Р E Ш Е Н И Е
№ 313
гр.Плевен, 09.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 292 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 557
от 24.11.2020 г., постановено по анд № 1767/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил
наказателно постановление № 333 от 19.08.2020 г. на директора на РДГ гр.Ловеч,
упълномощен със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и горите, с което на Е.А.А. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите, във връзка с чл.14б, ал.1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за
това, че на 13.03.2020 г. в 17,10 часа, на главен път от с.Брестовец, община
Плевен, в посока с.Бохот, община Плевен, като водач на товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ***, транспортира 2,2
пр.куб.м. ясенови дърва за огрев, без автомобилът да е снабден с устройство за
проследяване и позициониране.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – Ловеч, представлявана от директора инж. П.П.Б., чрез главен юрисконсулт С.Т., която счита същото
за незаконосъобразно и неправилно. Касаторът счита за
неправилен извода на въззивния съд, че А. не е
осъществил състава на административното нарушение, посочено в ЗГ. Сочи, че разпоредбата на чл.148,
ал. 12 от ЗГ обявява за
административно нарушение и наказва с глоба товарните превозни
средства,транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл.206, които трябва да бъдат снабдени с изправно
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението. Редът
за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства
се определя с Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии. Според чл. 146, ал. 1 от
цитираната Наредба превозните средства, транспортиращи дървесина трябва да
бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване
движението им. Счита за неправилно
становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, възприето и от въззивния съд, че Е.А.
не е извършил вмененото му
нарушение, т.к. чл.148 ал.1 от
ЗГ се намира в глава „Достъп до
горите “ и визира движение на товарни ППС в горските територии и пътища.
Нормата се отнася до проследяване на дървесината по горските територии и
горските пътища като елемент от състава на нарушението и предвид, че главен път от с.Брестовец в посока
с.Бохот,община Плевен не е горска територия или горски път”. Не споделя тези
изводи на съда, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на § 1. т.
21 от Допълнителни разпоредби на
ЗГ - „Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад, а съгласно законовото определение в т. 6 на §
1. от Допълнителни разпоредби от
същия закон, - "Временен
склад" е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището
дървесина преди транспортирането й. Съгласно тези
законови определения транспортирането на
дървесина започва след натоварването на същата на временен склад. С
разпоредбата на чл. 53, ал. 3 на Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите са въведени ограничения, относно
устройването на временните складове, съгласно които ,.Местоположението на временния склад по ал. 2, т. 2 се определя, така
че: 1.временният склад да не е в границите на населените места и да не
съвпада с друг временен склад; 2.извозните пътища да
не преминават през населено място; 3.да не се извършва извоз
на дървесина по пътища от републиканската и общинската пътна мрежа, определени
в Закона за пътищата; 4.да не е на повече от 1000 м от границата на
насаждението. Изключения от горния текст се допускат след съгласуване на
технологичния план със съответната регионална дирекция по горите. ” Прави
извод, че извозът на добитата дървесина се осъществява
от сечището през горските територии и по горските пътища до временен склад, определен с одобрения
към съответното позволително за сеч технологичен план. Сочи, че именно за този
период на придвижване на дървесината се отнасят изискванията на чл. 148, ал. 1
от Закона за горите. За да могат да осъществяват дейност по извоза
на дървесина от сечището през горските територии и по горските пътища до
временен склад, товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска
тяга, трябва да бъдат снабдени с
документите /разрешителни/ за
достъп, издадено по реда на чл. 148, ал. 2 и ал. 3, връзка с ал. 1 от
Закона за горите и във връзка с чл. 23, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба
№ 1/30.01,2012г. за контрола и опазване на горските територии - Глава трета -
Раздел I - Условия и ред за движение по горските пътища. Същите могат да се
движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение
на горскостопански, селскостопански и ловностопански
дейности. Твърди, че никъде в Закона за
горите и подзаконовата му уредба няма
въведено задължение за товарните превозни средства, извозващи през горските територии и по
горските пътища до временен склад дървесина,
да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране
и проследяване на движението им (GPS). Такова задължение е въведено единствено при транспортиране на дървесина. И
това е логично, защото транспортирането започва след временния склад, където
дървесината е натоварена на транспортни средства и се осъществява по
стабилизирани и асфалтови пътища от общинската и републиканската пътна мрежа.
Според касатора законодателят е
категоричен, че при извозът на дървесина от сечището
до временен склад не се изисква товарните
превозни средства, извозващи дървесината, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за
позициониране и проследяване на движението им (GPS). Временните складове се устройват на места, където
извозената до там дървесината може да бъде натоварена на товарните превозни
средства осъществяващи транспорт по шосейната общинска и републиканска пътна
мрежа до крайния получател. За това и от този момент нататък е необходимо
маркирането с контрола горска марка и издаване на превозен билет. Макар и
поставено в глава седма ,ДОСТЪП ДО
ГОРИТЕ” от Закона за горите, изискването по чл. 148, ал. 12 от ЗГ не е
обвързано по никакъв начин с условията за достъп до горските територии, регламенирани в чл. 148, ал. 2 и ал. 3, във връзка с ал. 1
от ЗГ. Ето защо според касатора, изискването за
наличие на поставени на изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS) на
товарните превозни средства, транспортиращи дървесина, не е предпоставка за
получаване на законен достъп до горите. Достъпът до горските територии, касае
единствено разрешението за достъп на товарните превозни средства в горите, но
не за транспортиране на дървесина, а само при нейния извоз
до временен склад. Разпоредбите на чл. 146 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазване на горските територии, касаещи изискванията - товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както
и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства) се намират в Глава втора - УСЛОВИЯ, РЕД И ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛ И ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ - Раздел I - Контрол. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл.
146, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии, според който изискването да
бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS) - с
еднаква сила се отнася и за мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ. С § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за горите е дадено определението на мобилните
обекти по чл. 206 от ЗГ, съгласно което: . "Превозни средства, от които се извършва продажба на дървесина, както
и мобилна техника за преработка на дървесина" са мобилни обекти по смисъла на чл. 206 ЗГ. Съгласно нормата на Чл. 206, ал. 1 от ЗГ - Собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва
се ши от които се експедира дървесина, са длъжни: 1.да водят дневник за
постъпилата, преработената и експедираната дървесина; 2.да притежават
производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина; 3.да
изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение
на обекта, както и да предоставят достъп до информацията. Посочено е, че условията
и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл.
148, ал. 11. Обектите по чл. 206 от ЗГ са дървопреработващи работилници, цехове
и търговски складове, разположени в урбанизирани територии. Мобилните обекти по
чл. 206 от ЗГ, са товарни превозни средства /камиони/, собствениците/ползвателите /търговци/, на които
закупуват дървесина от временните складове с цел директна продажба. Когато
натоварват дървесината те не знаят кои ще бъдат купувачите на същата.
Превозният билет по чл. 211, ал. 1 от ЗГ /от временен склад/ се издава на тяхно
име като купувачи и се посочва дестинацията, където имат намерение да предлагат
и продават дървесината направо от самия камион. Тези търговци, чрез получения
достъп до интернет базираната информационна система на ИАГ, завеждат така издадения превозен билет
в електронния дневник, който се
води за мобилния обект. Когато в населеното място, където са транспортирали
дървесината се явят купувачи, търговецът чрез предоставен му достъп в интернет
базираната информационна система на ИАГ и чрез електронен терминал и
разпечатващо устройство им издава нови отделни превозни билети по чл. 211, ал.
3 от ЗГ, за всеки получател.
Вторият вид мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ т.н. „мобилна
техника за преработка на дървесина” са мобилни гатери, които могат да работят и
в горските територии. Такива до сега не
са регистрирани на територията на РДГ-Ловеч с териториален обхват на
дейност Плевенска и Ловешка област. От цитираните разпоредби касаторът прави извод, че собствениците/ползвателите на
мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ осъществяват
дейности извън горските територии и горските пътища. Дейностите им
започват от временен склад, където е складирана извозената дървесина, и след
транспортирането и приключват в населените места, където продават дървесината.
Сочи, че от обективна и
субективна страна по безспорен и категоричен начин се доказва, че извършеното от жалбоподателя деяние е
административно нарушение на разпоредбите на ЗГ и че именно жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административното нарушение, посочено в ЗГ,
както и неговата вина. Счита същото за доказано от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, на които прави анализ. Счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта и издаването на НП, те съдържат всички изискуеми от закона
реквизити. Сочи, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
чл. 28 б”А” от ЗАНН. В заключение сочи, че през последните години незаконната
сеч и свързаните с нея незаконни действия най-общо казано
са в такива мащаби, че се застрашава наличието и възпроизводството на горския
фонд и не трябва да има неоснователно снизхождение по отношение на тези деяния.
Моли съда за отмяна на решението и НП, алтернативно-да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява . Депозирал е писмена
Молба с вх.№2551/21.05.2021 год., в която е изложил подробни съображения за
неправилност на постановения съдебен акт, по същество моли съда да го отмени и
да постанови друг, с който да потвърди НП.
В съдебно заседание ответникът Е.А. А.представлява от
адвокат Д.Д., който оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на въззивния съд. Депозирал е
отговор на касационната жалба с вх.№501/13.01.2021 год., в който е изложил
подробни писмени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с
атакуваното Наказателно постановление жалбоподателят е наказан на основание чл.
275 ал.1 т.2, и за нарушение по чл.148 ал.12 от ЗГ,във вр.
с чл.14б ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, затова че на 13.03.2020 г., в 17.10 часа на главен път от
с.Брестовец в посока с.Бохот,община Плевен, като водач на товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег.№***транспортира 2,2
пространствени кубически метра ясенови дърва за огрев, без автомобилът да е
снабден с устройство за проследяване и позициониране. След преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приел за установено, че наказаният не е осъществил състава на
административното нарушение, посочено в ЗГ. Съдът изложил мотиви, че чл. 148
ал.12 от ЗГ обявява за административно нарушение и наказва с глоба товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както
и мобилните обекти по чл.206, които не са снабдени с изправно функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението. Съдът приел, че редът
за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства
се определя с Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, според чл.14б ал.1 от която, превозните средства, транспортиращи
дървесина, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за
позициониране и проследяване движението им. Съдът направил извод, че тъй като чл.148
ал.1 от ЗГ се намира в глава „Достъп до горите“, то той визира движение на
товарни ППС в горските територии и пътища.Нормата се отнася до проследяване на
дървесината по горските територии и горските пътища като елемент от състава на
нарушението.В случая главен път от с.Брестовец в посока с.Бохот,община Плевен
не е горска територия или горски път. Съдът се позовал на приложеното по делото
Постановление на РП-Плевен, за отказ за образуване на наказателно производство
от 25.03.2020г. относно реализираното транспортиране на дървесина, без
автомобилът да е снабден с устройство за проследяване и позициониране, в което
също е прието, че дървесината не е от горския фонд и това изключва образуването
на наказателно производство. На тези основания съдът отменил НП и осъдил РДГ –Ловеч да заплати на касатора възнаграждение за адвокат, представлявал го пред
съда.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно.
Спорът се концентрира относно тълкуването и
приложението на материалното правило за поведение, възведено в чл. 148, ал. 12 от ЗГ. Според изречение първо от въпросната
норма, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS). Указанието на закона е ясно,
конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Задължението
за снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства,
които транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква
територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява
превоза. Няма никакво съмнение, че ако законодателят е искал това задължение да
възниква само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и
недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше да
бъде изрично указано в нормативния текст. В случая такова указание липсва. Обратно,
посочено е че освен за товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и
недървесни горски продукти, задължението да са снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване (GPS), се отнася и за
мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ.
Според § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (Издадена от министъра на земеделието и храните и
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от
7.02.2012 г.), "Превозни средства, от които се извършва продажба на дървесина,
както и мобилна техника за преработка на дървесина" са мобилни обекти по
смисъла на чл. 206 ЗГ.
Няма съмнение, че дейността на мобилни обекти, съставляващи превозни средства
от които се извършва продажба на дървесина е мислима основно в рамките на
населените места, тоест извън горските територии. Каза се обаче, че тези
мобилни обекти безусловно, трябва да бъдат снабдени с GPS устройство. Ясно е
при това положение, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване е относимо
към всички превозни средства и мобилни обекти, осъществяващи транспорт,
продажба и преработка на дървесина и недървесни горски продукти, независимо
дали тази деятелност се осъществява в рамките на горска територия или извън
нея.
Относно формулирането на правилото на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, не се констатира каквато и да е
непълнота, противоречие или неяснота, които да налагат съответното
преодоляване, посредством съотнасянето му с чл. 148, ал.
11 от ЗГ или с оглед систематичното разполагане в Глава VІІ
"Достъп до горите" от ЗГ. Такава необходимост не налага и текста на чл. 148, ал. 12, изречение второ от ЗГ, според което редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се
определя с наредбата по чл. 148, ал. 11 от закона. Очевидно е, че препращането
към наредбата е относно реда за предоставяне на достъп до информацията за
движението на превозните средства, но не и относно задължението за снабдяването
им с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване. Впрочем,
според чл. 14б, ал. 1 от Наредбата, товарните превозни средства, транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране
и проследяване на движението им (GPS устройства). Видно е че подзаконовата
норма повтаря законовия текст, без да внася някакви допълнителни ограничения
или изисквания. Извод, че задължението за снабдяване на превозните средства с
GPS устройства е валидно, само при извършване на транспорт в рамките на
горските територии, не следва и от нормата на чл. 1, т. 1 от Наредбата според
което, с нея се определят условията и редът за движението по горските пътища,
поставянето на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите
за достъп до горските територии.
В този контекст, следва да се съобрази изискването,
възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, според което GPS устройството по ал. 1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
съответните дата и час, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 календарни дни.
Това правило явно изключва каквато и да е мислимост
на хипотезата, при която записът на данни се изключва при напускане на
превозното средство от горската територия и отново се включва при навлизането
му в такава.
Като не е съобразил това, районния съд е приложил
неправилно материалния закон. Това налага постановеното от него решение да бъде
отменено.
Делото обаче, не може да бъде решено по същество от
касационната инстанция, а следва да бъде върнато на друг състав на районния
съд, за ново разглеждане и произнасяне по жалбата, тъй като единственото
основание, на което РС е отменил НП , е направеният извод, че изискването на
чл.148, ал.12 от ЗГ е приложимо единствено за горските територии, не и за
населените места. В случая липсва
произнасяне по въпросите относно авторството на деянието , съставомерността
на деянието от обективна страна и вината на дееца, по които въпроси въззивният съд не е изложил мотиви. В самото производство
са направени и редица възражения във връзка
с причината, поради която именно А. е транспортирал дървесината и обстоятелствата, свързани с този превоз. По
тези въпроси липсва обсъждане и анализ на събраните доказателства и липсват
направени изводи. Затова решението следва да се отмени и делото да се върне на
друг състав на РС-Плевен, който да анализира всички събрани доказателства и да
даде обоснова отговор налице ли е извършено от обективна и субективна страна
нарушение на вменената разпоредба на ЗГ от лицето, посочено като нарушител,
като същевременно отговори на всички оплаквания във връзка с причината, поради
която именно А. е транспортирал дървесината
и обстоятелствата, свързани с този превоз.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 557 от 24.11.2020 г., постановено по нахд №
1767/2020 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
РС-Плевен при съобразяване с мотивите на
постановеното решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.