Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 8805 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 88713 от 09.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2250/2018 г. на СРС, I ГО, 33 състав, Д.Т.В., Ж.Т.П., Т.Т.М., Р.П.Г., Ю.П.К., Т.Т.П., О.Е.Т.
и З.Е.Г., са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, разделно (при квоти по 1/6 за Д.Т.В.,
Ж.Т.П. и Т.Т.М., по 1/8 за Р.П.Г., Ю.П.К. и Т.Т.П. и по 1/16
за О.Е.Т. и З.Е.Г.), сумата от 1 782, 73 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия и
стойност на услугата дялово разпределение за периода 10.01.2015 г. – 30.04.2016
г. до топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с абонатен № 115219, ведно със законна лихва върху
главница от датата на депозиране на исковата молба - 10.01.2018 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 300, 35 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение в размер
на законната лихва за периода 10.01.2015 г. до 31.08.2017 г. Исковете за
стойността на потребената топлинна енергия и дялово
разпределение са отхвърлени за сумата над 1 782, 73 лв. до пълния предявен
размер от 2 567, 19 лв. и за периода м.05.2014 г. – 09.01.2015 г., а
исковете за мораторна лихва върху стойността на потребената топлинна енергия и услугата дялово
разпределение са отхвърлени за сумата над 300, 35 лв. до пълния предявен размер
от 482, 64 лв. за периода 15.09.2014 г. – 09.01.2015 г. Ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от
него разноски в размер на 230,40 лв. Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че съдът не
е длъжен да възприеме заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза. Неправилно
СРС е приложил института на погасителната давност, тъй като дружеството
претендира сума по обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за топлинна
енергия издадена след приключване на отоплителния сезон от м.05.2013 г. -
м.04.2015 г., въз основа на извършени отчети и изравнителна сметка от фирмата
за дялово разпределение. Твърди, че в раздел VII от Общите условия - „Заплащане
на ТЕ“, чл.32, ал.1 (чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г.), е определен редът и срокът
за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
приетите Общи условия, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа” и вестник „19 минути”, в сила от 12.03.2014
г., е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява, само ако клиента изпадне в забава т.
е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон. В случая общата фактура за отоплителния сезон 2013г.
- 2014 г. е публикувана на 15.08.2014 г., поради което падежът на същата
настъпва на 16.09.2014 г. С депозиране исковата молба на 15.09.2017 г.
давността е прекъсната. С оглед на това счита, че неправилно решаващият съд е приел,
че задължението по горепосочената обща фактура е погасено по давност. Съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
от топлопреносното дружество при публично известни
Общи условия, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Същите имат силата
на договор между „Т.С.” ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. По делото не е установено
ответниците да са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо
същите са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от топлопреносното дружеството. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Д.Т.В., Т.Т.М., Ж.Т.П., Т.Т.П., Ю.П.К. и Р.П.Г.,
с който я оспорват. В случая топлопреносното
дружество не е инициирало срещу тях заповедно производство и процесната претенция е заявена с подаването на искова молба
от 10.01.2018 г., а не със заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз
основа на своевременно направеното от тях възражение решаващия съд правилно и
законосъобразно е приел, че част от исковата претенция е погасена по давност.
Считат, че не са допуснати нарушения касаещи оценката на доказателствата по
делото. Съдебно – счетоводната експертиза е изготвена по искане на ищеца с
конкретно поставени от него задачи и не е оспорена от него в първоинстанционното производство. Считат, че извлеченията
от сметки на дружеството за потребеното количество
топлинна енергия не могат да бъдат достатъчно убедителни доказателства, тъй
като са с характер на частни, неподписани от задълженото лице документи. Същите
като изходящи единствено от ищеца не разполагат с материална доказателствена
сила относно отразяванията в тях,
доколкото удостоверяват благоприятни за издателя си факти. Молят съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
част, като им присъди сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.“
ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §
1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката за топлоснабден
имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, община
Красно село, ж. к. „********. В това си качество същите му дължат разделно
сумата от общо 3 049, 83 лв., от която: 2 567, 19 лв. - главница,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., формирана от реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2016 г., обективираща топлинната
енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ставаща изискуема
през 2014 г., № **********/31.07.2015 г., обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. ставаща
изискуема през 2015 г. и № **********/31.07.2016 г. обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изискуема
през 2016 г. и 482,64 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2014 г. – 31.08.2017 г., при следните квоти: 1/6 за Д.Т.В., Ж.Т.П.,
Т.Т.М., а именно: по 427, 87 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., формирана от реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2016 г., обективираща топлинната
енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ставаща изискуема
през 2014 г., № **********/31.07.2015 г., обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. ставаща
изискуема през 2015 г. и № **********/31.07.2016 г., обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изискуема
през 2016 г. и по 80, 44 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2014 г. – 31.08.2017 г.; 1/8 за Р.П.Г., Ю.П.К., Т.Т.П., а именно: по 320, 90 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., формирана от реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2016 г., обективираща топлинната
енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ставаща изискуема
през 2014 г., № **********/31.07.2015 г., обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. ставаща
изискуема през 2015 г. и № **********/31.07.2016 г. обективираща
топлинната енергия за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изискуема
през 2016 г. и по 60, 33 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2014 г. – 31.08.2017 г. и по 1/16 за О.Е.Т. и З.Е.Г., а именно: по
160, 45 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2016 г., формирана от реално потребена
топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., обективираща топлинната енергия за отоплителен сезон
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ставаща изискуема през 2014 г., № **********/31.07.2015
г., обективираща топлинната енергия за отоплителен
сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. ставаща изискуема през 2015 г. и №
**********/31.07.2016 г., обективираща топлинната
енергия за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. изискуема през 2016
г. и по 30, 17 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2014 г. – 31.08.2017 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК
писмен отговори на исковата молба ответниците. Не оспорват обстоятелството, че
са наследници на Н.Д.П., починала на 21.12.2001 г. Твърдят, че заедно с други сънаследници са предявили осъдителен иск по чл.108 ЗС срещу
С.В.А.с искане да им предаде владението на процесния
недвижим имот. Искът им е уважен изцяло с влязло в сила на 21.03.2011 г.
решение по гр. д. № 2710/2008 г. на СГС.
Поради последователни съдебни спорове владение върху имота са получили едва през есента на 2015 г. Нито
един от посочените в исковата молба ответници не е живял в него и не го е
ползвал. Освен това заявените от ищеца квоти не съответстват на действителното
им участие в съсобствеността, поради което считат, че не дължат заплащане на
топлинна енергия в претендирания размер. Считат, че главницата
не е изчислена съгласно действащата нормативна уредба и не са посочени по пера
конкретните суми за топлинна енергия за отопление на имота, за подгряване на
вода, за отопление на общите части на сградата, както и за отдадената сградна инсталация. Считат, че в случая приложение намира
ЗЗП, който е специален закон спрямо ЗЕ, поради което има предимство пред общия
закон. Позовават се на разпоредбата на чл.62 ЗЗП, съгласно която дори да е
доставена топлинна енергия на потребителя, същия не дължи нейното заплащане,
ако не я е поръчал. Когато потребителят се е отказал от ползването на
топлинната услуга следва да заплаща само отдадената топлинна енергия от сградната инсталация в собственото му жилище и ползвана
лично от него. Начисляването на загубите на топлопреносното
дружество в тежест на неползващите услугите му потребители е незаконно. Оспорват
дължимостта на лихвата за забава в претендирания размер. Позоват се на изтекла погасителна
давност на част от вземанията. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. № 3017, дело № 75/2003 г. на 22.04.2003 г. процесния
имот – апартамент ****, находящ се в гр. София, район
„Красно село”, ж. к. „Хиподрума”, е продаден от Е.Л.В.на С.В.А..
С решение от 22.04.2010 г. по гр.д.
№ 2710/2008 г. по описа на СГС, IV-Д състав,
влязло в законна сила на 21.03.2011 г.,
е признато за установено по иск, предявен от Т.Т.П., Е.Т.Ч.,
Р.П.Г., Ю.П.К., Д.Т.В., Ж.Т.П. и Т.Т.М., срещу Е.Л.В.на
С.В.А., че саморъчно завещание от 07.05.1997 г. на Н.Д.П., починала на
21.12.2001 г., обявено на 25.11.2002 г., с което е завещано цялото нейно движимо
и недвижимо имущество, вкл. и апартамент 6, бл.7, ет.2, находящ
се в гр. София, район „Красно село”, ж. к. „Хиподрума” на Е.Л.В., е нищожно.
Със същото решение С.В.А.е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението
на процесния недвижим имот на ищците.
От представеното по делото
удостоверение за наследници от 13.07.2015 г. издадено от район „Красно село“,
гр. София се установява, че Д.Т.В., Ж.Т.П., Т.Т.М., Р.П.Г.,
Ю.П.К., Т.Т.П., О.Е.Т. и З.Е.Г. са наследници по
закон на Н.Д.П., починала на 21.12.2001 г.
Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 061, том I, рег. № 1630, дело № 042/2018 г. на 12.06.2018
г. (след разглеждания период), М.Г.Х., Р.П.Г., О.Е.Т., З.Е.Г., Т.Т.М., Д.Т.В. чрез
пълномощника си Т.Т.М., Ж.Т.П., Ю.П.К., Т.Т.П. и Я.В.М., последните трима чрез пълномощника си Т.Д.Ц.са
продали, в качеството си на собственици на К.И.С.и М.М.Ц.процесния апартамент № 6.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „****** от 22.05.2001 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 10.09.2001 г. е сключен договор №
65 между „Т.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „******, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
От показанията на разпитания по
делото свидетел В.М.се установява, че същият живее в жилищната сградата, в
която се намира топлоснабдения имот от 1959 г. През периода
2013 г. – 2016 г. ответниците не са ползвали процесния
апартамент. Познава като собственик г-н А., тъй като е имал отношения с него
във връзка с това, че два пъти го наводнявал и му искал разрешение да отреже
тръбите в неговия апартамент, за да прекъсне инсталацията. Знае, че в процесното жилище няма радиатори и са ползвани газови
отоплителни печки с бутилка. Преди няколко години А.напуснал имота и оттогава
никой не живеел там. Запознал се с Т.П.по повод натрупани задължения за
апартамента, които трябвало да му платят, в качеството на домоуправител. Влизал
с нейно разрешение два - три пъти в имота, за да направи снимки по повод
липсата на тръби в жилището.
От заключението на вещото лице инж. Д.С.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че постъпилата в
абонатната станция топлинна енергия се измерва посредством общ топломер, който
се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.
нар. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в
случая е направено, се разпределя между потребителите. Вещото лице е установило,
че в имота за процесния период е имало 4 бр.
отоплителни тела с поставени ИРРО (индивидуален разпределител на разход за отопление) и 1 бр. водомер
за топла вода, като не е осигурен достъп за отчета им. На 08.05.1995 г. е
изключено отоплението на стълбите. Съставени са протоколи за неосигурен достъп
с подпис на свидетел. Топлинната енергия за отопление на имота е начислена на
база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата, а топлинната енергия от сградна
инсталация е разпределена на база пълен отопляем обем на имота. Поради
неосигурен достъп топла вода е начислявана по прогнозни количества. Размерът на
дължимата сума за топлинна енергия по данни на фирмата за дялово разпределение за
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на сумата от общо 1 182, 85
лв. - за сградна инсталация имот, както и 167, 76 лв.
– битово горещо водоснабдяване. След извършеното изравняване е налице сума за
доплащане в размер на 642, 76 лв. Така общият размер възлиза на 1 993, 39
лв. За периода м.05.2013 г. – м.04.2014
г. стойността на топлинната енергия възлиза на 519, 32 лв. Общата сума възлиза
на 2 512, 71 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени и
просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е установило, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метеорологични проверки на всеки 2
календарни години, както следва: на 13.03.2014 г., 10.03.2016 г. и 23.03.2018
г.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Ю.Н.. От изготвеното
експертно заключение се установява, че начислените суми възлизат на 1 845,
51 лв., от които: 1 577, 37 лв. – за отопление включително и сградна инсталация, както и 268, 14 лв. – за битово горещо водоснбадяване. След изготвяне на изравнителните сметки е усстановена сума за доплащане от 667, 20 лв. Така общият
размер на неплатените суми за процесния период е 2
567, 19 лв., от които: 2 512, 71 лв. - за топлинна енергия и 54, 48 лв. - за
дялово разпределение. Лихвата за забава върху процесните
фактури е в размер на 482, 64 лв., от които: 470, 16 лв. – върху сумата за
топлинна енергия и 12, 48 лв. – върху сумата за дялово разпределение. Със суми
от изравнителни сметки, отнасящи се за исковия период, не са погасявани
задължения извън периода. Коригирани са само прогнозно начислените суми за
топлинна енергия и издадени общи фактури за отоплителните сезони относими към процесния период. Общият
размер на дължимата сума за разглеждания период, включваща главница и лихви, възлиза
на 3 049, 83 лв. Вземанията до 10.01.2015 г. са в размер на 699, 74 лв.,
от които: 537, 67 лв. – главница и 162, 07 лв. – лихви. Остатъкът възлиза на 2 350,
09 лв. Представените по делото доказателства
за извършени плащания за исковия период са за вземания за процесния
период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответниците са съсобственици
на процесния имот през исковия период и в това си
качество са клиенти на топлинна енергия и съответно, че са обвързани от
облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Не са релевирани оплаквания и относно дяловото участие на всеки
един от тях в съсобствеността. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези
въпроси са извън пределите на въззивния контрол,
поради което не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е установило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съобразило е, че в
сградата е изключено отоплението на стълбите, както и че за исковия период не е
осигурен достъп за отчет на уредите.
Жалбоподателят
релевира доводи, че неправилно СРС е възприел
изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.
На основание
чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възпирема заключението
на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Поначало
съдебно – счетоводна експертиза се изготвя въз основа на извършените счетоводни
записвания на ищеца, а съдебно – техническата експертиза установява реално
доставената топлинна енергия до топлоснбадения имот. В
настоящия случай обаче изводите на вещите лица относно стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия през исковия период, ведно с периода
по издадените от ищеца общи фактури, по изслушаните пред СРС съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертизи не се различават. Експертните
заключения не са оспорени от страните, както и не са ангажирани доказателства,
които да разколебават или опровергават доказателствената им стойност. Ето защо въззивният съд счита, че правилно решаващият съд е възприел
експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза, което изцяло съвпада с изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза.
Жалбоподателят
е релевирал довод за неправилно приложение на
института на погасителната давност по отношение на претендираните
вземания по делото, тъй като сумата по обща фактура за период м.05.2013 г. –
м.04.2014 г., издадена през м.07.2014 г., става изискуема едва на 15.09.2014 г.
Ответниците своевременно са заявили по делото –
с депозираните писмени отговори на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност. Ето защо то е част от спорния предмет и е разгледано от
решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата
на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
За периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114,
ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът е предявен на 10.01.2018
г. към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 10.01.2015 г., в каквато насока са изводите и на СРС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по общата фактура за периода
м.05.2013 г. – м.04.2014 г., издадена на 31.07.2015 г., става изискуема едва на
15.09.2015 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в
нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за
определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния
отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този
отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура.
Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния
отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на
решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са погасени по давност
са законосъобразни.
Жалбоподателят
не е изложил други оплаквания относно определения размер на задължението на
ответниците. Също така не са изложени оплаквания във връзка с размера и периода
на мораторната лихва върху стойността на потребената топлинна енергия и за предоставената услуга
дялово разпределение. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези въпроси
са извън предмета на въззивна проверка и съображения
в тази насока не следва да се излагат.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата Д.В.,
Т.М., Ж.П., Т.П., Ю.К. и Р.Г., следва да се присъдят сторените разноски в
настоящото производство. Техният размер възлиза на 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие
от 01.07.2020 г.
Жалбоподателят своевременно е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че същото е в по – нисък от минималния
размер, установен в чл.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед броя на представляваните от
процесуалния представител страни по делото, не е налице основание за намаляване
на адвокатското възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88239 от 09.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 2250/2018 г., по описа на СРС,
I ГО, 33 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, с адрес ***, срещу Д.Т.В., ЕГН **********, Ж.Т.П., ЕГН **********,
Т.Т.М., ЕГН **********, Р.П.Г., ЕГН **********, Ю.П.К.,
ЕГН **********, Т.Т.П., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес *** – адв. С., О.Е.Т., ЕГН **********,
с адрес *** и З.Е.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за разделно
осъждане, при следните квоти: по 1/6 за Д.Т.В., Ж.Т.П. и Т.Т.М.,
по 1/8 за Р.П.Г., Ю.П.К. и Т.Т.П. по 1/16, по 1/16 за О.Е.Т. и З.Е.Г., за сумата над 1 782, 73 (хиляда седемстотин
осемдесет и два лева и седемдесет и три стотинки) лв. до пълния предявен размер
от 2 567, 19 (две хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) лв., представляваща
главница за топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и за заплащане на мораторна
лихва върху стойността на потребената топлинна
енергия и услугата дялово разпределение за сумата над 300, 35 (триста лева и тридесет и пет стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 482, 64 (четиристотин
осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) лв. за периода 15.09.2014
г. – 09.01.2015 г., до топлоснабден имот - апартамент
№ 6, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с
абонатен № 115219.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: ***,
да заплати на Д.Т.В., ЕГН **********, Ж.Т.П., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********, Р.П.Г., ЕГН **********, Ю.П.К., ЕГН **********,
Т.Т.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***
– адв. Ж.С., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 (шестстотин лева) лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страните във въззивното
производство.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.“ ООД, ЕИК ********, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.