Р Е Ш Е Н
И Е № 158
гр.Пловдив, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №172
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ.
Ищецът „ЕС ТИ СИ“ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Кукленско шосе“
№21В, представлявано от Н.И.А., твърди, че е кредитор с предявени вземания в
производството по несъстоятелност на втория ответник. Твърди, че вземанията му
са включени от синдика в списъка с приетите вземания, но с определение на съда
по несъстоятелността същите са били изключени по възражение на друг кредитор.
Твърди, че между страните е сключен договор за продажба от 03.01.2012 г., с
който ответникът е прехвърлил на ищеца контактен проводник от въздушната
контактна мрежа на тролейбусния транспорт в гр.Пловдив с дължина 190 900 кв.м.
срещу цена 1 240 000 лв., която ищецът следвало да заплати в срок до 31.12.2015
г. Същевременно ответникът имал задължения към ищеца в общ размер 497 023,84
лв. Една част от сумата, а именно – 341 123,67 лв., твърди, че е дължима от
договор за заем от 14.01.2009 г., с който ищецът предоставил на ответника заем
в размер 377 000 лв., от който били върнати 67 818 лв. в периода от 02.07.2010
г. до 25.03.2011 г. Дължимият от ответника остатък от заема по този договор се
равнявал на 309 182 лв. В договора била уговорена годишна възнаградителна
лихва в размер 10 % от заемната сума. За периода от сключването на договора до
31.12.2011 г. ответникът дължал лихва в общ размер 131 112,58 лв. От нея той
изплатил общо 99 170 лв., остатъкът от 31 941,67 лв. не бил платен. Твърди още,
че по договор за физическа охрана от 01.01.2012 г.,
сключен между страните, ответникът дължал на ищеца възнаграждение за извършени
услуги в периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2013 г. по
охрана на обекти на възложителя в база „Филипово“ и база „Тракия“ и охрана с
подвижен патрул, за което били издадени общо 17 на брой фактури, в общ размер
155 941,84 лв. Твърди също така, че със споразумение от 03.01.2013 г. насрещните
задължения по договора за продажба, от една страна, и договорите за охрана и за
заем от друга били прихванати до размера на по-малкото от тях. Твърди, че след
сключване на това споразумение синдикът на ответника предявил иск за обявяване
за недействителен на договора за продажба от 03.01.2012 г. по отношение
кредиторите на несъстоятелността, като искът бил уважен с влязло в сила решение
по т.д.№257/2014 г. на ПОС. Предвид обявяването за недействителен на договора
за продажба, ищецът отправил изявление до ответника, че разваля споразумението
за прихващане от 03.01.2013 г. Поддържа и, че вследствие решението по отменителния иск, това споразумение е станало безпредметно.
Позовава се на хипотезата по чл.648 ТЗ и счита, че, от момента на влизане в
сила на решението по т.д.№257/2014 г. на ПОС, в негова полза се е породило
вземане в размер 497 023,84 лв. Въз основа на изложените фактически твърдения,
в исковата молба е формулиран петитум да бъде
признато за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата 497
023,84 лв. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Димитър Стамболов“ №2, представлявано от А.Н.Б., не
е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима
становище по иска.
На основание чл.694,
ал.4, изречение първо ТЗ по делото участва и синдикът на „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД-в несъстоятелност – Н.Г.М., служебен адрес ***, който не
взима становище по иска.
На основание чл.694,
ал.4, изречение второ ТЗ е конституирано като трето лице – помагач на ответника
Адвокатско дружество „Б., С. и Т.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Б.С., съдебен адрес ***. Третото лице-помагач оспорва
исковете. Възразява, че договорът за продажба и споразумението за прихващане са
симулативни и не са породили правно действие, като в
този смисъл е налице признание на главните страни в писмен отговор на исковата
молба по т.д.№257/2014 г. на ПОС. При подписване на споразумението ответникът
не е притежавал вземане по договора за продажба и не са съществували две
насрещни вземания, които да подлежат на прихващане, поради което поддържа, че
споразумението за прихващане е нищожно и поради липса на основание. Вземанията
на ищеца не са породени от прогласената със съдебното решение недействителност
на договора за продажба, нито от разваляне на договора за прихващане, тъй като
последният е изначално недействителен. Възразява, че споразумението за
прихващане е антидатирано, тъй като с него са
прихванати вземания по фактури, издадени след посочената формална дата на
сключването му. Поддържа, че достоверната дата на това споразумение е
31.07.2013 г., когато производството по несъстоятелност на ответника е вече
открито. Евентуално възразява, че заем не е даден на ответника по посочения от
ищеца договор, такъв договор въобще не е сключен, тъй като договорът за заем е
реален и се счита постигнат с предаване на заемната сума. Не се дължат и лихви
по несключен договор за заем. Възразява още, че не са извършени услуги по
охрана, за които се претендира възнаграждение. В случай, че фактурите, посочени
от ищеца, са осчетоводени в двете дружества, възразява, че това не следва да се
приема като доказателство за реално изпълнение, тъй като дружествата са
свързани лица, във връзка с което излага подробни съображения. Възразява, че
вземанията са погасени по давност към датата на предявяването им в
производството по несъстоятелност, като относно вземанията по договора за
охрана поддържа, че давността е 3-годишна, тъй като същите са за периодични
плащания. Възразява още, че дори да са възникнали на основание договорите за
заем и охрана, то същите вземания не са своевременно предявени в производството
по несъстоятелност.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор и се установява,
че ищецът е предявил процесното вземане в
производството по несъстоятелност на ответното дружество, за което е образувано
дело по несъстоятелност №912/2008 г. по описа на ОС Пловдив. В това
производство вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания (с
по-голям размер – 497 065,51 лв.), но с определение на съда по
несъстоятелността от 07.03.2017 г. по възражение на друг кредитор същото е
изцяло изключено от списъка.
Установява се, че на
03.01.2012 г. между страните е сключен договор за продажба, с който ответникът
продава на ищеца проводник от ВКМ (въздушна контактна мрежа) на тролейбусния
транспорт на продавача в гр.Пловдив с дължина 190 900 м, срещу цена в
размер 1 240 000 лв., която купувачът се задължава да плати в срок до
31.12.2015 г.
Установява се, че на
03.01.2013 г. между същите страни е подписано споразумение, с което страните са
се съгласили, че ответникът дължи на ищеца сумата 497 065,51 лв., в това
число 155 941,84 лв. по 17 на брой фактури съгласно приложение към
споразумението (л.19), и 341 123,67 лв. – по договор за паричен заем от
14.01.2009 г., а ищецът дължи на ответника сумата 1 240 000 лв. по
горния договор за продажба. Съгласили са се, че задължението на ответника се
прихваща срещу вземането на ищеца до размер 497 023,84 лв.
Приет е като
доказателство по делото договор за паричен заем от 14.01.2009 г., с който
ищецът се задължава да предостави на ответника заем в размер 377 000 лв.,
а ответникът – да го върне в срок до 14.01.2010 г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер 10 % годишно.
Приет е и договор за
физическа охрана от 01.01.2012 г., с който ответникът
е възложил на ищцовото дружество организиране и
осигуряване на денонощна физическа охрана на негови обекти в гр.Пловдив за срок
от 12 месеца, с възможност за продължаване действието на договора за всяка
следваща година при непротивопоставяне писмено от страните в 1-месечен срок
преди изтичане на срока. Уговорена е цена за услугата 4 037,15 лв. без ДДС
на месец, платима до 25-то число на текущия месец срещу предоставена фактура.
Приложено е
т.д.№257/2014 г. по описа на ПОС, ТО, XIII състав. Последното е образувано по искова молба,
подадена от синдика на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД, с ответници
– последното дружество и ищецът „ЕС ТИ СИ“ЕООД. Предявен е иск по чл.647, ал.1,
т.3 ТЗ за прогласяване за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността на договора за продажба на проводник от ВКМ (въздушна
контактна мрежа) на тролейбусния транспорт от 03.01.2012 г. В отговор на
исковата молба на л.144 от делото, ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД е
заявил, чрез законния си представител, че никога не е оспорвал
недействителността на процесната сделка, като е
признал, че предметът на договора – проводников кабел
с дължина 190 900 м винаги е бил в патримониума
и във владението на продавача. Същото изявление е направено и в писмен отговор
от „ЕС ТИ СИ“ЕООД на л.148 от делото. С решение от 19.12.2014 г. договорът за
продажба е обявен за относително недействителен по отношение кредиторите на
несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.3 във връзка с ал.2 ТЗ.
Решението е в сила от 14.06.2016 г.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите, посочени в приложение
към споразумението за прихващане от 03.01.2013 г. (л.19), първата от които е
издадена с основание лихви за минали години по договора за заем от 14.01.2009
г., а останалите са с основание такси по договора за охрана от 01.01.2012 г., са осчетоводени от двете страни – като вземане при
ищеца и като задължение при ответника, като са включени и в справки-декларации
и дневници за продажби/покупки по ЗДДС, подадени от двете страни. При ищеца е
осчетоводен заем в полза на ответника за сумата 377 000 лв., както и
плащания по договора от страна на заемателя в общ
размер 67 818 лв., съответно вземане за главница в размер 309 182
лв., както и вземания за лихви в общ размер 97 814,88 лв. Заемът е
осчетоводен и при ответника като получен и краткосрочен. Осчетоводено е
неплатено задължение за главница и лихви, съвпадащи с тези, при които е осчетоводено
вземане при ищеца. И при двете дружества са отразени счетоводно плащания по ф-ра №389/05.03.2012 г., включена в приложение към
споразумението на л.19, като плащанията са извършени преди сключването му и са
в размер 33 297,70 лв. Експертизата е установила, че част от фактурите,
издадени по договора за охрана, включени в споразумението за прихващане, са
платени преди подписването му, като в счетоводствата на двете дружества е
отразено задължение/вземане в общ размер 90 069,54 лв. по договора за
охрана. Във връзка със споразумението за прихващане от 03.01.2013 г. при ищеца
е осчетоводено прихващане с мемориални ордери от 31.03.2013 г. на сумите
309 182 лв. и 31 942,58 лв., чрез дебитиране
на сметка 401/1 „Доставчици“ и кредитиране на сметките 269/1 „Други вземания и
предоставени заеми“ и 496/1 „Разчети по лихви“. В същия ден е извършено
автоматично сторно на операциите изцяло. Вещото лице
е констатирало нередовности при водене счетоводството
на двете страни относно процесните правоотношения – при ищеца заемът неправилно
е осчетоводен като дългосрочен, налице са некоректни записи в частта относно
лихвата, която е отразявана като реален приход, без да е платена и участвала
при формиране на финансовия резултат за годината, за получени касови плащания
са съставяни мемориални ордери, вместо приходни касови ордени с положен подпис
на вносител, осчетоводени са касови плащания на суми в размер, надвишаващ
максималния разрешен за плащане в брой; при ответника лихви са осчетоводявани
като реално платени, без да са платени в действителност, за касови плащания са
издавани мемориални ордени, вместо разходни касови ордери и са осчетоводени
касови плащания на суми в размер, надвишаващ максималния разрешен за плащане в
брой.
Разпитан е като свидетел
Й.Г., който в периода 2012-2013 г. работел като началник на охраната в ищцовото дружество. По договора за охрана между „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД и „ЕС ТИ СИ“ЕООД охранявали две бази на транспортното
дружество на гара „Филипово“ и в Тракия. Охранявали токоизправителните
станции – осем на брой, въздушно-контактната мрежа, подземно-контактната мрежа,
шахти, както и автобуси. Осъществявали вътрешна охрана на обектите и
пропускателен режим. Имали и 24-часово наблюдение с автопатрул.
Когато дошъл синдикът М., договорът за охрана бил прекратен и сключен друг
такъв с „ДАИКС“.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по реда на чл.694,
ал.1, т.1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от легитимиран ищец и срещу
легитимиран ответник в срока по чл.694, ал.6 ТЗ – определението по чл.692 ТЗ е
обявено в търговския регистър на 09.03.2017 г., а исковата молба е подадена на 16.03.2017
г.
По същество, в тежест на
ищеца по предявения положителен установителен иск е
да докаже пълно и главно вземането си по основание и размер, а в тежест на
ищеца е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
В тази връзка следва да се изтъкне, че
основанието (фактите и обстоятелствата), от което ищецът извлича твърдяното
вземане, обосновава квалификация на вземането по чл.648 ТЗ. Според посочената
разпоредба при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на
чл.646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира
в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.
Хипотезата на нормата изисква да е налице сделка, по отношение която са
приложени чл.646 или чл.647 ТЗ. В случая се установява от приложеното т.д.№257/2014
г. на ПОС, ТО, XIII състав, че посоченият от ищеца договор за продажба на проводник
от въздушна контактна мрежа на тролейбусния транспорт в гр.Пловдив с дължина
190 900 м, сключен на 03.01.2012 г., е обявен за недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на ответника с влязло в сила решение по реда
на чл.647, ал.1 ТЗ. Независимо, че нищожност в отношенията между страните по
договора не е обявена, разпоредбата на чл.648 ТЗ е специална и разпорежда
реституция на престациите по същия договор подобно на
хипотезата по чл.34 ЗЗД, като купувачът следва да върне полученото по договора
в масата на несъстоятелността, за да послужи последното за удовлетворяване на
кредиторите, съответно продавачът трябва да върне на купувача това, което е
получил от него по силата на същия договор, а ако даденото не се намира в
масата и не може да се върне, или ако продавачът е получил пари, третото
лице-купувач става кредитор за стойността на даденото от него. В случая се
поддържа, че ищецът – купувач по процесния договор, е дал нещо по същия на
продавача чрез извършеното прихващане от 03.01.2013 г. – вместо да плати част
от цената по договора за продажба, е извършил прихващане със свои насрещни
вземания, поради което и след обявяване на договора за недействителен, той
придобива качеството кредитор на същите вземания. В тази връзка спорът, който
се формира, е действителен ли е договорът за продажба на проводник от
03.01.2012 г. и породил ли е същият задължение за продажна цена, с което да се
извърши прихващане и дали последното е произвело погасителен ефект. На тези
въпроси съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства,
следва да се отговори отрицателно. Действително, в отговорите си на исковата
молба, подадена по т.д.№257/2014 г. на ПОС, двете страни по настоящия спор,
които са и страни по договора за продажба, за заявили, че същият договор е
изначално недействителен в отношенията им, както и, че владението върху вещта,
предмет на същия, никога не е било предавано на купувача. Изявлението на ищеца
за горното представлява извънсъдебно признание на неизгодни за тази страна
факти, което се ползва с доказателствена сила срещу
нея, а изявленията и на двете страни по договора, ведно с доказаните по делото
обстоятелства, че същите са били представлявани от едно и също лице и са „свързани
лица“ по смисъла на закона, че никаква част от продажната цена не е платена,
както и, че владението върху предмета на продажбата никога не е било предавано,
независимо, че противното е отразено в договора, водят до обоснован извод, че
двете страни по договора не са имали намерение още при сключване на същия да се
обвържат с предвидените в него задължения една към друга, че последиците по
този договор не са били желани от тях, съответно, че същият е абсолютно симулативен. Симулативният
договор е нищожен и не поражда права и задължения още от сключването му,
съответно в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща продажната
цена в размер 1 240 000 лв. Тъй като задължения по този договор не са
възникнали, привидно е и съгласието на страните за съществуването им в
сключеното споразумение за прихващане. В насока на това, че изявлението за
прихващане е привидно, може да бъде тълкувано и обстоятелството, че в
споразумението се включват вземания по фактури, издадени след датата на
неговото сключване, следователно документът е антидатиран
и не може да се противопостави на трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, каквито
са кредиторите на ответното дружество в несъстоятелност. Същото включва и
вземания, които според счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, вече са били
погасени чрез плащане преди сключване на споразумението. В насока на горния
извод е и обстоятелството, установено отново от експертизата, че ищецът е
извършил съответни счетоводни записвания за прихващането (при това със сума
по-малка от посочената в споразумението, съответстваща само на задълженията по
договора за заем), но веднага след това записванията са сторнирани
(коригирани), или счетоводно прихващане не е отразено. От друга страна, поради
нищожността на договора за продажба, към момента на сключване на споразумението
вземането за плащане на цена по същия е несъществуващо и въпреки изявленията за
прихващане, последните не са породили правен ефект, понеже за това е необходимо
едновременното съществуване на поне две насрещни задължения. Тъй като
споразумението не е породило погасителен ефект, то следва, че ищецът нищо не е
дал по договора за продажба, което да подлежи на връщане по реда на чл.648 ТЗ,
съответно за него не е възникнало качеството на кредитор за вземанията, с които
той е прихванал, в резултат от решението на съда по т.д.№257/2014 г. Това
качество не е възникнало и в резултат от твърдяното разваляне на споразумението
за прихващане. Разваляне е допустимо само при действителни договори, какъвто
споразумението не е. Отделно от това, поставя се въпросът в какво се състои
виновното неизпълнение на ответника по този договор, че да възникне в полза на
ищеца потестативното право да го развали, ако и да е
действителен. И на трето място, за целта е необходимо изявление от изправния
кредитор, което да достигне до знанието на неизправния длъжник, каквото не се
доказва да е правено. Следователно, ищецът не доказва пълно и главно в негова
полза да е възникнало вземане за сумата 497 023,84 лв. на твърдяното от него правно
основание.
Ищецът не извлича
качеството си на кредитор пряко от договорите за заем и охрана, а от
реституционния ефект на решението по чл.647 ТЗ, ето защо и не е необходимо да
се обсъжда дали вземането съществува на основание посочените договори. За това
не се обсъждат и събраните в тази насока доказателства – част от експертизата и
свидетелските показания. Следва само да се отбележи, че ако са възникнали
вземания по тези договори в полза на ищеца и в тежест на ответника, които,
както се каза, не са били погасени чрез прихващане, то същите са съществували в
сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ и е следвало да бъдат предявени в
производството по несъстоятелност по този ред. В случая няма спор, че процесното вземане е предявено по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и
може да бъде разглеждано в това производство именно като вземане, възникнало
след датата на откриване на производството по несъстоятелност, и на
основанието, с което е предявено в производството по несъстоятелност. При тази
преценка и поради гореизложените съображения съдът намира, че искът е недоказан
и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.694,
ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се определи
върху една четвърт от вземането, за което е предявен искът и се равнява на 4 970,24
лв. Таксата следва да се присъди в тежест на ищеца на основание чл.694, ал.7 ТЗ, като същата се заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт.
Тъй като искът е
отхвърлен, ищецът няма право на разноски. Ответникът не претендира такива.
Третото лице-помагач също не претендира разноски, а и не му се следват съгласно
чл.78, ал.10 ГПК. Ето защо деловодни разноски не се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „ЕС ТИ СИ“ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Кукленско шосе“
№21В, представлявано от Н.И.А., против „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Димитър Стамболов“ №2, представлявано от А.Н.Б., синдик Н.Г.М., служебен
адрес ***, за установяване съществуването на вземане в размер 497 023,84 лв., включено
в обявен на 05.01.2017 г. списък на предявените и приети от синдика вземания в
производството по несъстоятелност на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, за което е образувано т.д.№912/2008 г. по описа
на ПОС, което вземане да е възникнало в резултат от обявяване за недействителен
спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д.№257/2014 г. на ПОС на
договор за продажба от 03.01.2012 г. на контактен проводник от въздушната
контактна мрежа на тролейбусния транспорт в гр.Пловдив с дължина 190 900 кв.м.,
и от разваляне на споразумение за прихващане от 03.01.2013 г., сключени между „ЕС
ТИ СИ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, и „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД.
Решението е постановено
при участие на Адвокатско дружество „Б., С. и Т.“, БУЛСТАТ *********,
представлявано от адв.Б.С., съдебен адрес ***, като
трето лице-помагач на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ-ПЛОВДИВ“АД-в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „ЕС ТИ СИ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Кукленско шосе“ №21В, представлявано от Н.И.А., да
заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 4 970,24 лв. (четири хиляди деветстотин
и седемдесет лева и 24 ст.) – държавна такса в производството по т.д.№172/2017
г. по описа на ПОС, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: