Решение по дело №55909/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20372
Дата: 11 ноември 2024 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110155909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20372
***, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110155909 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г. до
окончателното плащане, както и 49,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2023 г.
Ищецът *** твърди, че е сключил трудов договор № 3001652/13.05.2021 г. с ответника
В. П. М., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „****, с работно
място *** *** в ****. Поддържа, че с цел повишаване на квалификацията на работника
дружеството е осигурило и провело два курса „**** (Основен курс з****), успешно
приключил на 12.10.2021 г. и „**** (Курс з****), успешно приключил на 09.02.2022 г., като с
чл. 12 от него ответникът се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по
време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Допълва, че в чл.
13 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в
случай, че служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди
изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер
независимо от това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че
преди изтичане на срока по чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията от
01.08.2021 г. ответникът е подал молба от 28.10.2022 г., с която го уведомява за прекратяване
на трудовото си правоотношение едностранно, за което е издадена заповед №
3341/28.10.2022 г. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на
неустоечното задължение, с която му е предоставил 14-дневен срок, считано от
получаването, за заплащането му по посочена в нея банкова сметка, като същата е надлежно
получена на 14.11.2022 г., но въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като
претендира и мораторна лихва в размер на 49,58 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023
1
г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. П. М. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че по отношение на сключените
от него трудов договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. и трудов договор
№ 3001652/13.05.2021 г. субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД. Сочи, че към момента
на сключването им е бил непълнолетно лице, поради което съгласно чл. 303, ал. 3 КТ при
сключване на трудовия договор ищецът е следвало да изиска разрешение от Инспекцията по
труда и като не го е направил, същият се явява недействителен, тъй като е унищожаем,
позовавайки се на чл. 27 ЗЗД. Същите доводи навежда и по отношение на сключения
впоследствие договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., доколкото към този
момент е бил ограничено дееспособно лице, поради което счита, че при липсата на
декларация за съгласие от страна на негов родител същият е недействителен. Оспорва да се
касае за обикновена дребна сделка, а за договор с продължително изпълнение. Допълва, че
принципно след завършване на обучението въз основа на договора за повишаване на
квалификацията се сключва допълнително споразумение за изменение на трудовия договор
между страните, с което се отразяват договореностите от договора по чл. 234 КТ, което в
настоящия случай не е сторено, с което работодателят сам е действал виновно, мотивирайки
го да напусне работа. Оспорва да е налице неизпълнение на договора от негова страна
поради липсата на уговорки между тях относно конкретните му задължения и за какъв
период ще следва да работи след приключване на обучението. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 11.03.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор №
3001652/13.05.2021 г., по силата на който на ответника В. П. М. е възложено изпълнението
на длъжността „****, с работно място *** *** в ****, който със заповед № 3341/28.10.2022 г.
е прекратен. За безспорно е отделено още сключването към него на договор за повишаване
на квалификацията на ответника от 01.08.2021 г. с твърдяното съдържание.
Видно е, че последният е сключен на основание чл. 234 КТ, като по силата на същия
работодателят се е задължил да проведе на служителя обучение и курс за повишаване на
квалификацията за длъжността „***, чрез организиране на обучение „**** (Основен курс
з****) и „****“ (Курс з**** за напреднали). Предвидено е, че курсовете ще бъдат с
продължителност от 3 дни и ще се проведат на място и време, за които служителят ще бъде
уведомен поне 3 дни преди тяхното начало. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от договора всички
разходи за провеждане на обучението са за сметка на работодателя, като след успешно
завършване на курса, служителят получава сертификат, издаден от работодателя и
удостоверение от Център за професионално обучение (ЦПО). В чл. 12 от договора се
вменява задължение на служителя да не прекратява трудовото правоотношение по време на
обученията и 18 месеца след датата на тяхното завършване, а с клаузата на чл. 13 от същия
се предвижда, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение
преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд
по време или след повишаване на квалификацията, е налице пълно неизпълнение на
договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1 500 лв.
Представена е справка за отчитане на резултатите от „****, в която в табличен вид е
отразено, че курсът е проведен в периода от 11.10.2021 г. до 12.10.2021 г., а едно от
участвалите в него лица е служителят В. М., работещ в *** ***, получил финален резултат
от 88,28 %.
Видно от справка от регистъра на **** по отношение на лице с инициали „В. М.“, е
2
вписано проведено в периода от 11.10.2021 г. до 12.10.2021 г. обучение от 18 часа по
специалност „*****, за което е издадено удостоверение за професионално обучение.
Според справка за отчитане на резултатите от “**** в табличен вид е отразено, че
курсът е проведен в периода от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г., а едно от участвалите в него
лица е е служителят В. М., работещ в *** ***, получил финален резултат от 89,42 %
С молба от 28.10.2022 г. ответникът М. е отправил искане до работодателя си за
прекратяване на трудовото си правоотношение с него на основание чл. 327 КТ, въз основа на
която е издадена заповед № 3341/28.10.2022 г., с която трудовото правоотношение със
служителя, заемащ длъжността „****“ е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1 т. 6 КТ, като
по делото не се спори, че копие от заповедта му е връчено на 14.11.2022 г., който факт той е
удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне.
Видно от справка с изх. № 29388213165200/15.12.2021 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 2 КТ работодателят *** е декларирал пред НАП сключването на
допълнително споразумение със служителя В. П. М. по отношение на длъжността „****“.
С покана с изх. № 28/11.11.2022 г., адресирана до ответника, последният е поканен в
14-дневен срок от получаването й да заплати на ищеца *** сумата от 1 500 лв.,
представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от
01.08.2021 г. по посочена в документа банкова сметка, ведно със законната лихва считано от
получаването, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред.
По делото не се спори, че поканата е получена от ответника на 14.11.2022 г., който факт
той също е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне на към нея.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1
КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение
на задълженията си по договора в т. ч. и провеждане ан твърдяните обучения, при което за
ответника е възникнало задължение да полага труд по трудово правоотношение за определен
период от време; 3. валидно неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от
неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на
трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване
на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и останалите основание
за недължимост на същата.
В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените по -
горе писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че страните по него са
били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, произтичащо от трудов
договор № 3001652/13.05.2021 г., в рамките на което ответникът В. П. М. е изпълнявал
длъжността „****, при ищеца ***, с място на работа: *** *** в ***. Установява се също така
и сключването към него на договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. с
твърдяното съдържание, част от което е и клаузата на чл. 13 от същия, предварително
установяваща размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в
случай на неизпълнение на задължението по чл. 12, а именно: 1 500 лв. На следващо място,
доказано е и твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
считано от 28.10.2022 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - поради продължаване на
образованието си в учебно заведение в редовна форма на обучение, обективирано в
издадената заповед № 3341/28.10.2022 г., връчена му на 14.11.2022 г.
В случая, с оглед заявените от ответника оспорвания, свързани с довода за
3
унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., обоснован с
твърдението, че същият е следвало да се сключи със съгласието на негов родител или
попечител, спорен по делото се явява най - напред въпросът поето ли е въз основа на него
валидно възникнало задължение за заплащане на процесната неустойка по чл. 13 от същия,
доколкото исковата претенция се основава именно на изложени твърдения за допуснато от
страна на служителя неизпълнение на задължението му по чл. 12 от договора, а именно: да
не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване.
Правната възможност на ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият
случай, да поиска унищожаване на договора чрез възражение до и след изтичане на
давността произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В случая, макар давността за
предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от интереса на
ответника зависят начинът и средствата, до които същият ще прибегне за защита на своите
материални права. Ето защо, с оглед изричното позоваване за наличието на порок при
сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с изискванията
на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, заявеното от него възражение по чл. 27, пр. 1 ЗЗД за унищожаване на
договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. следва да се приеме за
допустимо процесуално средство за защита, като в негова тежест е да докаже, че към
момента на сключването му е бил недееспособен.
В случая, видно от посочения в исковата молба единен граждански номер (ЕГН) на
ответника се установява се, че В. П. М. е роден на 09.10.2004 г., което означава, че към
момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. той е
бил на 16 години, т. е. бил е непълнолетен по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЛС, а с това и
ограничено дееспособен, доколкото в ал. 2 на цитираната разпоредба се предвижда, че
такива лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, като същите могат да сключват самостоятелно само обикновени дребни сделки
за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя
труд.
Процесният договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2022 г., сключен на
основание чл. 234 КТ, макар да е уреден в КТ и да е свързан с трудовото правоотношение,
по своята правна същност не е трудов договор. Правоотношението, което се установява с
него, има гражданскоправен характер. В тази връзка що се касае до въпросите, свързани с
неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и
гражданският закон - в случая правилата на ЗЗД, в частност тези за недействителността на
сделките. По тези съображения, в конкретния спор, макар на 16-годишна възраст ответникът
да е притежавал трудова дееспособност съобразно разпоредбата на чл. 301 КТ, за целите на
гражданското право същото лице се счита, че би притежавало пълна дееспособност да
придобива права и да се задължава чрез собствените си действия едва с навършването на 18
години. В този смисъл дееспособността в трудовото право не съвпада с тази по
гражданското право, като фактът на сключването на трудов договор не обуславя
придобиването на пълна дееспособност за сключване на всякакви договори, включително и
на такъв за повишаване на квалификацията. Последният не може да бъде възприет и за
обикновена дребна сделка, която недееспособният може да сключи самостоятелно, а още по -
малко по силата на такъв договор да може да се стигне до разполагане с това, което е
придобил със своя труд, доколкото с него не се уговаря престирането на работна сила, нито
извършването на определена работа при работодателя.
Ето защо, предвид облигационния му характер, за валидно задължаване на ответника
по процесния договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. в т. ч. и за поемане
на задължението за заплащане на уговорената неустойка, той е следвало да бъде сключен
лично от ответника В. П. М. със съгласието на неговия родител или попечител в
4
съответствие с изискването на чл. 4, ал. 2, пр. 1 от ЗЛС. В случая, ищецът, чиято е
доказателствената тежест да установи неговата валидност, не ангажира доказателства в тази
насока. Нещо повече, видно е, че договорът за повишаване на квалификацията от 01.08.2021
г. е подписан само от ответника М., без в него да е обективирано съгласие на негов родител,
като за обратното не свидетелства и липсата на данни по делото за извършено
противопоставяне от тяхна страна по време на участието му в обученията, потвърждавайки
по този начин сключването на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., в
какъвто смисъл е наведеният в хода на устните състезания по делото довод от ищеца. Това е
така, тъй като по делото не се доказва родителите на ответника да са знаели за встъпване в
процесната облигационна обвързаност от страна на сина им, респ. че той е взел участие в
твърдяните обучения, за да се се приеме, че липсата на противопоставяне от тяхна страна е
равнозначно на конклудентно потвърждение.
Следователно, поради неспазване на предвидения ред за неговото сключване от
ограничено дееспособно към този момент лице и липсата на данни за изразено съгласие на
неговия родител или попечител, на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД договорът е унищожаем.
При това положение заявеното от ответника възражение в тази насока е основателно,
поради което с оглед отпадането с обратна сила на правния ефект на сделката и липсата на
валидно възникнало въз основа на нея облигационно правоотношение между страните, в
правната му сфера не е валидно възникнало и задължението за заплащане на претендираната
неустойка по чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г., което е
самостоятелно основание да се приеме, че претендираната неустойка в размер на 1 500 лв. е
недължима.
За пълнота обаче съдът намира, че следа да се обсъди още и възражението на ответника
за неизправност на ищеца, обосновано с твърдението, че работодателят не е изпълнил
задължението си по договора, изразяващо се в провеждане на уговорените с него обучения,
постигайки по този начин повишаване на квалификацията му.
В практиката, възприета с решение № 21/12.07.2010 г. по т. дело № 470/2009 г., II т. о.,
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, която се възприема от настоящия съдебен състав,
се застъпва тезата, че една от предпоставките на чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е претендиращият неустойката кредитор да е
изпълнил или да е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора.
Следователно, уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника
задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането на същата, е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните
си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да
претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е
изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както
изисква законът /чл. 63 ЗЗД /- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
В случая, задължението на ищеца - работодател следва от клаузата на чл. 1 от
процесния договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор №
3001652/13.05.2021 г., с която той се е задължил да подготви и да проведе курс за
повишаване на квалификацията на служителя (ответника В. П. М.) за длъжността „***, а
служителят се е задължил да я усвои. С оглед горните разяснения, съдът приема, че
възникването на правото на ищеца да претендира и получи неустойката по чл. 13 от
договора, уговорена за неизпълнение на договорните задължения на ответника, предпоставя
точно и добросъвестно изпълнение или най-малкото готовност за изпълнение на поетото с
клаузата на чл. 1 от договора задължение, което формира съдържанието на дължимата от
кредитора престация. Както се посочи по-горе, основно задължение за работодателя,
възникнало по силата на клаузата на чл. 1 от договора за повишаване на квалификацията от
5
01.08.2021 г., е да обучи ответника и проведе обучението под формата на курс „****
(Основен курс з****) и курс „**** (Курс з****), като в тежест на *** е да установи
посочените обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, в какъвто смисъл е
била и разпределената му с доклада по делото от 11.03.2024 г. доказателствена тежест. Както
се посочи по-горе, за установяване на посочените обстоятелства от негова страна са
ангажирани единствено 2 броя справки за отчитане на резултатите от „**** и от курс „****
(Курс з****), в които в табличен вид е отразен периодът на провеждането им, както и, че
едно от участвалите в тях лица е служителят В. М., работещ в *** ***, които обаче сама по
себе си не служи за изясняване на релевантни за спора факти, тъй като от една страна
изобщо нямат характеристиката на документи, ползващи се с доказателствена стойност в
процеса, а от друга страна удостоверяват изгодни за издателя си факти, още повече, че не
става ясно дали касае именно ответника по делото или други лице със сходни имена. На
следващо място представен е и снимков материал, който съдът не кредитира като
доказателство по делото, доколкото същият не е годно доказателствено средство по смисъла
на ГПК, а отделно от това, но и за пълнота същото не носи каквато и да е релевантна
информация с оглед предмета на делото, тъй като не е ясно кои са лицата на снимката, кога е
направена и по какъв повод, поради което не може да се установи нейната относимост. В
случая, до различен извод не се достига и с оглед данните, отразени в представената справка
от регистъра на ****, която макар да съдържа данни за проведени обучения в твърдения от
ищеца период от време - от 11.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г.,
също не обосновава категорично твърдение, че ответникът е преминал посочените в
договора обучения, доколкото единствено са изписани инициалите „В. М.“ и цифри, които
кореспондират с цифрите от ЕГН-то му, но същите не са посочени с оглед
индивидуализацията на лицето. Освен това липсва посочване на темата на обученията,
поради което не може да се приеме, че става въпрос именно за Основен курс з**** и Курс
з****, както е посочено в договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. Нещо
повече, според чл. 11 от договора след завършване на обучението служителят получава
сертификат, издаден от работодателя, какъвто обаче ищецът не представя по делото. Следва
да се отбележи, че при липсата на изрично признание от ответника относно участието и
провеждането на отделните обучения, въз основа на което посочените обстоятелства да са
били отделени за безспорни по делото, за ищеца не отпада процесуалното задължение да
установи релевантните за спора факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици
в т. ч. и надлежно изпълнение на задълженията си по договора за повишаване на
квалификацията от 01.08.2021 г. Прави впечатление също така, че от страна на *** не са
ангажирани доказателства и относно твърдяната от него промяна на заеманата от ответника
длъжност (с определение от 19.08.2024 г. (л. 114 от делото) от доказателствената съвкупност
са изключени длъжностна характеристика за длъжността „***, уведомление по чл. 62 КТ и
допълнително споразумение от 13.12.2021 г. поради изричното изявление на ищеца, че няма
да се ползва от тях), което препятства възможността да се направи преценка дали
сключването на договора за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. е свързано
именно с тази промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. Нещо повече, дори и
да бъдат възприети удостоверените в тези писмени доказателства данни, прави впечатление,
че с оглед датата на подписване на допълнителното споразумение от 21.12.2021 г., отново не
може да се направи връзка между промяната на длъжността на ответника и обучението,
което се твърди да е преминал, още повече, че едното от тях - „**** се е осъществило в по –
късен момент – през м. февруари 2022 г.
Ето защо, при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване на дължимост на вземане в размер на сумата от 1 500 лв. се явява
неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
6
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на дължимост на вземане в размер на сумата от 49,58 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., поради което той също следва да
се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2023 г. (л. 29 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***,
**** срещу В. П. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13
от договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор №
3001652/13.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 14. 03 2023 г. до окончателното плащане, както и 49,58 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., за които суми по ч. гр. д. №
13225/2023 г. по описа на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.03.2023 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, **** да заплати
на В. П. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7