Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на първи март 2019
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 4565 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника Л.И.К. от страна на „Профи
Кредит България” ЕООД – София за сумата от 894,96лева главница, ведно с лихва
за забава от датата на завеждане на
заявлението в съда до окончателното й заплащане.
Ответникът Л.И.К., неоткрита
на посочения адрес ***, въпреки залепеното уведомление същата не изпраща писмен
отговор.
В
законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по
ЧГД № 2378/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, получено от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД на 07.08.2018г., ищецът представя установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК относно
вземанията на длъжника Л.И.К., в размер на 894.96 лв. /осемстотин деветдесет и
четири лева и 0.96стотинки/ неизплатено парично задължение, представляващо
номинал по ДПК №**********.Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
произтича от следните обстоятелства:На 30.03.2016г. бил сключен Договор за
потребителски кредит №**********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и Л.И.К., като длъжник.Договорът бил сключен при следните
параметри:Сума на кредита:500лева; Срок на кредита: 9 месеца; Размер на
вноската:65.51лева; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.87%;Годишен лихвен
процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита:
589.59лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги:465.66лева; Размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги:
51.74лева. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 1055.25 лева; Общ
размер на вноска: 117.25лева; Дата на погасяване: 2-ти ден от месеца.Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги и
нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се
предоставила безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценил доколко предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности
и финансово състояние. Правени се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, които предлагало дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 30.03.2016г. превело парична сума в размер
на 500лева по посочена от длъжника банкова сметка (***).Предвид факта, че
длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само
една пълна погасителна вноска и една непълна погасителна вноска, съгласно
уговореното и прието от страните в т.12.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,6ез да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други.". На 09.08.2016г. договорът бил прекратен автоматично от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На
10.08.2016г. на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което той бил уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост. Към настоящия момент размерът на погасеното
задължение по ДПК било в общ размер на 168.80 лв. Претендира се само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.В съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявеният иск бил
основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства с параметрите,
според т.VІ Параметри
на договора за потребителски кредит.Следва да се отбележи също, че ако
потребителят желал, той би могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1
от ОУ. Ответникът не е сторил това, а усвоил предоставената в заема сума,
направил плащания по заема, което било показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент
бил наясно, както с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да
се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.Поради
неизпълнението на договорното задължение ищецът подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в
Районен съд - гр.Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
2378/2016г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда
заповед за изпълнение и даденото на дружеството указание за предявяване на иск
за установяване на вземането си, получено от заявителя на 07.08.2018г. Ищецът
моли, след като съдът се убеди в основателността на исковата претенция да
постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу
длъжника Л.И.К. в размер на 894.96лева(осемстотин деветдесет и четири лева и
96стотинкни), неизплатено парично задължение, представляващо номинал по ДПК №**********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Молят да им
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
На основание чл. 131 от ГПК представя
писмен отговор назначения особен представител на лицето Л.И.К. - ответник по
гр.д.№ 4565/2018г. по описа на Старозагорски районен съд като становището по
допустимостта и основателността на иска
е, че искът бил допуснитм, но в качеството си на особен представител на
ответника заявявал, че оспорвал същия по основание и размер. Предявеният иск
бил с правно основание чл.422 ГПК, като в петитума на същия било посочено, че
се претендирало установяване съществуване на вземане на ищеца, за което била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2378/2018 г.
на Старозагорски районен съд за сумата 894.96лева, представляваща неизплатено
парично задължение, представляващо номинал по ДПК № **********. В
обстоятелствената част на иска се твърдяло, че вземането произтичало от сключен
на 30.03.2016г. Договор за потребителски кредит № **********, по силата на
който на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 500 лева за срок от 9
месеца, с размер на вноската 65.51лева при ГПР 49.87 % и ГЛП 41.17% или общото
задължение по кредита било 589.59лева. Твърдяло се също така, че ответницата
била избрала и закупила Пакет от допълнителни услуги, поради което дължала
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66
лева при месечна вноска 51.74лева. Общото задължение по кредита - 1055.25лева,
ищецът формирал като сбор от сумата на реално отпуснатия кредит (500 лева) с
дължимата лихва (89.59лева) плюс сумата, представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги (465.66лева). Твърдяло се също така, че ответницата била
погасила част от задължението си, като била изплатила на кредитора сумата
168.80лева, както и, че била преустановила плащането по кредита, поради което
по силата на уговореното между страните бала настъпила автоматично предсрочна
изискуемост, за което Л.К. била уведомена чрез Уведомително писмо. С оглед така изложените обстоятелства в исковата молба и
приложените писмени доказателства, в качеството си на особен представител на
ответника заявявала следните възражения по иска: Договорът за потребителски
кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 ЗПК. В
Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит Профи Стандарт №
**********, са посочени единствено абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема и лихвен процент за деня.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 49.87%. Договорът за потребителски кредит е нищожен като
противоречащ на добрите нрави : На ответницата, в качеството на физическо лице
е предоставена финансова услуга - разрешени и усвоен потребителски кредит в
размер на 500.00 лв. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и вода до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Клаузите определящи задължение за плащане
на опредеЛ.сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, като
заобикалящи закона, въвеждащи допълнителни разходи, невключени в ГПР,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита определени в ЗПК, тъй като от една страна нито една от тези
възможности не може да произведе автоматично действие при наличие на определени
ясно изложени предпоставки. За да се реализират тези възможности задължително
следва да е налице съгласието на кредитора, т.е потребителят е изцяло зависим от
волята на кредитора. Условията за прилагане на посочените възможности са общи,
неопределени, уклончиви. Твърдя, че тъй
нареченото „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги"
всъидост е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за
да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства" реално не представлява
услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът
е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче
отпускането на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на
страните"- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да
търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално
срещу тази „услуга" клиентът не получава нищо. За това тази клауза е
нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено
съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с
договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи
не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези
разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите,
които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. Налице била явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, с което се нарушава принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в
решение № 452/25.06.2010г. по гр. д. № 4277/2008г. на ВКС, IVг. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие! се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност....".Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума
и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо твърдя, че при
потребителски заем за сума от 500 лв., със сравнително кратък срок на ползване
- 9 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер
на 41.17% от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити (над 15 години), когато, независимо от обезпечението,
рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които
биха намалили стойността на даденото обезпечение. Ако се вземе предвид
съотношението между уговорения размер на възнаградителна лихва - 41.17 % и
законната лихва, чийто размер за периода на кредита варира от 10,02 до максимум
10,05 процента, то уговорената с процесния договор възнаградителна лихва
надвишава повече от трикратно размера на законната лихва. В съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за
обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва). В тази насока:
Решение №906/30.12.2004г. по гр.д.№1106/2003г. на ВКС,2г.о.; Решение
№378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г. на ВКС, 2г.о.; Решение №1270/09.01.2009г.
по гр.д.№5093/2007г. на ВКС, 2г.о.; Определение №901/10.07.2015г. по
гр.д.№6295/2014г. на ВКС, 4г.о. Налице е несъответствие между твърдяното от
ищеца и представеното от него доказателство - Извлечение по сметка, по
отношение платената сума и погасената с нея част от дълга. С исковата молба се
твърди извършено погашение със сумата 168.80лева, а в извлечението по сметка е
отразено погашение със сумата 160.29лева. Дори и при хипотезата на дължимост на
сумата 420.79лева, представляваща непогасен остатък от сумата 589.59 лева (общо
задължение по кредит, съгласно пункт 1"По кредита"от раздел Шести
"Параметри" от ДПК), то намирам, че и в този случай искът не следва
да бъде уважен дори и частично по съображение, че в заявлението му за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е поискано присъждането на глобалната
сума от общо 894.96лева. По същия начин и вземанията за главница,
възнаградителна лихва и възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, включени
в тази обща сума са заявени като глобална сума при предявяването на исковете за
тяхното съществуване по чл.422 ГПК.
В
съдебно заседание ищцовото дружство не се представлява.
За
ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител
адв.Ю.Й., която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията да бъде
отхвърЛ.като неоснователна.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 2378/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 10.05.2018г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение № 1303 от 11.05.2018г. с която е
разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата
от 894,96лева за главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 30.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2018г. и 2,32лева лихва от 03.05.2016г. до
09.08.2016г., както и 50лева разноски по делото. Длъжникът не е открит на
постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит от 30.03.2016г.
№ ********** и преводно нареждане от 30.03.2016г., се установява, че „Профи Кредит
България“ ЕООД е предоставило на Л.И.К. в размер на 500 лева, при годишен
процент на разходите 49.87%, годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на
ден 0.11% и общо задължение 589,59 лв. Заемателят се е задължил да върне заема
на 9 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 65,51лева. В договора е
посочено, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ на физическите
лица (също представени и приети като доказателство по делото).
По делото е представено и извлечение по
сметка по Договор за кредит № **********
съгласно което неизплатената от ответника сума за главница е по вноски,
означени под номер 3 до 9 вкл., както следва: главница от 51.73 лева за м.07.2016
г., главница от 53,51 лева за м.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна страна, намира следното:
„Профи
Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в
конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Доколкото по делото не се спори от
ответника подписването на горепосочения договор за заем и получаването на
сумата от 1000 лева, то за него по силата на същия възниква задължение да я
върне. С исковата молба се претендира заплащане само на главницата по този
договор, а от представеното извлечение от самия ищец се установява, че
неплатената главница е в размер на 408,60 лева, поради което предявеният иск за
главница следва да се уважи само до размера на тази сума, като над този размер
до пълния претендиран от 894.96 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са
останалите уговорени като дължими суми по договора, а именно за възнаградителни
лихви, лихви за забава, разходи, разноски, доколкото същите не са претендирани
и остават извън предмета на делото. Затова и съдът не ги обсъжда и не се
произнася служебно по валидността на клаузите, с които са уговорени тези лихви
и разходи.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищца сумата от 408.60лева
– неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ **********, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като искът над този размер до
пълния претендиран от 894.96 лева, следва да бъде
оставен без уважение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца часта от разноските за държавна такса и особен
представител в исковото производство в размер на 25лева и 300лева, общо 325лева,
съразмерно с уважената част от иска. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422
ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
частта от направените разноски по заповедното производство в размер на 75лева,или
общо направените разноски от 400лева следва да бъдат присъдени по съразмерност до
размера на 182,62лева. Тъй като ответникът се представлява от особен
представител разноските за когото са платени от ищеца, на него не се дължи
присъждане на разноските.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЛЕНА И.К. ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез особения представител адв.Ю.й. *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав
Николаев Николов, Яромир Вшетечка, Давид Хоур и Ирина Георгиева,Николай
Пенчев Пенчев, за
сумата от 408.60лева – неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/30.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 1303/11.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 2378/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този
размер до пълния претендиран размер от 894.96лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЛЕНА И.К. ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез особения представител адв.Ю.й. *** да ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от управителите Светослав Николаев Николов, Яромир Вшетечка, Давид Хоур
и Ирина Георгиева,Николай Пенчев Пенчев, сумата от общо 182,62лева – разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д. № 2378/ 2018г. по описа на PC – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: