Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.12.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХVІ състав, в открито
съдебно заседание от трети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Варненска окръжна
прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 242 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК вр.чл.1 ал.1 от Закона за отговороността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ вр. с чл.284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от М.М.Ж.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна,
както следва: 1). против Министерството на правосъдието – София с претенция за
заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие,
безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на
физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на
затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна
изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение в периода
11.01.2001г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане; както и мораторна
лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г (когато е променен режимът на
изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата
молба; и 2). против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с
претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение,
страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойнство,
увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното
поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и
принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно
заведение, което съставлява нечовешко и унизително отношение през периода
01.06.2009г до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
заплащане; както и мораторна лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г (когато
е променен режимът на изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на
завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на
26.03.2019 г., процесуалният представител на ищеца прецизира исковата молба
срещу двамата ответници, като пояснява, че същата е насочена:
1). против
Министерството на правосъдието – София с претенция за заплащане на сумата 250
000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство,
увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното
поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и
принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение
в периода от 21.06.2001 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г до окончателното изплащане на
сумата; и
2). против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с претенция за заплащане на сумата
250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност,
малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на
физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение
на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна
изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение, което
съставлява нечовешко и унизително отношение през периода от 01.06.2009г. до 05.02.2018г., ведно с мораторна
лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г. (когато е променен режимът на
изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата
молба 23.01.2019г, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
23.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на съдебното производство лично и
чрез пълномощника си адв. М.К. *** поддържа така предявените искове на всички
посочени основания. По същество на спора изразява становище, че исковете са
доказани по основание и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да
бъде присъдено обезщетения в пълен размер според пълната така заявената му
претенция. Подробно изложение по съществото на повдигнатия правен спор е
представено във вид на писмено становище. Процесуалният представител на ищеца
претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38а от Закона
за адвокатурата.
Ответниците – Министерство на правосъдието
и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представляват от общ
процесуален представител – ю.к. С.С. в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Варна, която оспорва предявените искови претенции по основание и
по размер. В писмен отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна
давност на правото за обезщетение по отношение на Министерството на
правосъдието за целия период от 21.06.2001г. до 01.06.2009г., а по отношение на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ – частично. По същество на спора
счита, че исковете не са доказани и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане
на разноски по отношение и на двамата ответници.
Контролиращата страна чрез участвалия по
делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна поддържа становището на
ответника за погасяване по давност на предявените искови претенции преди датата
23.01.2014 г. на основание чл.110 от ЗЗД. По отношение на останалата част от
исковата молба дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От ответниците са представени множество
писмени доказателства, между които и две справки, изготвени от Началника на
Затвора – Варна – Справка рег.№ 202/27.02.2019 г. (л. 39
– 42 от делото) и Справка рег. № 202/02.04.2019 г. (л. 60 – 62 от делото). От изложеното в тях е
видно, че ищецът М.М.Ж. *** на 21.06.2001 г. за изтърпяване на кумулирано
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, която е изтърпяна на
28.06.2002 година. От посочената дата ищецът търпи друго кумулирано наказание
за срок от 1 година и 1 месец, изтекло
на 28.07.2003 г. От тази дата ищецът Ж. *** Присъда № 134/27.11.2001 г.,
постановена от Окръжен съд – Варна по НОХД № 1245/2001 г. „доживотен затвор
без замяна“ на осн.чл.116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3, т.8 пр.2 и т.11 пр.1, чл.196
ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1, и чл.152 ал.4 пр.3 от НК. М.Ж. е признат за виновен за
това, че на 09.01.2001 г. в с. Николаевка, обл. Варна, при условия на опасен
рецидив, умишлено е умъртвил лицето Я.П.М.(на 73 г.) като деянието е извършено по особено мъчителен за
жертвата начин и с особена жестокост с цел да бъдат прикрити други две
престъпления – изнасилване и кражба на чужди движими вещи на стойност 333,50
лв. С решение на Апелативен съд – Варна от 19.04.2002 г. и Решение № 582/15.04.2003
г. на ВКС на РБ присъдата е изменена на „доживотен затвор“. Изтърпява
наказанието при специален режим, считано от 07.05.2003 година. От 26.06.2008 г.
изтърпява наказанието при усилено строг
режим, а от 01.06.2009 г. – при строг
режим, поставен служебно с оглед настъпилите в ЗИН (отм.) законодателни изменения.
От съдържанието на цитираните по-горе
справки е видно, че въз основа на съдържащите се в Затвора – Варна данни не
може да се посочи в конкретния период в кои точно спални помещения е бил
настанен л.св. Ж.. По данни от затворническото му досие и от подадени от самия
ищец множество молби и искания, отправени до затворническата администрация, е направено
заключение, че в периода от 2002г. до 2015г.е л.св. Мл. Ж. е пребивавал в
спални помещения с № 17,24,25,22,19,23,20 и 15, но точно в кои конкретни периоди
не може да се посочи по категоричен начин за всяко едно по отделно. От
намиращата се в Затвора – Варна документация не е възможно да установи дали л.св. Ж. е бил настанен сам в спално помещение,
или е бил настанен в спалните помещения с други лишени от свобода през периода,
в който е изтърпявал присъдата си в ЗПС- I В коридор, ІІІ група.
От представените от ответниците
доказателства е видно, и това не е било спорно между страните, че провеждането
на престой на открито е регламентирано в изготвения в Затвора – Варна график за
времето в ЗПС, като л.св. Ж. се е възползвал регулярно от тази възможност и е
провеждал престой на открито по един час ежедневно.
В края 2016г. и началото на 2017г. е
извършен основен ремонт на ЗПС. По време на ремонта личното време за престой на
открито /място, оборудвано със спортни уреди/ е увеличено от 1 час на 1 час и
30 минути – време, което е дало допълнителна възможност на лишените от свобода за
по-голяма двигателна и физическа активност. Към датата на изготвяне на първата
справка – 27.02.2019 г., времето за
престой на открито е намалено на 1 час и 20 минути по искане на лишените от
свобода, настанени в ЗПС, да бъдат компенсирани с лично време от 10 минути за
извършване на хигиенна дейност непосредствено след престоят им на открито. В
Затвора-Варна, I В коридор, III група е обособена,
като „Зона с повишена сигурност“ /ЗПС/. Настанените в „Зоната за повишена
сигурност“ лишени от свобода, получили окончателни доживотни присъди, ползват
втора група лично време. Останалите лишени от свобода, настанени в „ЗПС“,
изолирани на основание чл. 248, ал.1, т.1 вр. ал.2 и чл. 249 от ЗИНЗС, ползват
първа група лично време. Времето на двете подгрупи се отразява в графици – „график
за лично време“ и „график за основните дейности в „ЗПС“. Със Заповед №2/2018г.
на началника на Затвора-Варна е извършено архивиране на документите съгласно „Номенклатура
на делата със срокове за съхранение на ГДИН“, и са унищожени ненужни документи,
за които не се изисква съхранение за определен период от време, която категория
попадат и „графиците за лично време и основни дейности“, поради което тези
графици по обективни причини не могат да бъдат представени пред съда за периода
до началото на 2018г.
Към датата на образуване на делото има
действащи от 2018г. „график за лично време“ и „график за основните дейности в
ЗПС“ в ІІІ група, в които са разпределени по дни и часове личното време,
ползване на баня, време за хигиенизиране на помещенията и др. Сочи се, че действащите
графици от 2018г. нямат съществени разлики от графиците, които са действали до
началото на 2018г., преди изготвянето на актуалните.
Със Заповед № 1/05.02.2018г. на Началника на
Затвора-Варна ищецът Ж. е изведен от Зоната с повишена сигурност /ЗПС/ в общи
помещения с други лишени от свобода за продължаване изтърпяването на
наказанието си „доживотен затвор“ при строг режим. След извеждането му от ЗПС е
настанен в I Б коридор, ІІ група, и последователно е пребивавал в спални
помещения № 116 и 121, като не може да се посочи в кое от помещенията за какъв
период от време. Към момента на изготвяне на справката от 27.02.2019 г. Ж.
пребивава в спално помещение № 118 заедно с л.св. Валентин Йорданов Денев.
От представените от ответниците
доказателства е видно, и това също не е
спорно между страните в съдебното производство, че ищецът е участвал във
всички общи дейности с останалите лишени от свобода, настанени в ЗПС,
регламентирани с график за основните дейности и график на личното време в
групата, касаещи участие в спорт, престой на открито, време за лична хигиена,
религиозна дейност, библиотека, посещение на организирани от администрацията на
затвора концерти и културни програми, включително и на територията на общите
части в затвора, каквато е затворническата кинозала. Прави се уточнение, че предвид
изолацията, наложена с присъдата, включването на лишените от свобода от тази
категория в обучителни курсове и програми, касаещи боравене с инструменти, и
практическа част, свързана със задължително извеждане от ЗПС, на практика е
ограничено. В Затвора Варна се провеждат курсове и обучителни програми,
свързани с нуждите на ГДИН от квалифицирана работна ръка, и такъв курс
периодично е бил организиран за огняри.
От приложените справки е видно също, че в
Затвора Варна се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни
дейности. Разкрит е филиал към СОУ „А.Ж. “ в Затвора Сливен, и на територията
на Затвора Варна се провеждат редовни учебни занятия от първи до четвърти клас.
За желаещите да продължат обучението си след четвърти клас е предоставена
възможност по тяхно желание и молба, след предоставяне на диплом за завършен
клас, да преминат на индивидуална форма на обучение. В зависимост от нуждите на
затвора от конкретни специалисти се провеждат съответните квалификационни
обучителни курсове. В молба на л.св. Ж., до Директора на СОУ „А.Ж.“-гр.Сливен
от 13.09.2012г. същият се извинява за подадената невярна информация относно
завършен пети клас. В докладна записка до Началника на Затвора гр.Варна,
вх.№5785/09.09.2013г. от Г.Н., инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ /ИСДВР/ на трета група, ЗПС, към посочената дата, на 04.09.2013г. л.св.
М.М.Ж. е посетен от г-жа М.Р.-Директор на СОУ „А.Ж.“, по повод организацията на
учебната работа през предстоящата учебна 2013/2014г. На 09.09.2013г. л.св .Ж. е
отказал да подаде заявление за продължаване на образованието си. Отказал е да
декларира отказа си писмено. Горните факти се потвърждават и от приложеното на
л.44 от делото заверено за вярност копие от докладна записка рег. № 5785 от
09.09.2013 г.
По данни на инспектор Г.Н., който от
2011г. до края на 2014г. е изпълнявал длъжността инспектор СДВР в ЗПС при
Затвора Варна, през посочения период е провеждал индивидуална работа с ищеца
ежедневно, и тя се състояла в провеждане на разговори и беседи със същия,
разяснения за правния му статус, и възникнали и други въпроси от него.
От л. 107 до л. 124 от делото от процесуалния
представител на ответниците са представени: характеристики, базови и текущи
доклади за менталните и характерови особености на ищеца от началото на
пребиваването му в Затвора – Варна до 14.01.2019 г. Представени са и формуляри
за периодично извършваната от затворническата администрация оценка на риска –
от л.125 до л. 129 от делото. Представени са и формуляри за планиране и
препланиране на присъдата – от л. 130 до л. 140 от делото, в които са посочени
установените зони на дефицит и свързаните с преодоляването им цели, задачи и използвани
методи за въздействие върху лишения от свобода. Срокът на планираните дейности
е една година.
Съдът е допуснал по делото да се събират и
гласни доказателства. На всяка от страните е дадена възможност да защити
твърденията си чрез разпит на двама свидетели. Като свидетелстващи в полза на
ищеца са разпитани свидетелите К.С.Р. и Х.А.Х. – и двамата лишени от свобода с
доживотни присъди. Последният е разпитан по делегация от
РС – гр. Ловеч, където същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Пред
съда св. Х.А. Х. заявява, че познава ищеца Мл. Ж. от 2002 г., когато е бил
преместен да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от затвора в гр. Ловеч в
затвора в гр. Варна. Двамата с ищеца били настанени в І-ви „В“ коридор, ІІІ
група., ЗПС, където се настаняват осъдените с доживотни присъди. В Затвора
Варна е пребивавал приблизително 3 години. Свидетелства, че за целия период на
престоя си на лишените от свобода с доживотни присъди не е давана възможност да
полагат труд, предвид ограниченията за това в действащия тогава ЗИН, макар че
молби с такова искане са отправяни от ищеца Ж. не веднъж до затворническата
администрация. Някои от молбите са писани лично от св.Х., тъй като, видно от
свидетелските му показания, ищецът бил полуграмотен – не може да напише
самостоятелно нито една дума, не различава гласни и съгласни звуци/букви.
Желанието му да работи било продиктувано от това, че няма близки родственици,
които да го подпомогнат финансово, дори и с минимални суми, с които да
удовлетвори елементарни свои нужди от хигиенни материали, храна и др. Свидетелят
твърди, че по време на престоя му в затвора в гр. Варна на лишените от свобода
с доживотни присъди не са предлагани никакви обучителни програми, от
затворническата администрация не са разработвани дори и индивидуални планове на
присъдите, каквото изискване е законово закрепено. Не е извършвана и никаква
корекционна дейност с лишените от свобода, които спадат към същата група -
осъдени с доживотни присъди. Твърди, че така се действа спрямо тази група
лишени от свобода във всички пенитенциарни заведения, в които е пребивавал – не
се изготвя индивидуален план за работа с лишения от свобода, не се извършват
никакви корекционни дейности. Заявява, че единствения досег на тази група лишени
от свобода с външния свят в затвора във Варна са били посещенията на свещеник,
който идвал при затворниците по свое желание, но не много често – веднъж на две
седмици. Срещал се със затворници от всички коридори и групи. Лишените от
свобода от техния коридор имали право да гледат видео два пъти в месеца. Други
културни мероприятия за тази група лица не се предвиждала.
Пред съда св. К.Р.
заявява, че познава ищеца Ж. още от настаняването му в Затвора Варна през 2001
година. Били са заедно в периодите от 2001 г. до 2004 г., след което св.Р. е
бил преместен в затвора в гр. Плевен, както и след връщането му от Плевен в
периода от 2007 г. до м. юни на 2019 г., когато св. Р. отново е преместен в
друго пенитенциарно заведение –Затвора Бургас. Заявява, че през посочените
периоди е имал възможност да се среща и разговаря с ищеца Ж. по три-четири пъти
на ден – на закуска, обяд и вечеря, както и по време на разходката „на каре“,
които са регламентирани с правилника на затвора. Заявява, че на никого от Зоната
с повишена сигурност не е предлагана възможност да полага труд, въпреки
желанието на мнозина за това, включително и на ищеца, както и на самия
свидетел. Заявява, че по време на престоя му в Затвора Варна лишените от
свобода от неговата група са се срещали и с тях е работил психолог, като
занятията били групови. Не отрича с някои от другите затворници да са
провеждани и индивидуални занимания с психолог, но не знае за проведени такива
срещи. Твърди, че през процесния период няма изработен график за срещи с
единствения в затвора психолог - г-н В. П. П., който е провеждал груповите
срещи. Заявява, че той лично е преминал курс за овладяване на гнева и емоциите,
организиран от СНЦ „Алтруист“ към Община Варна, но не знае дали ищецът е преминал
през същото обучение, тъй като работните групи били ограничени по численост –
по 2-3 човека в група. Спомня си, че по график веднъж седмично лишените от
свобода от тяхната група са били посещавани от свещеник С.С., но за известно
време тези посещения били преустановени за около година – година и половина,
поради лични проблеми на свещеника. Заявява пред съда, че липсата на каквито и
да било действия от страна на затворническата администрация на Затвора Варна за
превъзпитание на ищеца са го накарали да се почувства съкрушен и обезверен. На въпрос на съда заявява, че не знае по какви
съображения ищецът Ж. е изведен от ЗПС и е настанен в зона с по-лек режим.
Известно му е, че еднократно, след 2007 г. Ж. е участвал в курс по компютърна
грамотност. Не му е известно да е посещавал езикови или друг вид курсове.
Твърди, че на лишените от свобода – в това число и на ищеца, не е осигуряван
достъп до библиотеката в затвора. Библиотекарят идвал в съответната група с
„касетка за зеленчуци“, в която имало 10 – 15 книги, от които можели да си
избират. При желание от негова страна ищецът също е имал възможност да получи
книга по описания начин. Друг достъп до библиотеката и до нейния книжен фонд не
е осигуряван на лишените от свобода. Свидетелства, че не е имал възможност да
се среща и да разговаря с М.Ж. след извеждането му от зоната с повишена
сигурност в такава с по-лек режим. Имали са само „визуален контакт“.
За ответниците в исковото производство са
разпитани свидетелите Г.П.Н. – на
длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Варна, и Д.Б.П.
– на длъжност инспектор „Социална дейност“ в Затвора Варна.
Пред съда св.Н. заявява, че през процесния
период е работил като инспектор СДВР в Затвора Варна, а преди това е работил на
същото място като надзирател. Конкретно в ЗПС е работил като инспектор СДВР от
средата на 2011 г. до края на м. октомври 2014 година. През посочения период
една от основните му задачи е била да провежда индивидуална корекционна дейност
с всички лишени от свобода в ЗПС, вкл. и с ищеца Ж.. Не е провеждал групови
занимания с настанените в този сектор на затвора. Според показанията на
свидетеля работата с лишените от свобода, настанени в тази зона, не е била
ежедневна, но въпреки това е провеждана редовно – индивидуални беседи под
формата на разговори. Корекционната работа включва и прилагане на дисциплинарна
практика, съдействие на лишения от свобода за придвижване на негови молби и
жалби, адресирани до администрацията на затвора, даване на становища по
докладни записки за извършени нарушения, съдействие за осъществяване на контакт
с други институции и др. Темите, които са били дискутирани в разговорите с
ищеца Ж., били най-разнообразни – отговори на въпроси, които го вълнуват, като
например какви са условията да излезе от ЗПС в такава с по-лек режим, какви са
възможностите за повишаване на образованието в затвора и др. Знае, че ищецът е
изразил желание да продължи образованието си в ОУ „А.Ж.“
- Сливен по индивидуален план в ЗПС, но това не е било възможно, въпреки
всички положени усилия от страна на затворническата администрация, поради
наличие на административни пречки – ищецът не могъл да посочи с какви имена е
бил записан в регистрите на последното училище, където се е обучавал, а при
справка по ЕГН са установени данни за друго лице. Потвърждава, че докладната
записка, копие от която е приложено на л. 44 от делото, относно възможността
ищецът да бъде записан като ученик в ОУ „А. Ж.“ - Сливен през учебната 2012 –
2013 г., е изготвена и подписана от него. Спомня си, че за периода от началото
на м. март 2012 г. до средата на м. май на същата година на ищеца Мл. Ж. са
наложени три дисциплинарни наказания за грубо и обидно отношение към служители
на Затвора Варна, като в един от случаите субект на грубото отношение на
лишения от свобода е бил самият свидетел Н.. Работил е с ищеца до края на 2014
година. Част от корекционната работа е била туширане на възникнали конфликти с
останалите лишени от свобода. Заявява пред съда, че през периода, в който е
извършвал корекционни дейности с ищеца, са регистрирани множество декларации на
последния за отказ от храна, като поводите за това били различни. Във връзка с
тези декларации свидетелят също е работил за потушаване на проблема, подпомаган
от служителите на медицинския център в Затвора. Спомня си, че през периода 2011
г. – 2012 г. психологът на затвора – В.П., е провеждал групови занимания по
утвърден график с лишените от свобода, настанени в ЗПС, в това число и с ищеца М.Ж..
Не може да даде сведения в какъв период от време са провеждани такива групови
занимания с психолог. Съобщава за извършено от ищеца нарушение на правилата за
поведение, изразяващо се в проява на грубо отношение към психолога по време на
груповото занимание. По негови спомени това нарушение е от началото на 2012 г.
Заявява, че на лишените от свобода в Зоната с повишена сигурност не е
осигурявана работа, тъй като не е имало външни фирми, които да възложат такава
работа при съобразяване на изискванията за полагане на труд в конкретната зона,
предвид особения режим на лишените от свобода, настанени в нея. На настанените
в ЗПС са осигурявани такива културно-масови мероприятия, каквито са били
осигурени и за останалите лишени от свобода в Затвора Варна – концерти по повод
различни национални празници, както и за традиционните празници - Великден и
Коледа. За настанените в ЗПС не са организирани кино-прожекции с оглед
забраната за събиране на лишените от свобода в ЗПС с останалите лишени от
свобода. За тях са организирани кино-сеанси с DVD. В края на 2014 г. свидетелят Н. е прекратил работата си с групата на
ищеца. Съобщава, че през периода, в който е работил с настанените в ЗПС,
лишените от свобода по график са били посещавани от свещеници – представители
на различни църковни организации, които са официално признати в страната. Знае,
че ищецът Ж. е участвал в такива срещи с представители на християнското
вероизповедание. Заявява, че по негови спомени М.Ж. е посещавал курсове по
компютърна грамотност, а така също и езикови курсове, водени от психолога на
затвора по негова лична инициатива.
Пред съда св. Д.П. заявява, че работи в
Затвора Варна като инспектор „Социална дейност“
от 1997 г. и познава ищеца М.Ж. от преди 5 години, когато е започнал
работа в ЗПС в края на м. октомври 2014 година. Индивидуалните програми, които
през това време са провеждани с ищеца, са били под формата на индивидуални
консултации (беседи) по проблемите, засягащи
неговия индивидуален план, и по-конкретно относно извършеното от него
престъпление и импулсивното му поведение. Свидетелят е работил с Ж. до
извеждането му от ЗПС през м. февруари 2018 г., като е имало както планирани,
така и непланирани мероприятия. Планираните са провеждани един или два пъти в
месеца, а непланираните – ситуативно, тоест в случай на възникнала конфликтна
ситуация. Знае, че ищецът е имал желание да продължи образованието си още
докато е бил настанен в ЗПС, но това е заявявано от него само устно пред свидетеля
П., без да са подавани писмени заявления за това. Известно му е, че в предходен период е имало
административни спънки да продължи образованието си, свързани с представянето
на документ за завършена степен на образование, но към момента на даване на
показания пред съда ищецът е записан като ученик за текущата учебна година –
2018 – 2019 година. Не може да свидетелства дали през разглеждания период
ищецът е осъществявал срещи с психолог, но такива се провеждали по желание на
лишения от свобода или по инициатива на самия психолог. Не е имало утвърден
график за работа на психолога /провеждане на групови заничания/ с лишените от
свобода от ЗПС. Потвърждава сведенията, че през релевантния период групата на
ищеца е била посещавана от свещеник по предварително утвърден график – един път
седмично, всеки понеделник по един час. Тези срещи били преустановени временно,
поради проблеми на свещеника от личен характер, след което били възобновени. Не
може да посочи кога точно са били прекъснати тези срещи и за какъв период от
време. По време на посещенията си свещеникът предоставял парични суми на
лишените от свобода, за да ги подпомогне финансово. На въпрос на адв. К.
отговаря, че на лишените от свобода в ЗПС трудно може да се предостави възможност
да полагат труд, поради спецификата на режима, в който са поставени – на тази
група лишени от свобода е забранено да работят с машини, с режещи предмети или
въобще с предмети, които могат да наранят други лица. Знае за наличие на идеи в
тази посока от страна на ръководството, но реално в момента няма организирана
такава трудова дейност в конкретно посочената ЗПС. Знае за желанието на
настанените в тази зона за осигуряване на повече лично време, но се позовава на
ограниченията, поставени в чл.213 от ППЗИНЗС, съобразно която тази възможност е
силно ограничена. Свидетелства, че ищецът е присъствал на различни тържества в
затвора, организирани 3-4 пъти годишно при спазване ограниченията на режима,
при който изтърпява наказанието си. Кинопрожекциите станали излишни след
въвеждането на DVD-устройствата, а към
настоящия момент във всяко затворническо помещение имало инсталиран телевизор,
на който лишените от свобода имали възможност да гледат кабелна телевизия почти
денонощно с изключение на времето от 24,00 до 5,30 сутринта, когато се
изключвал тока в спалните помещения. Пред съда съобщава, че е започнал работа с
ищеца през 2015 г. Към този момент поведението на лишения от свобода Ж. се
определя от свидетеля като импулсивно. Имал конфликт с друг лишен от свобода – П.А.,
с когото били настанени в едно спално помещение в ЗПС. Стигнало се и до
физическа саморазправа, за което Ж. бил санкциониран дисциплинарно. В същия
период ищецът имал и проблеми в
поведенчески план – установено е, че държи при себе си в помещението предмети,
които са забранени с действащата нормативна уредба и с Правилника за вътрешния
ред. Често влизал в конфликти с персонала на Медицинския център в затвора, като
на някои от тях свидетелят П. е присъствал лично, а за други е осведомен от
съставените за инцидентите докладни записки. Така например през м. септември 2016
г. е начупил прозорците на спалното помещение и отказал да се прибере в него.
Във връзка с тези импулсивни прояви на Ж. са проведени редица беседи, в които
му е разяснено, че по този начин вреди сам на себе си и не дава основание на
затворническата администрация да замени неговия режим на изтърпяване на
наказанието с по-лек. След тези разговори /събеседвания/ свидетелят П.
забелязал положителна промяна в поведението на Мл. Ж.. След това подписал
декларация, която е приложена по затворническото му досие, в която заявява, че
с него е работено по плана на присъдата му, че е осъзнал вината си и иска да му
се даде шанс да продължи образованието си. Във връзка с твърденията на ищеца,
че е бил принуден да подпише тази декларация, мотивиран от св. П. с обещание за
промяна на режима, последният отрича и заявява, че тези решения /за промяна на
режима на изтърпяване на наказанието/ не се вземат еднолично от него, а от
колективен орган, който преди да вземе решение, съобразява множество фактори.
Счита, че позитивната промяна в поведението на Ж. се дължи както на проведената
с него корекционна дейност през всички години на престоя му в Затвора Варна,
така също и на участието му в програма за овладяване на гнева, организирана от
СНЦ „Алтруист“. Ж. сам изявил желание да участва в тази програма. Свидетелят не
знае дали ищецът е преминал някакви образователни курсове по време на
пребиваването си в затвора. Знае за отказа му да се запише за ученик в ОУ „А. Ж.“
- Сливен през учебната 2012 – 2013 година, за възникналите административни
спънки, и за това, че не е пожелал да заяви писмено отказа си. Известно е на
свидетеля, че към момента на даване на устните показания Мл. Ж. е завършил
успешно ІV-ти клас. Последното се потвърждава от приложеното на л. 273 от
делото копие от справка на класния ръководител И. С. съгласно което ищецът Мл. Ж.
е записан в ІV -ти клас за учебната 2018 – 2019 година.
В хода на съдебното следствие от страна на
ответниците по исковата молба са представени множество доказателства. Видно от
приложеното на л. 274 от делото копие на писмо на Началника на Затвора – Варна,
в корпуса на затвора има изградена мрежа за кабелна телевизия на телевизионния
оператор „МСАТ“ – Варна, включително и в ЗПС, където е бил настанен ищецът през
разглеждания период. Кабелната мрежа е изградена преди повече от 15 години,
т.е. около 2004г, като месечният абонамент са това се заплаща от Сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи“ при затвора – Варна. Мрежата функционира почти
денонощно, с изключение на времето от 24:00 ч. до 5:30 ч., когато ел.
захранването в спалните помещения е изключено. Този режим на ползване на
кабелната телевизия се променя по изключение с разрешение на Началника на
затвора в празнични дни и при пряко транслиране на срещи от футболни
първенства, към които лишените от свобода проявяват голям интерес.
За изясняване на фактите по настоящото
съдебно производство от ответниците е представено писмо на Началника на Затвора
Варна рег. № 202/ 04.07.2019 г. със сведения за наградите, с които ищецът Ж. е
бил награждаван в пенитенциарното заведение, ведно с приложени копия от
заповедите за награждаване, както следва:
Със Заповед № 313/26.06.2007г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „извънредна хранителна пратка“ на
осн. чл. 74, ал. 1, буква „Б“ от ЗИН. Наградата е по предложение на инспектор И.Ч.-ИСДВР
при Затвора-Варна.
Със Заповед № 264/19.06.2008г. на Началника
на затвора-Варна Ж. е награден с „извънредна хранителна пратка“ на осн. чл. 74,
ал. 1, буква „Б“ от ЗИН. Наградата е по предложение на инспектор И.Ч.-ИСДВР при
Затвора-Варна.
Със Заповед № 158/27.04.2009г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „извънредно свиждане“ на осн. чл.
74, ал.1, буква „А“ и „Б“ от ЗИН. Наградата е по предложение на Г. Стоянов-
Председател на „Съвет на колектива“ на л.св. при Затвора-Варна.
Със Заповед № 185/20.05.2010г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „писмена похвала“ на осн. чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Наградата е по предложение на инспектор И.Ч. – ИСДВР при
Затвора-Варна.
Със Заповед № 326/01.09.2010 г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „писмена похвала“ на осн. чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Наградата е по предложение на инспектор В. Панайотов-
Инспектор „психолог“ при Затвора-Варна.
Със Заповед № 718/18.12.2017г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „удължено свиждане за срок от 2/два/
часа“ на осн. чл. 98, ал.1, т.5 от
ЗИНЗС. Наградата е по предложение на свидетеля инспектор Д.П. ***.
Със
Заповед № 856/24.08.2018г. на Началника на затвора-Варна Ж. е награден с
„удължено свиждане за срок от 2/два/ часа“ на осн. чл. 98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС.
Наградата е по предложение на инспектор Г.К.-ИСДВР при
Затвора-Варна.
Със Заповед № 1202/29.11.2018г. на
Началника на затвора-Варна Ж. е награден с „удължено свиждане за срок от 2/два/
часа“ на осн. чл. 98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. Наградата е по предложение на
инспектор В.А.-ИСДВР при Затвора-Варна.
Със Заповед № 66/26.02.2019г. на Началника
на затвора-Варна Ж. е награден с „удължено свиждане за срок от 2/два/ часа“ на
осн. чл. 98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. Наградата е по предложение на инспектор В.А.-
ИСДВР при Затвора-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
което да последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви по отношение
на главните подлежащи на доказване факти, и анализирани в съвкупност на налагат
различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално
допустими само частично, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда,
че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Безспорно ищецът М.М.Ж. има интерес от
водене на исковия процес, предвид факта, че през посочените в исковата молба
периоди е бил лице, лишено от свобода, и е изтърпявал наказанието си в Затвора
Варна.
Настоящият състав на съда счита, че за да очертае
предметните предели на правния спор, следва първо да се произнесе по
направеното от процесуалния представител на ответниците възражение за
погасяване на ищцовата претенция поради изтичане на 5-годишна погасителна
давност: по отношение на първия ответник - Министерство на правосъдието за
целия период 21.06.2001 г. до 01.06.2009 г., а по отношение на втория ответник
ГД „Изпълнение на наказанията“ -
частично.
Възражението е основателно.
Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 от ЗЗД, „с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок
правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт
се погасява. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им; не е необходимо авторството и деянието да се
установяват по специален ред. В тази връзка като неподлежащо на доказване
обстоятелство съдът приема факта, че по отношение на ищеца търпените неимуществените
вреди – предмет на претенциите му по настоящото дело, са му били известни през
целия период, посочен в исковата молба – от 21.06.2001 г. до 23.01.2019 г., т.е.
от момента на постъпването му в Затвора – Варна за изтърпяване на наложеното му
с присъда наказание „лишаване от свобода“ до датата на депозиране на исковата
молба пред съда.
Погасителната давност е институт на материалното
право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през
който субектът на правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. Съответно с
изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна
вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, поради изтичането на пет годишния давностен срок за
предявяването му. След изтичане на този срок задължението за обезщетение може
да бъде осъществено единствено доброволно – по аргумент от чл. 118 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а само
въз основа на предявено възражение от насрещната страна, както е в настоящия
случай. Възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо, и
след като е направено съдът дължи произнасяне дали претендираното вземане е
погасено по давност. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо, като в случаите на непозволено увреждане това е от
прекратяване на увреждащите действия /или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие/.
Погасяването на правото на иск за вземане за обезщетение спрямо държавата от
деликт има за последица неоснователност на предявената след изтичане на този
срок искова претенция.
В контекста на изложеното и с оглед датата на
депозиране на исковата молба пред съда – 23.01.2019 година, се налага извод, че
5-годишната погасителна давност в разглеждания случай е изтекла напълно по
отношение на първия от ответниците – Министерство на правосъдието, претенция
към когото е отправена за периода 21.06.2001 г. до 01.06.2009 г. Срокът за
предявяване на този иск е изтекъл на 01.06.2014 година.
По отношение на втория ответник – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, погасителната давност е изтекла за периода от
01.06.2009г. до 23.01.2014г.
По делото не се твърди настъпването на някое от
обстоятелствата по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността
по посочените по-горе периоди. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото
тълкувателно решение разрешение, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от извършеното по отношение на него
административна дейност, е неоснователен поради заявяването на претенцията пред
съда след преклудиране /погасяване/ на възможността за предявяване на иска. С
оглед на това исковете следва да бъдат отхвърлени в посочените по-горе части
единствено на това основание.
Не е изтекла погасителната давност по отношение на втория
от ответниците - ГД „Изпълнение на
наказанията“, за периода от 24.01.2014 г. до 05.02.2018 г., т.е. това е процесният
период, за който следва в настоящото съдебно производство да се установи налице
ли са всички законово установени материални предпоставки за ангажиране на отговорността
му на осн.
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед така установения период, приложими
са разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че
всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като
създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за
вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност. За да се ангажира отговорността
на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на посочената норма: 1). Незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни
лица на ответника, в случая - служители и/или длъжностни лица от
администрацията на Затвора – Варна, които представляват административна дейност
по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИНС; 2).
Реално претърпяна от ищеца вреда; и 3).
Пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и
вредата. В конкретния случай ищецът не е провел дължимото пълно главно
доказване на посочените обстоятелства.
Дейността на администрацията на затвора е
дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на
наказанията „лишаване от свобода“, и по своя характер представлява административна
дейност на орган, комуто специалният Закон за изтърпяване на наказанията ЗИН и
Правилника за приложението му (отм.), съотв. ЗИНЗС и ППЗИНЗС, е предоставил
административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“ в местата
за лишаване от свобода, те са властнически, като лишените от свобода са в
положение на подчинение спрямо администрацията, т. е. в отношения на
субординация, тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и
неспазването на установения ред законът предвижда възможност те да бъдат
осъществени и чрез принуда. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвор от закрит тип, какъвто е Затворът – Варна, е подчинено на целите на
наказанията, определени с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс,
а постигането им съгласно чл. 2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху
поведението на осъдените, диференциация и индивидуализация на
наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от поведението им,
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве,
зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху дейността на
органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите за публичност,
откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи, правителствени
организации и др. За да бъде уважен искът за вреди с пр. осн. чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е извършено нарушение
по чл. 3 от същия закон, с който е забранено жестокото, нечовешкото и
унизителното отношение към лишените от свобода и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържане под стража“. Доказателствената тежест за установяване наличието на
такова увреждане лежи изцяло върху ищеца, като единствено при установяването му
започва да действа оборимата от ответника презумпция по ал.5 на чл.284 от ЗИНЗС
относно предположението за настъпили неимуществени вреди.
В настоящия случай съдът не установи
извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС през релевантния период.
Настоящият състав на съда намира за
неотносими свидетелските показания на разпитания по делегация св. Х.Х., тъй
като той е пребивавал с ищеца Ж. *** през периода 2002 – 2005 година, който е
извън времевите предели, очертани по-горе в изложението.
Не се кредитират и показанията на св. К.Р.,
макар същият да е бил настанен в Зоната за повишена сигурност заедно с ищеца М.Ж.,
където изтърпяват наказанието „лишаване от свобода“ всички осъдени с доживотни
присъди. Изложените от този свидетел факти за липса на корекционна дейност от
страна на затворническата администрация се опровергават с представените от
ответника многобройни писмени доказателства – базови и текущи доклади, схеми за
оценяване на риска и други, изготвени конкретно за ищеца Мл. Ж.. Показанията на
този свидетел и по принцип следва да бъдат оценявани с оглед факта, че като субект
на въздействие в корекционната дейност той има ограничен и едностранчив поглед
върху нея. Той е пасивната страна в този процес и не е запознат със средствата
и методите, които се използват от компетентните лица – инспектори СДВР, СД или
психолози в съответното пенитенциарно заведение, особено и конкретно по
отношение на ситуативните мероприятия, за които свидетелства Д. инспекторът П..
Съдът обаче кредитира показанията на
свидетелите Г.Н. и Д.П. – двамата инспектори „Социална дейност и възпитателна
работа“ в Затвора Варна, понеже те изцяло кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства. От приложените на л. от 119 до л. 126 текущи доклади от
20.05.2014 г., от 28.07.2015 г., от 24.08.2016 г. и от 14.12.2017 г. личат
настъпилите положителни промени в поведението на ищеца. В същите рискът от
рецидив е снижен до 82, а в последния доклад – до 70 точки, което опровергава
тезата на ищеца за липса на провеждана с него индивидуална корекционна работа,
и потвърждава достигнатите реални положителните резултати от нея. Доколкото
цитираните писмени доказателства не са оспорени от ищеца Ж. по надлежния ред,
за съда не съществува основание да ги изключи от доказателствения материал и да
не се съобразява с тях, а техният анализ води до извод, че измененията в
характера и поведението на ищеца са били проследявани от затворническата администрация
систематично и последователно. Поради това и констатираните положителни
резултати в тази насока се приемат и ценят от съда като следствие от целенасочената дейност на
компетентните лица от Затвора Варна.
Съгласно чл.213 от Правилника за прилагане
на ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в
отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се
държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието
им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Предвид
горното настоящият състав на съда намира, че ограничаването на контактите на
ищеца с други лица не е следствие на бездействие от страна на администрацията
на Затвора – Варна, а представлява надлежно изпълнение на режима на изтърпяване
на наказанието му лишаване от свобода, постановен с влезли в сила съдебни
актове. В този смисъл наложените му ограничителни мерки напълно съответстват на
предписания със ЗИНЗС и Правилника за прилагането му режим, поради което не
превишават неправомерно въздействието върху ищеца, произтичащо пряко от
наложеното му с осъдителната присъда наказание „доживотен затвор“.
В хода на настоящото съдебно производство
не се установиха данни за настъпила увреда на физическото и емоционалното
здраве на ищеца. Напротив – въз основа на убедителните и безпротиворечиви
писмени и гласни доказателства е възможен извод, че чрез подкрепата на
инспекторите СДВР, СД, на психолога в Затвора – Варна, както и вследствие на
участието му в занимания за овладяване на гнева и емоциите, организирани от СНЦ
„Алтруист“, ищецът е мобилизирал целия наличен свой потенциал за израстване в
емоционален и интелектуален план, вкл. повишаване на образователната му степен
до завършен ІV клас, което се потвърждава от съдържанието на изготвените текущи
доклади, приложени към затворническото му досие и най-вече от значително
занижената оценка на риска от рецидив – от 110 т. при постъпване в затвора до
70 т. към датата на превеждането му от ЗПС в зона с по-лек режим – усилено строг.
Ищецът е участвал в срещите с пастор С.С.,
който е подпомагал финансово не само него, но и други лишени от свобода, както
става ясно от гласните показания на разпитаните по делото свидетели. Освен това
наравно с останалите изтърпяващи наказанието си в ЗПС е участвал в
организираните спортни и културни мероприятия в Затвора Варна, а и през целия
процесен период администрацията там му е осигурила достъп до кабелна телевизия
в спалното помещение 19 часа на денонощие, и дори повече в специални случаи.
В последното проведено по делото открито
съдебно заседание ищецът заяви пред съда, че макар да твърди, че е бил
„принуден“ да подпише декларацията, копие от която е приложено на л. 275 от
делото, за да бъде преместен в зона с по-лек режим (което е опровергано от
показанията на св.Д.П.), не оспорва верността на изложеното в нея, а именно –
че с него е работено по изготвения от ИСДВР план на присъдата, което
представлява признание на неблагоприятен за него факт.
В обобщение на гореизложеното съдът в този
си състав намира, че в случая не са налице кумулативно изискуемите материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.284, ал.1 и с чл.3 от ЗИНЗС, което квалифицира
така предявеният от Ж. иск против администрацията в допустимата му част като
недоказан по основание.
Независимо от този изход на спора,
разноски в полза на двамата ответници не следва да се присъждат. Общото
тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са
специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143
от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи. Следователно
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на двамата
ответници – Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ при
МП следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки
постановения краен резултат (в този смисъл Решение № 924 от 24.07.2020 г. по
КАД № 92 от 2020 г. по описа на Адм. съд – Бургас).
Така мотивиран и на осн.чл.285 от ЗИНЗС и
чл.172 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – Варна искове, както следва:
1). против Министерството на правосъдието – София с
претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение,
страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство,
увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното
поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и
принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение
в периода от 21.06.2001 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г до окончателното изплащане на
сумата; и
2). против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв.,
представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване
на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в
следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод
поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение
в пенитенциарно заведение, което съставлява нечовешко и унизително отношение
през периода от 01.06.2009г. до 05.02.2018г., ведно с мораторна лихва в размер
на 50 000лв. от 01.06.2009г. (когато е променен режимът на изтърпяване на
наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата молба
23.01.2019г, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
23.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд – Варна.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: