Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 06.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на шести декември две хиляди двадест и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 364/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частични искове с правно основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – П.Ф.
АД, ЕИК: ******* твърди, че с ответника – ЗК У.АД, ЕИК: ******* са страни по договор за имуществено застраховане по застраховка „бизнес
план“ № 199006S0085 от 26.02.2019 година със срок на покритие от 01.03.2019 година до 29.02.2020 година, като ответникът е поел задължението срещу застрахователна
премия и в рамките на застрахователната от 403 409,29 евро /възстановителна стойност/ сума да покрие щетите, причинени на застрахованото
имущество на ищеца – материални запаси /стоки и материали/, находящи се в
производствената база на търговското дружество, настъпили вследствие
реализиране на покрит застрахователен риск, възникнал пожар. Твърди и в срока
на действие на застраховката в
причинна връзка с възникналия пожар да са унищожени или
увредени застраховани движими вещи. Сочи, че ответникът е своевременно уведомен, а част от увредената
продукция, описана в инвентаризационен опис е унищожена в присъствието на
представител на застрахователя. Твърди, че общата стойност на бракуваните
материални запаси – готова продукция и суровини е 245 953,42 лева и обезценката
на частично увредените е - 209 751,90 лева. Отделно сочи и че е увредено
застраховано имущество на стойност 135 064,83 лева, представляващо помощни и
опаковъчни материали, които обаче не са обезщетени от ответника. Поддържа и че
застрахователят е приел хипотеза на подзастраховане, в който размер е заплатено
обезщетение за материалните запаси. Оспорва да е налице подзастраховане, тъй
като релевантен момент за преценката е сключване на застрахователния договор,
както и с оглед вида на застрахованото имущество, позоваването на
подзастраховане е неприложимо и относима е застрахователната сума, като горна
граница на дължимото обезщетение. Отделно, ответникът не е определил правилно и
стойността на материалните запаси в базата към датата на събитието. Твърди
нищожност на клаузата на чл. 45 от ОУ, съответно – приложимост на нормата на
чл. 386 КЗ. Отделно поддържа и че клауза за пропорционално обезщетяване не е
индивидуално уговорена.
С оглед на горното ищецът намира, че за него е възникнало
правото да получи обезщетение в претендирания размер, като предявява и искове и за обезщетение за забавено плащане. Първоначално исковете са предявени в частични и впоследствие увеличени до
пълните размери. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба оспорва всички възражения на ответника, като намира същите
за общи и неясни, както и че е налице извънсъдебно признание за дължимост на
обезщетение във връзка с процесното събитие.
Ответникът оспорва исковете, като сочи, че е платил
обезщетение по процесния риск без правно основание. Оспорва незаявени от ищеца
факти, както и сочи, че настъпилото събитие – пожар – не е попада в покритието
по застраховката и представлява изключен риск по смисъла на ОУ, с които ищецът
се е съгласил, като изброява множество разпоредби от ОУ, без обаче да обвързва
същите с конкретни факти във връзка с процесното събитие. Сочи и че ищецът не е
предприел мерки за опазване на имуществото, което също е основание за отказ за
изплащане на обезщетение. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат, но
също не излага конкретни факти /действия или бездействия на застрахованото
лице/ в тази връзка. Евентуално оспорва и размера на претендираното
обезщетение, тъй като твърди подзастраховане, както и оспорва част от запасите
да са се намирали в друга база.
Предявени са частични искове с правно основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 394,
вр. чл. 405 КЗ са: наличие на валиден договор за застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск в срока на
действие на договора, размерът на дължимото, съобразно уговореното,
застрахователно обезщетение – действително претърпените в причинна връзка със
събитието вреди към датата на събитието. По иска по чл. 86 ЗЗД следва да се
установи началната дата на забавата и размер на обезщетението за забава.
Посочените факти подлежат на доказване от страна на
ищеца. Ответникът носи тежест да докаже възраженията си.
Страните не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за установени в процеса - че към датата на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие ответникът е застраховател по валидна застраховка по цитираната в
исковата молба и представена по делото застрахователна полица, че съобразно представените
инвентарни описи и протоколи за брак материалните запаси са били на стойност
общо посочената от ищеца в исковата молба, както и относно това какви
материални запаси са били преоценени и стойността на преоценката им.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От застрахователна полица на л. 18 и сл. се установява
валидно облигационно правоотношение между страните по имуществена застраховка,
сключена съобразно изискванията чл. 345 и чл. 346 КЗ, при Общи условия, с които
ищецът е запознат и се е съгласил, според условието на чл. 348 КЗ.
Съгласно т. 8, раздел 2 на Приложение 1 сред класовете
общи застраховки е и имуществената застраховка за всяка вреда или загуба,
нанесена на имущество в резултат на пожар. Видно от полицата е застраховано
имущество на ищеца, находящо се в гр. Плевен, Северна индустриална зона, кв.
608 Б, парцел II, и представлява движими вещи-
материални запаси /материали и стоки/ на застрахователна сума /възстановителна
стойност/ от 403 409,29 евро. Видно от т. 2.2.4, застрахованото
имущество е сред движимите вещи – предмет на застраховката. Твърдяното от ищеца
събитие – пожар е сред покритите рискове – т. 4.1.
Спорен въпрос по делото е дали всички увредени вещи са
сред тези, които са в предметния обхват на застраховката. Съдът намира, че
отговорът на този въпрос е положителен. Именно в този аспект всъщност е и
възражението по чл. 4.1.1. Видно от описа и вида на самите вещи, съобразно
приетите по делото инвентаризационен опис и заключението на вещото лице, което
потвърждава посочените в тях стойности, се касае до увредени или унищожени
материални запаси, в тази част – стоки, готова продукция и материали, вкл.
суровини, опаковки, както и незавършено производство. Именно от този характер е
и застрахованото имущество, както изрично е посочено и в застрахователната
полица, като същото е застраховано и с оглед местонахождението си в производствената
база на ищеца. От друга страна, при тълкуване на предвиденото в чл. 4.1.1. и с
оглед целта и общия смисъл на договора, то касае имущество – недвижимо /напр.
самата производствена база, цех/, в което се развиват топлинни процеси, какъвто
не е настоящият случай или имущество, което се подлага на топлинна обработка по
технологични причини. Действително, от доказателствата по делото и по-специално-
показанията на свидетеля Г., които съдът възприема като непротиворечиви, дадени
под страх от наказателна отговорност и съответстващи на останалите
доказателства по делото, се установява, че производството на ищеца е
технологичен процес, който включва и етапи на топлинна обработка на суровините.
Същевременно, обаче, се установява и че събитието е настъпило във време преди
стартиране на топлинния процес по отношение на увредените движими вещи, тоест,
същите не са били под влиянието на топлинна обработка.
От показанията на свидетеля, както и от съдържащите се
в преписката по щетата писмени доказателства се установява, че на 05.10.2019
година /в срока на застрахователното покритие/, преди 07.00 часа сутрешно време,
е възникнал пожар в производствената база на ищеца в гр. Плевен – Индустриална
зона, като пожарът е засегнал двата етажа на сградата, в които се осъществява
производство и се намират хладилни камерите за съхранение на ,суровините за
производство както и където се съхраняват суровини, материали и готова
продукция. Според свидетеля, който служебно е ангажиран с целия процес от
закупуване на суровини до изход на готова продукция, при възникване на пожара
все още не е бил започнал производственият процес, тъй като според изпълнявания
ежедневно производствен план по това време на деня работниците са подготвяли
суровините, а топлинните процеси в цеха започват след 8.00 часа. Доказателства
в обратния смисъл по делото не са събрани. От личните впечатления на свидетеля,
пристигнал около 7.15 часа на мястото на пожара, всичко на първи и втори етаж
от сградата е било засегнато и почти унищожено, като в само два от хладилниците
е имало неунищожена изцяло стока, но негодна за употреба. Според свидетеля, в
изгорялата база в момента на пожара е имало и значително количество материали,
вкл. опаковки и суровини, освен готовата и незавършена продукция.
От горното, съответно, се установява и настъпването на
покрит застрахователен риск - пожар, по причина на какъвто, съобразно договора
и общите условия застрахователят се е задължил да покрива щетите,
представляващи загуби и повреди по застрахованото имущество.
По възраженията за хипотези на изключен риск,
направени в хода на съдебния процес.
На първо място, причините, поради които не е допусната
СТЕ и исканията за издаване на СУ и свидетели на ответника е липса на конкретни
твърдения, а оттам и свързани с тях и посочени факти и обстоятелства,
своевременно въведени в процеса и съответно – подлежащи на установяване като
част от предмета по делото. Не са събрани, каквито и да е други доказателства
/свидетелски показания или писмени документи/, установяващи данни за наличие на
индиция за коя да е от множество изброените в отговора на исковата молба хипотези
на изключен риск, съобразно застрахователния договор. Напротив, в обратния
смисъл е извънпроцесуалното поведението на самия ответник, който е възприел като
настъпил покрит застрахователен риск възникналия пожар, изплатил е обезщетение
по щетата, като единствено е определил обезщетение в по-нисък размер, но само
по причина на възприет процент при хипотеза на подзастраховане /не е отчел
съпричиняване при определяне на размера или друг факт, който да обуславя
намаляване на неговата отговорност/. Посоченото е изразено и писмено в
представените и приети по делото уведомления до застрахования във връзка с
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение.
Отделно от горното, трайно установената съдебна
практика, която настоящият състав споделя е, че факти от характер, водещ към
намаляване на отговорността на застрахователя са положителни и като благоприятни
за ответника- застраховател, доказването им по правилата на чл. 154 ГПК е
поставено в негова доказателствена тежест /така ВКС – Решение № 167 от 07.02.2017
г., постановено по т.д. № 1655/ 2015 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение №
168 от 11.05.2016 г., постановено по т.д. № 2284/ 2014 г. по описа на ВКС, II
т.о./. В този смисъл, доказване не е проведено, но основно поради липсата на
своевременно посочени и конкретни обстоятелства извън общото цитиране на норми
от ОУ, като напр. на чл. 6.5, чл. 6.3 от ОУ – общи изключения, както и във
връзка с нарушаване правила за пожарна безопасност, вкл. при експлоатация на
оборудването, състоянието на машините и др. подобни. Няма данни, които могат да
бъдат извлечени от документите по щетата, представени от ответника, още
по-малко доказателства по делото относно неизпълнение на задълженията на
застрахования за предпазване на имуществото от вреди, неспазване предписания на
застрахователя или други нормативни изисквания. Напротив, точно в обратния
смисъл са събраните доказателства от свидетелските показания, видно от които технологичният
процес в процесната производствена база е протичал по строго определен дневен производствен
план, осъществявал се е непрекъснат контрол и проверки за безопасност, спазван е
алгоритъм в технологичния процес, имало е специални технически лица, отговорни
за спиране и експлоатация на машините, използвани в производството и свързани топлинна и електрическа енергия, проверявани
от съответни специалисти са били правилната експлоатация и годност на
състоянието на производствените машини. Видно и от Сертификат на л. 116 и сл., събитието
е настъпило в срока на валидност на сертификата и последният обхваща и проверки
относно спазване изисквания към оборудването и неговата експлоатационна
годност. В представените от ответника писмени доказателства се съдържат и
такива, които сочат на извод за периодично извършвани разходи /в периода преди
възникване на пожара/ във връзка с подмяна, поддръжка и сервизиране на машини и
оборудване на ищеца. Всичко по-горе опровергава твърдения за неполагане на
дължимата грижа от страна на застрахования, неспазване на норми за пожарна
безопасност и други подобни.
На второ място, трайно установена е и съдебна практика
относно това, че обстоятелствата, визирани като изключен риск могат да доведат
до освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на обезщетение само,
ако са в причинна връзка с настъпилото събитие и са в резултат на проявено
виновно /дори и под формата на небрежност/ поведение на застрахованото лице, в
който смисъл са императивните норми на чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ, които, обаче,
имат и ограничителен характер в тази насока. В конкретния случай,
застрахователят, въпреки че е заплатил обезщетение по щетата, в процеса
бланкетно заявява възражения за освобождаване от отговорност за заплащане на
обезщетение, но при липсата на конкретни факти, свързани с тях, липсват и
съответни доказателства.
Поради това, всички възражения, свързани с изключване
отговорността на застрахователя съобразно описаните като изключени рискове в ОУ
и на основание чл. 408 и чл. 395 КЗ са неоснователни. Същото се отнася и до
възраженията за съпричиняване на вредите от страна на застрахования, като няма
събрани доказателства последният да е допринесъл по някакъв начин за възникване
на пожара или размера на вредите.
От показанията на разпитания свидетел и от представените
констативен протокол от 09.10.2019 г. и от 10.12.2019 година, подписани и от
представител на застрахователя /обстоятелство, което не се оспорва по делото и
съответно- изявленията на лицето обвързват ответника относно неизгодните за
него и признати факти – последствията от пожара/, в които са описани повредите,
които са констатирани по процесната сграда в гр. Плевен при извършените огледи,
се установява, че производствената част е почти напълно унищожена, а е имало само
част от продукцията и суровината, запазени в хладилни камери на първи и втори
етаж. Тоест, по отношение на констатираните и обективирани с протокола щети от
името на ответното застрахователно дружество, констативният протокол се ползва
с материална доказателствена сила, която задължава съдът да приеме настъпването
на тези обстоятелства за доказано в процеса. Относно вредите по делото са
събрани и писмени доказателства, на л. 46 и сл., видно от които ищецът е
бракувал като негодни и преоценил голямо количество суровина и стоки. Пряката
причинна връзка между пожара и вредите – унищожени СМЗ /стоково-материални
запаси/ се установява също и от показанията на свидетеля Г., който сочи за
наличието на значителни количества СМЗ в производствената сграда непосредствено
преди пожара и който има лични впечатления от състоянието на сградата и
имуществото в нея непосредствено след потушаване на огъня. В този смисъл съдът
взима предвид и извънпроцесуалното поведение на ответника, изразено писмено в
уведомленията до ищеца и обективирано в заплащане на обезщетение в определен от
застрахователя размер приет за дължим в хипотеза на подзастраховане. Или,
общият извод, който се налага от анализа на доказателствата по делото е за
реализиране на покрит застрахователен риск, в пряка причинна връзка от който са
произтекли вреди за застраховано имущество на ищеца, част от които са били и
обезщетени от ответника.
Относно определяне на размера на настъпилите вреди
съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
анализирало всички представени по делото доказателства, счетоводните данни и
документи при ищеца /по които не е констатирало нарушения при водене на
счетоводството/. Според вещото лице, към датата на настъпване на пожара и преди
него – към 04.10.2019 година – общо наличните продукти, стоки и
материали на ищеца са били на стойност по счетоводни регистри и справки от
1 804 540,31 лева без ДДС. Според вещото лице, не се води отделна
аналитичност относно стоки, материали и продукция по складове, а общо /за което
свидетелства и св. Г./. Посоченото, заедно с изготвените и представени инвентаризационни
описи, анализирани от вещото лице по посочени в тях СМЗ по единични цени, установява,
че в незасегнатия от пожара склад /посочен от св. Г. и предмет на договор за
наем, представен по делото/ са се намирали стоково-материални запаси /СМЗ/,
собственост на ищеца, които към 04.10.2019 година са на стойност
735 613,06 лева, като за периода 30.09.2019 година – 04.10.2019 година вещото
лице не е констатирало счетоводно или стоково отразено движение от този склад към
производствената база. Въз основа на направените изчисления и анализи, вещото
лице е констатирало СМЗ в склада на стойност общо 735 613,06 лева, а в
базата – от 1 068 927, 25 лева. По отношение на посочените суми
вещото лице не е констатирало и разминавания между движенията по съответните
сметки и междинния баланс, анализиран от него към 30.09.2019 година. Поради
това и съдът възприема тез стойности като общо налични при ищеца към датата на
настъпване на събитието, от които тези по местонахождение в имота по
застрахователна полица – на стойност от 1068 927,25 лева.
По отношение на възражението за наличието на хипотеза
на подзастраховане.
По аргумент от чл. 389 КЗ, подзастраховане е налице,
когато застрахователната сума по договора е по-малка от действителната /в
случая - възстановителната/ стойност на имуществото. Според посочената норма, извън
случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от
действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума.
Според ал. 2, ако застрахователният договор е сключен
с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната, стойност.
В случая, настоящият
съдебен състав споделя установената съдебна практика, че когато се касае за
застраховани вещи, които тепърва ще възникнат или не са описани по вид и
количество и характеристики по отделно, както е в случая /производството на
ищеца е динамично, съответно действителната/възстановителна стойност на наличната
в определен, последващ сключване на договора момент суровина, готова продукция
или помощни и опаковъчни материали в склада-база на ищеца е неясна/, то хипотезата
на подзастраховане е неприложима. Застрахователят, като търговец, извършващ по
занятие и лиценз застрахователна дейност, е бил наясно с характера на
имуществото на ищеца, неговото местонахождение и особеностите на
производствения процес и неговата динамичност /не се твърди ищецът да е укрил
съществена за застрахователя информация в този смисъл при сключване на
договора/, поради което и съдът приема, че застрахователната сума е съобразена
с посочените особености на застрахованото имущество. Едва при настъпване на
застрахователното събитие е възможно да се конкретизират видът на увредените
материали, суровина и продукция, тяхната бройка, обем и количество. При това
положение, застрахователят следва да определи обезщетение в рамките на
действителните вреди по тяхната възстановителна стойност и до размера на
застрахователната сума.
Само за пълнота и с оглед аргументите на страните
следва да се допълни и следното. Дори и да се приеме, че е приложима хипотеза
на подзастраховане, то обезщетението следва да се определи при условията на чл.
389, ал. 2 КЗ /видно от застрахователната полица, не се касае до случай на чл.
387, ал. 1 ГПК/. В Общите условия се съдържа уговорка по смисъла на чл. 389,
ал. 2 КЗ, която съдът не намира да противоречи на закона, както и противно на
доводите на ищеца – напълно съответства на т. 3 от допълнителното Приложение
към застраховката, където е определен допустим процент на подзастраховане.
Съдът не споделя и аргументите за това, че нормата на чл. 45 от ОУ всъщност
предвижда скрито самоучастие по смисъла на чл. 374 КЗ, тъй като при тълкуване на
разпоредбата и систематичното място на чл. 45 от ОУ е видно, че същата касае
именно случаите по чл. 389 КЗ на подзастраховане, като същата хронологично и
логично следва чл. 44 от ОУ, където пък ясно е записано как се определя
размерът на дължимото обезщетение в общия случай. Но, дори и в тази хипотеза, дължимото
обезщетение е в претендирания размер. Действително, както възразява ищецът, при
пропорционално обезщетяване и при съобразяване показанията на свидетеля относно
наличието на СМЗ в два склада и заключението на вещото лице по ССЕ относно
размера на унищоженото имущество в изгорялата производствена база, не се
надхвърля уговорения /30 %/ допустим процент на подзастраховане, който няма да
окаже влияние относно определяне на обезщетението по възстановителна стойност и
до горната граница - определената застрахователна. Следва да се посочи и че стойността
на увреденото имущество се определя от наличното, констатирано от вещото лице
към датата на застрахователното събитие само в описания в полицата имот на
ищеца, а не от общо притежаваните от ищеца СМЗ.
По отношение на иска в частта за сумата от 135 064,83
лева – възстановителна стойност на унищожени помощни и опаковъчни материали.
Същите също попадат в предметния обхват на
застраховката по т. 2.2.4. от ОУ и доколкото от заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля се установи, че такива са сред унищожените от пожара
вещи в процесната база на ищеца и са на стойност, посочена в исковата молба, то
за застрахователя е възникнало задължението и за тяхното обезщетяване.
Действително, първоначално ищецът не е представил доказателства във връзка с
размера на този вид унищожени вещи, но това не освобождава застрахователя от
отговорността за обезвредата им. Застрахованият е изпълнил задълженията си в
срок да уведоми за настъпилото събитие, както и да представи всички изискани от
застрахователя допълнително документи. По-късното представяне на
доказателствата за тези увредени вещи се свързва по-скоро със сроковете за
изплащане обезщетението за тях.
Предвид горното, съдът намира, че за ищеца е
възникнало задължението за обезщетяване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие върху имуществото на ищеца, при съобразяване
стойностите, определени от вещото лице. При съобразяване и извършеното плащане,
исковете се явяват основателни в пълните предявени размери.
По иска по чл.
86 ЗЗД.
Между
страните е безспорно, че в срока по чл. 403 КЗ
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като представители на
последния са направили оглед на място, видно от представения от ищеца
Констативен протокол.
Съгласно
чл. 205 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл. 55 от ОУ, срокът е 15- дневен и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил всички необходими доказателства.
По отношение на първоначално претендираните вреди за
бракувана и обезценена продукция и суровини, последно
изисканите от ответника документи са представени още през
м. 12.2019 година, тоест началото на срока на забавата е преди посочената в
исковата молба дата 27.02.2020 година /когато е заплатена част от дължимото
обезщетение/. По отношение на сумата от 135 064,83 лева няма спор, че всички
необходими доказателства за определяне на размера на щетата са представени чак на
15.06.2020 година, поради което от 01.07.2020 година ответникът е в забава за
заплащане на тази сума като обезщетение.
Доколкото вещото лице е определило лихвите в по-висок
размер от претендирания, искът по чл. 86 ЗЗД е основателен в пълен предявен
размер.
По разноските:
Предвид изхода на производството и отправеното
искане, на разноски им право ищецът, като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, с оглед размера на исковете - същото е под
предвидения в НМРАВ минимален размер.
При това положение, на ищеца са дължими разноските, за които са налице доказателства да са сторени – за държавна такса,
адвокат и вещо лице от общо 28 890,30
лева /съобразно представен списък/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗК У.АД, ЕИК: ******* да заплати на П.Ф. АД, ЕИК: *******
- сумата от 423 854,41 лева, представляваща
общо незаплатената част от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане по застраховка „бизнес план“ № 199006S0085 от 26.02.2019 година със срок на покритие от 01.03.2019
година до 29.02.2020 година за причинени вреди – унищожено, бракувано и обезценено имущество на ищеца – готова продукция,
суровини и помощни и опаковъчни материали, находящи се в производствена сграда
в гр. Плевен, Северна индустриална зона, кв. 608Б, парцел II, които вреди са настъпили в
резултат на застрахователно събитие – пожар от 05.10.2019
година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2021
година и до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД - сумата от 38 402,12 лева, обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, начислено
за периода 27.02.2020
година – 26.02.2021
година върху главница от 288 789,58 лева и за
периода 01.07.2020 година – 26.02.2021 година върху главница от 135 064,
83 лева; както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата от 28 890, 30 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: