№ 4596
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110130537 по описа за 2024 година
Предявен е иск от С. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 14, срещу Д. Е.
Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „У.“ № 3, по чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от собственото на
ответника куче, ведно със законната лихва от 03.06.2019 г. до изплащане на вземането.
В открито съдебно заседание на 11.11.2024 г. ответникът признава иска.
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК постановява решението си съобразно
направеното признание на иска и искането на ищеца в тази насока.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 100 лв. за държавна такса.
С оглед мотивите на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а
писмената форма е за доказване - липсата на писмен договор не е пречка да бъде
удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно, самото договаряне на осъществяваната правна помощ като безплатна не се
презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като
достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да
е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
1
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, отговорност
на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Само
формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 ЗА не е
достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено в договор
или по друг начин конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, т. е. в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА попада
страната, при които само конкретно посочени категории лица законът допуска
уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата (Решение № 165 от 26.10.2010 г.
на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.; Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2447/2023 г., II г. о.; Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1071/2022 г., IV г. о.; Определение № 207 от 26.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2277/2018
г., II т. о.; Определение № 229 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2018 г., III г. о.;
Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о.;
Определение № 505 от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4887/2017 г., III г. о.).
На ищцовия представител не се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА,
доколкото в представения договор за правна помощ е посочено като основание за
предоставянето на помощта разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, но не и някоя от
конкретните хипотези в нея, което обстоятелство не може да бъде извлечено и от
пълномощното за процесуално представителство и списъка на разноските по чл. 80
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Д. Е. Д., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „У.“ № 3, да заплати на С. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.
„Е.“ № 14, сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ухапване от собственото на ответника куче, ведно със законната лихва от
03.06.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Е. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „У.“ № 3, да заплати на С. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 14,
сумата от 100 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2