Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр. Разград, 11 февруари 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 216 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Н. И. К. от гр.Р. против Заповед
№ 18-1075-000061/08.04.2015г. за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) на началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград, с
която на основание чл.171, т.2, б.“3“ от ЗДвП (в редакцията към 2015г.) е
постановено временно спиране от движение на управляваното от нея МПС за срок от
един месец.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и норми, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно
със следващите от това законни последици.
Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не ангажира съда със становище по нея.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно изричната норма на
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Разгледана по същество тя е основателна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството писмени доказателства
установяват, че до РУ МВР-Разград е постъпил сигнал за това, че на 08.01.2015г. около 12.15 часа, в
гр.Разград, по ул. „Странджа“ таксиметров автомобил с рег. № **
**** ** преминава на червен светофар, не спира на пешеходната
пътека и по този начин застрашава живота и здравето на пресичащите деца К. Р. и
И. С. Предприети са действия за изясняване на твърденията, при което е
установено, че посоченото МПС е собственост на жалбоподателката
Н. К., която не притежава свидетелство за управление. На 21.01.2015г. тя е
попълнила декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, в която е отразила, че не може да
посочи кой е управлявал автомобила. При тези данни срещу нея е съставен АУАН бл.№642526/07.04.2015г.,
в който е прието, че с противоправното си поведение Н.
К. е извършила нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП (не пропуска преминаващите
пешеходци); чл.116 от ЗДвП (водачът не е внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора); чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП (не съобразява поведението си със
светлинните сигнали) и чл.150 от ЗДвП (управлява ППС без да е правоспособен
водач). При тези данни е издадена ЗППАМ №18-1075-000061/08.04.2015г. на
началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград, с която на
основание чл.171, т.2, б.“3“ от ЗДвП (в редакцията към 2015г.) е постановено
временно спиране от движение на управляваното от нея МПС за срок до един месец
за това, че на 07.04.2015г., на
посоченото там време и място, оспорващата е управлявала ППС без да е
правоспособен водач в нарушение на чл.150 от ЗДвП. ЗПАМ е връчена на адресата
на 05.12.2018г., видно от отбелязването в разписката и реално все още не е
изпълнена според твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката.
Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че тя е валиден административен акт, като издадена
в надлежна писмена форма от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и цитираната Заповед №330з-135/21.01.2015г. на Директора
на ОДМВР, с която административният орган е надлежно оправомощен.
Оспореният административен акт обаче е постановен при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закони и преследваната от закона цел.
От съдържанието на оспорения административен акт става
ясно, че той е издаден във връзка с извършено административно нарушение на 07.04.2015г., а всички други материали
към преписката сочат, че се касае до извършено деяние на 08.01.2015г.. Това противоречие е от съществено значение, тъй като
датата, на която е извършено вмененото административното нарушение е важен
индивидуализиращ факт от една страна, а от друга страна тя определя и рамките
на доказателствената дейност. По принцип съдебният контрол е контрол за
законосъобразност и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите
нарушения или да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя
волята на наказващия орган. Ето защо липсва възможност едва в това производство
да се сочат нови обстоятелства, които се
явяват съставомерни факти и да се събират доказателства за тяхното
установяване. Ако несъответствието в посочените дати съставлява допусната
фактическа грешка, то административният орган е разполагал с възможността по
реда и при условията на чл.62, ал.2 от АПК да я отстрани, което не е сторено от
него.
Според чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения контролните органи налагат посочените в
нормата принудителни административни мерки. Те имат превантивен характер, като тяхното
предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от тях. С оглед на
това те се прилагат непосредствено след извършеното нарушение, като по волята
на законодателя ЗППАМ се изпълняват независимо от тяхното обжалване.
Във всички случаи, за да упражни тези свои властнически
правомощия, административният орган следва да установи извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата, което обосновава приложената ПАМ. В казуса
липсват каквито и да е доказателства, които да установяват, че на посочената
дата (07.04.2015г.) жалбоподателката е управлявала собственото си МПС.
От друга страна, разпоредбата на чл.171, т.21 б.з“ от ЗДвП е отменена към настоящия момент (ДВ, бр.101/2016г., в сила от 21.01.2017г.). По принцип
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но съгласно чл.142, ал.2 от АПК е допустимо да се
установяват на нови факти от значение за делото, настъпили и след издаване на
акта. Новите факти по смисъла на тази норма са факти от действителността,
юридически и/или доказателствени, които са от значение за решаване на делото. В
случая последвалата законодателна отмяна е именно нов правнозначим
факт по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, който следва да бъде съобразен. Съгласно
чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон. Към настоящия момент за вмененото административно нарушение не се
предвижда ПАМ от този вид.
Наред с това ЗППАМ съставляват индивидуални
административни актове по своето естество и те следва да отговарят на всички изисквания
за законност, в това число и на регламентираните в АПК принципи. Според
принципа за съразмерност административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава (чл.6, ал.2 от АПК) и в тази връзка административните органи следва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел (чл.6, ал.5 от АПК). В противоречие с
регламентираните от закона цели и принципи ще бъде да се приложи и изпълни ПАМ
близо четири години след като е извършено административното нарушение, за което
тя е наложена.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Предвид изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 АПК в тежест на ОДМВР-
Разград следва да се присъдят направените деловодни разноски от оспорващата в
размер на 310.00 лв., включващи платено възнаграждение за адвокат в размер на
300.00 лв. и държавна такса в размер на 10.00 лв., които са своевременно
предявени и доказани по размер.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №18-1075-000061/08.04.2015г. на началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Разград, с която на основание чл.171, т.2, б.“з“ от ЗДвП (отм.)
е постановено временно спиране от движение за срок до един месец на ППС,
собственост на Н. И. К. от гр.Р.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да
заплати на Н. И. К. от гр.Р. сумата от
310 (триста и десет ) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/