Решение по дело №1190/2019 на Районен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 274

Гр. Габрово, 21.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 23.07.2020 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 1190 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по предявен иск от С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГГАБРОВО", с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар"№ 1 за заплащане на обезщетение.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.  От страна на ищеца:

Твърди, че в ТП "Държавно горско стопанство Габрово" работил на длъжността "старши лесничей". На 25.05.2018 г. му била връчена Заповед № 100/23.05.2018 г., с която на основание чл. 195, т. 1 във вр. с чл.188, т. 3 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „ уволнение".

При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не изпълнил задължението си да оформи и да му предаде трудовата му книжка незабавно след прекратяване на правоотношението. Получил покана да я получи на 18.11.2019 г.

Дължало му се обезщетението в общ размер на 22212,00 лева за периода от 23.05.2018 г. - момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника до момента на поканата да си получи трудовата книжка, получена от него на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до реалното изплащане на сумата. Обстоятелствата, които определяли този период били, че предоставил трудовата си книжка на ответника за нейното оформяне, която не му била върната, а поканата за връщането й получил на 18.11.2019 г.

Обезщетението било изчислено на базата на последното пълно брутно трудово възнаграждение за месец 12.2016 г.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати сумата 22212,00 лева – обезщетение за  това, че ответникът не му върнал трудовата книжка, за периода от 23.05.2018 г. - момента на прекратяване на трудовото му правоотношение до 18.11.2019 г. – момента на получаване от него на поканата да получи трудовата си книжка, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до изплащане на сумата,

като сумата да бъде заплатена по следната банкова сметка:  

***: BG86FINV91501016699228, ВІС: FINVBGSF,

при Първа инвестиционна банка АД.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск.

Признава, че със Заповед № 100/23.05.2018г., издадена от заместник- директора на ТП ДГС Габрово било прекратено трудовото правоотношение с ищеца с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение". Заповедта, видно от отбелязването на последната и страница била връчена на ищеца на 25.05.2018г. и съгласно правилата на чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание, т.е. прекратяване на трудовото правоотношение било от 25.05.2018г. Поради  това неоснователна се явявала претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за периода от 23.05.2018 г. до 18.06.2019 г.

Във връзка с изменение на трудовото правоотношение между ищеца и ответника последното допълнителното споразумение сключено между страните било с изх. № 16/30.12.2015 г. и пораждало сила считано от 01.01.2016г. Това изменение на правоотношението било отразено в трудовата книжка. От началото на 2017г. имало изменение на трудовото възнаграждение, а от 01.04.2017г. имало изменение на поименното щатно разписание, като основно били изменени наименованията на длъжностите. Длъжността „Старши лесничей" била заменена с „Ръководител участък ГС". Съгласно поименните щатни разписания за посочените по-горе години било посочено, че служителите, които били „старши лесничеи" с допълнителни споразумения, след утвърждаване на поименния списък били преназначени на новите длъжности. Такова преназначаване било предвидено и включвало и С.К.. Съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят бил длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени, а съгласно чл. 349 от КТ изменените обстоятелства в правоотношението трябвало да се отразяват точно и своевременно в трудовата книжка. Ищецът отсъствал от работа на различни правни основания за дълъг период от време за периода от 01.01.2017г. до 23.05.2018г. В случаят работодателят не нарушил задължението си поради това, че служителят отсъствал от работното си място. Съпоставяйки текста на чл. 66, ал.5 от КТ с чл. 118, ал. 1 от КТ било видно, че за работодателя освен задължение за информиране съществувала забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение. Трудовата книжка, предадена от ищеца за нанасяне на промените, съгласно реквизитите на чл. 349, ал. 1 от КТ останала на съхранение с цел отбелязване на бъдещите промени в трудовото правоотношение, но предвид отсъствието на служителя  предвидените промени не настъпили, тъй като същият продължително  отсъствал от работа и не подписал проектите на допълнителните споразумения към трудовите договори. В последствие към дата 25.05.2018 година, когато била връчена Заповед № 100/23.05.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", трудовата книжка /ТК/ не била оформена и не било възможно да се предаде незабавно на работника, както повелявала нормата на чл. 350, ал.1 от КТ. Предвид обстоятелството, че ТК към датата на прекратяване на трудовото правоотношение се съхранявала от работодателя, ищецът трябвало да я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпадал в забава. От страна на работодателя били правени неколкократни опити да установи връзка с г-н К., но те били неуспешни. В случая местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не било определено в закона и на практика не се уреждало от трудовия договор. То било близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следвало да се приеме, че според естеството му то било търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниквало задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. В конкретния случай ТК била на съхранение при работодателя и след прекратяване на трудовото правоотношение служителят- ищец не я потърсил. От пасивното си поведение ищецът - бивш служител на ТП ДГС Габрово не можел неправомерно да търси облаги предвид предявеният иска за заплащане на обезщетение В исковата молба не се твърдяло и не били представени доказателства след прекратяването на трудовия договор ищецът да се е явил при работодателя, за да получи трудовата си книжка и да му е отказано.

Трудовата книжка на ищеца не била задържана незаконно след прекратяването на трудовия договор, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

Оспорва размера на претендираното за изплащане на обезщетение. Оспорва и основанието въз основа на което се претендира заплащане на същото. Не били представени доказателства, въз основа на които да се основе заплащане на обезщетение в този размер.

Оспорва и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума  от 18.11.2019г. До ответника не била отправена покана за заплащане на сумата.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права и разпределение на доказателствената тежест:

От страна на ищеца е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата 22212,00 лева – обезщетение за това, че ответникът не му е върнал трудовата книжка, за периода от 23.05.2018 г. - момента на прекратяване на трудовото му правоотношение до 18.11.2019 г. – момента на получаване от него на поканата да получи трудовата си книжка, ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.11.2019 г. до изплащане на сумата.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

2.1. В тежест на ищеца е да докаже наличието на следните обстоятелства:

- прекратен трудов договор;

- задържане на трудовата му книжка;

- вредите които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане,  съизмерими с брутното му трудово възнаграждение.

2.2. В тежест на ответника е да докаже, всички твърдяни от него факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираните от ищеца права /съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК/, в това число:

- че е направил опит да върне на ищеца трудовата му книжка;

- че е поканил работника на дата по-ранна от сочената от ищеца. 

3. От фактическа страна:

Признава се от страните, че със Заповед № 100/23.05.2018г. издадена от заместник-директора на ТП ДГС Габрово е било прекратено трудовото правоотношение между Териториално поделение ДГС Габрово /ТП ДГС Габрово/ с ищеца с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение".  Заповедта е връчена на ищеца на 25.05.2018г.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка на ищеца се намирала в ответника /негов работодател/.

На 18.11.2019 г. ищецът получил покана от ответника да си получи трудовата книжка.

Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1234,00 лева /за месец декември 2016 г./,  видно от приложения фиш за работна заплата № 1 за  месец декември 2016 г.

4. Правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 226 ал. 2 и ал. 3 от КТ Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Разпоредбата не поставя изпълнението това изискване в зависимост от причината, поради която трудовата книжка се намир в работодателя.

За да се освободи от последиците на забавата си работодателят следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка /в този см. Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК/.

От установените факти е видно, че са осъществени предпоставките за частично уважаване на иска. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 25.05.2018 г., като трудовата книжка е била в работодателя /ответника/ и не е върната на ищеца веднага след оформянето й - след връчване на заповедта си тръгнал, съгласно показанията на свидетелката М.Е.. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства оформената трудова книжка да е връчвана на ищеца и той да е отказал да я получи. Ищецът е поканен да получи трудовата си книжка с писмо с обратна разписка на 18.11.2019 г. Остана недоказано твърдението на ответника и на свидетелката Е.,  че на ищеца е връчвана на по-раншна дата покана да се яви и получи трудовата си книжка. От изисканите и получени от Еконт Експрес ЕООД документи за изпратени до ищеца  пратки, е видно, че за периода от 25.05.2018 г. до 31.12.2018 г. такава е изпратена до ищеца само от Регионална дирекция по горите, но от ответника такава изпратена няма. За същия период от ответника до ищеца са изпратени чрез  ДП  Български пощи ЕАД две пратки, третата не е изпратена от ищеца, а от ДГС В.Търново, а четвъртата, за която се съдържат данни в писмото на  ДГ  Български пощи ЕАД е изпратена преди 25.05.2018 г. От представените от ищеца документи в отговор на справката ДП  Български пощи ЕАД е видно, че двете  изпратени писма са съдържали документи, различни от  покана до него да получи трудовата си книжка. Отделно от изложеното, изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е поканата да е изпратена с писмо с обратна разписка, т.е. законът е въвел изискване  за доказване на този факт с писмен акт /обратна разписка/ и поради това доказването му със свидетелски показания съгласно чл. 164 ал. 1 т. 1 ГПК е недопустимо.

С оглед изложеното на ищеца се дължи обезщетение за периода от 25.05.2018 г. до 18.11.2019 г., а за 23.05 и 24.05.2018 г. искането неоснователно, т.к. на посочените дати не е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и искът в тази част не следва да бъде уважаван.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. /Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК/. От страна на законодателя е въведена оборима презумпция за претърпени вреди от страна на работника от невръщането на трудовата му книжка. Ангажирането на доказателства оборващи законовата презумпция е в тежест на  ответната страна, но такива, не бяха ангажирани по делото. От представения болничен лист, упоменат от ответната страна не може да бъде направен фактически извод от кога и до кога ищецът е бил в трудово правоотношение и какъв е бил характерът му, и въз основа тна това да се правят правни изводи.

 Обезщетението за периода, за който се дължи следва да бъде изчислено въз  основа на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, за което са ангажирани доказателства – 1234,00 лева за месец декември 2016 г.  За периода от месец декември от 25.05.2018 г. до 18.11.2019 г., дължимото обезщетение е за 17 месеца по 1234,00 лева и за 24 календарни дни за периода от 26.10.2019 г. до 18.11.2019 г. вкл. при този начин на изчисление размерът на дължимото обезщетение  на ищеца е в размер на 21933,35 лева, до която сума следва да бъде уважен иска и отхвърлен за разликата над нея до претендирания размер от 22212,00 лева, като неоснователен.

Съгласно съдебната практика, исковата молба има характер на покана за плащане на дължимата сума. Тъй като същата е заявена на 18.06.2019 г., независимо, че след това е поправяна, а искът изменян, следва да бъде прието, че до ответника е отправена покана за заплащана на дължимото обезщетение, поради което искането за присъждане на обезщетението със законната лихва от 18.11.2019 г., която е след датата на депозиране на исковата молба и е последната дата от периода за който се изчислява обезщетението, е основателно.

5. Такси и разноски:

5.1. Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати 877,33 лева държавна такса върху уважения иск.

5.2. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК  заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член  ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В конкретния случай от ищеца се претендира присъждане на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1180,00 лева. Пропорционално на уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1165,20 лева.

От страна на ответника се претендира присъждане на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лева. Пропорционално на отхвърлената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 15,05 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО", с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар"№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 21933,35 лева /двадесет и една хиляди деветстотин тридесет и три лева и 35 ст./- обезщетение за това, че ответникът не му върнал трудовата книжка, за периода от 25.05.2018 г. /датата на прекратяване на трудовото му правоотношение/ до 18.11.2019 г. /датата на получаване от ищеца на поканата да получи трудовата си книжка/, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ.

Охвърля предявения иск за заплащане на ищеца на обезщетение за това, че ответникът не му върнал трудовата книжка за 23.05 и 24.05.2018 г. и за разликата над 21933,35 лева до претендирания размер от 22212,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО", с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар"№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1165,20 лева лева /хиляда сто шестдесет и пет лева и 20 ст./  - разноски по делото – адвокатски хонорар,  на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Присъдените на ищеца суми да му бъдат заплатени по следната банкова сметка:

***: BG86FINV91501016699228,   ВІС: FINVBGSF,

при Първа инвестиционна банка АД.

 

ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО", с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар"№ 1 сумата 15,05 лева /петнадесет лева и 05 ст./  - разноски по делото – адвокатски хонорар,  на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО", с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар"№ 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавна такса върху уважения иска в размер на  877,33 лева /осемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст./, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                      Районен съдия :