МОТИВИ ПО
НОХД № 448/2017г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Русе е обвинила лицата:
А.М.Т. ***, в това, че на 07.06.2017 г. в с.К. В., обл.Р. в съучастие като
извършител с А.И.Т., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Субару“, модел „Джъсти“ с peг. № ......., отнел чужда движима
вещ - куче, порода „Кокер шпаньол“ на стойност 400,00 лв. от владението на Т.Н.Й.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
А.И.Т. *** в това, че на 07.06.2017 г. в с.К. В., обл.Р. в съучастие като
извършител с А.М.Т., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Субару“, модел „Джъсти“ с peг. № Р ....., отнел чужда движима
вещ - куче, порода „Кокер шпаньол“ на стойност 400,00 лв. от владението на Т.Н.Й.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите дават обяснения по делото, в които
твърдят, че действително са взели кучето на пострадалата, но то се намирало на
улицата, като намерението им било да го върнат, ако някой го потърси.
Упълномощеният им защитник пледира подсъдимите да бъдат оправдан по
повдигнатото обвинение, поради недоказаност на обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на гореописаните деяния,
като с оглед чистото им съдебно минало, да им бъде наложено наказание в
минималния размер, предвиден в чл.195 от НК.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.Т. е роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият
А.И.Т. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Св.Т.Й. ***, като от
време на време й се е налагало да пребивава в гр.Р.,
където едно от децата й имало имот. Имотът в с.К. В.
представлявал масивна къща с двор и стопански постройки.Оградата на имота била с
бетонна основа с височина около един метър откъм улицата и с мрежа върху нея, която
била здрава и без дупки.Входната врата на имота била метална и се затваряла
плътно. Пред вратата имало стъпала, които били под нивото на асфалта, а
разстоянието от входната врата до асфалта било 7-8метра. Самата къща била в
центъра на селото, но настрани от пътя, където имало голяма поляна, а на около
200-300 метра от нея по-нагоре се намирала гората. До къщата, както и срещу нея
имало други имоти, които били обитаеми.
Св.Й. отглеждала
домашни птици, дребни домашни животни, както и над 10 броя кучета. Едно от малките
кучета било порода „кокер шпаньол“, женско, на име „Лара“,
което закупила на 01.06.2017г. от гр.Ц. К. с цел то
да търси гъби – трюфели, като все още не била заплатила цялата сума на
продавача и паспорта на кучето не бил още оформен.Кучето било родено на ***г.
През деня то било свободно пуснато и се разхождало в двора, покрай оградата от
вътрешната страна, а нощем св.Й. го прибирала да спи
в стаята при нея и съпруга й.Други две от малките кучета св.Й.
пускала сутрин да стоят отвън до входната врата и те оставали там през деня.
Подсъдимите А.М.Т.
и А.И.Т. били безработни и изкарвали прехраната си като събирали гъби -
трюфели. За целта използвали притежаваните от тях кучета, които обучавали,
между които имало и такива от порода „кокер шпаньол“. На 07.06.2017г.
подсъдимите се намирали в гората на с.Каран Върбовка с кучетата си, за да
търсят трюфели. След като приключили, около обяд, с автомобила си се насочили
към улицата, водеща към центъра на селото, на която се намирал имотът на
пострадалата. Спрели на улицата, като в този момент навън нямало никой. През
незаключената врата на имота на св.Й. проникнали в двора,
откъдето взели кучето „Лара“ и излезли по обратния
път без да затварят входната врата, като се качили в автомобила. По същото
време св.Й. се намирала в двора на имота, на около 25
метра от входната му врата, където връзвала домати. Чула как кучето „Лара“ изскимтяло, както и шум от работещ двигател на
автомобил. Веднага изтичала към входната врата на имота и видяла, че била
отворена, а също така видяла лек автомобил, на разстояние около 10-12метра, червен
на цвят, с черна броня отзад, като запомнила, че е с peг. № ....... Същият се
отдалечавал по улицата в посока центъра на селото.Взела да маха с ръце след
автомобила и да вика към подсъдимите да й върнат кучето, но автомобилът завил
по улицата в посока центъра на селото.На едно от стъпалата пред портата св.Й. забелязала петно от урина на кучето.Веднага се обадила
на тел.112 и съобщила за извършената кражба.
Св.Л.Д.-***, който
обслужвал района на с.К. В. и поради това бил
запознат с местонахождението и общото състояние на имота на св.Й.,
предприел оперативно-издирвателни действия по подадения от нея сигнал. По
предварителните данни от св.Й. относно
индивидуализиращите белези на автомобила на извършителите, служителят установил
лек автомобил марка „Субару“, модел „Джъсти“ с peг. ....., който бил
собственост на И. А. Т., но се управлявал от неговия син — подс.А.И.Т..
Пред св.Л.Д., двамата подсъдими направили изявления,
че взели кучето, натоварили го в багажника на горепосочения лек автомобил, но
то било на улицата, където се намирал имотът на св.Й.
и не потърсили собствениците му в близките къщи.Посочили, че са го взели с цел
да го приберат и ако някой го потърсел, щели да го върнат. Заявили също, че се
занимават със събиране на гъби - трюфели с кучетата си. С разписка от
08.06.2017г. процесната вещ - куче, порода „Кокер шпаньол“ била върната на
пострадалата Т.Й..
Назначената в хода на досъдебното производство
ветеринарно-икономическа експертиза установила, че стойността на женското куче порода
„Кокер шпаньол“, златисто-кафяво на цвят, към момента на извършване на
престъплението, възлиза на 400лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимите в с.з., показанията на св.Й.
и св.Д. в с.з.,
ВИЕ и от показанията на вещото лице в с.з., копие от паспорт на домашен
любимец, разписка, справка за собственост на МПС,справки за съдимост,
автобиографии, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото на
извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство, както и вида на
отнетата вещ и. В тази насока следва да се съобразят и кредитират показанията
на св.Й. и св.Д. в
с.з., които безпротиворечиво
установяват, че кражбата на процесната вещ - куче, порода „Кокер шпаньол“ е извършена на дата 07.06.2017г., на която дата е подаден и сигнал от
пострадалата на тел.112. Несъмнено, като съответстващи на посочените
свидетелски показания досежно инкриминираната дата и конкретната отнета вещ,
следва да се даде вяра и на обясненията на подс.А.Т.
в с.з., който макар и без да конкретизира датата на деянието, посочва, че заедно
с подс.А.Т. са взели кучето през м.юни 2017г. В тази
насока са и обясненията на подс.А.Т., който
индивидуализира точно процесната вещ и уточнява, че е бил заедно с другия
подсъдим по време на деянието.
Несъмнено от всички посочени гласни
доказателства-свидетелски показания и обяснения на подсъдимите, се установява,
че престъплението е извършено в с.К. В., обл.Р., където е имотът на пострадалата. Налице са обаче
различия в тези доказателства относно конкретното място, откъдето е било взето
кучето. Съдът счита, че в тази част следва да даде вяра на показанията на св.Й., които са подробни, последователни и логични, в които
сочи, че кучето се е намирало в двора на имота и именно от там е било взето.
Същата подробно е описала местонахождението на имота, отстоянието му от асфалта
и това, че стъпалата на имота са под
нивото на асфалта, обстоятелството, че преди отнемането е била затворила плътно
вратата, и невъзможността на кучето, което е на невръстна възраст, да я
преодолее, за да излезе. Също така следва да се отчете, че св.Й.
е реагирала веднага при изскимтяването на кучето, като при достигането на
входната врата установила, че същата е била в отворено положение, което
несъмнено навежда на извод, че отнемането на кучето е осъществено чрез
проникване на подсъдимите в двора на къщата през незаключената врата, след
което без да я затварят са излезли по обратния път и веднага са потеглили.
Показанията на св.Й. се подкрепят напълно от тези на св.Д., който като обслужващ територията на с.К. В. е имал ясна представа къде се намира имота, какво е
състоянието на оградата, че същата е здрава и липсва възможност кучето да
излезе само навън. Съдът кредитира
изцяло показанията на двамата свидетели, тъй като липсва противоречие между
тях, взаимно се допълват, кореспондират с останалите писмени доказателства и със
заключението на ВИЕ. Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимите,
че показанията на св.Д., в които се възпроизвеждат
обясненията на подсъдимите, дадени под формата на „беседа“ в хода на проверката,
са недопустими. Соченото от защитника решение се отнася за случай, в който чрез
разпита на полицейски служител се възпроизвеждат самопризнания на обвиняем по
време на предварителната проверка, който в последствие се отрича от тях. В
случая такава хипотеза не е налице, тъй като св.Д. в
показанията си не възпроизвежда нищо по-различно от това, което самите
подсъдими са заявили и в обясненията си пред съда, поради което едни и същи
обстоятелства се явяват установени по делото както със свидетелски показания, така и с обясненията на
двамата подсъдими.
В обясненията си подсъдимите еднопосочно твърдят, че
кучето се е намирало на улицата, при което го взели с намерение да го върнат,
ако някой го потърси. Такива изявления подсъдимите направили и пред св.Д. още по време на предварителната проверка. Безспорно досежно
тези гласни доказателства следва да се отчете двуяката
им природа, от една страна като средство за защита, а от друга като
доказателствено средство. Действително за инкриминирания момент на извършване
на изпълнителното деяние на престъплението преки доказателства са именно
обясненията на самите подсъдими, но те следва да бъдат внимателно анализирани
както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателства. При
съпоставянето им с показанията на св.Й. и св.Д., съдът счита, че показанията на свидетелите следва да
се приемат за достоверни, като непротиворечащи на формалната и житейска логика,
за разлика от обясненията на подсъдимите, които звучат нелогично и поради това
са неубедителни, изградени с оглед защитната им теза. От една страна подсъдимите твърдят, че са
имали намерение да върнат кучето, но липсва обяснение от тях защо не са
потърсили на място собственика му в околните къщи, нито са уведомили в
полицейския участък, че са намерили куче, а са предпочели да го сложат в
багажника на автомобила и да се придвижат с него до населеното място, в което
живеят. Обясненията им, че на улицата е нямало никой противоречат на
показанията на св.Й., която е викала и махала с ръце
след автомобила, на разстояние 10-12метра, от каквото разстояние би могла
достатъчно добре да бъде чута, след което и възприета от подсъдимите. Става
ясно от обясненията в с.з., че подсъдимите са добре запознати с породата „кокер
шпаньол“, че кучета от тази порода се използват за търсене на трюфели, обучават
се от малка възраст 3-4месеца, на каквато всъщност е било кучето на
пострадалата и стойността им след
обучаване е по-висока, като самите те също притежавали такива кучета, които
използвали за тази дейност. Към инкриминирания момент навън са били и другите
две малки кучета на пострадалата, но
очевидно намеренията на подсъдимите са били да отнемат куче от конкретна
порода. Липсата на уведомяване до надлежните органи за намереното куче и още
повече приютяването му в дома на подс.А.Т., който
имал по-малко кучета, за разлика от подс.А.Т., сочи
на изначална липса на намерение у подсъдимите да издирят собственика и да му
върнат кучето, и обосновава присвоителните им намерения. Предположението,
изразено от подсъдимите в с.з., че е възможно кучето да е било в гората и да се
е загубило, са произволни и не се подкрепят от
други доказателства. Твърдението на подс.А.Т.,
че кучето нямало вид на гледано, било слабичко и рошаво, съдът счита за
недостоверно, тъй като се опровергава от показанията на св.Й.,
в които сочи по какъв начин е полагала грижила за него. С оглед анализа на
доказателствата досежно инкриминираната дейност на двамата подсъдими следва
единственият обоснован извод за участието им съвместно при осъществяване на
изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на престъплението, поради
което обясненията им за липса на противоправно поведение следва да се считат за
чисто защитна позиция, но опровергана от доказателствената съвкупност по
делото.
Заключението на ВИЕ относно стойността на отнетата вещ
е пълно, ясно и обосновано, изготвено от компетентно лице, дава отговор на
поставената задача, потвърдено е от вещото лице в показанията му пред съда и не
се оспорва от страните, поради което се споделя изцяло от съда.
При така установената фактическа обстановка и анализ
на доказателствата съдът намира, че следва да бъдат направени следните правни
изводи:
Подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението било извършено
от двамата подсъдими чрез действие, изразяващо се в отнемане на инкриминираната
вещ- куче, порода „Кокер шпаньол“, чрез изнасянето му от мястото, където се е намирало,
с което прекъснали фактическата власт на владелеца върху тях и установили своя
фактическа власт над нея, без съгласие на владелеца с намерение за
противозаконно присвояване.
Налице е квалифициращият признак по чл.195 ал.1 т.4
пр.1 от НК-използване на МПС, тъй като при извършване на деянието са използвали
л.а. марка „Субару“, модел „Джъсти“ с peг. № Р 1524 ВТ, в който са поставили
кучето и са се отдалечили от мястото на престъплението.
Налице е привилегироващият признак по чл.197 т.3 от НК
по отношение на двамата подсъдими, тъй като още преди образуване на досъдебното
производство отнетата вещ е била върната
с разписка на пострадалото лице.
Налице е обикновена форма на съучастие по чл.20 ал.2
от НК, съизвършителство, тъй като и двамата подсъдими са участвали в
изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на престъплението.
От субективна страна подсъдимите са
действали умишлено, като умисълът им е бил пряк по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимите са съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждали
са неговите общественоопасни последици и са целял настъпването им. Налице е и съставомерна цел-противозаконно да присвоят инкриминираната
вещ.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление на подс.А.Т., съблюдавайки изискванията
на чл.54 и чл.36 от НК при определянето му, съдът е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства–чистото съдебно минало, дадените обяснения в с.з., сравнително
ниската стойност на отнетото-в рамките на МРЗ за страната, отегчаващи отговорността
обстоятелства-не са налице. Не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. При
наличие единствено на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки и
степента на обществена опасност на извършеното престъпление, и личността на
дееца, съдът е определил наказание в размер малко над минималния, предвиден в
закона, а именно 5месеца ЛС. Налице са
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието,
тъй като определеното наказание е до три години лишаване от свобода и
подсъдимият към момента на деянието е неосъждан за престъпление от общ
характер. Съдът намира, освен това, че целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК-както на специалната, така и на генералната превенция, биха се постигнали
и без наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Това е така, тъй като се
установява по делото, че се касае за млад човек, който няма други противоправни
прояви. С оглед на конкретната обществената опасност на деянието и дееца, съдът счита, че следва да
бъде даден шанс на подсъдимия да преосмисли извършеното и да поправи занапред
своето поведение. Като подходящ изпитателен срок съдът определи ТРИ ГОДИНИ,
през който период същият следва да се въздържа от извършване на други противоправни прояви под угрозата от
ефективно изтърпяване на наказанието. Възпитателната работа през периода на
изпитателния срок следва да се възложи на органите на РУ- Две Могили.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление на подс.А.Т., съблюдавайки изискванията
на чл.54 и чл.36 от НК при определянето му, съдът е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства–младата му възраст, чистото съдебно минало,
дадените обяснения в с.з., сравнително ниската стойност на отнетото-в рамките
на МРЗ за страната, отегчаващи отговорността обстоятелства-не са налице. Не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде
приложена разпоредбата на чл.55 от НК. При наличие единствено на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки и степента на обществена опасност на
извършеното престъпление, и личността на дееца, съдът е определил наказание в
размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 5месеца ЛС. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК
за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като определеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият към момента на
деянието е неосъждан за престъпление от общ характер. Съдът намира, освен това,
че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-както на специалната, така и
на генералната превенция, биха се постигнали и без наказанието да бъде
изтърпяно ефективно. Това е така, тъй като се установява по делото, че се касае
за млад човек, който няма други противоправни прояви. С оглед на конкретната
обществената опасност на деянието и
дееца, съдът счита, че следва да бъде даден шанс на подсъдимия да преосмисли
извършеното и да поправи занапред своето поведение. Като подходящ изпитателен
срок съдът определи ТРИ ГОДИНИ, през който период същият следва да се въздържа
от извършване на други противоправни
прояви под угрозата от ефективно изтърпяване на наказанието. Възпитателната
работа през периода на изпитателния срок следва да се възложи на органите на
РУ- Две Могили.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, тъй като
са признати за виновни, подсъдимите следва да заплатят направените по делото
разноски в размер на 60лв., по 30,00 лв. на всеки един от тях, по сметка на ОД
на МВР Русе - разноски на досъдебното производство, както и сумата от 20,00
лв., по 10,00 лв. на всеки един от тях - съдебни разноски, в полза на Районен
съд гр.Бяла.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/