума на продавача по договора - ответника „Терем –
Холдинг“ ЕАД.
Съставът на въззивния съд намира, че не е налице и косвен интерес. В
исковата молба интересът от водена на иска е обоснован с възможността при
евентуалното му уважаване и връщане на имота в патримониума на продавача
да искат прехвърляне на собствеността върху имота на тях като съдружници в
гражданското дружество на основание сключения предварителен договор.
На първо място, настоящият състав на въззивния съд намира, че
продажбата на имущество, собственост на еднолично дружество с държавно
участие в капитала е сложен фактически състав, който включва няколко
юридически факти, необходими за да се породи желаното правното действие.
Чл.14 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала регламентира
провеждане на търг или конкурс за обявяване на купувача, с който следва да
5
бъде сключен договора за продажба в нотариална форма. Сложният
фактически състав е завършен и приключва със сключването на договора в
нотариална форма. Дори и предявеният иск да бъде уважен и договорът да
бъде обявен за нищожен това няма да възстанови висящността на целия
фактическия състав, както и възможността за ново, повторно приключване на
същата процедура.
На следващо място, съдът намира, че до участие в търга е допуснат като
участник неперсонифициран правен субект, който не би могъл самостоятелно
са придобива права, включително и право на собственост върху недвижим
имот. Поради което дори и имотът да се върне у продавача, приключване на
процедурата по продажба не може да се осъществи.
Действително при гражданското дружество правата и задълженията се
придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие. Страна по сделките с трети лице не е гражданското дружество, а
отделния съдружник, респ. съдружници. Поради което дори и да се приеме,
че е налице възможност имотът да бъде закупен от съдружниците в
гражданското дружество, без това да бъде нарушение на чл.14 от Правилника
за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с
държавно участие в капитала, въззивният съд намира че при преценка на
косвения интерес следва да бъде отчетена и възможността за възражение от
страна на „Аксис“ ООД в несъстоятелност за придобиване на имота по
давност. Възражение за придобиване на имота по давност е направено от
синдика в отговора на исковата молба, но то не може да бъде разглеждано в
настоящето производство по установителен иск по чл.26 от ЗЗД. Но всяка
друга собственическа претенция към дружеството би била успешно
отблъсната и защитена с възражението за придобиване на имота по давност
поради упражнявана необезпокоявана от никого фактическа власт върху
имота повече от 15 години. Тази възможност за защита следва да бъде
съобразена от съда при преценката за наличието на евентуален интерес от
водене на настоящия установителен иск за нищожност.
Поради което и съдът намира за необходимо да отбележе че в случая
действалата до 07.03.2022г. норма на § 1 от ЗД ЗС установяваща забрана за
придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска
собственост е неприложима. По отношение на имоти, държавна собственост,
6
придобиване по давност е възможно само след извършено по предвидения от
закона ред разпореждане в полза на трети лица, включително след
включването им в капитала на търговско дружество с държавно имущество.
След включването на имота в капитала на дружеството, последното
придобива правото на собственост и действието на установената в ЗС забрана
се преустановява. А безспорно в настоящия случай предмет на продажба е
имот, собственост на търговско дружество.
По отношение на иска за прогласяване на нищожността на тристранното
споразумение от 07.06.2006г., в което гражданското дружество е страна,
въззивният съд намира че липсва самостоятелен интерес от установяването
им. Интересът е обоснован от ищците за не може „Аксис“ ООД са се ползва
от правата, които гражданското дружество е придобило от спечелването на
търга. Така очертания от тях интерес е свързан и обусловен от заведения иск
за нищожност на договора, поради което и самостоятелното му установяване
е лишено от правен интерес.
Нормата на чл.34 от ЗЗД урежда последиците от обявяване на договор
за нищожен и не обуславя самостоятелен пряк или косвен интерес от водене
на иска за нищожност.
На основание чл.278 ал.3 от ГПК постановеното определение по
частната жалба е задължително за долустоящия съд. Преценката на друг
състав на въззивния съд за допустимост на производството, обективирана в
определение № 260142 от 18.03.2021г. не е задължителна за настоящия състав
на въззивния съд. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Проверката за допустимост на
обжалваното решение е в рамките на чл.269 ал.1 от ГПК.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
обжалваното решение е постановено по недопустими искове, поради което и
следва да бъда обезсилено, а производството по предявените искове
прекратено.
Искане за присъждане на разноски от „Аксис“ ООД в несъстоятелност
няма.
Предвид че предявеният иск засяга имот от масата на
несъстоятелността, предварително държавна такса за въззивно производство
не е събрана, поради което и с оглед изхода на спора дължимата за въззивно
7
производство държавна такса следва да бъде възложена върху въззиваемите
М.и.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260053 от 10.05.2021г. по търг.дело №
176/20г. по описа на Търговищки ОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Р. Г. М. и Г. М. М., и
двамата от гр.Търговище срещу „Терем – Холдинг“ ЕАД със седалище
гр.София и „Аксис“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Търговище
искове за установяване на нищожност на договор за продажба на недвижим
имот от 13.04.2006г., сключен по нотариален акт № 13, том II, рег. № 2472,
дело № 167 от 2006г. на нотариус с рег.№ 223 на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
като сключен в нарушение на чл.14 от Правилника за реда за упражняване на
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
и за установяване на нищожност на тристранно споразумение от 07.04.2006г.
на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание, като
недопустими поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН **********, и Г. М. М., ЕГН **********, и
двамата от гр.Търговище, ул.“Любен Каравелов“ № 33, да заплатят по сметка
на Апелативен съд гр.Варна сумата 991.92лв. /деветстотин деветдесет и един
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължима по делото
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8