№ 692
гр. Бургас, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500905 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
11681/19.03.2024г. на БРС от В. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул."К.
и М." № **, представляван от адв. К. Крайчев, против решение №
338/16.02.2024г. по гр.д.№ 4172/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлен
предявеният против Р. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.
"С.", бл. № **, вх. *, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 15 000лв.,
дължима по издаден от П. запис на заповед от 01.09.2017г., с падеж до
31.10.2018г., с допълнително продължен срок за погасяване на задължението –
на 01.07.2020г., съобразно втори запис на заповед, издаден отново от П., за
същата сума на 01.07.2019г., за която В. се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 885/28.03.2023г. по
ч.гр.д. № 1781/2023г. на БРС. Твърди, че постановеното решение не е
правилно. Заявява, че правозащитното възражение на въззиваемия е
неоснователно, че не е упражнявал натиск върху П. за издаването на ценната
книга и отношенията между тях били дългосрочни делови отношения, като
1
свидетелство в тази посока е фактът, че последователно са подписвани два
записа на заповед. Това, според В., е свидетелство за поетите от П.
ангажименти за плащане. Моли за отмяна на постановеното от БРС решение и
уважаване на иска. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззиваемият Р. Д. П. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния
си представител – адв.П.Станчева-Минкова. Поддържа правилност на
постановеното от БРС решение. Моли да бъде потвърдено. Няма
доказателствени искания. Също моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.535 ТЗ, вр. с чл.463 ТЗ, вр. с чл.79 и чл.240 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от В. С. В.
против Р. Д. П.. Ищецът твърди, че на 01.09.2017г. предоставил на
въззиваемия сумата от 15 000лв., с уговорката да му я върне. При предаването
на сумата не сключили договор за заем, а П. направо му издал запис на
заповед за същата сума с падеж 31.10.2018г. Поради неизпълнение на поетото
задължение и за да не се погаси вземането по давност, на 01.07.2019г. П. издал
нов запис на заповед за същата сума, вече с нов падеж – 01.07.2020г., но
отново не изпълнил задължението си, както твърди въззивникът – поради
липса на доходи.
След като през 2023г. В. разбрал, че въззиваемият вече работи в
Германия и има доходи, но не предприема никакви мерки да се издължи,
образувал заповедно производство и като обосновал наличие на вземане за
сумата от 15 000лв., посредством приложения по делото запис на заповед, се
снабдил със Заповед № 885/ 28.03.2023г. по ч.гр.д. № 1781/2023г. по описа на
Бургаския районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. При връчването на заповедта от съда е депозирано бланково възражение
от страна на въззиваемия, по реда на чл.415 ГПК, ето защо на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на кредитора е дадено указание да установи вземането
2
си по исков ред.
В изпълнение на указанията на съда по реда на чл.422, вр. с чл.415
ГПК е предявен настоящият иск. Въззивникът твърди, че исковата сума е
дължима и по реда на чл.176 ГПК по делото са изслушани обясненията му.
Ангажирани са доказателства и се претендират разноските по исковото и
заповедното производство.
В срока и по реда на чл.131 ГПК искът е оспорен от въззиваемия, чрез
процесуалния му представител, като конкретните защитни възражения са
описани по отговора срещу исковата молба. Оспорва се даването на сумата в
заем и изобщо съществуването на подобно облигационно правоотношение.
Твърди се, че П. бил наемател в имот на въззивника. Също се твърди, че
въззивникът му предоставил за ползване автобояджийска камера, за да я
ползва и евентуално впоследствие да я изплати, като тази камера стане
собственост на П.. Твърди се, че всъщност въззиваемият не е получавал суми
от въззивника, а подписал първия запис на заповед, впоследствие и втория, с
цел ползване на камерата. Впоследствие ищецът се разпоредил с
автобояджийската камера и въззиваемият бил лишен от ползването й, както и
от възможността да я закупи. Ето защо е молил за отхвърляне на иска. При
условията на евентуалност е въведено правозащитно възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането. Ангажирани са
доказателства.
Настоящият състав, след като подробно обсъди ангажираните
доказателства от двете страни и съобрази разясненията по Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС, прие
следното:
Видно от мотивите, изложени в т. 17 от цитираното Тълкувателно
решение: „При редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
3
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга“.
В настоящия случай е безспорно, че записът на заповед е редовен от
външна страна, липсват поправки, зачертавания или заличавания, а освен това
депозираното от въззиваемия възражение е бланкетно и не въвежда индиции
за каузално правоотношение.
Въпреки това, с депозирането на исковата молба, въззивникът е въвел
твърдения за наличие на облигационно отношение между него и въззиваемия.
В първото открито съдебно заседание е твърдял наличие на сключен договор
за заем, като е поддържал, че през 2000г. погасил задължения на въззиваемия
за около 12 300лв. към ДЕУ – България, а впоследствие през 2010г. е заплатил
вместо него сума в размер на около 2 800лв. – 3000лв. в полза на „Оргахим“-
АД, гр.Русе. Във връзка с тези отношения въззиваемият издал запис на
заповед първоначално през 2017г. с падеж през 2018г. и впоследствие –
оспорения по делото запис на заповед от 01.07.2019г. с падеж на 01.07.2020г.
Втората ценна книга е оспорена от въззиваемата страна и след
извършена съдебнографологична експертиза, е установено, че подписът е
положен от въззиваемия, т.е. е доказано авторството на документа.
Относно установяването на каузалното правоотношение, съдът
отбелязва, че тежестта на доказване се носи от ищеца, в конкретния случай –
въззивника. Той е лицето, което следва при условията на пълно и главно
доказване да установи договорите за заем.
При запознаване със събраните доказателства, съдът констатира, че
освен ангажираната съдебнографологична експертиза, други доказателства не
са приложени по почин на въззивника. Не може убедено да се приеме, че
записът на заповед има характер на разписка за получени в заем средства от
страна на въззиваемия, защото подобен извод се разколебава от ангажираните
от въззиваемия гласни доказателства. От разпита на св.Ч. – роднина по
съребрена линия на въззиваемия, се установява, че за да започне П. работа в
сервиза на В., трябвало да подпише документ за някакви пари помежду им.
Отношенията между двамата не може да бъдат установени ясно и
коректно, още повече, че самият В. е заявил, че са имали съвместна дейност,
при която се уговорили въззивникът да закупи автобояджийска камера и да
4
развиват заедно сервизна дейност.
Ето защо настоящият съд изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК
мотивите на районния съд и приема, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия се следват извършените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 1500лв. – около законовия минимум по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Що се отнася до въведеното с въззивната жалба искане за намаляване
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна пред първата
инстанция – районният съд се е произнесъл по него по реда на чл.248 ГПК и
постановеното определение № 3173/28.05.2024г. по гр.д.№ 4172/2023г. не е
обжалвано и е влязло в сила. Ето защо присъдените пред първата инстанция
разноски в полза на въззиваемия не може да бъдат намалени.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338/16.02.2024г. по гр.д.№ 4172/2023г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул."К. и М." № **
да заплати на Р. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. "С.",
бл. № **, вх. *, ет. *, ап. ** извършените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на
препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5