О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. Пловдив, 06.02.2017
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
търговски състав, в закрито заседание
на 02.02.2017 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИН
БОЖИКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕСТОР
СПАСОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Севдалин Божиков частно
въззивно търговско дело номер 810 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК и е образувано въз основа частна жалба на адвокат Й.П.Н. ***, съдебен адрес:***, против определение № 637 от 21.03.2016 год., постановено по т.д. № 667/2014 год. по описа на Окръжен съд-П., ХІХ-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението по цитираното по-горе търговско дело в частта за разноските.
За да се произнесе по молбата на адв. Й.Н., с правно основание чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е разгледал подробно създадената между страните фактическа обстановка ; сключените договори за безвъзмездна правна помощ и съдействие между А.Б. и Д.Б. с жалбоподателя от една страна и възмездните такива с адв. И.М. от друга ; съобразил е извършеното реално плащане по вторите и присъдените с крайния съдебен акт разноски, вкл. тези за адвокатското възнаграждение на адв. М. и като е взел предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, е оставил без уважение молбата на адв. Й.Н. за определяне от съда на адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Изложил е аргумента, че „няма нормативна и житейска логика в посока възлагане заплащане на разноски на противната страна за повече от един пълномощник, още повече, че вторият относно когото съдът не е постановил осъдителен диспозитив, е извършвал защитата безплатно. След като страната е упълномощила двама адвокати, при посочените правила, разноски следва да се присъдят несъмнено само относно пълномощника извършващ защита срещу възнаграждение“.
В депозираната частна въззивна жалба се твърди, че определението е неправилно, иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което се измени първоинстанционното решение в частта за разноските и на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата на адв. Й.Н. се определи и присъди възнаграждение – за сметка на ответната страна „Р./.“ ЕАД-С., за защита на А. и Д. Б. в първоинстанционното производство.
Основната теза на жалбоподателя е, че адв. И.М. не е претендирал изрично присъждане на възнаграждение за защитата на А. и Д. Б. ; последните били представлявани в хода на цялото производство от адв. Й.Н. ergo нему се дължало и съответното възнаграждение, определяемо от съда, съобразно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. При условията на евентуалност се поддържа тезата: „дори да си приеме, че без да е претендирал изрично разноски от името и на А.Б. и Д.Б., от действията на адв. М. може да се изведе подобно искане и съответно сме изправени пред хипотеза, при която страна има назначени двама процесуални представители, не може съдът служебно да избере осъщественото от кой от двамата процесуални представители представителство, следва да бъде съобразено при решаване въпроса за разноските. В тази хипотеза е изцяло в правото на самата страна да определи това, вкл. и в особената хипотеза, когато освен, че има повече от един процесуален представител, единият предоставя услугите си безвъзмездно, а другият възмездно“.
Твърди се, че безвъзмездният характер на представителството засяга единствено и само представляваната страна и отношенията й със съответния адвокат, но това не е безвъзмездно за другата страна, която следва да понесе разноски в съответствие нормата на чл. 78 ГПК.
В подкрепа на тезата си за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, адв. Н. се позовава и на две молби от 22.04.2016 год. /с идентичено съдържание/ – от А.Б. и от Д.Б., представени лично от жалбоподателя /л. 80 и 81 от въззивното дело/, с които страните декларират „изрично и безусловно искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените в рамките на първоинстанционното производство разноски за един адвокат, като ищецът бъде осъден да заплати на адвокат Й.П.Н. адвокатско възнаграждение в определен от Вас размер, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата“.
От ответника по частната въззивна жалба „Р./.“ ЕАД-С. е постъпил отговор, в който се твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че молбата е в срок и от страна, която има правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Каква е фактическата обстановка, релевантна към спора ?
Към отговора на исковата молба – вх. № 32742 от 24.11.2014 год. по деловодната система на Окръжен съд-П., е представено пълномощно без дата /л. 276, том 2-ри от първоинстанционното дело/, с което И.Б.Б., Д.И.Б. и А.Д.Б., упълномощават адвокат И. *** да ги представлява по т.д. № 667/2014 год. по описа на Окръжен съд-П., ХІХ-ти състав „както в настоящата, така и във всички по-горни инстанции“.
На 20.ХІ.2014 год. А.Д.Б. упълномощава адв. Й.П.Н. – член на САК и адв. К. П. Ш. – член на САК, да я представляват по „възникнал правен спор с „Р. /Б./ ЕАД, по повод на който е образувано т.д. № 667/2014 год. по описа на П. окръжен съд, до окончателното приключване на спора във всички инстанции“ /л. 347, том 2-ри от първоинстанционното дело/. В пълномощното не е указано, че същото се сключва при условията на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата, т.е. за безплатна правна помощ и съдействие. Нещо повече – липсва посочване на някое от основанията на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА.
На 20.ХІ.2014 год. Д.И.Б. упълномощава адв. Й.П.Н. – член на САК и адв. К. П. Ш. – член на САК, да я представляват по „възникнал правен спор с „Р. /Б./ ЕАД, по повод на който е образувано т.д. № 667/2014 год. по описа на П. окръжен съд, до окончателното приключване на спора във всички инстанции“ /л. 432, том 2-ри от първоинстанционното дело/. В пълномощното не е указано, че същото се сключва при условията на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата, т.е. за безплатна правна помощ и съдействие. Липсва и посочване на някое от основанията на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от Закон за адвокатурата.
На 13.01.2016 год. се провежда последното съдебно заседание по т.д. № 667/2014 год. по описа на Окръжен съд-П., даден е ход по същество, след което страните пледират и претендират разноски.
Процесуалният представител на И.Б., А.Б. и Д.Б. – адвокат И.М., представя в съдебното заседание три договора за правна защита и съдействие от 21.11.2014 год. с уговорено по всеки един от тях възнаграждение в размер на 9 000 лева /л. 669, 670, 671, том 3-ти на първоинстанционното дело/.
От страна на жалбоподателя адв. Й.Н. в съдебното заседание са представени 2 броя молби с идентично съдържание и приложени към тях „Договор за адвокатски услуги“ от 16.11.2014 год., съответно с клиент Д.Б. и с клиент А.Б..
Релевантно към спора е заявеното в молбите, че същите са „близки“ на адв. Н., поради което предоставената правна помощ е безплатна и в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от Закон за адвокатурата. Безплатният характер на предоставената правна помощ се установява и от чл. 8, на раздел ІV „Други“ на цитираните по-горе договори за адвокатска услуга.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закон за адвокатурата адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, т.е. на база упълномощителна сделка, която поражда представителната власт в патримониума на упълномощеното лице. Законът не ограничава броя на упълномощените лица-адвокати, които могат да бъдат ангажирани в едно производство и това е логично с оглед личните отношения „упълномощител“ клиент и „упълномощено лице“ адвокат. Различна от уредбата на материалното право, която създава възможност за ангажиране на множество адвокати е тази, свързана с присъждане на адвокатско възнаграждение, т.е. поставянето му в тежест на ответната страна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК изрично предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска или законодателят изрично е предвидил, че разходите заплатени за процесуално представителство се покриват от другата страна само за един адвокат, независимо колко адвокати на практика са участвали в осъществяването на защитата.
Изводът на въззивния състав е, че при присъждане на адвокатско възнаграждение – съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, превес над материалния има процесуалният закон. Той е водещ и определящ при действията на съда, свързани с правомощията му да присъжда разноски.
В дадения случай има упълномощаване на трима адвокати /И.М., Й.Н., К. Ш./ от страна на А. и Д. Б.и и на един адвокат /И.М./ от страна на И.Б.. Няма данни адв. Ш. да претендира възнаграждение, произтичащо от упълномощителната сделка между него и клиентите му А. и Д. Б., поради което противоречиви интереси възникват между другите двама адвокати – И.М. и Й.Н.. Фактите по делото сочат, че първият е представил в предвидения от процесуалния закон срок възмездни и заплатени три договора за правна помощ и съдействие, докато вторият – два договора за безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3, като съдът е този, който определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 год. за адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана такава помощ на лицата посочени в т. 1, 2 и 3 на ал. 1 и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена на разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от Закон за адвокатурата в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за автоматично уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Въпросът, който се поставя в настоящото производство е свързан с колизията между оказана възмездна правна помощ от страна на адв. И.М. и заявено процесуално представителство на адв. Й.Н., като безплатно за А. и Д. Б..
Както се посочи и по-горе, разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда разходите заплатени за процесуално представителство да се покриват от другата страна само за един адвокат, независимо колко адвокати на практика са участвали в осъществяването на защитата.
Според настоящия състав, в посочената по-горе колизия между дължимо присъждане на адвокатско възнаграждение по предоставена възмездно правна помощ и присъждане на адвокатско възнаграждение по безплатна правна помощ, превес има първото.
Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна в спора. Отговорността за разноски по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за разноски и покрива действително направените такива, т.е. законодателят задължава съда да компенсира страната с реално направени разноски, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма. Въпрос на вътрешни отношения между упълномощителя клиент и упълномощеното лице адвокат е уреждането на въпроса свързан с възмездяване на правната помощ оказана по реда и при условията на чл. 38 от Закон за адвокатурата – при хипотеза на ангажирани няколко адвоката, част от които възмездно. Отказът на съда да присъди възнаграждение - при оказана безплатна правна помощ, в хипотезата на определено вече такова за адвокат, престирал възмездна правна помощ, не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Нещо повече – отказът на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Като е стигнал до сходни правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 637 от 21.03.2016 год., постановено по т.д. № 667/2014 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ХІХ-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя адвокат Й.П.Н. ***, съдебен адрес:***, за изменение на съдебния акт по цитираното по-горе търговско дело, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Република
България по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: