РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.ова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201915 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №14-0000983 от
20.10.2022г. издадено от Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Перник, с което на **********, представлявано от
А.С.С., с ЕГН **********, като управител, със седалище и адрес на
управление.: *********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. - АК - гр.
Перник, съдебен адрес: *********, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда
(КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, извършено на 01.09.2022г. в обект на контрол
***********, стопанисван от **************, със седалище и адрес на
управление: ***********,представлявано от А.С. - управител.
Дружеството-жалбоподател **********, представлявано от А.С.С., с
ЕГН **********, като управител, със седалище и адрес на управление:
*********, в жалбата, депозирана чрез адв. Г. Б. - АК - гр. Перник, по
изложени в жалбата подробни доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат
твърдения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения от
наказващия орган, което сочи като основание за незаконосъобразност на
атакуваното НП.
В хода на съдебното производство се представлява от
1
пълномощника си адв. Б. от ПАК, която претендира за отмяна на издаденото
наказателно постановление. В хода на съдебните прения развива подробни
доводи, че така издаденото НП следва да бъде отменено, както и че в хода на
производството са били събрани безспорни доказателства, от чийто анализ
следва, че не е налице нарушението, което е описано в НП. Прави искане за
присъждане на възнаграждение, съобразно договора за правна защита и
съдействие и списъка с разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) Д "ИТ"-Перник оспорва
жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
В хода на съдебните прения юрк. М., представляващ въззиваемата
страна излага подробни доводи, че така издадено НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно като твърди, че същото е
издадено по реда и начина предвиден в закона, налице са задължителните
реквизити, като счита, че в хода на съдебното производство са били събрани
по безспорен и категоричен начин относими и допустими доказателства, от
които е видно, че лицето, посочено в акта и в наказателното постановление
безспорно е полагало труд за дружеството. Самото лице, дори С. А. сочи, че е
потвърдило, че е работила там пробно, след като съдът й предяви
декларацията - която тя наричаше „анкета“. На следващо място, намира, че е
изяснена фактическата обстановка и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на така образуваното административно
наказателно производство, поради което, ще моли съда, да постанови
решение, с което да го потвърди изцяло. Наложената имуществена санкция на
дружеството е в минимален размер, тъй като не са събрани други отегчаващи
доказателства по отношение на така извършеното нарушение. Моли в
производството да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, а именно 80,00 лева .
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 1.09.2022г. св. В. В. П. /актосъставител/ и св. Т. С. Б. - инспектори
в Д "ИТ" Перник, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол- *********, стопанисван от
************, със седалище и адрес на управление:
************,представлявано от А.С. - управител и впоследствие за
приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ"- Перник,
находяща се в гр. Перник, пл. „Кракра" № 1, синдикален дом, ет. 6, като
установили следната фактическа обстановка, посочена в АУАН и
възпроизведена дословно впоследствие и в издаденото НП, а именно, че: При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място на
01.09.2022г., в обект на контрол ***************, стопанисван от
**************, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от А. С. - управител и за приключване на проверката по
документи в сградата на Д „ИТ"- Перник, находяща се в гр. Перник, пл.
2
„Кракра" № 1, синдикален дом, ет. 6 се установи, че: ********, в качеството
му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от
Кодекса на труда, не е уредил отношенията при предоставянето на работна
сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето С. М. А. Към момента на проверката на място в
обекта на 01.09.2022г. лицето е било заварено да работи като помощник-
готвач в горецитирания обект, стопанисван от ********, като е заварен на
място в кухнята да приготвя храна. До приключване на проверката
работодателят не е представил трудов договор, сключен между него и лицето
С. А.Нарушението е извършено на 01.09.2022г.Срещу съставения АУАН са
получени възражения по чл.44 ЗАНН, същите са разгледани от
административнонаказващия орган, но са оставени без уважение, тъй като с
тях не се представят документи, удостоверяващи съществуването на трудово
правоотношение.
