Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ФИЛИП РАДАНОВ мл.с.
при участието на секретаря ЕЛКА
ИВАНОВА, като изслуша докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело № 1131
по описа за 2019 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на К.А.М., чрез адв. С.С.-*** срещу решение № 1306/28.03.2019г.,
постановено по гражданско дело № 16792 по описа за 2018г. на Районен съд –
Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД срещу Община Варна за заплащане на сумата от 709,19лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, за извършени
разходи по ремонт на собствения на ищеца лек автомобил и сумата от 1000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания от получен стрес при настъпване на ПТП на
13.08.2018г. в гр.Варна, ул.“Отец Паисий“, ведно със законната лихва, считано
от датата на инцидента до окончателното погасяване на задължението и
въззивникът е осъден да заплати на Община Варна съдебни разноски в размер на
100лв.
В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По подробни
доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на настъпилия
инцидент ищецът е претърпял посочените в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди, като се установява и причинно-следствената връзка между
инцидента и вредите.
В настоящото производство
ищецът не твърди да са настъпили нови факти и обстоятелства и друго основание
на претенцията.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е представила отговор на жалбата като неоснователна.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от К.А.М. *** с
правно основание член 49 от ЗЗД.
Ищецът тврди, че на на
13.08.2018 г., около 15.30 ч., в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" 6,
пътувал заедно с бременната си съпруга със собственият си лек автомобил Ауди
А6, с per. В 8481 ВХ, и попаднали в дупка на асфалта с размери: дължина 40 см,
ширина 30 см. и дълбочина 15 см. Последвало занасяне на автомобила в насрещното
движение. От преминаването през дупката се получило разкъсване на предна и
задна десни гуми, счупване на амортисьор и носач. Причинената вреда била
последица от неизпълнение на задължението на Община Варна да поддържа и
ремонтира обектите, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗП. Съгласно
чл. 2, т. 1 ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със
закон, а съгласно чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП, общинските
пътища съставляват публична общинска собственост. Законодателят изрично посочил
в разпоредбата на чл.31 от ЗП, че ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общините. Лицата, стопанисващи пътя са задължени съгласно
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, да го поддържат в изправно състояние и да
сигнализират незабавно препятствията по него. Лицата, които стопанисват
пътищата са длъжни съгласно Чл. 3 ЗДвП да ги поддържат изправни с необходимата
маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да осигури
условия за бързо и сигурно придвижване. Ищецът твърди, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и виновното и противоправно
поведение на служители на общината, бездействие и неизпълнение на задължението
на ответника за ремонт и поддръжка на общинските пътища. Ищецът твърди, че е
претърпял имуществени вреди в размер на 709.19 лв., изразяващи се в заплатени
разходи за ремонт на автомобила - предна и задна десни гуми, амортисьор и
носач, както и неимуществени вреди от 1000 лв., претърпян стрес и неудобства.
Ответникът Община Варна е
оспорил предявените искове, като неоснователни. Оспорва съставения протокол за
ПТП, като счита, че същият не е годен да установи причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди и конкретното ПТП. Излага, че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат при
налична опасност на пътя. Твърдят, че ищецът не е се е съобразил с императивна
правна норма и това довело до настъпването на процесното ПТП и нанасянето на
вреди по автомобила.
За да се произнесе, ВОС
съобрази следното:
От приетите като дказателства
по делото пред първата инстанция протокол за ПТП от 13.08.2018г. и три фактури
от 14.08.2018г., 29.08.2018г. и 20.08.2019г. се
установява, че на 13.08.2018г. около 15,30 часа в гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ 6,
ищецът К. М., като водач на л.а. „Ауди А6“, с рег. № В8481 ВХ, преминава през
дупка в асфалта с размери: дължина 0,4м., ширина 0,3м. и дълбочина 0,15м. В
протокола са посочени видими щети – разкъсване/балон/ на предна и задна десни
гуми. За отстраняване на повреди по автомобила в периода
14.08.2018г.-29.08.2018г. ищецът е заплатил общо сумата от 709,19лв..
От изслушаните пред
първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетелите Д.Т. и Е.М.
/съпруга на ищеца/ се установява, че при пътуване с автомобила по ул.“Отец
Паисий“ гр.Варна автомобилът попаднал в дупка и се спукали две гуми / предна и
задна- десни/. Ищецът се притеснил за автомобила и съпругата си, която пътувала
с него. Обадили се на телефон 112 и след като на място пристигнали служители на
пътна полиция, автомобилът бил изместен от пътното платно.
Съдът, въз основа на така
установената фактическа обстановка, намира за безспорно установено, че на
13.08.2018г., ищецът е претърпял инцидент, като автомобилът му е преминал през
дупка на пътното платно на ул.“Отец Паисий“. От доказателствата по делото обаче
не се установява, че твърдяните повреди по автомобила са настъпили именно в
резултат на този инцидент. Не се установява и, че ищецът е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка
с инцидента. Представения по делото протокол за ПТП не се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на настъпилото ПТП и пряко настъпилите от
него вреди, съгласно разпоредбата на чл.179 ГПК. С оглед на посоченото
настоящият състав на съда напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд,
че протоколът не може да механизма на настъпване на произшествието и
настъпилите от него вреди, доколкото държавният орган не е възприел процеса на
увреждането. От ангажираните по делото доказателства не се установява механизма
на произшествието, както и, че твърдяните вреди са настъпили в резултат на
него. Установяването на причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
настъпването на вредите е в тежест на ищеца, който не е ангажирал доказателства
в тази насока. Изложеното от разпитаните по делото свидетели не е достатъчно да
се приеме за установено, че твърдяните увреждания са в резултат на описаното в
протокола произшествие. Единият от свидетелите
не е възприел лично инцидента, а е видял, че автомобилът е спрян на
средата на улицата. От изложените факти в показанията на свидетелката М. /
показания, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК/ също не може да се
направи безспорен извод, че вредите са настъпили от преминаването на автомобила
през дупка в асфалта на пътното платно.
Предвид изложеното, съдът не
може да приеме за установено, че настъпилият инцидент, описан по-горе е в пряка
причинно-следствена връзка с бездействието на съответните компетентни органи –
служители в Община Варна, поради което и предявените искове за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни.
Поради съвпадането на изводите
на въззивният съд с тези на първоинстанционния, решението следва да се
потвърди.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1306/28.03.2019г., постановено по гражданско
дело № 16792 по описа за 2018г. на Районен съд – Варна
Решението е окончателно на
основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.