Р Е Ш Е Н И Е
№
154
гр. Нови пазар, 03.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1040 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни претенции, произтичащи от сключен договор за паричен заем и договор за цесия, както следва: с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на исковете от 349, 54 лв.; 42, 20 лв.; 157, 50 лв.; 165 лв.; 70 лв.; с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 39, 08 лв. и по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 156, 87 лв., от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., против ответника В.Р.Я. с ЕГН **********,***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между „Вива кредит“ ООД и ответника В.Р.Я. бил сключен договор за паричен заем №***. По силата на договора дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв., а ответникът се задължил да върне сумата при условията и в сроковете на договора, а именно на девет равни месечни погасителни вноски, всяка по 65,29 лева, с падеж на първата погасителна вноска на 30.04.2017 г. и падеж на последната на 26.12.2017 г. и общ размер на плащанията 587,61 лв. С предаването на договорената сума бил подписан и разходен касов ордер №**от ***г. На основание сключения договор и тарифа на ищеца, при забава на плащанията ответникът дължал суми на съответни числа от месеца, като при заем от 500 лв. до 1500 лв. общият размер на тези плащания не можел да надвишава 175 лв. Плащанията представлявали разходи на ищеца за телефонни разговори, електронни съобщения и писмени покани до длъжника. Освен това ответникът дължал при забава с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия сума в размер на 70 лв., представляваща разходи на ищеца за дейността на служител по администриране на заема и събиране на вземането. Съгласно чл.5 от договора ответникът поел задължение в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение - поръчител физическо лице, което да представи актуална бележка от работодателя си и да отговаря на определени изисквания като: да е навършил 21 г.; да работи по безсрочен договор с минимален стаж при работодателя си шест месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР и др. Ответникът не предоставил нито едно от уговорените обезпечения. Затова му била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25 лв., като страните постигнали споразумение тази сума да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка по 26,25 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Ответникът дължал и законна лихва за забава в общ размер на 39,08 лв.
На ***г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. между „Вива кредит“ ООД и ищеца, тогава с наименование „Агенция за събиране на вземания” ООД, впоследствие АД, а сега ЕАД. Самият договор с ответника съдържал клауза, даваща възможност за прехвърляне на вземането. Ответникът бил уведомен за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В случай, че съдът приеме това известяване за нередовно, ищецът посочва ответникът да се счита уведомен с предявяване на исковата молба. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №***г. на НпРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за търсените от ищеца суми. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли, съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 349,54 лева - главница; 42,20 лева - договорна лихва от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 156,87 лв. - неустойка от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 157,50 лева - такса за експресно разглеждане на искането и отпускане на кредит от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 165 лв. - такса разходи за събиране на вземането; 70 лв. - такса разходи за дейност на служител; 39,08 лв. - лихва за забава от ***г. до 01. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане. Също така ищецът моли, ответникът да бъде осъден да му заплати разноските, направени в заповедното и в настоящото установително производство, включително и за ***ско възнаграждение в настоящото производство.
На ответника съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея, както и съобщение, съобразно чл.131 от ГПК. По повод на това съобщение съдът е констатирал, че ответникът не е намерен на установения негов постоянен адрес, съвпадащ с настоящия. След извършена справка в база данни на НАП е установено, че ответникът няма регистриран действащ трудов договор, както и липсват данни, удостоверяващи осъществяване на стопанска дейност, поради което и не е възможно връчване на книжата по месторабота. Затова на ответника е назначен особен представител - адв. Г.С. от *АК, на която са връчени съдебните книжа. В срока за отговор такъв е депозиран и в него особеният представител оспорва предявения иск. Твърди, че същият е допустим, но неоснователен. От договора за заем било неясно какъв е размерът на уговорената погасителна вноска, липсвала преддоговорна информация, с която ответникът да е запознат. Особеният представител се позовава на цялостна нищожност на договора, поради включване в съдържанието му на понятия като разходи и такси за извънсъдебно събиране, такси покриващи разноските и др., непредвидени в ЗПК. В договора липсвала и методика за изчисляване на референтен лихвен процент, без яснота в какъв размер главница, лихва и такси ще се погасяват с всяка погасителна вноска. Тъй като договорът попадал в обсега на ЗПК, задължително било той да отговаря на императивните му разпоредби, а при неспазване на изискванията договорът следвало да се счита за недействителен. В чл.5 от договора примерно формално се договаряла неустойка за неизпълнение, но фактически се дължала договорна лихва като допълнителна печалба за кредитора. Така при главница от 500 лв., при кумулативно зададени изисквания, възниквало задължение за неустойка от 236, 25 лв., излизаща извън обезпечителната, обезщетителната и наказателната й функции. От съдържанието на договора не ставало ясно къде е подписан, както и кой е представителят на кредитодателя. Договорът бил в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК, поради което и следвало да се приеме за недействителен. С тези аргументи, подробно изложени в отговора се моли искът да бъде отхвърлен.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. е отправено писмено предложение за сключване на договор за паричен заем от страна на ответника В.Р.Я. към „Вива Кредит“ ООД. На същата дата между ответника и същото дружество е сключен договор за паричен заем „Вивакредит план“ №***. По силата на договора „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, предава на ответника, в качеството на заемател, сумата от 500 лв., като в чл.2 от договора страните са уговорили, че се рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем №*** от ***г., по който задължението към датата ***г. възлиза на сумата от 439, 68 лв. Страните са се съгласили, че заемодателят прихваща изцяло това задължение от сумата по новия договор за наем. Така след прихващането ответникът е получил сумата от 150, 32 лв., за което е издаден разходен касов ордер №**от ***г. Съгласно чл.3 от договора отпуснатата заемна сума от 500 лв. ответникът се е задължил за върне на за срок от девет месеца, на девет месечни вноски на дати изрично посочени в договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,28%; лихвен процент на ден 0,11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема 49, 44%. Размерът на всяка седмична погасителна вноска е уговорен на сумата от 91,54 лв.
В чл.5, ал.1 от договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения, като по чл.5, ал.1, т.1 това е поръчител, а по т.2 – банкова гаранция. За поръчителя са поставени условия това да е физическо лице, навършило 21 години; да работи по безсрочен договор с минимален стаж при работодателя си шест месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР, да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател. В чл.5, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответникът ще дължи неустойка в размер на 236, 25 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на всяка погасителна вноска възлиза на сумата от 117, 79 лв., а общият размер на задължението на ответника по договора за заем възлиза на сумата от 1060, 11 лв.
Ответникът е направил три месечни погасителни вноски – на ***г.; на ***г. и на ***г., след което не е внасял суми по заема.
На ***г. между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на продавач, и ищцовата страна /тогава„Агенция за събиране на вземания” ООД/, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №1 към договора, считано от датата на неговото съставяне. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото подписване то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3 от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.4 от рамковия договор е уговорено, че след подписване на съответното Приложение №1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от подписване на съответното Приложение №1, като въпросното уведомление се съгласува между страните.
Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 – ***от ***г. В приложението под №83 фигурира името на ответника; датата на сключения с него договор; размер на главница; общо задължение и остатък на дължима сума. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Вива Кредит“ ООД.
Във връзка със сключения рамков договор от страна на „Вива Кредит“ ООД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовоно дружество да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответника два пъти са били изпращани уведомителни писма от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно Приложение №1 от ***г. към рамковия договор, но уведомленията не са били получени и ответника, тъй като на обявените от него адреси той не е бил открит.
На 01.04.2019 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н.заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита.
Също така е безспорен и фактът на сключения рамков договор за цесия. Към момента на сключването му договорът за паричен заем между ответника и „Вива Кредит“ ООД не е бил сключен. С рамковия договор, обаче страните по него са уговорили, вземанията се индивидуализират и считат прехвърлени от подписването на съответното Приложение №1, което е допълнително споразумение към договора. Видно е, че изготвеното Приложение №1 от ***г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Вива Кредит“ ООД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представените уведомления и известия за доставяне), че до ответника са били изготвени писмени уведомления, които не са получено от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено му чрез назначен особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана в частта относно следните претенции: изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 349, 54 лв., представляваща главница; изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 42, 20 лв., представляваща договорна лихва и частично за сумата от 7, 92 лв., представляваща такса разходи си събиране на вземанията. Именно в тази част исковата молба следва да се уважи. Размерът на всяка от тези претенции се установява от писмените доказателства по делото, както и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2019 г. до окончателното плащане.
Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът счита, че същата е основателна и доказана до размера от 36, 63 лв., установен съгласно заключението по назначената по делото експертиза. Без съмнение ответникът е в забава за изплащане на задълженията си към ищцовата страна и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, в случая считано от ***г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което е на 02.04.2019 г. В останалата част на претенцията лихва за забава до пълния размер от 39, 08 лв. претенцията следва да се отхвърли, а именно за сумата от 2, 45 лв.
Относно претенцията на ищеца в размер на 165 лв., представляваща сума за разходи и такси за събиране на вземането, то същата е доказана, както по-горе бе посочено до размера от 7, 92 лв., тъй като видно от заключението по експертизата, вещото лице е установила наличие на документи за извършени разходи за събиране на вземанията за 4, 56 лв. и 3, 36 лв. – куриерски услуги, т.е. общо за сумата от 7, 92 лв. Липсват доказателства по делото за услуги над този размер, поради което и в останала част до пълния размер на тази претенция от 165 лв. искът следва да се отхвърли, а именно за сумата от 157, 08 лв. Също така не са представени по делото доказателства и относно претенцията с цена от 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител. Не е доказано какво конкретно е било извършено и какви разходи са били направени. В представената по делото тарифа на „Вива Кредит“ ООД е вписано, че при забава в плащането на погасителните вноски за определен период се дължи сума, „представляваща разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.” По делото, обаче не е доказано именно за какво е изразходвана претендираната сума, за каква конкретно дейност на служител по събиране на вземането, както не е доказан и размерът на тази претенция. Затова в тази й чест исковата молба следва да се отхвърли.
Относно претендираната сума от 157, 50 лв., представляща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, съдът счита, че тази претенция също следва да се отхвърли. В чл.1, ал.3 от договора за кредит е вписано, че за извършената услуга от кредитора по експресно разглеждане на документи за отпускане на заем, заемателят дължи такса от 236, 25 лв. В разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е вписано, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си дейността по разглеждане на документи за отпускане на кредит представлява такава, свързана с усвояването на кредита, поради което заемателят не следва да начислява такса за нея. Предвид това въпросната клауза от договора, доколкото е в противоречие с посочената законова разпоредба, следвада се счита за нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Относно претенцията за неустойка: В чл.5 от договора за паричен заем е
регламентирано задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от двете обезпечения,
посочени в договора, а именно: поръчител, който да отговаря на конкретни
изисквания, или банкова гаранция, като е предвидена неустойка за неосигуряване
на обезпечение. Съдът счита, че тази клауза от договора – чл.5 е неравноправна
и поради това нищожна. Неустойката в договорните отношения има за цел да
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение при
неизпълнение. В настоящия случай тя е уговорена като санкция за непредставяне
на обезпечение, а не като дължимост при неизпълнение на задължението за
погасяване на договорната сума. Задължението за неустойка би следвало да
възникне ако заемателят преустанови плащанията към заемодателя, а в случая
заплащането на неустойката е започнало паралелно с плащането на сумите по
договора – главница и договорна лихва, поради което в такава една функция тя
нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид
обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор следва
да се носи с обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за
предоставяне на обезпечение по договора следва той да не се сключва, а не
следва да се включва уговорка за допълнително заплащане. Така по същността си
предвидената в сключения между страните договор неустойка представлява реално
увеличение на възнаграждението за ответната страна и я обогатява без да има
основание. Затова клаузата на чл.5, ал.1 и 2 от договора между страните е
неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Поради това и следва да бъде
считана за нищожна, а предявеният иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД
следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 25 лв. – внесена държавна такса, 300 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 150 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди ***ско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 100 лв. Така от общо разноски и възнаграждение от 575 лв. ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 253 лв., съобразно уважената част от иска. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 75 лв., сумата от 33 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.Я., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С. следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 349,54 лв. (триста четиридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) - главница; 42,20 лв. (четиридесет и два лева и двадесет стотинки) - договорна лихва от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 7, 92 лв. (седем лева и деветдесет и две стотинки) - такса разходи за събиране на вземането и 36, 63 лв. (тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) - лихва за забава от ***г. до 01. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С. против В.Р.Я., с ЕГН **********,*** в останалата й част, а именно относно следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 156,87 лв. (сто петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки - неустойка за период от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 157,50 лв. (сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки) - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от 29.07.2017 г. до 26.12.2017 г.; 157, 08 лв. (сто петдесет и седем лева и осем стотинки) - такса разходи за събиране на вземането; 70 лв. (седемдесет лева) - такса разходи за дейност на служител и 2, 45 лв. (два лева и четиридесет и пет стотинки) - лихва за забава от ***г. до 01. 04.2019 г.
ОСЪЖДА В.Р.Я., с ЕГН **********,*** “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С. направени по настоящото дело разноски от 253 лв. (двеста петдесет и три лева).
ОСЪЖДА В.Р.Я., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Н.в размер на 33 лв. (тридесет и три лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: