Р Е
Ш Е Н И Е № 692
гр. Пловдив, 20.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6401 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, от Е.Ж.Ж. против Д.А.Т. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата
от 3000 лв. по договор за заем от 29.12.2014 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1653/21.02.2018 г. по ч.гр.д.
№ 2471 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XX граждански състав.
Ищцата твърди, че на
29.12.2014 г. предоставила на ответницата паричен заем в размер на 3000 лв.,
който тя се задължила да върне в едногодишен срок. Посочва, че още на
29.12.2014 г. превела по банковата сметка на ответницата процесната сума.
Твърди, че след настъпване на падежа – 29.12.2015 г., многократно е говорила с
ответницата за връщане на заетата сума, но изпълнение не последвало. По ч.гр.д.
№ 2471 по описа за 2018 г., РС Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за процесната сума, срещу която ответницата
възразила, поради което обосновава правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаването му и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.А.Т., чрез адв. Х.К.Р., със
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да е
налице облигационно отношение по договор за заем, както се твърди в исковата
молба. Посочва, че сумата от 3000 лв. била преведена от ищцата на ответницата с
основание връщане на предоставен заем от ответницата на ******на ищцата. Сочи,
че не е имала нужда от заемни средства, които да й бъдат предоставени от ищцата
и да върне в едногодишен срок, тъй като разполагала с достатъчно парични
средства. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
По допустимостта на предявения
иск: По ч.гр.д. № 2471 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, ХХ
граждански състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за процесната сума в размер на 3000 лв. с основание договор за
паричен заем от 29.12.2014 г. Заповедта е връчена редовно на длъжника на
26.02.2018 г., като в законовия двуседмичен срок съгласно чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение. След дадени от съда указания съгласно чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заявителят е депозирал в едномесечния законов срок настоящата искова
молба. Предвид изложените обстоятелства, а и предвид идентичността на вземането
по издадената заповед за изпълнение и по исковата молба, предявеният иск е
допустим.
За основателността на исковата претенция следва да се
проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по
договор за заем от 29.12.2014 г., сключен между страните, по който на ответника
е предоставена сумата в размер на 3000 лв. със задължението за връщането й до
29.12.2015 г.; заемодателят да е изправна страна по договора, т.е. процесната
сума да е предоставена и усвоена от ответницата; да е настъпил падежът на
вземането. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищцата следва да установи
посочените обстоятелствата при условията на пълно и главно доказване. За
установяването им са допустими всички доказателства и доказателствени средства,
в това число и свидетелски, доколкото в случая, предвид размера на твърдяната
да е предоставена сума в заем (3000 лв.), не е налице ограничението на чл.164,
ал.1, т.3 ГПК.
Последователно
се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за
потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума,
респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е
обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без основание.
Реалният елемент – получаването, се удостоверява от заемодателя с поемането на
задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл
решение № 235/27.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на
ВКС, IV г.о.
Между
страните не се спори, че на дата 29.12.2014 г. ищцата е превела по банковата
сметка на ответницата сумата в размер на 3000 лв. В платежното нареждане, с
което е реализиран преводът, като основание е посочено „захранване на сметка –
заем” (л.55 от делото). Ответната страна оспорва основанието, на което сумата й
е предоставена. Фактът, че едно лице е предоставило на друго лице определена
парична сума не води до извода, че между тях е сключен договор за заем, т.е.
това обстоятелство не се презумира. В този смисъл – решение № 37 от 25.06.1969
г. по гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВКС, решение № 168/20.05.2010 г. по гр.д. №
134 по описа за 2010 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 390 по гр.д. № 134/2010 г., ВКС и др. Затова ищецът не е освободен от
задължението да докаже, че предоставената сума е дадена именно в заем със
задължението на отсрещната страна да я върне на уговорения падеж.
За
установяване на заемното правоотношение ищцата ангажира гласни доказателствени
средства, които както се посочи по-горе са допустими. Свидетелката П. А. Д.
изяснява, че работи в „Уникредит Булбанк” АД, като на 29.12.2014 г. е
осъществила процесния превод на сумата от 3000 лв. от банковата сметка на
ищцата по банковата сметка на ответницата. Свидетелката заявява, че е чула
страните да си говорят за заем, който ищцата предоставя на ответницата, като са
се уговаряли как да бъде върнат – дали поетапно или наведнъж, като включително
е имало уговорка ищцата да открие нарочна (специална) банкова сметка, ***.
Изяснява, че първоначално не било посочено основанието за превода, а
допълнително било вписано „захранване на сметка – заем”.
От своя страна, ответницата също
ангажира гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката Й. М.
Г. се установява, че ответницата и ****** на ищцата – Б., били много близки
приятелки, като ответницата често давала парични суми на Б.. Изяснява, че
предоставената парична сума от 3000 лв. на процесната дата всъщност била за
връщане на дадените на Б. суми от ответницата, като ищцата изпълнявала задължението
на ****си. Пояснява, че ответницата имала добро финансово състояние, нямала
нужда от парични средства, които да получава в заем. Посочва, че за процесната
сума бил издаден запис на заповед от ищцата в полза на ответницата, който бил
предаден от последната в деня на превода на паричната сума – 29.12.2014 г., на
който тя присъствала. При превода, в платежното нареждане първоначално било
записано „захранване на сметка”, но тъй като банковата служителка обяснила, че
това не е достатъчно като основание, било дописано „заем”.
От показанията на втория
разпитан на ответната страна свидетел Р. В. Г. (****на ответната страна) се
установява, че ответницата е давала многократно парични средства в заем на
******на ищцата – Б., като общата сума била около 3000-4000 лв. Изяснява, че
една част от тези парични средства били върнати от ****на Б. – ищцата, като
това се случило преди Нова година през 2014 г. Пояснява, че ответницата нямала
нужда от пари и не се било налагало да иска пари назаем, тъй като разполагала с
достатъчно парични средства. Знае за издаден запис на заповед в полза на
ответницата, но не бил сигурен дали е издадена от ищцата или от **** й.
Показанията на свидетеля Г. се кредитират от съда с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК, като се имат предвид всички данни по делото. Съдът кредитира
последните, доколкото те кореспондират на останалия събран по делото
доказателствен материал, в това число и показанията на другата разпитана
свидетелка Г., въпреки възможната заинтересованост от изхода на спора предвид установените
отношения на ****** с ответницата.
След съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, съдът
намира, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на релевантните за спора
факти и по-точно на това между страните да е постигнато съгласие за сключване
на договор за заем. Не се установи по делото твърденият падеж на задължението
на заемополучателя да върне предоставената сума – 29.12.2015 г. Не се установи
по категоричен начин сумата да е предоставена именно в заем, със задължение на
ответната страна „да върне” същата на ищцата. Показанията на свидетелка Д. не
са категорични досежно съдържанието на съществените уговорки между страните. От
друга страна, проведеното от ответника насрещно доказване, което в никой случай
не е необходимо да е пълно, създаде основателни съмнения в твърденията на
ищцата основанието за предаване на процесната сума от 3000 лв. да е заем.
На какво основание е предадена
процесната сума – дали в изпълнение на чуждо задължение, или пък с оглед други
правоотношения между страните по спора, остава извън рамките на делото. В
исковата молба, ищцата е изложила твърдения за наличие на облигационна връзка,
произтичаща от договор за заем с твърдяното съдържание. Разглеждането на някое
друго основание (договорно или извъндоговорно) е извън предмета на спора и би
направило решението недопустимо.
По така изложените съображения,
съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответната страна. Доказаха се разноски в общ размер от
900 лв., от които 450 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело
съгласно договор за правна защита и съдействие № **********/20.06.2018 г. (л.48
от делото), 300 лв. – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 2471 по описа за
2018 г. на ПРС, ХХ гр.с. съгласно договор за правна защита и съдействие №
**********/09.03.2017 г. (л.15 от ч.гр.д. № 2471/2018 г.), както и сумата от
150 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ж.Ж., ЕГН: **********, адрес:
*** против Д.А.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3000 лв. по договор за
заем от 29.12.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1653/21.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2471 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XX граждански
състав.
ОСЪЖДА Е.Ж.Ж., ЕГН: **********, адрес:
*** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д.А.Т., ЕГН: **********, адрес:
*** сумата от общо 900 лв. (деветстотин лева) – съдебно деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.