РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Първомай, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0325-000382/27.06.2022 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на В. А.
Т. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита се, че в АУАН били налице съществени разминавания
между времето и мястото на извършване на нарушението. Също така намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не била посочена коректно датата на издаване на АУАН.
Възразява, че в АУАН и НП липсвало пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено по смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Твърди се, че било налице разминаване между правната квалификация,
посочена в АУАН и НП. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 7
ЗАНН бил посочен само един свидетел, а не двама, тъй като последният не бил
очевидец. Оспорва да е извършил твърдяното нарушение, както и датата, на която се
твърди, че е извършено. На 05.04.2022 г. не бил минавал по посочения път и не бил
участвал в нерегламентирани състезания. Твърди, че при посещението си в
полицейското управление разказал, че не е участвал в състезания. Накрая един от
полицейските служители му дал да се подпише под обясненията, но не му позволил да
прочете написаното. Оспорва компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган. Отделно от това, сочи, че към момента бил
освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК. Във връзка с незарастваща рана на
1
крака веднъж седмично или веднъж на две седмици посещавал УМБАЛ
„Еврохоспитал“ в гр. Пловдив. Твърди, че от семейството му само той имал СУМПС и
ако му бъдело отнето, нямало кой да го транспортира до лечебното заведение. Всичко
това застрашавало здравословното му състояние. По тези съображения моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност, с
оглед здравословното му състояние е направено искане съдът да приеме, че се касае за
маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
От 05.04.2022 г. в 10:54 ч. жалбоподателят В. А. Т. постъпил по спешност за
лечение в хирургичното отделение на „МБАЛ – Първомай“ ЕООД. При извършения
преглед бил установен флегмон, обхващащ стъпалото, ирадиращ към дясна
подбедрица, дорзална повърхност оточна, зачервена, повишена кожна температура.
Били налице данни за оформена гнойна колекция. На 05.04.2022 г. му била извършена
операция, изразяваща се в широка инцизия в областта на флуктуацията.
Жалбоподателят бил изписан в 08:37 ч. на 11.04.2022 г.
На 02.06.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 670266 от свидетеля А. А. П. – мл. автоконтрольор при РУ
Първомай, в присъствието на свидетеля В. Р. Д. срещу В. А. Т. за това, че на 05.04.2022
г. около 18 ч. на път III клас номер PDV 5802 между 17,872 км и 15,882 км с посока от
с. Поройна към с. Леново управлявал лек автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ***,
собственост на М. С. С., като извършил следното нарушение: участвал в
нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване, като същият се
движи успоредно и надпреварва с лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № ***, с което
нарушил чл. 104б, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщената
административнонаказателна преписка, представените от жалбоподателя писмени
доказателства, вкл. издадената от „МБАЛ – Първомай“ ЕООД епикриза, както и от
гласните доказателства. В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят А. А. П., свидетелят по акта В. Р. Д., както и воденият от
жалбоподателя свидетел М. С. С.. Безспорно от събраните по делото доказателства, в
това число и гласни такива, се изяснява, че нито актосъставителят, нито свидетелят по
акта е видял, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочената
дата и час. В тази връзка свидетелят Д. е обяснил, че по повод публикация във Фейсбук
на видеозаписи на нерегламентирани състезания с автомобили от лице, посочено като
В. Т., Началникът на РУ – Първомай му разпоредил да извърши проверка по случая.
Свидетелят успял да прегледа и двата записа, като на първия видял, че два автомобила
с марка „БМВ“ осъществявали дрифтове, а на втория запис два автомобила – „БМВ“
2
седма серия и „БМВ“ трета серия тръгвали да се състезават на права отсечка след с.
Поройна към с. Леново. На записите се виждали номерата на автомобилите, като
свидетелят твърди, че въз основа на тях установил и водачите. Посочил е още, че
датата и часа на извършване на нарушението констатирал въз основа на снетите
обяснения от водачите. Твърди, че пред него жалбоподателят В. Т. потвърдил, че
участвал в състезания на прави отсечки. В настоящото производство е приложен само
един от прегледаните от свидетеля Д. видеозаписи, а другият бил изтрит преди той да
успее да го запази. На приобщения по делото видеозапис се установяват два леки
автомобила – „БМВ“ с рег. № *** и „БМВ“ с рег. № ***, които правят въртеливи
движения в кръг, а под гумите им излиза гъст дим. Третият автомобил – „БМВ“ с рег.
№ ***, пристига накрая на записа. Вземайки предвид изложеното, съдът намира за
необходимо да изясни, че по отношение нито един от тези записи не може да бъде
установено с категоричност от кого е направен и публикуван в социалните мрежи, нито
датата и часа на заснемането им. В разглежданата хипотеза не е съставен и документ за
приобщаване на материалния носител, съдържащ записа, към образуваната преписка.
Съгласно правната теория и съдебната практика в наказателния процес могат да бъдат
използвани и видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки, които не са
направени по реда и правилата на НПК, но само и единствено като веществени
доказателства, при следното ограничение – ако се докаже по несъмнен начин, че
записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е. със знанието на
обвиняемия или на подсъдимия, в случая нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други
подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в
предвидените от закона случаи. Материалните носители, съдържащи записите,
представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като са
предмети, върху които има следи от престъплението, или предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Записът (видеозапис,
звукозапис, кинозапис и др.) се явява по същността си веществено доказателство и
именно затова подлежи на задълбочено, всестранно и детайлно изследване. В случая,
както беше посочено по-горе, не е установено кой, кога и къде е направил този запис,
както и че записът е направен със знанието на лицето. Поради това съдът приема, че
видеозаписът не съставлява годно доказателствено средство. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че при прегледа му не се установява
жалбоподателят да е участвал в нерегламентирани състезания. По същите съображения
съдът не може да формира фактическите си изводи въз основа на изгледания от
свидетеля Д. запис, който е бил изтрит преди да успее да го запази. Не съставляват
годно доказателствено средство и дадените от жалбоподателя пред свидетеля Д.
писмени обяснения, тъй като са депозирани преди срещу него да бъде образувано
административнонаказателно производство и не са събрани по правилата на НПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
3
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в
НП.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в
двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни
обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е
нарушение и каква е неговата правна квалификация. Действително в АУАН първо е
посочен час на извършване на нарушението 18:30 ч., а след това при описание на
обстоятелствата е посочен друг час, а именно: 18:00 ч. Също така в наказателното
постановление е отбелязано, че АУАН е издаден на 05.04.2022 г., вместо на 02.06.2022
г. В случая обаче според съда се касае за технически грешки, които по никакъв начин
не засягат правото на защита на нарушителя. Що се отнася до мястото на извършване
на нарушението, не е налице разминаване между описанието му в АУАН. В тази
връзка първоначално е посочен третокласният път, където се твърди, че е извършено
нарушението, а именно: Тополово – Леново – Поройна, а впоследствие мястото е
описано по-конкретно – между 17,872 км и 15,882 км в посока от с. Поройна към с.
Леново. На следващо място е необходимо да се изясни, че съставянето на акта в
присъствието на един вместо изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3
ЗАНН двама свидетели не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Също така съдът намира, че не е налице противоречие между АУАН и
наказателното постановление относно нарушената разпоредба. В тази връзка следва да
се изясни, че посочването на отделно предложение в текста на разпоредба, макар в
редица случай да се прилага в практиката с оглед удобство, не почива на императивно
изискване за това. В случая обаче е очевидно нарушение на кое от двете правила за
поведение, съдържащи се в разпоредбата на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, е визирал както
актосъставителят, така и административнонаказващият орган, доколкото в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление ясно е посочено в
какво се изразява нарушението, а именно – че водачът участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Ето защо, в случая липсва
каквато и да е неяснота относно твърдяното нарушение, като е без значение дали е
посочено отделно предложение от текста на разпоредбата.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в разгледаната хипотеза не е
установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че
на посочените в акта и наказателното постановление дата и час жалбоподателят е
извършил описаното нарушение по чл. 104б, т. 1 ЗДвП, като е участвал в
нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. В това
производство в тежест на административнонаказващия орган е да докаже има ли
извършено деяние, което представлява административно нарушение, дали това деяние
е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление, и дали е
извършено от него виновно. В случай че административнонаказващият орган не успее
да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата соченото за
нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на извършеното
нарушение. В процесния случай от показанията на разпитаните свидетели не могат да
бъдат установени по категоричен начин датата на управление на МПС, факта, че
същото е било управлявано именно от жалбоподателя, както и конкретните
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Нито един от разпитаните
свидетели не е възприел жалбоподателя като водач на лек автомобил да участва в
4
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Напротив, от представената епикриза и кореспондиращите й показания на
свидетелката С. се установява, че на процесната дата – 05.04.2022 г., жалбоподателят е
бил приет в болнично заведение. Както беше посочено по-горе, датата на извършване
на нарушението трябва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване
и неизпълнението на това задължение следва да се тълкува в полза на санкционираното
лице. Недопустимо е тя да се извежда по тълкувателен път от данните по
административнонаказателната преписка или да почива на предположения. Ето защо,
недоказването на приетата от административнонаказващия орган дата на извършване
на нарушението винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и
е основание за неговата отмяна. Поради това и тъй като липсват категорични
доказателства, че на 05.04.2022 г. жалбоподателят е участвал в нерегламентирани
състезания, съдът приема, че е налице недоказаност на нарушението. В тази връзка
следва да се уточни, че неустановяването по безспорен начин на датата на извършване
на нарушението препятства съда да провери дали АУАН е съставен в сроковете,
предвидени в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. Съдът намира възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на това възнаграждение за неоснователно, доколкото заплатеното
адвокатско възнаграждение не надхвърля значително минималния размер съгласно чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно на
фактическата и правна сложност на делото. Поради това в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0325-000382/27.06.2022 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на В. А. Т., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на В. А. Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________(п)____________
5
6