№ 476
гр. Сливен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101389 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът Д. С. С. дължи на ищеца А. С. Х.
сумата от 1500,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение за
връщане на заемната сума по Договор за заем от 07.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - Сливен до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2020 г. в гр. София между
ищеца като заемодател и ответника като заемател бил сключен неформален,
устен Договор за заем, в присъствието на свидетелите Я. В. Д. и М. И. Т., по
силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 1500 лв., а
заемателят се задължил да я върне в срок до 30.11.2020 г. След падежа на
задължението за връщане на заемната сума, ответникът започнал да се укрива
и напуснал квартирата си. По заявление на ищеца по чл. 410 ГПК било
образувано ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на СлРС.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1500,00 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор
за заем от 07.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - Сливен
1
до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител - адвокат, с който
изразява становище за допустимост на иска, но неоснователност по същество.
Оспорва сключването на договор за заем от 07.11.2020 г., оспорва заемната
сума да е предадена на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли да бъде
уважен и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който поддържа
становището, изложено в писмения отговор и мoли за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
По делото липсват писмени доказателства относно сключения договор
за заем между страните. Размерът на заемната сума обаче от 1500 лв. прави
допустимо за установяване сключването на договора, предаването на
заемната сума и уговорения падеж на задължението за връщането й да бъдат
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
По делото са разпитани свидетелите Я. Д. и М. Т., чиито показания
съдът кредитира изцяло като обективни и логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви, както и кореспондиращи помежду си.
От тях по безспорен начин се установява, че в началото на м. ноември
2020 г. в гр. София между ищеца като заемодател и ответника като заемател
бил сключен неформален, устен Договор за заем, в присъствието на
свидетелите - очевидци, по силата на който заемодателят предал заемната
сума в размер на 1500 лв. в брой, а заемателят се задължил да я върне в срок
2
до края на м. ноември 2020 г.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е заплатил
цялата или част от заемната сума на ищеца, напротив свидетелите описват, че
след настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата,
ответникът е изчезнал, напуснал е работата си и обитаваната квартира и не е
върнал заемната сума.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на
РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260037/08.01.2021 г. срещу ответника за сумата
от 1500 лв. - главница по договора за заем, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 07.01.2021 г., както и сумата от 330,00 лв.
разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК -
обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване
на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявения иск за изцяло основателен и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу
насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За
основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по
твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е
предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и
3
настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума.
Предвид събраните по делото гласни доказателства съдът намира за
безспорно доказани обстоятелствата, че ищецът и ответникът са били
обвързани от облигационно правоотношение по валиден и действителен
договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал на ответника
сумата от 1500 лв., а последният се е задължил да ги върне в срок до
30.11.2020 г. Изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума е
настъпила. Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимата сума по заемното правоотношение. Такива
доказателства не бяха ангажирани в производството.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 1060,00 лв., от които 30,00 лева - заплатена държавна
такса, 200,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен
представител и 500,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 330,00 лева - заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. С., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на А. С. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес
*********, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ,
сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща главница -
неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор за заем от
07.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
4
изпълнение № 260037/08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 46/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. С., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Х., ЕГН: **********, със съдебен
адрес *********, сумата от 1060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски, от които: 730,00 лв.
/седемстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 330,00 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 46/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5