Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,13.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на десети септември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 2151 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Изп.Директор Й* В.
против Н.Д.А..
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Ищецът твърди, че сградата
ЕС, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД ***, като сумите за процесния
период са начислявани от „Топлофикация-Плевен ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение. В заключение моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи 845,80 лева главница за ползвана но
незаплатена топлоенергия за периода 01.10.2016г – 31.10.2018г. и лихва за
забава върху главницата в размер на 95,77 лева за периода 02.12.2016г. –
04.12.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. Моли съда да конституира като трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
Назначеният особен представител оспорва предявените искове.
Твърди, че липсват доказателства за собственост на имота.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа предявената искова молба. Ответникът
поддържа отговора и оспорва исковете.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест,
ищецът е представил писмени доказателства относно собствеността на имота. От
Община Плевен Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ е представено писмо с
изх № МДТ 3830/04.09.2019г., от което се установява, че процесният имот е
деклариран от ответника Н.Д.А. и съпругата му З* И* А* с Декларация
№71388/04.05.1998г. като с писмото е представено и копие от подадената
декларация. Ищецът е представил и копие от сключен на 20.09.2002г. договор
между ФДР „Т.С.“ ЕООД и представител на
етажната собственост в сградата, с режим на етажна собственост, в която се
намира процесния имот.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в имота има консумация на
топлоенергия, отчетена както от уредите за измерване на доставена топлоенергия,
така и от щранг лира в банята и консумирана топла вода. В заключението се сочи,
че в имота има потребена топлоенергия с ИРУ на стойност 225,87 лева, без ИРУ – от щранг лира в банята на стойност
61,74 лева, от отдадена сградна инсталация на стойност 138,21 лева и за
консумирана топла вода на стойност в размер на 357,13 лева. За същия период по
партидата на ответника е начислена дължима сума за дялово разпределение в
размер на 62,23 лева. Общо начислената
по изброени пера сума за процесния период 01.10.2016г. – 31.03.2018г. е в
размер на 845,80 лева.
При така представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени
от страните, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот с абонатен номер 19123, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***. Ответникът
не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е
указал в определението за насрочване. При така събраните доказателства, от
правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като
през процесния период 01.10.2016г. до 31.10.2018г. ищцовото дружество е продало
на ответника топлоенергия на стойност 845,80 лева. Тази сума не е заплатена на
ищцовото дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
основателен изцяло до предявения размер.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за лихва за
забава върху главницата от 845,80 лева за периода 02.12.2016г. до 04.12.2018г.
е основателен и следва да бъде уважен изцяло до предявения размер - 95,77 лева.
При така изложеното,
съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество главница в размер на 845,80 лева, представляваща доставена,
но незаплатена топлоенергия за периода от
01.10.2016г. – 31.10.2018г., както и лихва за забава върху главницата за периода
02.12.2016г. – 04.12.2018г. в размер на 95,77 лева.
Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 150 лева за юрк.възнаграждение, 120 лева за вещо лице, 300 лева за
особен представител и 75 лева за държавна такса, общо разноски в размер на 645
лева. Предявените искове са основателни изцяло, поради което ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 645 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Н.Д.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й* В., сумата 845,80
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.10.2018г., както и сумата от 95,77 лева лихва върху главницата за периода 02.12.2016г. – 04.12.2018г.,
ведно законната лихва върху главницата от 845,80 лв., считано от 13.12.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5735/14.12.2018г. по ч.гр.дело № 9009/2018г. по описа на
ПлРС
ОСЪЖДА Н.Д.А. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й* В., сумата
645 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Д.А. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й* В., сумата 75 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 9009/2018г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „ТЕХЕВ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: