Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
06.01.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и четвърти
ноември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 1821 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД София твърди
в исковата си молба, че на 17.10.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД чрез Финансов Център
Стара Загора е сключила с ответника П.Х.П., Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (договор за кредит),
съгласно който му е предоставила кредитен лимит в размер на 1000,00 лева.
Сумата е постъпила по сметка на кредитополучателя П.Х.П. -
BG45STSA93000021318813. С подписване на Договора, кредитополучателят е подписал
и приел Общите условия по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, които са неразделна част от Договора за
кредит. Предоставеният от банката револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, достъпът до който, съгласно Договора за кредит, се осигурява чрез
кредитна карта (Картата), се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора е посочен в Условията като „стандартен“.
Лихвеният процент по кредита е зависим от базов лихвен процент, определян по
одобрена от кредитора методология. Методологията за определянето му,
стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет
страницата му. Съгласно чл.25 ал.2 от Общите условия към договора за кредит,
срокът за ползване на кредита е обвързан със срока на валидност на кредитната
карта. Съгласно чл.17 ал.1 от Общите условия към договора за кредит, срокът за
валидност на картата изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху
лицевата й страна. За месечна падежна дата е определено 20- то число на месеца.
Определя се и минимална сума за револвиране, която е различна в зависимост от
размера на погасената част от ползвания кредит.
Поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране шест
поредни месеца на определените падежни дати /съгласно чл. 31 и чл. 32 от Общите
условия на Банка ДСК ЕАД по договори за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит/, на 18.10.2016г. кредитът е станал предсрочно изискуем на
краен падеж и е отнесен в просрочие. От тази дата е започнало и олихвяването му
със санкциониращата лихва, предвидена в общите условия, като Банката предприела
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
Ищецът сочи, че съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е
лихвоносен. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 26,46 %, който
може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, които ответникът получил и приел. Наред
с това, страните отнапред определили размера на обезщетението за забава при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на минималните
суми за револвиране. В случай, че четири поредни месеца считано от месечната
падежна дата, Клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки
от минималните суми за револвиране за съответния период, правото за ползване на
кредита се преустановява и цялото задължение формирано към падежната дата,
започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент , увеличен с
допълнителна надбавка за забава.
Банката изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за
кредит. На кредитополучателя била отпусната парична сума под формата на
кредитен лимит, усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при
сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Относно обстоятелства довели до предсрочната изискуемост на кредита ищецът
заявява, че основно задължение за заемателя според чл.430 от ТЗ е да върне
заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения,
кредитополучателят спрял плащанията. В настоящия случай длъжникът П.Х.П.
нарушил условията за издължаване на кредита като имал непогасени минимални суми
за револвиране с падежни дати както следва: на 20.11.2015г. - сумата от 30,48
лева, на 20.11.2015г. - 60,93 лева, на 21.12.2015г. - 91,36 лева, на
20.01.2016г. - 121,72 лева, на 22.02.2016г. - 152,06 лева, на 21.03.2016г. -
182,34 лева. Неплащането представлявало неизпълнение, противоправно и за него
длъжникът отговарял. Поради неплащането на вноските по лихва и/или по
главницата в срока на уговорените погашения, с настоящата искова молба ищецът
упражнява правото по приложимите към Договора за кредит Общи условия, във
връзка с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно
изискуема, считано от получаване на препис от молбата от ответника. Позовава се
на Решение № 706/30.12.2010г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009г., в което е
унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска
поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист -
21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното им изплащане.
Сочи, че предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на
длъжника, последиците й следва да включват пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на
срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва,
наказателна лихва (лихва за забава) и комисиона за изискуем кредит. Поради
липса на изпълнение счита, че в полза на кредитора са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и и чл.86 от ЗЗД
кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в
случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. Претендира присъждане на
законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист -
21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното им изплащане. Доколкото възнаградителната
(редовна) лихва, неустоечното съглашение (наказателна лихва) и комисионната за
изискуемост на кредита са предвидени в Договора за кредит (или в приложимите
към него Общи условия), очевидно е, че те съставляват договорно задължение за
страната, в чиято тежест са вменени.
Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по
силата на сключения Договор за кредит, между страните по делото са възникнали
валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011г. по
гр.дело №1242/2010г., III г. о. на ВКС, ако основанието на вземането е
доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да
определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение №
119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този смисъл и
разпоредбата на чл.162 ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани
доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.Х.П. да заплати
на „Банка ДСК“ „ЕАД София следните суми, дължими съгласно Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
17.10.2013г., а именно: главница - 760,72лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист -
21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното погасяване; редовна /възнаградителна/ лихва -
337,87 лева, начислена за периода от 20.10.2015г. до 18.10.2016г.; лихва за
забава - 268,19 лева, начислена за периода 18.10.2016 г. до 08.06.2020 г.;
такси и разноски - 159,74 лева. Претендира направените по настоящото дело
разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в
заповедното производство.
Ответникът П.Х.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който заема становище, че оспорва изцяло така
предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Заявява, че договорът между страните е сключен при действието на Закона за
потребителски кредит в редакцията му от 26.03.2013г. Съгласно изискванията на
чл.5 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или договор за
предоставяне на потребителски кредит, следва да му бъде предоставена информация
във формата на стандартен европейски формуляр съгласно Приложение № 2. По
делото липсвали данни на ответника да е предоставена тази информация, а именно
цитирания европейски формуляр, с подпис на ответника, удостоверяващ, че е
запознат със съдържанието му.
Счита, че представения договор за револвиращ кредит не отговаря на
изискванията за съдържанието му, подробно изброени чл.11 и чл.12 ЗПК, поради
което съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК е недействителен, поради което
задължението на ответника би възлизало само на чистата стойност на кредита в
размер на 760,72 лв., ако ищецът установи, че тя действително е била усвоена от
ответника.
Счита за неоснователна и претенцията за лихва за забава в размер на 268,19
лв. за периода от 18.10.2016г. до 08.06.2020г. Сочи, че съгласно чл.47 ал.6 ГПК
с оглед охраната интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа на ответника е надлежно, ако са
направени на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Ето защо изявлението на кредитора, че счита
кредита за предрочно изискуем, следва да се счита връчено на ответника едва с
връчването на преписа на исковата молба на особения представител /Решене №
198/18.01.2019г. по т.д.193/2018г. на ВКС/. Съгласно разясненията, дадени в т.2
на ТР № 3/2017г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019г., размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определя само в размер
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, т.е. от датата на
връчване на исковата молба на особения представител, поради което и претенцията
за законна лихва в размер на 268,19 лв. за периода от 18.10.2016г. до
08.06.2020г. счита за неоснователна. По отношение на претендираните такси и
разноски заявява, че не е ясно основанието за тази претенция - ако това са
такси и разноски в заповедното производство, то по твърдение на ищеца те
възлизат на 30,30 лв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №320/2020г. по описа на СтРС
се установява, че съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на заявителя
„Банка ДСК” АД, за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 760,72 лева
главница от невърнат кредит по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.10.2013г., с 337,87 лева
договорна лихва от 20.10.2015г. до 18.10.2016г., с 251,71 лева обезщетение за
забава от 18.10.2016г. до 20.01.2020г., със 159,74 лева дължими такси и
разноски, и законна лихва върху главницата от 21.01.2020г. до изплащането й,
както и разноските по делото, въз основа на извлечение от 21.01.2020г. от
счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора за кредит, от
който произтича вземането, и общите условия към него, срещу длъжника П.Х.П..
Мотивът на съда за отхвърляне на заявлението на ищеца е липсата на данни
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника. С разпореждане на заявителя е указано, че на основание чл.415
ал.1 т.3 ГПК може да предяви осъдителен иск относно вземането си. В указания
срок заявителя е предявил настоящия иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства,
че 17.10.2013г. между ищеца „Банка ДСК” АД
и ответника П.Х.П. е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез
кредитна карта в размер на 1000 лева. В договора е посочено, че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент – стандартен; Посочен е ГПР в размер на 26,46
%, както и общо дължимата сума по договора в размер на 1131,84лв./чл.1
ал.3 от договора/, с направена отметка в края на договора, че изчисленията за
ГПР и общия размер на кредита са такива само при условие, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12
равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както
и че кредитът ще се издължава съгласно условията и срока на договора;
определена е месечна падежна дата на 20-то число на месеца. Договора е подписан
от кредитополучателя.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че при сключване на договора не
са налице нарушения по чл.11 и чл.12 ЗПК, каквото е възражението на ответната
страна. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита при
съответните допускания и условията за усвояването му; Посочен е лихвения
процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; Посочен
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в договора и погасителния план начин; Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора; Договора
и Общите условия са подписани на всяка страница от ответника. С оглед на това съдът
приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало
заемно правоотношение.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че предоставения кредитен лимит е усвоен от
ответника през м.10.2013г. по посочена от вещото лице сметка; към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 21.01.2020г. непогасената част от
усвоения кредитен лимит е в размер на 760,72лв. ответникът е допуснал неплащане
на минималните суми за револвиране, както следва: 20.10.2015г. – 30,48лв.,
20.11.2015г. – 60,93лв., 21.12.2015г. – 91,36лв., 20.01.2016г. – 121,72лв.,
22.02.2016г. – 152,06лв., 21.03.2016г. – 182,34лв.; задълженията по договора са
обявени за изискуеми на 18.10.2016г., поради невнасяне изцяло или частично на
минимална сума за револвиране шест поредни месеца; към 18.10.2016г. размерът на
задължението на ответника е 760,72лв. главница, 337,87 лв. възнаградителна
лихва и 159,74лв. такси и разноски.
Предвид горното съдът намира, че ищеца е изпълнил договорното си задължение
и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в
сроковете уговорени в договора.
В чл.31 от Общите условия на договора за кредит е уговорено, че ако клиента
не погаси изцяло кредита си в срока по чл.30 ал.4 /до края на следващият пети
гратисен период/, вземането на банката за целия ползван кредитен лимит,
независимо от начина, по който е формиран, става окончателно изискуемо и
банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
съдебен ред. На основание тази разпоредба при наличието на шест непогасени
минимални суми за револвиране на падежните дати банката е осчетоводила кредита
като предсрочно изискуем на 18.10.2016г.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение №123 от
9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169 от 17.01.2017г.
на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, когато искът по чл.422 ГПК е за
вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство -
едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление
до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до
длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата
молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с
връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя.
В настоящия случай не се установи преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 21.01.2020г., по което е образувано
ч.гр.д. №320/2020г. по описа на РС Ст.Загора, ищецът да е изпратил уведомление
до длъжника за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Заповед за
изпълнение на парично задължение не е била издадена, заявлението е отхвърлено с
влязло в законна сила разпореждане, поради което и предявеният иск е
осъдителен.
Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента на
връчване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление на ищеца в
тази насока. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В случая
обстоятелството, че ответната страна е представлявана от особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, не опровергава този извод. В този смисъл е и
съдебната практика, намерила израз в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че с връчването
на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на
ответника, кредитът се счита за предсрочно изискуем. В настоящия случай препис
от исковата молба е връчен на особения представител на ответника на 18.09.2020г.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. С оглед на това съдът приема,
че от момента на връчване на исковата молба задължението по договора за кредит за
главница, за възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост и за
такси до датата на предсрочната изискуемост става изискуемо и предявените искове
за главница 760,72 лв., възнаградителна лихва за периода 20.10.2015г. до
18.10.2016г. и такси в размер на 159,74лв. се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
Както беше посочено по – горе законна лихва за забава се дължи след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за периода преди това,
поради което претенцията за лихва за забава в размер на 268,19лв. за периода
18.10.2016г. до 08.06.2020г. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски /за държавна такса,
възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете общо в
размер 615,97 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от
адв.Р.М., АК Ст.Загора да заплати на „Банка ДСК” АД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, следните суми: 760,72 лева главница по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 17.10.2013г., ведно със законната лихва считано от 18.09.2020г. до
окончателното плащане; 337,87 лева
възнаградителна лихва за периода 20.10.2015г. до 18.10.2016г. и 159,74
лева такси, както и направените по настоящото делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 615,97лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Банка ДСК” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска №19 против П.Х.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Р.М., АК Ст.Загора
иск за сумата от 268,19 лева, лихва за забава за периода 18.10.2016 г. до
08.06.2020 г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.