Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1158

 

град Пловдив, 19.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и трети май   през две хиляди и двадесет и трета година,  в състав:                      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 466 по описа за 2023 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

        Делото е образувано  по касационна жалба на Т.И.Ч., чрез адв. М.П. срещу Решение № 2300/08.12.2022г. на Районен съд – Пловдив, постановено по а.н.д. № 3578/2022г. по описа на съда.

 

С решението си съдът е потвърдил изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № 86/20.04.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на осн. чл. 270 от Закона за горите на Т.И.Ч. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, затова че на 17.02.2022г. в 13:55ч. като оправомощено лице да води електронен дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина на обект, регистриран по чл.206 от ЗГ, собственост на „Маркони груп лес“ЕООД, е вписала превозен билет № 10422/00039/7ED1FVE, издаден на 16.02.2022 г. в 17:35:35ч. за 42,00 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид – бял бор на МПС с рег.№ *** и ремарке с рег.№ *** с направление „Монди Стамболийски“АД, без описаното МПС с ремарке да е влизало в обекта.

 

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 14, ал.2 от Наредбата като е приел, че Т.Ч. е адресат на административнонаказателната отговорност. Иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП.

 

Ответникът по касация – Директор на Регионалната дирекция по горите Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

 

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

 

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

 Така описано изпълнителното деяние съставлява нарушение на посочената норма – чл. 14, ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като в приложимата и редакция считано от 13.05.2020 г. Ч. е адресат на административно наказателната отговорност. Качеството оправомощено лице е възникнало за нея по силата на сключен трудов договор с „Маркони груп лес“ЕООД, и с оглед служебните задължения, за които има издадена длъжностна характеристика.  В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. То е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл.270 от ЗГ за нарушение по с чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 30.01. 2012 за контрол и опазване на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ - собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съобразно чл. 206, ал. 2 от ЗГ условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. Такава представлява НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от която - Дневникът за постъпилата, преработена и експедирана дървесина се попълва от собственика/ползвателя на обекта или от упълномощено от него лице и се съхранява в обекта, за който е издаден, заедно със съответните екземпляри на превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина и производствената марка; а превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.

Не е спорен  фактът, че превозен билет № 10422/00039/7ED1FVE, е издаден на 16.02.2022 г. в 17:35:35ч. за 42,00 пр.куб.м, но същият не е вписан в  електронния дневник на жалбоподателя на дата 16.02.2022 година.

Времето на осъществяване на деянието е датата на издаване на превозния билет, т. к. съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата, превозните билети се вписват в дневника в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината. Фактът, че електронен дневник в обекта е бил наличен, но неговото съдържание не се поддържа актуално и в същия липсва записване за определен превозен билет, обосновава извод за правомерно ангажиране на административно наказателна отговорност на касатора.  

  Съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Ответникът не претендира разноски.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2300/08.12.2022г. на Районен съд – Пловдив, постановено по а.н.д. № 3578/2022г. по описа на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: