№ 293
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500278 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 18555/03.11.2022г., подадена от Н. Д. Х., ЕГН
********** от с. Дюлино, в качеството му на длъжник по изп. дело № 4044/2021, срещу
действия на ДСИ Виолина Георгиева, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното
производство и определяне на разноските по изпълнителното производство.
Жалбоподателят излага, че принудително изпълнение е образувано въз основа на
изпълнителен лист за заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лв. На 01.11.2022г. е
получил постановление на ДСИ, с което е оставено без уважение искането му за
прекратяване на изп. производство поради пълно погасяване на дълга. Едновременно с това
е получил ПДИ, в което е уведомен, че дължи разноски в общ размер на 3001,99 лв.
Жалбоподателят твърди да е извършил плащания по влязлото в сила решение, които са
признати от взискателя в хода на изп. производство, както и да заплаща редовно дължимата
издръжка. Намира, че не дължи заплащане на такса по чл.53 от ТДТССГПК. Отправеното
искане е да се прекрати изпълнителното дело поради липса на пълно погасяванена дълга и да
се отмени като незаконосъобразна таксата по чл.53 от ТДТССГПК, в евентуалност същата
да се намали.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят Д. Н. Х., действащ чрез своята
майка и законен представител М. Н. Х., чрез адв. М. К., е депозирал писмено възражение, в
което изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и моли същата да
се остави без разглеждане, евент. без уважение.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Виолина Георгиева е приложил към
жалбата мотиви по обжалваните действия.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 4044/2021г. по описа на СИС при ВРС, е образувано на
1
16.03.2021г. въз основа на изпълнителен лист № 261931, издаден по гр.д. №7509/2020г. на
Районен съд – Варна, с който Н. Д. Х., ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на
детето Данаил Н. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Н. Х.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от датата на предявяване на
иска - 07.07.2020г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва на всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
На 30.05.2022г. длъжникът е представил извлечение от банкова сметка като
доказателство, от което се установява, че на 02.02.2022г. е превел по сметка на майката на
взискателя сумата от 9100 лв., издръжка за минал период, а след това е заплатил месечните
издръжки за м.март, м.. април и м. май 2022г.
На 30.11.2022г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която
отново е представил извлечение от банкова сметка за ежемесечно заплащане на дължимата
месечна издръжка и е поискал да се прекрати изпълнителното дело, поради пълно
погасяване на дълга.
С разпореждане 22.12.2022г. ДСИ е оставил молба на длъжниката без уважение, с
мотивите, че липсва воля на взискателя в тази насока, както и че детето не е навършило
пълнолетие.
В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК са уредени хипотезите, водещи до
прекратяване на изпълнението, а съгласно втората алинея на цитираната разпоредба
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението.
В конкретния случай липсват доказателства, които да обосноват извод за наличието
на някоя от посочените хипотези. Доколкото се касае до периодично задължение, не може да
се приеме наличието на пълно изпълнение. Алиментното задължение за заплащане на
издръжка в общия случай се дължи до навършване на пълнолетие на детето и до настъпване
на законово основание за прекратяване на издръжката, изпълнителното производство е
висящо. Същото би могло да бъде прекратено само по искане на взискателя или ако
изпълнителния лист бъде обезсилен. Без значение е обстоятелството, че длъжникът
изпълнява в срок ежемесечните си задължения.
По изложените съображения предявената жалба в частта, с която се обжалва отказът
на ДСИ да прекрати изпълнителното производство, следва да се остави без уважение.
Жалбата е основателна по отношение на таксата по чл.53 от ТДТССГПК, определена
с ПДИ изх. № 34048/21.10.2022г., връчено н адлъжника на 01.11.2022г. по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.4 от ТДТССГПК, при изпълнение на вземане за
периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора
от изплатените суми на всеки 6 месеца. Размерът на таксата се определя по реда на чл.53,
ал.1 от Тарифата. Общото правило на чл.79 ал.1 от ГПК повелява, че разноските по
изпълнението, в т.ч. и таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по
чл.53 от цитираната по-горе тарифа, са за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело. В ал.2 от законовата разпоредба е посочено, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. В
случая се установява, че длъжникът е заплащал ежемесечно и преди падежа задължението
си за издръжка на непълнолетно дете, поради което не дължи такса по чл.53 от Тарифата.
Изложените от съдебния изпълнител мотиви, че отпадането на задължението за заплащане
на държавна такса се отнася само за плащане на издръжките за минало време в срока за
доброволно изпълнеие не намира опора в цитираната нормативна уредба.
Взискателят е поискал присъждане на разноски, което искане следва да се остави без
уважение. Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
2
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери
приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на извършени от
съдебения изпълнител действия, а не спор относно накърнено материално право, при което с
оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 18555/03.11.2022г., подадена от Н. Д. Х., ЕГН **********
от с. Дюлино, в качеството му на длъжник по изп. дело № 4044/2021г. по описа на СИС при
ВРС, срещу действия на ДСИ Виолина Георгиева, изразяващи се в отказ да прекрати
изпълнителното производство.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 18555/03.11.2022г., подадена от Н. Д. Х., ЕГН **********
от с. Дюлино, в качеството му на длъжник по изп. дело № 4044/2021г. по описа на СИС при
ВРС, срещу действия на ДСИ Виолина Георгиева, изразяващи се в определяне в ПДИ изх. №
34048/21.10.2022г. на разноски по изпълнението в размер на 1284,64 лв., представляваща
такса по чл.53 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4,
изр. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3