Решение по дело №642/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 423
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20195200500642
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 423

 

гр. Пазарджик, 14.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на двадесет и първи октомври…….….…………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                 ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 642 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 138/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1252/2018 г. В.ският районен съд е осъдил ОБЩИНА В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Х.А.” № 3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”П.К. Я.” № 1, ет.2, следните суми: 8139,59 лв. - главница, представляваща неизплатена част от задължение по ф.№ **********/30.12.2015 г. - възнаграждение за извършена услуга по озеленяване през месец декември 2015 г. по Договор за обществена поръчка от 16.02.2009 г., както и 1521,65 лв. лихва за забава върху главницата за периода 22.11.2016 г. - 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за мораторна лихва над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2183,96 лв. за периода от 05.02.2016 г. до 22.11.2016 г., като неоснователен.

Осъдил е ОБЩИНА В. да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД 1677,92 лв. разноски за първа инстанция по съразмерност с уважената част от исковете.

Осъдил е „ЕКО-ТИТАН” ЕООД да заплати на ОБЩИНА В. 65,48 лв. разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община В., с която решението на ВРС се обжалва в осъдителната част с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е осъдил общината да заплати посочената сума, тъй като за месец декември 2015 година приетата по договор работа, извършената от „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, е за сума в размер на 23571,44 лева, за което бил съставен двустранен протокол, а всъщност с присъждането на сумата в решението се надвишава сумата, дължима за извършените през месец декември 2015 година работи по озеленяването по сключения между страните договор.

Искането е решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕКО-ТИТАН” ЕООД с искане решението на РС да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно с изложени в подкрепа на решението доводи. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против Община В. ищецът „ЕКО-ТИТАН” ЕООД е твърдял, че на 16.02.2009 г. е сключил с ответника в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за възлагане на обществена поръчка. По силата този договор ищецът се задължил ежемесечно да извършва сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, срещу задължението на общината да заплаща възнаграждение, определено в чл.9 и в ценова оферта - неразделна част от договора - също с нотариална заверка на подписите. Срокът на договора бил определен до 01.03.2019 г. В приложението към договора било предвидено, че ориентировъчната обща стойност на услугите по договора на месечна база е 117492,57 лева без ДДС /140990, 40 лева с ДДС/, като същото съдържало и ценообразуването на отделните дейности, включени в услугите - негов предмет. В т. 5 от заключителните разпоредби на договора изрично било посочено, че ценовата оферта с която кандидатът е спечелил процедурата по възлагане на обществената поръчка е неразделна част от същия. В чл.9, ал.2 било предвидено, че в началото на всяка календарна година цената се индексира с официално обявения от НСИ индекс на инфлация. В чл.10. от договора било предвидено, че действително извършените видове и количества работи подлежат на заплащане въз основа на двустранно подписани протоколи между ответника и ищеца, като за действително извършени се считат само тези видове и количества работи, отразени в двустранните протоколи. Предвидено било също, че срокът за плащане е 30 дневен от представяне на акта за действително извършени работи за съответния месец и фактура. В чл.10, ал. 4 и ал.5 били установени месечни коефициенти за изпълнение задълженията на ищеца. Предвидено било в интерес на ищеца, че в частта, касаеща озеленяването, заявките на възложителя не могат да надхвърлят годишната сума за раздел озеленяване по офертата към договора.

Ищецът е твърдял, че през месец декември 2015 г. е извършил услугите, предмет на договора, при спазване на най-високите коефициенти, установени с него. За действително извършените видове и количества работи в частта за озеленяването между него и ответника бил съставен и подписани акт към 30.12.2015 г., според който всички отделни дейности по вид, определени в приложението към договора, са изпълнени на 100 %. Актът бил депозиран в общината /видно от печат на деловодството на общината под подписа на нейния представител/ и бил съставен въз основа на 12 броя подписани от страните протоколи, които отразявали вида и стойността на конкретно извършените през цялата година помесечно работи в частта за озеленяването. За месец декември ищецът издал фактура № 1115/30.12.2015 г. за работата, извършена през месец декември 2015 г., на стойност 33,533 лева. Към фактура № 1115/30.12.2015 г. било издадено и кредитно известие на стойност от 25393, 76 лева, като непогасеният остатък по нея бил в размер на 8139, 58 лева.

Твърдял е също, че извършената работа е приета от ответника без възражения за неточно в качествено или количествено отношение изпълнение. Въпреки настъпване на падежа на задължението, който според задължителната практика на ВКС се свързвал не с издаване на фактурата, а с предоставяне на услугата, ответникът и до настоящия момент не бил заплатил възнаграждение по договора за м. декември 2015 г. Това не бил сторил и след като му била връчена надлежно нотариална покана и съставен констативен протокол от нотариус, установяващ отказа на кмета да се яви пред нотариуса и да представи платежни документи към 05.02.2016 г., поради което най - късно на тази дата ответникът бил изпаднал в забава за плащане на дължимото възнаграждение по фактурата. По тези съображения ищецът счита, че в негова полза било възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва, която за периода от 05.02.2016 г. до 25.09.2018 г. била в размер на 2 183.96 лева. Тъй като тези суми и до момента не били платени, това породило правният интерес на ищцовото дружество да предяви искове за заплащането им.

Претендира осъждане на ответника да заплати сумата от общо 10 323.54 лева, включваща следните суми: 8139,58 лв. - главница, представляваща неизплатена част от ф. №1115/30.12.2015 г. за възнаграждение за м. декември 2015 г. за извършване на услугите по озеленяване - дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ по договора от 16.02.2009 г.; 2 183.96 лева - лихва за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община В. с който оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Твърдял е, че ищецът претендирал присъждане на вземане, съгласно фактура №1115/30.12.15г. в общ размер на 33 533, 34 лв., намалени със сумата от 25 393, 76 лв. , съгласно кредитно известие към фактурата. Така остатъкът, който претендирал ищеца за заплащане, бил в размер на 8139, 58 лв. Вземането произтичало от извършени дейности през м. 12.2015 г. съгласно договор от 16.02.2009 г. в частта „озеленяване“.

Твърдял е, че съгласно механизма на чл.10 от цитирания договор, извършените по вид и количество работи се приемат от страните с двустранни протоколи, като плащането се извършва по сметка на изпълнителя в срок до 30 дни от съставянето на съответния протокол /акт/ и издаване на фактура. Ал. 2 на чл.10 изрично посочвала, че се заплащат само онези дейности, които са отразени в акта за съответния месец - в случай м.12.2015 г. Според представения с исковата молба двустранен протокол за извършените дейности по поддръжка на зелените площи за м.12.2015 г., страните приели за извършени през месеца дейности на обща стойност 23571,44 лв. Страните не били съставяли протокол за м.12.15 г. на стойност 33 533,34 лв., както твърдял ищецът в исковата молба. Освен това и сумата по фактура № 1115/30.12.15 г. не кореспондирала с протокола за м.12.15 г. и не отговаряла на стойността на приетите с него дейности. И до настоящия момент за общината не било известно каква е причината фактура № 1115/30.12.15 г. да е на стойност 33 533,34 лв. , респективно на какво основание е издадена същата.

Предвид горното ищецът не бил издавал фактура за плащане по протокола за извършени дейности по поддръжка на зелените площи за м.12.2015 г. съгласно договор от 16.02.2009 г. Липсата на издадена фактура на стойност по приетия протокол, било пречка за извършване на плащането съгласно чл.10, ал.1 от договор от 16.02.2009 г. Срокът за заплащане, посочен във въпросния текст, започвал да тече от кумулативното наличие на двете предпоставки - двустранен протокол и издадена фактура за сумата по протокола. Второто условие не било налице, респективно вземането за м.12.15 г. за дейности по „озеленяване“ не било изискуемо от ответната страна.

Извън горните съображения се посочва, че съдът трябвало да вземе предвид и извършеното с исковата молба признание на неизгоден за ищцовата страна факт, а именно: от претендираното вземане за м.12.2015 г., част „Озеленяване“ от договор от 16.02.2009 г. , ищецът признавал, че не му се дължи сума в размер на 25 393,76 лв. Следователно, като се вземела предвид стойността на акта за м.12.15 г. /23 571,44 лв./ и се намаляла със стойността на признатата от ищецът сума за недължима по кредитно известие /25393, 76 лв./ , се оказвало, че вземането на ищецът е отрицателна величина /-1822,32лв./. Респективно не само ответникът не дължал заплащане, а напротив - същия имал вземане против ищеца.

По тези съображения се иска отхвърляне на иска. Претендира и разноски.

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв. Д., преупълномощен от адв.А., е направил уточнение, че всъщност в процесната фактура била включена и част от стойността на извършената през м.ноември работа по озеленяване по протокола за извършени дейности през ноември, а именно сума от 9961,90 лв. Издадената за м.ноември фактура била на по-ниска стойност от тази по протокола за ноември 2015 г., поради това остатъкът бил включен във фактурата за м.декември.

         Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните е сключен договор № 31/16.02.2009 г. за възлагане на обществена поръчка, на осн. чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП. Предмет на договора според чл.1 и 2 е извършване от изпълнителя срещу възнаграждение на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, в съответствие с ценовата оферта, количествено стойностни сметки и анализни цени, което са неразделна част от договора.

В чл.7 е уговорен срок на действие на договора от 10 години от датата на сключването му - 16.03.2009 г.

Според чл.9 от договора, раздел 4 „Цена и начин на плащане“, за възложените дейности възложителят заплаща за една година сума в размер на 1 409 910,88 лв. без ДДС, разделена на 12 части.

Според чл.10, ал.1 от договора, заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане от възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи. Дължимата сума се заплаща по банкова сметка ***н. срок след акта за действително извършени работи за съответния месец и фактура от изпълнителя. Според ал.2 пък за извършени и подлежащи на разплащане се считат само тези видове работи, отразени в акта като действително извършени през месеца, като видове и количество. Посочено е също, че заявките на възложителя не могат да бъдат годишно повече от дадената годишна сума за раздел озеленяване по офертата.

Представена е и ценовата оферта, неразделна част от договора, също с нотариална заверка на подписите.

Страните не спорят по обстоятелството, че такъв договор е сключен между тях и че е бил изпълняван през 2015 г., а това се установява и от представените двустранни месечни протоколи за установяване на извършени задължения за поддръжка и озеленяване на квартални зелени площи в гр. В. и заплащане на видовете манипулации между Общината и „Еко титан“ ЕООД, отнасящи се за всеки от месеците от януари до декември 2015 г. вкл. Видно от тези протоколи ищецът е извършил действително дейности по озеленяване в следните размери: м.януари – 13207,37 лв. ; м.февруари – 25057,87 лв.; м.март – 50049,40 лв.; м.април – 50122,63 лв.; м.май – 45249,61 лв.; м.юни - 61 301,48 лв. ; м.юли - 51050,76 лв.; м.август – 61059,48 лв.; м.септември - 45304,73 лв.; м.октомври – 59304,26 лв.; м.ноември – 40592,39 лв. и м.декември 2015 г. – 23571,44 лв.

Видно от акта за оценка на извършената работа през м.декември, оценката за целия месец е с коефициент „1“, т.е. според чл.10 от договора се заплаща цялата работа. Ищецът е издал фактура № 1115/30.12.2015 г. за озеленяване и поддръжка на общински зелени площи на територията на общ.В. за м.12.2015 г. за сума в размер на 33535,34 лв. с ДДС. Освен това ищецът е издал и ф.№ 1252/21.11.2016 г. за стойност на дървесина към 31.12.2015 г. по Споразумение № 914/17.11.2016 г. за сумата от минус 25393,16 лв.

Като доказателство по делото е представена и нотариална покана, изпратена от ищеца до Община В., с която ответникът е поканен да представи на 05.02.2016 г. документи за изпълнение на задължение в размер на 276658,29 лв., между които това по фактура № 1115/30.12.2015 г. за 33535,34 лв. Съставен е констативен протокол на нотариуса, установяващ, че тази покана е получена от ответната община на 12.01.2016 г., но на 05.02.2016 г. не се е явил неин представител.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за периода 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. съгласно подписаните двустранни протоколи възнаграждението на ищцовото дружество по част „Озеленяване" от договора възлиза на 542 892.37 лв. образувано както следва: м.януари – 13207,37 лв.; м.февруари – 25057,87 лв.; м.март – 50049,40 лв.; м.април – 50122,63 лв.; м.май – 45249,61 лв.; м.юни - 61 301,48 лв. ; м.юли - 51050,76 лв.; м.август – 61059,48 лв.; м.септември - 45304,73 лв.; м.октомври – 59304,26 лв.; м.ноември – 40592,39 лв. и м.декември 2015г – 40592,39 лв. Размерът на месечната сума по договора възлиза на 33 533.33 лв., тъй като годишната сума по договора е 403 000.00 лв. Извършените в повече дейности възлизат на 139 892.37 лв. За извършената работа през м. декември 2015 год. ищецът е издал фактура № **********/30.12.2015 год. на обща стойност 33 533.34 лв. Тя е осчетоводена в счетоводството на ищеца и е включена в дневника за продажбите за м. декември. Начисленият ДДС е внесен в бюджета. Задължението е осчетоводено в сч. Сметка 411 „Клиенти’' по партидата на ответника. Към тази фактура е издадено кредитно известие № 0001252/21.11.2016 г. на стойност 25 393.16 лв. с цел приспадане стойността на отсечена дървесина към 30.12.2015 год. Задължението на общината след осчетоводяване на кредитното известие възлиза на 8 139.58 лв. Процесната фактура и кредитното известие са осчетоводени по надлежният ред. Същите са включени и в регистрите по ДДС. Задължението по ф-ра № ********** от 30.12.2015 год. възлиза на 8 139.58 лв. като кредитно салдо в сч. сметка „Доставчици“, а размерът на мораторната лихва за забавата на плащането на сумата по фактура № 1115/30.12.2015 год. за периода от 05.02.2016 год. до 25.09.2018 год. възлиза на 2179.93 лв.

Въззивният съд не кредитира заключението относно отговора на въпрос № 4, тъй като двустранните протоколи са представени като доказателства по делото и от тях се установява, че за в. ноември извършената и приета работа по озеленяване е на стойност 42 592.39 лв., а за м.декември тя е на стойност 23571.44 лв.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество обаче въззивната жалба е основателна по следните съображения:

         Както беше посочено по-горе, съгласно чл.10, ал.1 от договора, заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане от възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи. Според ал.2 пък за извършени и подлежащи на разплащане се считат само тези видове работи, отразени в акта като действително извършени през месеца, като видове и количество.

Безспорно се установи от представените по делото подписани двустранни актове, че през м.декември извършената от ищеца работа по озеленяване е на обща стойност 23571.44 лв. и самият ищец е заявил в исковата молба, че за този месец му е заплатена сума в размер на 25 393,76 лв.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че във фактурата за м.декември 2015 г. е включена и част от сумата за м.ноември 2015 г., тъй като такова отразяване във фактурата не е направено, а липсват и други доказателства, установяващи, че с фактурата от м.декември е направено изравняване на задължението от м.ноември. Следва да се посочи също така, че в петитума на исковата молба ищецът е претендирал заплащане за извършена работа само през м.декември, поради което претенцията за м.ноември 2015 г. е останала извън обхвата на търсената защита и съответно не е предмет на настоящото производство.

При наличието на безспорни доказателства, че извършената за м.декември 2015 г. работа е на стойност 23571.44 лв., а на ищеца е заплатена сума или е извършено прихващане с насрещно вземане на стойност 25 393,76 лв., се налага категоричният извод за неоснователност на исковата претенция – така, както е предявена в настоящото производство.

Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната част, а вместо това исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В полза на Община В. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции, както следва: за първа инстанция – 1020 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, заплатено с ф-ра № 156/11.12.2018 г. и приложен списък по чл.80 от ГПК, а за въззивна инстанция – ДТ в размер на 193.22 лв. Адвокатско или юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, а претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение не е направено до края на устните състезания.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ решение № 138/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1252/2018 г., в частта, с която В.ският районен съд е осъдил ОБЩИНА В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Х.А.” № 3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”П.К. Я.” № 1, ет.2, следните суми: 8139,59 лв. - главница, представляваща неизплатена част от задължение по ф.№ **********/30.12.2015 г. - възнаграждение за извършена услуга по озеленяване през месец декември 2015 г. по договор за обществена поръчка от 16.02.2009 г., както и 1521,65 лв. лихва за забава върху главницата за периода 22.11.2016 г. - 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018 г. до окончателното й плащане, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОГХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”П.К. Я.” № 1, ет.2, против ОБЩИНА В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Х.А.” № 3, представлявана от Кмета на Общината, за заплащане на следните суми: 8139,59 лв. - главница, представляваща неизплатена част от задължение по ф.№ **********/30.12.2015 г. - възнаграждение за извършена услуга по озеленяване през месец декември 2015 г. по договор за обществена поръчка от 16.02.2009 г., както и 1521,65 лв. лихва за забава върху главницата за периода 22.11.2016 г. - 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018 г. до окончателното й плащане.

         ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”П.К. Я.” № 1, ет.2, да заплати на ОБЩИНА В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Х.А.” № 3, деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 1213.22 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева и 22 ст./.

         В останалата си част решението е влязло в сила.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: