РЕШЕНИЕ
№ 1694
гр. Пловдив, 23.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и
двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 892 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „УМБАЛ Свети Георги“
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и ЕИК *********,
представлявано от управителя проф. д-р Д., против Заповед за налагане на
санкции № РД -253 С-61 от 06.04.2020 г. на Управителя на НЗОК, с която на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД гр.
Пловдив, като изпълнител по Договор № 162783/23.05.2018 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и допълнително споразумение към него, са
наложени девет санкции „финансова неустойка“ от по 500 лева всяка на основание
чл.400, ал.3 от НРД 2018 г. за МД, във връзка с §10 от ПЗР на НРД МД за
2020-2022 г. за девет отделни нарушения по чл.289, т.15 от НРД 2018 г. за МД,
вр. с §10 от ПЗР на НРД МД за 2020-2022
г. или общо санкция „финансова неустойка“ от 4500 лева.
Производството се разглежда повторно след
връщането му от ВАС за ново разглеждане от друг състав с Решение №
4258/01.04.2021 г. по адм. дело №424/2021 г. със задължителни указания за
попълване материалите по делото.
С жалбата се прави искане за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна, като се излагат съображения относно
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи
се, че в нарушение на изискванията на ЗЗО, постъпилото при управителя на НЗОК
становище с възражения против констативния протокол от извършена проверка на
изпълнителя на БМП не е било разгледано от издателя на оспорената заповед.
Прави се възражение за изтекла давност за образуване на административното
производство, както и за налагане двукратно на санкции за едни и същи нарушения.
Възразява се против липсата на изложени мотиви от страна на издателя на
заповедта досежно размера на всяка наложена санкция, с което се сочи съществено
да са засегнати правата на жалбоподателя и да е налице нарушение на принципа по
чл.6 от АПК. Сочи се, че констатираните нарушения, за които са наложени санкции,
са само формални, като се прави искане за отмяна на оспорената заповед изцяло,
или за намаляване на всяка от деветте санкции до предвидения минимален размер.
В съдебно заседание жалбата бива поддържана от процесуалния представител на
жалбоподателя адв. В., като се претендира присъждане на разноски по представен
при първото разглеждане на делото списък.
Ответната по жалбата страна Директор НЗОК
моли за оставяне на жалбата без уважение. В писмена защита по делото,
депозирана чрез процесуалния представител на ответника юрисконсулт Л., се
излагат съображения за неоснователност на твърденията за допуснати съществени
по своя характер нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се
и че заповедта е достатъчно обоснована, включително и досежно размера на наложените
санкции. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно
уведомена за делото, не е встъпила в производството и не е взела становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения срок за обжалването на заповедта и изхожда и от лице, за
което обжалваният акт е неблагоприятен и съществува правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена и срещу административен акт, за който е
предвидено съдебно обжалване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, като в тази връзка и не е констатирано нещо различно при
проверката на първоначално постановеното съдебно решение от страна на ВАС.
Разгледана по същество, съдът намери, че така
депозираната жалба се явява частично основателна.
Административното производство е започнало
със заповед на Управителя на НЗОК с № РД-25-51/06.02.2020 г., с която на
основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, във връзка с Инструкция № РД -16-31/23.06.2016 г.
на Управителя на НЗОК за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8
от ЗЗО и глава 21 от НРД за МД 2020-2022
г. е възложено извършването на самостоятелна проверка в периода от 10.02.2020
г. до 14.02.2020 г. от длъжностни лица в
НЗОК на УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив по изпълнение на НРД за МД 2018 г. и
2020-2022 г., както и по повод на жалба и сигнал. След извършване на
проверката, осъществена в рамките на указания в заповедта срок, същата
приключила с протокол, съставен на 13.03.2020 г. и връчен на проверявания
субект на същата дата, в който протокол залегнали констатации относно
неоснователно получени суми от ЛЗ, нарушения на условията и реда за оказване на
медицинска помощ - документиране в хода на хоспитализацията, констатации по
повод на жалба за починал пациент, лекуван по КП 72.1 относно неспазване на ДЛА.
Конкретно по т.3 от възложеното в заповедта, в протокола била описана проверка
на 12 ИЗ на пациенти на клиниката по урология на лечебното заведение по пет
различни КП, при която било констатирано нарушение по някои от ИЗ на условията
и реда за оказване на медицинска помощ-документиране в хода на
хоспитализацията. Така по ИЗ 11118 /18.02.-23.02.2019 г./ било констатирано, че
информацията за проведеното лекарствено лечение на пациента, отразена в
епикризата и декурзуса не съответства на същата от температурния лист и при
извършената проверка се установило също, че лекарствата, използвани за
лечението на пациента не са отбелязани в лекарствен лист на пациента, а са
взети от наличността в спешния шкаф на клиниката и съответно липсва разход по
ЕГН и име по материал от болничната аптека.
По ИЗ № 11034 /18.02.-21.02.2019 г./ също било установено, че лекарствата,
използвани за лечението на пациента не са отбелязани в лекарствен лист на
пациента, а са взети от наличността в спешния шкаф на клиниката и съответно
липсва разход по ЕГН и име по материал от болничната аптека. Това било
констатирано и по ИЗ № 11895/ 21.02.-26.02.2019 г./, както и по ИЗ №11060
/18.02.-20.02.2019г./, по ИЗ № 11059 /18.02.-20.02.2019 г., по ИЗ № 11040
/18.02.-20.02.2019г./, по ИЗ № 11130 /18.02.-20.02.2019г./, по ИЗ № 11070 /
18.02.-20.02.2019г./, ИЗ № 11045 /18.02.-20.02.2019г./. Протоколът бил връчен
на ЛЗ на 13.03.2020 г. Въпросните констатации били квалифицирани в рамките на
изготвения протокол от проверката като нарушение по чл.289, т.15 от НРД 2018 за
МД, във връзка с §10 ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. по всяка от деветте ИЗ.
В изпълнение на задължителните указания на
ВАС, дадени в отменителното му решение, настоящият съдебен състав е събрал
доказателства по повод наличието на действително депозирано от страна на
изпълнителя на БМП становище против констативния протокол. В тази връзка видно
е наличието на такова по преписката с изх. № 1370/20.03.2020 г. В съдебно
заседание е извършена констатация по представените от процесуалния представител
на жалбоподателя оригинали на обратна разписка от товарителница и
товарителница, копия от които са приети по делото, от което сравнение се
установява липса на различие между оригиналните документи и копията,
представени от страната. Във връзка с
наличието на различни отбелязвания по товарителница № 3153008, представена от
страна на жалбоподателя като доказателство за изпращането в срок на становището
по протокола с констатации от проверката до Управителя на НЗОК, съдът е
отправил запитване до издателя на документа „Европът -2000“ АД. С писмо по
делото от въпросното трето лице е дадено конкретно разяснение по съдържанието
на документа, от което става ясно, че подател на пратката по товарителницата е
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, а получател е НЗОК София. Пратката е приета при
дружеството-куриер на 20.03.2020 г. и е с описание документ изх. № 1370. Видно
е също така и че пратката пътува с услугата обратна разписка, за която е
генериран отделен баркод, като обратната разписка съдържа и баркода на
товарителницата. Отразяването по разписката, че получател е УМБАЛ „Св.Георги“ е
поради факта, че получател на самата обратна разписка е именно този субект,
който е подател на пратката. Отразено е в писмото на дружеството-куриер още и
че пратката е пътувала от Пловдив за София, като е подадена на обслужващ офис в
София „Национална спортна академия“, чието наименование именно е отразено в
обратната разписка. Посочено е, че пратката по товарителницата е доставена до
получателя - НЗОК на 23.03.2020 г. именно от посочения обслужващ офис, а
обратната разписка е доставена на подателя на пратката на 24.03.2020 г.
Във
връзка с отразеното фамилно име до подписа за получателя върху обратната
разписка, съдът е изискал информация дали към отразената дата на получаване на
пратката 23.03.2020 г. в НЗОК София е имало служител с такава фамилия, както и
изпращане от страна на НЗОК на деловоден дневник за входяща кореспонденция от
посочената дата. От страна на НЗОК е
постъпил отговор, като се установява, че лице с фамилията, посочена за
получател в обратната разписка, е служител в НЗОК и понастоящем, а от дневника
за входяща кореспонденция е видно на дата 23.03.2020 г. да е отразено
завеждането под № 20-16-176 #1/23.03.2020 г.
на документ с №1370/20.03.2020 г. от
УМБАЛ „Св.Георги“, проф. д-р К.Д., съставляващ становище против констатации по
протокол от 06.02.2020 г. на основание заповед № РД2551/06.02.2020 г. и протокол
за неоснователно получени суми от 13.03.2020 г. на основание Заповед №
РД-25-50/06.02.2020 г.
От извършената подробна проверка от настоящия
съдебен състав, както и събраните доказателства по указанията на ВАС, се
установи категорично, че лечебното заведение - жалбоподател действително е
депозирало в рамките на законоустановения 7-дневен срок от получаване на
протокола за извършената му проверка /от 13.02.2020 г./, а именно на 20.02.2020
г., становище по протокола, което е с № 1370
и е постъпило при ответната страна на 23.03.2020 г.
Във връзка с установените обстоятелства,
касаещи изпращане в срок на становище от страна на жалбоподателя по повод на
протокола с констатации и отразеното по оспорената заповед за налагане на
санкции, че в предвидения по чл.74, ал.4
от ЗЗО срок не било получено писмено възражение от проверяваното лечебно
заведение по направените от длъжностните лица констатации, настоящият съдебен
състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.5 от ЗЗО, когато лицето - обект на
проверката, не изрази становище по ал.4 или изразеното от него становище не
съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.3 констатации,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага
санкция. Според чл.75, ал.1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори
констатациите на съответното длъжностно лице по чл.72, ал.2, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл.74, ал.4 от ЗЗО изпраща спора за решаване
от арбитражна комисия.
От съдържанието на посочените разпоредби е видно, че не винаги представянето на
становище от страна на проверения субект е основание за свикване на арбитражна
комисия, а такова задължение би имал в случая Управителят на НЗОК само, когато
в становището се съдържат възражения по констатациите на извършилите проверката
длъжностни лица, сиреч когато тези констатации се оспорват от провереното
лице. В конкретния случай от съдържанието
на становището на жалбоподателя по протокола за проверката е видно, че на
практика конкретно по повод на нарушенията, предмет на оспорената заповед за
налагане на санкции, жалбоподателят е изразил възражение само досежно констатациите по ИЗ № 11118/2019 г., доколкото е
посочено в становището, че е налице противоречие в установената фактическа
обстановка, която не е изяснена и не е налице категорична установеност на
нарушението. По отношение на останалите констатации за ИЗ № 11060, 11040, 1130,
11070, 110451 в становището е заявено изрично, че по тях е допуснато нарушение,
свързано с воденето на медицинската документация – по чл.289, т.15 от НРД МД
2018 г., като в тази връзка е направен и извод, че тези нарушения биха довели
до налагане на санкция на лечебното заведение, което е било и сторено с
оспорената заповед. Сиреч, по отношение констатациите по тези ИЗ на практика не
е налице оспорване от страна на жалбоподателя в депозираното становище, а
напротив, същият е приел установеното от контролните органи относно налично
нарушение именно по чл.289, т.15 от НРД МД 2018 г., като липсва възражение и по отношение констатациите
на протокола по отношение на останалите ИЗ № 11059, 11895 и 11059, които изобщо
не са били коментирани в становището.
С оглед на посоченото и от
правна страна съдът намира, че оспорената заповед за налагане на санкции е само
частично незаконосъобразна. В тази връзка и следва да се има предвид, че
независимо от факта, че във въпросната заповед за налагане на санкции на
практика е определена обща санкция финансова неустойка от 4500 лева, то същата
съставлява сбор от санкциите, наложени за всяко от описаните девет съвсем
отделни нарушения, което е съобразно с изискванията по чл.398, ал.2, 3 от
НРД МД 2018 г. Ето защо и доколкото
констатираното относно наличието на възражение по отношение на част от
констатациите по протокола от проверката се отнася само за тези по отношение на
описаното първо по ред нарушение, касаещо ИЗ № 11118, а наличното възражение е
предполагало свикването на арбитражна комисия и изчакване произнасянето ѝ
преди преценката дали за това нарушение да се издаде заповед за налагане на
санкция, то в тази ѝ част по т.1 заповедта се явява издадена в нарушение
на административнопроизводствените правила. В тази насока и Управителят на НЗОК
не е имал правото да издаде заповед за налагане на санкция по отношение на
нарушението по т.1 от заповедта, докато не е налице произнасяне на арбитражна
комисия по възражението на жалбоподателя, обективирано в становището му от
20.03.2020 г. касателно липсата на установеност на фактите и обстоятелствата
около това нарушение. В случая, във връзка с това оспорване на констатациите по
отношение ИЗ № 11118 от протокола за проверката, задължителен елемент от процедурата
по издаване на заповедта е било свикването на арбитражна комисия за разглеждане
на възражението по тази точка от констатациите и постановяване от същата на
решение, доколкото, ако комисията отхвърли констатациите, то би следвало Управителят
на НЗОК да прекрати производството в тази му част. Затова и положителното решение на арбитражната
комисия се явява задължителна процесуална предпоставка за налагане на санкция и
елемент от фактическия състав на издаване на административния акт, с който се
налагат финансови санкции на медицинско заведение, както е посочено изрично и в
Решение № 7344/2018 г. по адм. дело № 12913/2017 г. на ВАС. Ето защо и според
съда заповедта за налагане на санкции ще следва да се отмени в частта ѝ
по т.1 от същата, а именно за наложената на основание чл.400, ал.3 от НРД МД
2018г., вр. с §10 от ПЗР НРД МД 2020-2022 г. санкция финансова неустойка от 500
лева за ИЗ 11118, което от своя страна ще рефлектира пряко и върху крайния
резултат относно общия размер на санкцията. Съдът в тази връзка не споделя
становището на произнеслия се при първото разглеждане на делото съдебен състав
относно това, че описаното нарушение на процедурата влече незаконосъобразност
на цялата заповед за налагане на санкции, доколкото е видно, че със становището
на жалбоподателя не са оспорени всички констатации по протокола от проверката,
а както се каза, за всяко отделно нарушение се налага отделна санкция и
следователно и би могло за всяко нарушение да се издаде и отделна заповед за
налагане на санкции и издаването на настоящата заповед, обединяваща общо девет
санкции е поради това, че нарушенията са установени при една и съща проверка с
един и същи протокол и са повече от едно.
Що се касае до останалите
нарушения, а именно тези по ИЗ 11034, 11895, 11060, 11059, 11040, 11130, 1170 и
11045, то, както е видно от представеното от жалбоподателя становище по извършените
при проверката констатации, не е налице оспорване на същите, а напротив,
жалбоподателят сам е признал поведението му да съставлява нарушение по чл.289,
т.15 от НРД 2018 МД. Впрочем, тази квалификация на установеното се явява
напълно съобразена с разпоредбата на НРД МД 2018 г., която предвижда как се
води документацията по време на хоспитализация на пациенти и сочи, че използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства
(вид, доза – еднократна и/или дневна, курс на лечение) задължително се
отбелязват в лекарствен (осигурени от изпълнителя на БМП) и температурен и/или
реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното
лекарствено лечение. В случая, при всяко от посочените осем ИЗ е констатирано,
а това е и видно от самите ИЗ, копия от които са приложени по делото, че
ползваните по време на хоспитализацията на пациентите по тези ИЗ лекарства
изобщо не са били отразени в лекарствен лист, а само в температурен лист, а при
някои от случаите /ИЗ 11895, 11060, 11059, 11040/ е констатирано и различие в
отбелязаната медикаментозна терапия в декурзус, температурен лист и епикриза на
пациента. От страна на жалбоподателя, нито в хода на административното, нито в
хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, които да
опровергават направените изводи за осъществено нарушение при воденето на
документацията по посочените осем ИЗ от № 2 до № 9 в заповедта, която се
оспорва. В тази връзка и съдът намира, че нарушенията са били категорично
установени и поради това е било налице основание за санкционирането им по реда,
предвиден в НРД.
Тук по
отношение на възражението на жалбоподателя относно изтекла давност за провеждане
на производството следва да се има предвид, че те се явяват напълно неотносими,
доколкото очевидно е налице позоваване на разпоредбите на ЗАНН, а в случая
производството не се е развило по реда
на посочения закон. Напротив НРД 2018 г. МД /чл.395/ изрично прави разлика
между глоби и имуществени санкции, налагани по реда на ЗАНН и съответно
санкциите, налагани по реда на НРД.
Неоснователно е и възражението, че за същите
нарушения вече са били наложени санкции, като видно от приложената по делото
заповед за налагане на санкции от 04.12.2019 г., макар и същата да касае и част
от ИЗ, предмет на оспорената по настоящото дело заповед, на практика с нея са
наложени санкции за съвсем други по вид нарушения на НРД, свързани с
неизпълнение на ДЛА по някои КП.
Правилно в заповедта за налагане на санкции,
както се каза, е посочена квалификацията на всяко от установените нарушения по
т.2 до т.9 от същата, както и с оглед периода на осъществяване на същите е
основателно посочена и препратката по §10 на ПЗР на НРД за МД 2020- 2022 г.,
съобразно с която санкциите следва да се определят по реда на НРД за 2018 г. В
разпоредбата на чл.400, ал.3 от НРД МД 2018 г. е предвидено, че когато
изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на
медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в
размер от 200 до 500 лв.
Според съда, основателни в случая се явяват
възраженията на жалбоподателя относно това, че в заповедта за налагане на
санкции не са изложени конкретни мотиви касателно размера на определената
санкция финансова неустойка, а за всички нарушения тя е определена в максимално
предвидения размер. Следва да се има предвид, че в диспозитива на заповедта за
налагане на санкции е записано единствено, че „размерът на наложената санкция е
съобразен с тежестта на деянието“. Посоченото обаче според съда не обосновава
извод за наличие на конкретна мотивировка, иначе дължима от административния
орган, досежно приложения размер на санкцията по отношение на всяко от
констатираните нарушения. И това е така, доколкото, както се посочи, на
практика е налице известно различие по отношение на констатираните факти, като
при част от описаните като проверени ИЗ е налице установяване на нарушение при
водене на документацията, свързано с неводенето на лекарствен лист на пациента,
но при друга част, освен това, е установено и наличие на разминаване и различие
в записаната лекарствена терапия в различните съставени медицински документи. В
тази връзка и не става ясно дали санкциониращият административен орган е отчел
посоченото различие в констатациите или не, като се има предвид, че е определил
една и съща по размер финансова неустойка по отношение на всяка от обсъжданите
точки от № 2 до № 9 в оспорената заповед.
Безпротиворечива е практиката на ВАС касателно това, че когато определя
размера на санкцията органът следва да изложи самостоятелни
мотиви защо налага именно този размер на санкцията и при наличие
на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на
относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована, като това е
основание за изменението ѝ от съда / в този см. са Решение № 14066/2020 г. по адм. д. № 8108/2020 г., Решение
№ 16710/2019 г. по адм. дело № 4473/2019 г., Решение № 1651/2019 г. по адм.
дело № 3536/2018 г. вс. на ВАС/. Предвид изложеното и с оглед факта, че се касае за санкционна дейност и размерът на санкциите е
даден в сравнително широк диапазон – от 200 до 500 лв., налагането на санкции
над минимума, а в случая и на максимума, следва да бъде задължително мотивирано
от издателя на заповедта. При липсата на такива мотиви съдът намира, че следва
санкциите да бъдат намалени на минимума от по 200 лв. за всяко от осемте
нарушения по т.2,3,4,5,6,7,8, и 9 от заповедта. При това положение и предвид
отмяната на заповедта по т.1 от същата, общият размер на санкцията финансова
неустойка ще остане 1600 лева.
При този изход на спора и на всяка от страните ще следва да
се присъдят разноски по съразмерност съобразно с уважената, съответно
отхвърлената част от жалбата, като се вземат предвид направените такива и при
първото разглеждане на делото, вкл. и пред ВАС. Така изчислени по съразмерност
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 393,11 лева, а на
ответната страна следва по съразмерност да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 106,66 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на санкции № РД
-253 С-61 от 06.04.2020 г. на Управителя на
НЗОК в частта ѝ по т.1 от същата, с която на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД
гр. Пловдив е наложена санкция „финансова неустойка“ на основание чл.400, ал.3
от НРД МД 2018г., вр. с §10 от ПЗР на НРД МД 2020-2022 г. от 500 лева за
нарушение по ИЗ № 11118 /18.02.-23.02.2019 г./ по КП 154.
ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД -253 С-61 от
06.04.2020 г. на Управителя на НЗОК в
частта ѝ по т.2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от същата, като намалява санкцията „финансова неустойка“, наложена за
констатирани нарушения по ИЗ № 11034 /18.02.-21.02.2019 г./, ИЗ № 11895
/21.02.-26.02.2019 г./, ИЗ № 11060/18.02-20.02.2019 г./, ИЗ № 11059
/18.02.-20.02.2019 г./, ИЗ № 11040 /18.02.-20.02.2019 г./ ИЗ № 11130
/18.02.-20.02.2019 г./, ИЗ № 11070/18.02.-20.02.2019 г./ и ИЗ № 11045
/18.02.-20.02.2019 г./, от 500 лева на
200 лева за всяко от осемте
нарушения, както и досежно общия размер на санкцията „финансова
неустойка“ от 4500 лева на 1600 лева.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, да
заплати на НЗОК гр. София сумата от 106, 66 лв. /сто и шест лева и шестдесет и
шест стотинки/, съставляващ размера на юрисконсултското възнаграждение за всяка
инстанция, определен по съразмерност.
ОСЪЖДА
НЗОК гр. София да заплати на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66
сумата от 393,11 лв. /триста деветдесет и три лева и единадесет стотинки/,
съставляваща размера на направените разноски за всяка от съдебните инстанции,
определен по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: