ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. Варна , 08.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария К. Маринова
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20213000500117 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени от „Варна
Инвестмънтс“ ООД, чрез процесуален представител адв. С. от АК – Бургас въззивни жалби както
следва:
1/ Въззивна жалба с вх. № 37955/19.12.2019г. против решение № 1455/06.12.2019г. на ОС
– Варна, постановено по гр.д. № 1958/2017г. в частта, в която са отхвърлени предявените от
въззивника против „Вика Инвест“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, с номер по
стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г. план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с
изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.1505.201.4, със
застроена площ 107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички
приращения, насаждения и др. подобрения в имота, обективиран в нот.акт № 14, том ІІІ,
д.450/2014г., като сключен от представляващия във вреда на дружеството-ищец, на основание
чл.40 ЗЗД и иск против „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк
България“ ЕАД за признаване по отношение на ответниците, че въззивникът е собственик на
гореописания недвижим имот, на основание чл. 124 ГПК.
2/ Въззивна жалба с вх. № 262002/20.07.2020г. против постановеното по същото
първоинстанционно дело решение № 260030/03.07.2020г. , с което са отхвърлени исковете на
въззивното дружество против „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД искове за
нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 67, том ІІІ, д. №
4045/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с
която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор
10135.1505.201 по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със застроена площ от
107 кв.м., поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек
България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД, както и за нищожност на
договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 68, том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. №
7503/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“
ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по КК на
гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.1505.201.4
1
/стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със застроена площ от 107 кв.м., мазе с площ от 12 кв.м.,
таван с площ от 58 кв.м. и всички приращения и подобрения в имота, поради това, че
ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на
основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД.
3/ Частна жалба от въззивника „Варна инвестмънтс“ ООД против постановеното по реда на
чл.248 ГПК определение № 26009/13.01.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането му за изменение на решението от 03.07.2020г. в частта за разноските.
В жалбата срещу първото постановено решение, приложена в кориците на в.гр.д. №
114/2020г., са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.
Твърди се, че съдът не е обсъдил заявени в исковата молба правно релевантни факти и
обстоятелства и представените във връзка с тях доказателства, липсва пълен и задълбочен анализ
на доказателствения материал, довело до неправилни и необосновани правни изводи, както и
неправилно, в противоречие с разрешенията на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че
разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима в процесния случай. Наведени са оплаквания за
направата на непълен, неточен и неясен доклад по делото, в т.ч. и по разпределение на
доказателствената тежест, както и за неправилно недопуснати доказателства /протокол за разпит
на свидетел от 18.05.2015г. и разпит на свидетели/. Иска се от съда да отмени така обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му за прогласяване
недействителността на сключената с нот.акт № 14/2014г. разпоредителна сделка и за собственост
върху недвижимия имот, предмет на тази сделка.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите „Райфайзенбанк“
ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, с които въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Оплакванията срещу второто решение на ОС – Варна, изложени във въззивната жалба от
20.07.2020г. са за неправилност и необоснованост на същото. Сочи се, че липсват мотиви за
обусловеността на отхвърлените с това решение два иска за нищожност от предявения иск по
чл.40 ЗЗД и иска за собственост, което е довело и до направата на неправилни изводи относно
вещно-прехвърлителния ефект на извършената в полза на „Стардек България“ ЕООД
разпоредителна сделка от 07.04.2016г. Твърди се също така, че съдът е извършил анализ на
събраните по делото гласни доказателства избирателно, игнорирайки относимите към
обуславящия иск показания на свидетелите. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на
решението и уважаване на отхвърлените с него искове за нищожност.
Срещу тази въззивна жалба са постъпили отговори отново само от въззиваемите
„Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, излагайки доводи за нейната
неоснователност.
Така депозираните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, в
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з., а по подадената частна жалба,
като обусловена от изхода по съществото на спора съдът ще се произнесе с решението.
По направените от въззивното дружество доказателствени искания – приемане на писмени
доказателства и разпит на свидетели, при отчитане наведените в жалбите оплаквания и предмета
на спора, съдът намира, че неоснователно първоинстанционният съд е оставил без уважение
своевременно направеното от въззивника искане за приемане като доказателство протокол за
разпит на Виктория Перекос от 18.05.2015г., извършен по ДП № 108/2015г. по описа на ОД на
МВР Варна. Разпитаното лице е било представляващ „Вика инвест“ ЕООД, дружеството-
приобретател по сделката, предмет на иска по чл.40 ЗЗД, поради което и обективираните в този
протокол нейни волеизявления вр. отношенията й и с Игор Березний и обстоятелствата по
придобиване на имота от представляваното от нея дружество са относими към предмета на тази
искова претенция. С оглед на това искането за приемане на това доказателство от настоящата
инстанция е основателно.
2
Относно искането за разпит на лицата И.А. и С.К.., действали в качеството им на
разследващ орган по ДП № 108/2015г. отказът на първоинстанциония съд е правилен. Разпитът на
тези лица е поискан от въззивника за установяване на твърденията му, че разпоредителната сделка
от 08.12.2014г. е сключена във вреда на представляваното дружество и недобросъвестността на
лицата, които са я извършили. Тези свидетели са действали в качеството им на длъжностни лица,
разследващи обстоятелства и относно тази сделка, поради което и изводите им за установено от
тях в кръга на компетенциите им не обвързва гражданския съд. В същото време удостоверяването
на извършените от тях процесуални действия, в това число и разпити на лицата, за които се твърди
в настоящия процес, че са действали недобросъвестно, е чрез съставените по надлежния ред
протоколи.
Ето защо искането за разпит на тези лице е неоснователно.
С втората въззивна жалба са представени писмени доказателства – подадена по делото
молба и разписка за депозирането й чрез пощата, които са относими към частната жалба срещу
определението по разноските /оплакването вр. разноските е направено и в тази жалба, което
настоящата инстанция е приела, че е по чл.248 ГПК, след което е постановено и обжалваното
определение/. Цитираната молба обаче се съдържа в кориците на първоинстанционното дело като
докладвана преди постановяване на решението от 03.07.2020г., поради което и повторното й
приобщаване, ведно с разписката за датата на подаването й не е необходимо.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство протокол за разпит на В.П.с от
18.05.2015г., извършен по ДП № 108/2015г. по описа на ОД на МВР Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за разпит на лицата И.А. и С.К.,
действали в качеството им на разследващ орган по ДП № 108/2015г., както и за приемане на
представените с въззивната жалба от 20.07.2020г. - подадена по делото молба и разписка за
депозирането й чрез пощата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.06.2021г. от 9.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3