Същата фактическа обстановка, е възпроизведена и в издаденото
впоследствие НП, като следва да се посочи, че преди да бъде пристъпено към
издаването му, АНО е изпълнил цялата административна процедура по
съставяне на акта, като е била изпратена покана до управителя на
Дружеството, същият се е явил в срок в сградата на Инспекцията, където е
съставен акта в негово присъствие и подписан от същия без възражения, като
впоследствие постъпилите възражения, АНО е счел, че са неоснователни и е
издал атакуваното понастоящем НП.
С обжалвано наказателно постановление № 14-0000983 от
20.10.2022г. издадено от Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Перник, на ***********, представлявано от А.С.С., с
ЕГН **********, като управител, със седалище и адрес на управление.:
*********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. - АК - гр. Перник,
съдебен адрес: *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на
основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
същия кодекс, извършено на 01.09.2022г. в обект на контрол **********,
стопанисван от *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от А. С. - управител.
Следва да се посочи, че след описание на фактическата обстановка,
изложена по-горе, АНО изрично е изложил мотиви и досежно наложеното
наказание, като изрично е посочено, че срещу съставения АУАН са
получени възражения, същите са разгледани от административнонаказващия
орган, но са оставени без уважение, тъй като с тях не се представяли
документи, удостоверяващи съществуването на трудово правоотношение.
Посочено е изрично и че нарушената разпоредба е тази на чл. 62, ал. 1 вр. чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда. Наложеното наказание е в минималния
предвиден в закона размер на основание: чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414,
ал. 3 от Кодекса на труда.
Констатациите, отразени в акта и в НП, се потвърждават и от
останалия събран по делото доказателствен материал, в това число
инкорпорираните в преписката писмени доказателства, в това число и
Протокол за извършена проверка, 2. Декларация по чл.402 КТ. 3. Призовка на
осн. чл. 45, ал. 1 от АПК.
Така изложената фактическа обстановка, описана в акта, и в НП, се
3
потвърждава и от събраните гласни доказателства, ангажирано от АНО, а
именно от разпита по делото в качеството на свидетели на актосъставителя-
В. В. П. /актосъставител/ и св. Т. С. Б. - инспектори в Д "ИТ" Перник. Съдът
намира, че в разпита си пред съда и двете свидетелки заявяват достоверни и
правдиви обстоятелства, относно цялата фактическа обстановка от
извършване и по време на извършване на проверката, до момента на
съставяне на акта, както и достоверността на изложените в него
обстоятелства. Така в разпита си св. П. еднозначно сочи, че –„..Във връзка с
получен сигнал по горещия телефон в деловодството на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Перник за съответната фирма *********, който
сигнал беше разпределен на мен, направих проверка на 01.09.2022 г. в обекта
на контрол, който е **********. Обектът се стопанисва от ********* и се
намира в **********. Сигналът беше, че в обекта работят хора без трудови
договори, не се спазва работното време и, че не се плаща извънреден труд.
На място в обекта отидохме с госпожа Т. Б.-инспектор в Д“ИТ“ Перник.
Съответно на място заварихме лицето С.М.А., чиято самоличност
установихме по представен ни документ за самоличност, като я заварихме
вътре и приготвяше храна в кухнята, оформяше картофени кюфтета за
пържене. Госпожата си попълни декларацията. Легитимирахме се,
обяснихме за какво е тази декларация . Тя описа в декларацията имената си,
работно време и длъжност помощник-готвач. Госпожата сама всичко си
декларира. В момента на проверката управителят на дружеството го
нямаше, но имаше едно момче, което отговаря за обекта. Момчето нищо не
ни отговори, но тя каза, че от 31.08.2022 г. работи в ******* без трудов
договор. Отидохме в 13,55 часа в обедно време. В обекта имаше и други
работници, които също са си попълнили декларациите…. След проверката
установихме, че лицето няма трудов договор в регистъра на НАП и
съответно съставих акт на фирмата за това, че лицето С.М. няма сключен
писмен трудов договор с фирма *********…Попитах управителя на
дружеството защо не сключва трудов договор на работниците и той каза
съответно, че работниците не желаят да им се сключва трудов договор,
защото имат запори...Ние я заварихме в кухнята за работи. Тя спря и тя
дойде, седна на масата, и си попълни декларацията. Посоченото трудово
възнаграждение в декларацията беше 50,00 лева. Мисля, че госпожата си е
написала надницата на ден...С. М. беше с потник и отгоре имаше престилка,
черна, за готвена…Декларацията С. М. лично си я попълни и подписа…”/.
Съдът намира, че показанията на свидетелката напълно съответстват на
писмения доказателствен материал по делото и сочат еднозначно, че към
момента на извършване на проверката, св. С. М.е полагала труд в обекта- като
е била в кухнята, с трудово облекло- работна престилка и е правела кюфтета,
което съответства и но описаното от същата в декларацията, че работи като
помощник готвач. Нещо повече, същата в декларацията, попълнена на място
е посочила собственоръчно работното си време-14:00-22:00ч , длъжността си-
помощник готвач, възнаграждението – надницата на ден- от 50 лева,
дружеството, за което работи- жалбоподателя, и от кога работи там- 31.8.2022
г. /като и впоследствие няма данни за сключване и представяне на трудов
договор по делото за това лице/. Посочено е и работното място и адреса на
същата, както и че няма сключен договор и е положила подпис и вписала час
на попълване на декларацията, поради което и съдът намира, че при
положение и че инспекторите са се легитимирали при извършване на
проверката в обекта и с оглед правомощието си по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
4
предоставили на св. С. М. възможност да попълни цитираната декларация,
като следва да се посочи, че по искане на защитата и тази свидетелка е
разпитана по делото и същата не отрича, при предявяване на процесната
декларация-стр.15 от делото, че именно тя собственоръчно я е попълнила и
подписала С. М. А. / св. пред съда-„…Да, моят почерк е. Моят подпис е. Това
попълних. Аз съм написала, че работя като помощник-готвач, с надница
50,00 лева. Аз съм се подписала отдолу. В момента не знаех какво е това. Аз
го писах това нещо, което ми показвате. Не знам какво да кажа. Работих
там за опит точно един ден, в деня на проверката. Бях с черна фанелка.
Престилка не съм имала. Просто се мотках в кухнята, защото не знаех
какво да правя. Вътре в кухнята ме завариха..На фирмата, те ми казаха как
се казва фирмата. Аз го знам като „*********“. Не зная името на фирмата
и сега. И тогава не го знаех. Аз го знам „*********“. Жените ми казаха
името на фирмата, една от жените. Това 50, което е написано - те ме
попитаха, две жени ли беха, три жени ли беха, там на масата седеха и ме
попитаха: „Какво ще Ви е трудовото възнаграждение“. Аз им казах: „За
първи ден съм пробно, ако ми хареса оставам, ако не си отивам..“./.
Единствено в тази им част, съдът намира, че показанията на тази свидетелка,
са потвърждение и имплицитно признание на обстоятелството, че е работила
в обекта и че е била в кухнята и това че същата сочи че е „било пробно, и от
един ден”, съдът не споделя, като противоречащо на целия останал събран и
кредитиран по делото доказателствен материал, като в останалата им част, в
която свидетелката в началото на разпита си, се опитва да представи защитна
версия, според която същата е била в обекта, като отишла да посети своя
приятелка, съдът намира така изложеното от нея, за напълно и абсолютно
недостоверно и целящо единствено да оневини противоправното й поведение
и да се избегне санкция на Дружеството, където очевидно към процесния
момент е полагала именно трудови функции, които безспорно обстоятелства,
се установяват и от разпита на актосъставителя и от свидетелката, по акта,
също присъствала на проверката Б., чийто показания съдът намира за
обективни, безпристрастни и логични и ги кредитира. В този смисъл
нелогични, необективни и недостоверни, съдът намира, че са показанията и
на другата свидетелка на защитата, служител в Дружеството, а именно св. А.
Г., която сама заявява, че работи като готвач в ресторант „*********”, и
логично, се опитва да снеме отговорността, ангажирана от АНО спрямо
нейният работодател, откъдето произтичат и трудовите й доходи и я правят
определено необективен свидетел, като тезите изложени и от двете
свидетелки на защита, в частта че св. А. е била „просто отишла да види своята
приятелка / св. Г./”, напълно се опровергавата от целия събран и кредитиран
от съда доказателствен материал, от който безспорно се установява, че св. А.
е полагала труд именно като помощник готвач в кухнята на ресторанта, към
момента на проверката и собственоръчно в попълнената на място от нея
декларация по чл.402 КТ, е декларирала всички елементи на трудово
правоотношение, което е налагало с нея да бъде сключен от страна на
Дружеството, стопанисващо ресторанта, именно трудов договор, не
граждански такъв, като същият е следвало да е в изрична писмена форма,
съгласно чл. 62, ал.1 КТ, като правилно и законосъобразно е била ангажирана
административната отговорност на дружеството по посочения текст и за
нарушаване именно на посочената разпоредба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
5
по несъмнен начин, от събраните и кредитирани от съда доказателства-
писмени и гласни такива: протокол за извършена проверка №
ПР2231344/01.09.2022 г., АКТ № 14 – 0000983, за установяване на
административно нарушение Наказателно постановление № 14-
0000983Декларация по чл.402 КТ. 3. Призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК.
Протокол за приемане на сигнал по „горещ телефон"- образец №5 при
наличие на правен интерес, подаден на 19.08.2022 г., справка от ТР за
дружеството, 2 броя Заповеди за компетентност, Възражение, както и от
изложеното от разпитаните по делото свидетели В. П., която е и
актосъставител и св. Т. Б. /свидетел по акта/ . Съдът намира, че дадените в
хода на съдебното следствие показания на двамата свидетели са пълни, ясни,
обстоятелствени и относими към предмета на доказване. Съдът като ги
анализира по отделно и в съвкупна преценка с цялата доказателствена маса
намира, че същите следва да се кредитират изцяло. От показанията на св. В.
П. се установява времето, мястото и начина на извършване на нарушението.
Показанията на свидетелката са еднопосочни и с изявленията на св. Б., като
същите се допълват взаимно. Съдът не дава вяра извън посоченото по–горе
досежно декларацията на заявеното от свидетелите на защита-С. М. А., А. Г.,
като недостоверни и целящи снемане на отговорност от дружеството.
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е
описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и
мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му
обстоятелства, като възраженията в жалбата в тази насока съдът намира за
неоснователни. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва
вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от
страна на дружеството-жалбоподател, както и в действията, които лицето е
извършвало по време на проверката, обективирани и в попълнената
декларация по чл.402 КТ, в която лицето е описало надлежно признаците на
трудовоправоотношение, за което пък изрично е посочило, че няма трудов
договор, като такъв не е бил представен по делото и впоследствие /като без
значение за съставомерността на деянието е колко време лицето е работило в
Дружеството, а че е заварено да полага труд в същото, при това с точно
определена трудова функция- помощник готвач в кухнята/.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената
правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съдът прие за безспорно доказано нарушението за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател, по изложените вече по –горе
съображенията, като както акта, така и НП отговорят напълно на
изискванията на чл.42 и чл. 57 ЗАНН, и възраженията в жалбата в този
смисъл съдът намира за неоснователни.
Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал, безспорно се установяват
фактите, включени в предмета на доказване, а именно: извършване на
трудови функции от С. А. без сключен писмен договор, тъй като е уговорена
6
възмездна престация на работна сила за извършвана от работника конкретна
дейност на обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки
се на въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което
също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост
и зависимост.
С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това
положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Въз основа на АУАН,
компетентния за това орган, съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, издава
наказателното постановление, при спазване на изискванията за форма и
реквизити, изискуеми по силата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед
установената в хода на съдебното следствие пред първа инстанция
фактическа обстановка, в съдът достигна до извода за осъществяване на
състава на нарушението по смисъла на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията, които са свързани с предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношение, като чл. 62, ал. 1
от КТ предвижда трудовият договор да бъде сключван само и единствено в
писмена форма. За да е налице престиране на работа по трудово
правоотношение е нужно наличието на редица белези, основните, от които са:
да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между
работодателя и работника, работникът да спазва установена от работодателя
трудова дисциплина, и да изпълнява задълженията си с материали, които са
му предоставени от страна на работодателя. Наличието на тези белези в
конкретният случай по категоричен начин е доказано по делото, видно от
всичко дотук изложено. При преценката на естеството на договорните
отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на
уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги
отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и облигационните
правоотношения се характеризират с различни права и задължения на
страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за
изработка/услуга се състои в елементите работно време, работно място и
задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархическата зависимост на работника при трудов договор, тъй като при
договора за изработка/услуга изпълнителят е независим от насрещната страна
при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на
гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар
и свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до
получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. При
анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда
намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя
характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт
от нея. Св. И. И. е извършвал конкретна дейност на обекта, която е част от
дейността на работодателя. Не се спори, че дървените дъски са би разрязвани
на процесната машината, след което са били вземани от нея и подреждани на
определено за това място от И. И., като дружеството-жалбоподател е имало
7
наети и други работници, които съвместно с лицето са реализирали в пълен
обем работния процес. Така описаните условия на труд, естеството и
организацията на възложената работа недвусмислено показват, че И. не е бил
ангажиран с предоставянето на характерния за гражданските договори
уговорен краен резултат, а е престирал работна сила при съществуване на
типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на
въведен от работодателя режим на работа и осъществяване на съвместна
престация с други работници. Спазването на установено работно време също
е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост и
зависимост, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово, а не като
гражданско.Дори и да се приеме обстоятелството, че извършваната работа е
била срочна и е нямала постоянен характер /св. А. твърди, че е работила един
ден/, това не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов
договор може да се сключва и за определен срок или до завършване на
определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. Съществуването
на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово
правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не
предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че
дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след
изпълнение на задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното настоящия състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, с
него е уговорена престация на работна сила, като за съставомерността на
вмененото формално нарушение е достатъчен установения факт, ч е между
дружеството-жалбоподател и С. А. не е бил сключен трудов договор в
писмена форма. При това положение работодателят е осъществил вменения
състав на нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
За пълнота настоящия състав счита, че следва да се посочи и
актуалната практика на касационната инстанция, относима по случая, а
именно Решение № 82 от 18.04.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. №
33/2023 г., Решение № 187 от 11.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. №
119/2022 г., както и практиката на РС Перник, имплементирана в Решение №
222 от 15.11.2021 г. на РС - Перник по а. н. д. № 1070/2021 г.; Решение № 394
от 14.06.2022 г. на РС - Перник по а. н. д. № 404/2022 г.
По вида и размера на административната санкция:
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в
размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е
нарушил задължението по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. В конкретния случай
е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради
което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност
на нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. На са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито изключителен характер на някое от тях, които в своята
8
съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този
вид деятелност.
От друга страна в КТ е предвидена специална норма,
регламентираща отговорността при маловажни нарушения - чл. 415в, ал. 1 от
КТ. Същата предвижда по-леки санкции за нарушения на КТ, които са били
отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли
вредни последици за работници и служители, но за процесното нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ законодателят изрично е регламентирал в ал. 2 на чл. 415в
от НК, че не е маловажно по смисъла на ал. 1 на същата разпоредба.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП,
претенцията на процесуалния представител на административнонаказващият
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, с
оглед чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК. След като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, настоящият състав намира, че съгласно чл. 63д, ал. 4 и
ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в полза на
Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)- Перник е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. (осемдесет лева, тъй-като
това е размерът изрично поискан от юк М. в последното по делото с.з.),
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, какъвто
размер е и поискан от юрисконсулта на административнонаказващият орган.
Така присъдените разноски са дължими от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и вр чл.58д,
т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-0000983 от
20.10.2022г. издадено от Л.Д.В., на длъжност Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Перник, с което на ****, представлявано от А.С.С., с
ЕГН **********, като управител, със седалище и адрес на управление.:
*********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. - АК - гр. Перник,
съдебен адрес: *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на
основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
същия кодекс,
ОСЪЖДА **********, представлявано от А.С.С., с ЕГН
**********, като управител, със седалище и адрес на управление.: *********,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)- Перник, сумата от 80
лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
9
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10