№ 88
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900011 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от П. А. М. срещу ЗАД
„Булстрад ВИГ" за осъждане на ответника да заплати на ищeца сума в размер на 40 000,00
(четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, както и сума в размер на 127,00 (сто двадесет и седем) лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.01.2021г., виновно причинено от Б. Г. К.
при управление на автомобил марка „Ситроен", модел „Пикасо", ДКН: *******, застрахован
по риска "Гражданска отговорност" в ЗАД „Булстрад ВИГ" по силата на полица №
03/120000802293, валидна до 21.03.2021г., ведно с дължимата законна лихва от момента на
получената покана 17.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 06.01.2021 г. около 8.30
ч. в гр. Варна докато управлявал лек автомобил ищецът бил блъснат отзад от МПС с peг. №
*******, управляван от Б. Г. К., в резултат на което управляваният от ищеца автомобил се
блъснал в МПС, което се намирало пред него. Вследствие претърпяното ПТП ищецът
получил следните увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на долната
устна; счупване в областта на режещия ръб на първи горен ляв зъб; счупване на носни
кости; постоянно запушена дясна ноздра; замъглено и двойно виждане с дясното око;
заглъхнало дясно ухо; травматични отоци и кръвонасядания; посттравматично стресово
разстройство, затруднено дишане безсъние, неспокоен сън, загуба на апетит, безпокойство,
1
силно изразено главоболие, световъртежи и сърцебиене за период около 2 месеца, които
наложили медикаментозна терапия; чувствителни изменения в психичния баланс, страх от
шофиране; затруднения в социален план и в личния живот, в изпълнението на семейните
задължения във връзка с отглеждането на двете деца на ищеца и на служебни ангажименти
за определен период от време, довели до смяна на работата; продължаващи болка в дясната
част на главата, размазано, а понякога и двойно виждане с дясното око и в резултат –
невъзможност да води пълноценен живот. Вследствие на пътнотранспортното произшествие
ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 127 лева, в т.ч. 40 лв. за издаване на
медицинско удостоверение, 50 лв. за медикаменти, 7 лв. за ренгенография и 30 лв. за очен
преглед. В момента на катастрофата ищецът бил с предпазен колан. Виновен за настъпилото
ПТП бил водачът на МПС с peг. № ******* Б. Г. К., който управлявал МПС със сключена
застраховка ГО при ЗАД „Булстрад ВИГ" по силата на полица № 03/120000802293, валидна
до 21.03.2021 г. На 17.06.2021 г. ищецът изпратил покана до застрахователя ЗАД „Булстрад
ВИГ" (предявил застрахователна претенция), по която получил отказ.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Булстрад ВИГ“ е подал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на
виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС „Ситроен", с ДКН *******.
Възразява, че е налице съпричиняване от страна на П. М. като твърди, че същият е бил без
поставен обезопасителен колан. Възразява срещу размера на иска за неимуществени вреди
като твърди, че същият е силно завишен – над средния размер на обезщетенията,
присъждани от съдилищата при подобен случай. Оспорва необходимостта от закупуването
на лекарства и други медицински услуги като твърди, че липсват медицински документи
пряко относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба
разходи. Оспорва наличието на реално направен разход за лекарства, терапевтични
процедури и изследвания. Оспорва претендираната лихва от 17.06.2021 г. като счита, че
следва да се приложи чл.497 от КЗ относно началния момент. Твърди, че е налице забава на
кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
основателност и доказаност на исковете в предявените размери като поддържа, че болките и
страданията и причинените неимуществени вреди на ищеца са изцало доказани и
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
болки и страдания. Моли за уважаване на исковете.
Ответното дружество поддържа неоснователност на исковете и моли за тяхното
отхвърляне. Поддържа оспорването на вида и обема на претърпените неимуществени вреди.
Акцентира върху съпричиняването от страна на ищеца и моли същото да бъде взето предвид
в случай на уважаване на иска.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
2
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол за ПТП с пострадали
лица от 07.01.2021 г., и заключения на първоначалната и повторната комплексни съдебни
автотехническа и медициска експертизи, се установява, че на 06.01.2021 г. около 08:30 часа
в гр. Варна по бул. „Мария Луиза“, в района на № 36, в лявата активна пътна лента от общо
две такива в посока катедралния храм в условията на интензивно движение са се движили
три автомобила. Най-отпред в колоната се е движел, лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с
рег. № *******, управляван от Г. Ж. Б., зад него лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
******** управляван от П. А. М. и зад него – лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег. №
*******, управляван от Б. Г. К.. Автомобилът „Ситроен“ не е спазил необходимата
безопасна дистанция спрямо движещия се пред него автомобил „Рено“ и не е съобразил
пътното си поведение с обстановката на движение. Поради това, когато „Мицубиши“
намалява и спира, „Рено“ също намалява и спира на около 1 метър зад него, като в този
момент „Ситроен“ се блъска с предната си част в задната част на „Рено“. В следствие на
удара „Рено“ се измества напред по посока на удара и се блъска в спрелия пред него
автомобил „Мицубиши“. Настъпилото ПТП е „верижна катастрофа“, в следствие на което се
деформира предната част на „Ситроен“, окачването му и изтичат ГСМ (което според
автоекспертите по знание и съвест предполага движение със скорост от около и по-висока
от 50 км/ч).
При така установеният механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие съдът намира, че вина за същото има водачът на лек автомобил „Ситроен Ц4
Пикасо“ с рег. № ******* Б. Г. К., който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждаща, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Видно от приложеното по делото
Наказателно постановление № 21-0819-000180 от 04.02.2021 г. К. е бил санкциониран за
извършеното нарушение като му е наложено административно наказание.
Между страните по делото не е налице спор, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“, рег. № *******, към
датата на настъпване на процесното ПТП – 06.01.2021 г., като отговорността на водача Б. Г.
К. е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
със застраховател ЗАД „Булстрад ВИГ".
От протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2021 г., показанията на разпитаните
свидетели, както и медицинска документация се установява, че ищецът П. М. е пострадал
при катастрофата. Пострадалият е предявил пред застрахователя на виновния водач
претенция вх. № 2114/18.06.2020 г., но видно от писмо от 25.08.2021 г. на ЗАД „Булстрад
ВИГ" ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение по застрахователната
претенция на ищеца
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
са поискани и допуснати гласни доказателствени средства и заключения на вещи лица.
От показанията на свидетелката И. П. М. – майка на ищеца П. М., които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е
3
бил с подуто лице и сцепена долна устна. Имал много силно главоболие, носът му бил
пострадал и не можел да диша. Дясното му ухо било заглъхнало и досега било така. Първите
една-две седмици бил в болнични и тогава бил най-зле. След ПТП-то ищецът доста се
променил, станал много нервен, не контактувал много с хората, дори с най-близки и
приятели. Сменил две професии. Имал много силно главоболие, което продължило. Имал
двойно виждане, което продължавало и сега когато се натоварел доста. Имал страх да
шофира, което пречело на работата му. В момента работел онлайн от вкъщи. Предпочитал
да не шофира, освен в краен случай. Все още дишал трудно, според свидетелката заради
някакво изкривяване в носа, което останало.
От заключението на вещите лица по допуснатата повторна комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, ценено от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 06.01.2021г., П. М. е
получил следните травматични увреждания: контузия на дясната очна ябълка със симптом
двоене на образа (диплопия); оток по гърба на носа и по дясното му крило; кръвонасядане
по горната устна; оток и хирургично обработена разкъсно-контузна рана по долната устна;
счупване на режещия ръб на първи горен зъб вляво. В съдебно заседание на 27.01.2023 г.
вещото лице д-р В. пояснява, че „раздвоение на образа“ или така наречената „диплопия“
като симптом е в причинна връзка с контузията на дясната очна ябълка и последно е била
регистрирана преди дата 09.06.2021 г. По отношение на травмите на носа, при последното
преглеждане на пострадалия при специалист УНГ, което е от 29.09.2022 г. е установено, че
все още има изкривяване на носната преграда и има затруднено носно дишане, поради което
е предложено и оперативно лечение за този проблем. Останалите травми са значително по-
леки. Когато става въпрос за разкъсно-контузна рана, тя заздравява в рамките до две
седмици, като обикновено се получава белег. Според д-р В. от рентгеновата снимка,
направена след инцидента не се установява фрактурна линия в областта на костите на носа,
каквото е било и становището на специалиста по образна диагностика към момента на
инцидента. Вещото лице уточнява, че при рентгенологични изследвания може да се види
костният компонент на носната преграда, но не и хрущялният. При извършен на 11.01.2021
г. преглед от специалист е установено изкривяване на носната преграда. Направена е
рентгенография на носните синуси, където не се установяват костни промени в тази област,
но специалистът е поддържал диагнозата изкривяване на носната преграда. За да се установи
дали това изкривяване се отразява на носното дишане, е проведено специфично изследване –
риноманометрия, в резултат на което УНГ специалистът е преценил, че няма отклонение от
нормата, тоест няма затруднение в носното дишане. Независимо от това констатацията на
специалист УНГ и на последния преглед от 29.09.2022 г. била, че има изкривяване на
носната преграда, което подлежи на оперативна намеса. Констатацията е, че няма
изкривяване в костната част, а в хрущялната част. Според д-р В. не може да е сигурно дали е
в резултат на катастрофата. На базата на първичните документи към момента на инцидента,
вещото лице не би могла по категоричен начин да каже, че има сериозни травми в областта
на носа – в Спешния център са посочили, че няма други травми, че травмата е изцяло в
областта на устните, не е съобщено да има някакви изменения в областта на носа, не е
съобщено да има кървене от носа, което е обичайно характерно за фрактура на носни кости.
Според обясненията на вещото лице по първоначалната експертиза д-р Д. в с.з. на
14.10.2022 г., когато не са възникнали усложнения, травми от този вид обичайно се
възстановяват до месец. Съдът не кредитира частта от заключението на вещото лице д-р Д.,
според което в резултат на ПТП на 06.01.2021 год. П. М. е получил счупване на носните
кости. Видно от обясненията на самия д-р Д. в с.з. счупването на носните кости е отразено
единствено в представеното с исковата молба Медицинско удостоверение № 25/2021 г.,
изготвено на 08.01.2021 г. от д-р С. М. от отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД. При изслушването на повторната експертиза д-р В. изрично сочи, че се е
запознала с образното изследване и не е установила фрактура на носни кости, като такова е
било заключението и на специалиста рентгенолог.
По въпроса за психичното състояние на П. М. след процесното ПТП и към
4
настоящият момент, съдът изцяло кредитира първоначалното експертно заключение. Според
вещото лице д-р А., в резултат на процесното ПТП на 06.01.2021 г.. вследствие на стреса и
получените травматични увреждания ищецът е развил посткомоционен /посткотузионен/
синдром, като симптомите му отчасти се припокриват с проявите на разстройство в
адаптацията. Към момента ищецът описва остатъчни посттравматични симптоми като
главоболие и афективна лабилност и емоционални реакции от тревожно-фобиен тип с
преходни мисли за малоценност. В съдебно заседание на 14.10.2022 г. д-р А. пояснява, че се
касае за остатъчни симптоми на посткомоционен синдром, защото няма данни за контузия
на мозъка или за друго по-тежко увреждане. В случая травмата е лека, тъй като няма загуба
на съзнание, няма директна контузия на мозъка, но има характерни така наречени
церебрастни симптоми, които се изразяват в напрежение, главоболие, безсъние, трудна
концентрация на вниманието, лесна раздразнителност. Тези симптоми до известна степен се
припокриват и с разстройство в адаптацията. Към момента има остатъчни симптоми като
една емоционална лабилност, които не са достатъчни за формиране на някаква диагноза,
тоест състоянието значително се е подобрило и синдромът е отшумял.
По делото са приети като доказателства фактура № ********** от 16.02.2021 г.;
Медицинско направление от 13.01.2021 г. и фискален бон от 08.01.2021 г.; фактура №
********** от 13.02.2021 г.; фискален бон от 13.02.2021 г.; фактура № ********** от
08.01.2021 г.; фискален бон от 08.01.2021 г., от които е видно, че ищецът е заплатил сумата
от 129,16 лева за медицински изследвания, услуги и медикаменти. Според заключението на
първоначалната експертиза приложената медицинска терапия е във връзка с процесното
ПТП и извършените разходи са във връзка с последното.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Установено е наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника
и водача на лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“, рег. № *******, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на
ПТП. Противоправното поведение на водача на лекия автомобил се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
делинквента се предполага до доказване на противното. По делото не са приобщени
доказателства, от които да се направи извод за липса на вина у водача Б. К.. Вида, обема и
интензивността на претърпените физически и психически болки и страдания в резултат от
деликта, са установени с показанията на свидетеля и приетите по делото заключения на
вещите лица. Установени са вида и размера на извършените от ищцата разходи за лечение и
тяхната причинна връзка с получените телесни увреждания.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за леки травматични увреждания: контузия на дясната
очна ябълка със симптом двоене на образа (диплопия); оток по гърба на носа и по дясното
5
му крило, предизвикали затруднено дишане; кръвонасядане по горната устна; оток и
хирургично обработена разкъсно-контузна рана по долната устна; счупване на режещия ръб
на първи горен зъб вляво, като периодът на възстановяване е около един месец. Не се
доказаха от приетите по делото заключения на вещи лица твърденията на ищеца за фрактура
на носните кости, постоянно запушена дясна ноздра, заглъхнало дясно ухо, посттравматично
стресово разстройство, световъртежи и сърцебиене за период около 2 месеца. В психически
план, в резултат от претърпяното ПТП е налице посткомоционен /постконтузионен/
синдром, като симптомите му отчасти се припокриват с проявите на разстройство в
адаптацията. Към момента има остатъчни симптоми, състоянието значително се е подобрило
и синдромът е отшумял.
При така установените болки и страдания съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
пострадалия обезщетение за неимуществени вреди сумата от 17 000,00 лева. Установени са
и имуществени вреди в претендирания размер от 127,00 лева – разходи във връзка с
провеждане на лечението.
По възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия П. М., тъй като същият е управлявал автомобила си без поставен
обезопасителен колан:
Видно от заключението на приетата по делото повторна КСАТМЕ, което съдът
изцяло кредитира, водачът на л.а. „Рено“ П. М. не е бил с правилно поставен предпазен
колан. Вещите лица сочат, че според установените данни при правилно поставен и
технически изправен обезопасителен колан не би трябвало лицевата област от главата да
достига до волана и съответно да се получат констатираните увреждания. При изслушване
на вещите лица в с.з. на 27.01.2023 г. същите категорично поддържат, че с оглед на силата
на удара, сравним с интензивно аварийно спиране, се очаква коланът да може да задържи
тялото. Вещите лица са направили замерване, като са позиционирали седалката по начина,
по-който е описал пострадалият, където гърдите му се намират на около 30 см от волана и
заявяват, че категорично не е възможно, горната част на тялото – снагата да се премести 30
см и да достигне до волана. Ако водачът е бил с колан, коланът е щял да се заключи на
инерционен принцип. Това би довело и до някакъв вид нараняване по тялото, предизвикано
от самия колан, каквото не е описано в медицинската документация.
Ето защо, съдът намира възражението за основателно. Като взема предвид
значително по-големия принос на предизвикалия процесното ПТП водач на л.а. „Ситроен“
за настъпване на вредите, съдът определя принос на пострадалия П. М. в размер на 20 %.
След приспадане на приноса на пострадалия в настъпилото увреждане от определеното
обезщетение следва да се присъди сумата от 13 600 лева за претърпени неимуществени
вреди и 101.60 лева – за имуществени вреди, а за разликата до претендираните размери,
съотв. от 40 000 лева и 127,00 лева исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
Основателността на исковете за главници обуславя основателност и на акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задълженията на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди на осн. чл.
429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция, която е
получена на 18.06.2021 г. В случая се претендират лихвите, за плащането на които
застрахованият отговаря пред увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ), поради което
възражението на ответника с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ е неотносимо към
предмета на спора.
Отговорност за разноски.
6
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 3 835,00 лева съгласно
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди сумата от
1 309,48 лева.
Ответникът, съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства,
претендира сумата от 1 965,00 лева, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 450,00 лева, каквото е и направеното искане. Към тази сума следва да
се добави допълнително внесения депозит за вещи лица в размер на 660 лева или общо
сторени разноски в размер на 2 625,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата от 1728,67 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Булстрад Виена
Иншурънс Груп"" ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София - 1000, пл.
"Позитано" 5, да заплати на П. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, сумата от 13
600,00 (тринадесет хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, и сума в размер на 101,60 (сто и
един 0,60) лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху присъдените суми считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 18.06.2021 г. до окончателното им изплащане, като вредите са
резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.01.2021г., виновно причинено
от Б. Г. К. при управление на автомобил марка „Ситроен", модел „Пикасо", ДКН: *******,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗАД „Булстрад ВИГ" по силата на полица
№ 03/120000802293, валидна до 21.03.2021г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 52 от ЗЗД, чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от
40 000,00 лева и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до
предявения размер от 127,00 лева, ведно със ведно със законната лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА "Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Булстрад Виена
Иншурънс Груп"" ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София - 1000, пл.
"Позитано" 5, да заплати на П. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, сумата от 1
309,48 лева, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, да заплати на
"Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп""
ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София - 1000, пл. "Позитано" 5, сумата от
1 728,67 лева, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7