РЕШЕНИЕ
№ 11377
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110101719 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу К. Д. Х. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 19324/2024 г.
по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу К. Д. Х. за: сумата от 1568,76
лева (хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 76 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 184,06 лева (сто осемдесет и четири лева и 06
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.,
сумата от 43,16 лева (четиридесет и три лева и 16 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 8,78 лева (осем лева и 78 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., както и държавна такса в размер на
36,10 лева (тридесет и шест лева и 10 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за част
от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, конкретизирани по
размер и период от уточнителна молба от 27.01.2025 г., а именно: сумата от 470,38
лева (четиристотин и седемдесет лева и 38 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на
1
вземането, както и сумата от 103,08 лева (сто и три лева и 08 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот:
гр. София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва, че по отношение на него е налице
пасивна материална легитимация. Признава факта, че е собственик на процесния имот,
но сочи, че продавачът – И А., е запазила вещно право на ползване върху същия.
Ползвателят А. починала на 19.01.2022 г., като до този момент тя е била носител на
задължението за заплащане на топлинната енергия. След нейната смърт това
задължение се прехвърлило в патримониума на наследника, който е ответникът по
делото К. Д. Х., но същият заявил отказ от наследство, вписан в съответната книга към
СРС. Сочи, че признава и не оспорва единствено задължението за периода от м.
02.2022 г. до м. 03.2022 г. Не оспорва фактите и обстоятелствата, предмет на СТЕ и
ССчЕ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач не ангажира становище по отношение основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
2
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че
ответникът е собственик на процесния имот в процесния период, както и че по всички
въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза
в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил
и исканията за тяхното допускане. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема
отделените като безспорни факти за доказани.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот г.
на нотариус при СРС, се установя, че на 16.05.1996 г. ответникът е придобил
собствеността на процесния имот, представляващ ап. 46, находящ се гр. София, ж.к.
чрез покупко-продажба от своята майка И К. А.. Ведно е от акта за собственост, че в
полза на прехвърлителката е учредено право на ползване на имота, докато е жива. Ето
защо, и с оглед на горепосочената нормативна уредба, до настъпването на смъртта на
ползвателя, същата е носител на задължението за заплащане на дължимите суми за
топлинна енергия.
Ответникът не оспорва фактите по въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ
и СТЕ, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото
дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до
обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по
делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Спорен между страните е въпросът каква част от дълга е погасен и за кой период
е легитимиран да отговаря ответникът. По така поставените въпроси, съдът намира
следното:
От приетото по делото препис – извлечение от акт за смърт, издадено от столична
община въз основа на Акт за смърт № 0148/19.01.2022 г., се установява, че вещният
ползвател на имота Иванка К. А. е починала на 18.01.2022 г.
От приетото по делото съдебно удостоверение от 21.04.2022 г., издадено от СРС,
се установява, че ответникът Н Д. Х. се е отказал от наследството, оставено от
неговата майка ИК. А., като отказът е вписан в особената книга на съда под №
822/20.04.2022 г.
Налага се извод, че ответникът е носител на задълженията за топлинна енергия,
считано от 19.01.2022 г., в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот, но не е материално легитимиран да отговаря за задълженията на своя
3
наследодател поради направен отказ от наследство.
В хода на проведеното заповедно производство по ч. гр. дело № 19324/2024 г., с
молба от 29.07.2024 г. заявителят „Топлофикация София“ ЕАД изрично сочи
дължимите суми за периода след 01.03.2022 г. След размяна на молбата с длъжника,
последният представя доказателство за платена сума в общ размер от 1317,40 лева,
както и молба от 16.09.2024 г., с която сочи, че с тази сума е погасена посочената от
заявителя сума с молбата от 29.07.2024 г. в общ размер от 1231,30 лева, както и
разноските на заявителя в заповедното производство – ДТ в размер на 36,10 лева и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на съда от 20.09.2024 г.
молбата е връчена на заявителя, поради което до същия е достигнала волята на
длъжника кои задължения погасява с направеното плащане. На осн. чл. 76, ал. 1, изр. 1
ЗЗД следва да се приеме, че длъжникът изрично е заявил кои вземания погасява с
извършеното плащане, поради което погасяване от заявителя на вземания от друг вид и
в различен ред, е незаконосъобразно.
Поради изложеното се налага извод, че всички дължими суми, претендирани от
ищеца за периода след 01.03.2022 г. до края на всеки от процесните периоди, както и
разноските в заповедното производство, са погасени от длъжника в хода на
заповедното производство, поради което в тази част исковете следва да бъдат
отхвърлени поради извършено плащане.
С отговора на исковата молба ответникът признава задължението на ищеца и за
м. 02.2022 г., като съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати
дължимите суми за периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2022 г. По отношение на
месечните дължими суми от страна на ищеца е депозирана молба на 08.04.2025 г.,
срещу която ответникът не е възразил. От същата се установява, че задължението за
топлинна енергия за м. 02.2022 г. е в размер на сумата от 89,48 лева. За м. 01.2022 г.
задължението е в размер на 97,57 лева, като ответникът дължи част от тази сума, а
именно сумата от 40,92 лева /пропорционално припадаща се част за 13 дни от
календарния месец/.
Поради изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 130,40
лева и за периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
погасяването, като бъде отхвърлен в останалата му част като неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Така уговореното задължение има характер
на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, без да е необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните
задължения и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до
автоматична забава на длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така напр. Решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по
описа на СГС). С оглед основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 130,40 лв.,
то искът за мораторна лихва е основателен в размер на 23,39 лева, определен от съда
по чл. 162 ГПК посредством онлайн калкулаторът, достъпен на интернет сайта на
Национална агенция по приходите: https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html. За горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
4
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 48,96 лева разноски в исковото производство за
държавна такса /22,14 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /26,82 лева/,
пропорционално на уважената част от исковете, при първоначално определен от съда
минимален размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Посочи се, че длъжникът в заповедното производство е
извършил плащане на всички направени от заявителя разноски в заповедното
производство, като изрично го е заявил с депозираната от него молба от 16.09.2024 г.,
поради което такива не следва да се присъждат на ищеца в настоящото производство.
Ответникът не е представил доказателство за сторени разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че К. Д. Х., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 15.04.2024 г. по ч. гр. дело № 19324/2024 г. по описа на
СРС, 33 състав, както следва: сумата от 130,40 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2022 г. в имот с адрес:
гр. София, ж.к. „ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.04.2024 г.
до погасяване на задължението, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
сумата от 23,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 05.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 470,38 лева и за периода
от 01.10.2021 г. до 18.01.2022 г. и от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., както и иска за
установяване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер
от 130,08 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати
на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 48,96 лева разноски в
производството по гр. дело № 1719/2025 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6