Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 09.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, втори въззивен състав, в публично заседание на
шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ
ИГНАТОВА
2. мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря В.Д. и прокурора Д. Д., разгледа докладваното от
младши съдия Гащарова ВНОХД № 640 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 318 и сл. от НПК и е образувано по жалби от подсъдимите М.В.К. и Й.Н.А.
срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 445/2018 г. по описа Районен съд – И..
С атакуваната присъда подсъдимият М.В.К. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 08.01.2017 г., около 04 часа,
в гр. И., обл. С., до клуб „Р.“, в съучастие с Д.М.К., Й.Н.А. и Д.Н.И., чрез
нанасяне на поредица от удари в главата е причинил на К.И.У. средна телесно
повреда, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около нея,
което е довело до намаляване на зрението на лявото око за срок по-голям от 30
дни, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно
отслабване на зрението на лявото око.
Подсъдимия Д.М.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 08.01.2017 г., около 04 часа, в гр. И., обл. С., до клуб „Р.“,
в съучастие с М.В.К., Й.Н.А. и Д.Н.И., чрез нанасяне на поредица от удари в
главата е причинил на К.И.У. средна телесно повреда, изразяваща се в контузия
на лявата очна ябълка и зоната около нея, което е довело до намаляване на
зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни, което увреждане по своя
медикобиологичен характер представлява трайно отслабване на зрението на лявото
око.
Подсъдимият Й.Н.А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 08.01.2017 г., около 04 часа, в гр.
И., обл. С., до клуб „Р.“, като непълнолетен, в съучастие с Д.М.К., М.В.К. и Д.Н.И.,
чрез нанасяне на поредица от удари в главата е причинил на К.И.У. средна
телесно повреда, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около
нея, което е довело до намаляване на зрението на лявото око за срок по-голям от
30 дни, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно
отслабване на зрението на лявото око.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал защитникът на подсъдимия Й.Н.А.,
който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
оправдан. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като
излага подробен доказателствен анализ.
Постановената присъда е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от защитникът
на подсъдимия М.В.К.. В депозираната жалба и допълнителни бележки към нея се
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
да бъде оправдан. Излага доводи за недоказаност на обвинението.
Постановената присъда е обжалвана и от подсъдимия М.В.К.. Подсъдимият
излага довод, че по делото е установено, че удари в главата на пострадалия са
нанасяни от много лица, но не доказано от кой удар и от кого е причинено
телесното увреждане. Моли да бъде оправдан.
В срока по чл.
320, ал. 6 от НПК подсъдимия Д.М.К. се е присъединил
към подадената въззивна жалба.
Първоинстанционният съд е постановил вещественот доказателство – един брой
стъклена бутилка с вместимост 0,7 литра с надпис „J.“, да се унищожи по
установения ред след влизание в сила на присъдата.
В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С. излага доводи, че
жалбите на подсъдимите са неоснователни. Счита, че първоинстанционния съд при
разглеждане на делото не е допуснал съществени процесуални нарушения. Пледира
за потвърждаване на постановените осъдителни присъди.
Повереникът на частния
обвинител– адв. М. поддържа становището изложено от представителя на държавното
обвинение.
Защитникикът на подсъдимия
М.В.К. – адв. Н. предира за постановяване на оправдателна присъда по отношение
на подзащитния му. Счита, че по делото не е установено подсъдимият К. да е
извършил деянието, за което е признат за виновен.
Подсъдимият К. се присъединява изцяло към становището на защитника си, а в
последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия Й.А. – адв. Т. поддържа подадената жалба и допълнение към
нея, на посочените в нея основания.
Защитникът на подсъдимия К.
– адв. Я. моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде
постановена нова, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен в
извършеното престъпление, за което е обвинен. Излага подробен доказателствен
анализ. Счита, че по делото не е доказано подъдимият К. да е нанесъл удара, от
който е последвало телесното увреждане.
Подсъдимият
К. се присъединява изцяло към становището на защитника си, а в последната си
дума пред съда моли да бъде оправдан.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, обсъдени задълбочено и изчерпателно в
мотивите на протестираната присъда, които изцяло се споделят от въззивния съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият
М.В.К. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.М.К. е роден на *** г. в гр. И., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Й.Н.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимите
М.В.К., Д.М.К.
и Й.Н.А. се познавали, като
на 07.01.2017 г., заедно празнували рождения ден на свидетеля С. Д. в ресторант „П.“ в гр. И., на които присъствали и
свидетелите Р. М., В. Б., Б. Б., К. Б. и др.
На 08.01.2017 г., около 00
часа, 30 мин., подсъдимите заедно със свидетелите С. Д., Р. М., В. Б., Б. Б., К.
Б. и др. решили да продължат празненството в дискотека „Р.“ в гр. И..
В дискотеката имало и
други клиенти, включително пострадалия К.У., който бил със свидетелите К. Д., Й.
М. и Н. С..
В дискотека „Р.“ на работа
бил свидетелите Д. Б., изпълняващ длъжността охранител, без сключен трудов договор,
Н. Й., сервитьор и Г. Ч., собственик на заведението.
Малко преди 04 часа, на
същата дата, между пострадалия К.У. и подсъдимия М.К. възникнал конфликт.
Конфликтът бил породен от възникнал спор между двамата мъже за вниманието на
свидетелките Б. и К. Б.и. Спорът прерастнал в юмручна разправа, при която пострадалият
У. ударил подсъдимия К. с юмрук в областта на лицето. Служителите на дискотека
„Р.“ реагирали своевременно, като намалили музиката, увеличили осветлението, а
свидетелят Д. Б. веднага ги разтървал.
След като охраната се
намесила пострадалият седнал на масата си, а подсъдимият К. се върнал на малкия
бар, където били останали хора от компанията му.
Около 5-10 мин, след приключване
на конфликта, свидетелят К. Д. предложил на пострадалия У. да си тръгнат от
дискотеката, за да избегнат по-сериозен конфликт, като излязат от задния
(служебен) вход на заведението.
Пострадалият У. и
свидетелят Д. минали през офиса, който е и склад на дискотеката, за да достигнат
до задния (служебен) вход от заведение, който бил отключен от свидетеля Г. Ч. –
собственик на заведението и излезли от дискотеката.
Същевремнно подсъдимите М.К., Д.К. и Й.А. и свидетелите Д.И., С. Д., В. Б. и Р. М., излезли
през главния вход на дискотеката, като
подсъдимия К. носил бутилка от уиски в задния си джоб. След като излезли от
заведението Б. и К. Б.и, както и свидетеля Е. П. тръгнали към домовете си.
Докато излизали от задния вход на дискотека „Р.“ пострадалия У. и свидетеля
Д. били забелязани от подсъдимите и свидетелите Д.И., С. Д., Р. М. и В. Б..
Първи вървял пострадалият У., а след него свидетелят К. Д.. Навън било
студено и имало натрупан сняг. След като пострадалият У. направил няколко
крачки подсъдимият Д.К. го ударил в гръб, в теменната област, с носената от
него празна бутилка с надпис „J.“. Пострадалият се подпрял на стената, но бил
бутнат на земята, след което подсъдимите Д.К., М.К., Й.А.
и свидетелят Д.И. започнали да му нанасят удари с ръце и да го ритат с
крака в областта главата и тялото. По време на нанасянето на телесното
увреждане присъствали и свидетелите С. Д. и В. Б..
Свидетелят К. Д. се опитвал да спре нападението като викал „стига, оставете го,
стига, стига“. След като подсъдимите спрели да нанасят удари на пострадалия,
той бил придружен до дома си от свидетеля К. Д..
Пострадалият У. събудил роднините си и около 06 часа бил транспортиран от
тях до Център за Спешна помощ гр. И., където след като били прегледан и въз
основа на аправените му изследвания лекарят препоръчал на У. да направи
допълнително изследване, скенер на главата в гр. С..
На същата дата, пострадалият бил транспортиран до гр. С., където около 10
часа, 17 мин., бил приет за преглед и компютърна томография на главен мозък в
МБАЛ „Св. А. С.“ АД.
Причиненото на пострадалия травматично увреждане се изразява се в контузия на
лявата очна ябълка и зоната около нея, което е довело до намаляване на зрението
на лявото око за срок по-голям от 30 дни, което увреждане по своя
медикобиологичен характер представлява трайно отслабване на зрението на лявото
око; контузия на главата с две разкъсноконтузни рани на меките черепни
покривки, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, множество мекотъканни контузии-охлузвания, кръвонасядания и тъканни
отоци по главата, лицето и крайниците, и счупване на кариозно променена
коронкова част на първи долен десен зъб, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства.
Неоснователни са упреците
в жалбите към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на
събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са анализирани
поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при
спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение
на съда, обосновало решаващите му изводи.
Първоинстанционният съд е
изложил подробни мотиви защо не кредитира обясненията на подсъдимите Д.К., М.К. и Й.А.. В обясненията си пред
първоинстанционния съд и тримата подсъдими твърдят, че удари върху пострадалия У.
е нанасял единствено свидетелят Д.И.. Тези обяснения не се подкрепят от
останалите доказателствени източници, като противоречат както на показанията на
Д.И., така и на показанията на пострадалия К.У., на свидетелите К. Д., С. Д. и В.
Б.. В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелят И. твърди, че удари
са нанасяли както от него, така и от подсъдимите Д.К., М.К. и Й.А..
Обясненията на подсъдимите противоречат на свидетелските показания на пострадалия К.У., който посочва, че е видял да му нанасят
удари подсъдимите М.К. и Й.А., на показанията на свидетеля Д.И.. Обясненията не
се подкрепят и от гласните доказателствени средства - прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, свидетелски показания на К. Д., С. Д. и В. Б., които са били очевидци и лично са възприели
случващото се. От показанията на
посочените свидетели се установява, че телесното увреждане на пострадалия е
нанесено от подсъдимите Д.К. и М.К.. От изложеното е
видно, че дадените обяснения от подсъдимите противоречат на останалите приобщени
доказателствени източници, обясненията на подсъдимите са изолирани,
неправдоподобни и по съществото си, както е отбелязал и първоинстанционният съд,
представляват един „оговор“, поради което законосъобразно първоинстанционният
съд не им е дал вяра.
Първият съд е направил цялостен и прецизен анализ на показанията на
пострадалия К.У., анализирал ги е поотделно и съвкупно, съпоставил ги е с други
данни по делото и е стигнал до напълно обосновани и логически издържани изводи,
че същите следва да бъдат кредитирани, като е изложил изчерпателни съображения
в тази насока.
Показанията на пострадалия У., както по отношение на възникналия конфликт
между него и подсъдимия К., така и по отношение на това, че подсъдимите и Д.И.
са му нанесли травматично увреждане, се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
Показанията на пострадалия в частта, че той и К. Д. са излезли от дискотека
„Р.“ от задния (служебен) вход се подкрепят от обясненията на подсъдимите и от показанията
на свидетелите К. Д., С. Д., В. Б., Д. Б. и Р. М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и от показанията на Д.И. дадени пред
първоинстанционния съд.
Показанията на пострадалия в частта, че подсъдимия М.К. му е нанесъл удари,
като и че е бил ударен с твърд тъп предмет, се подкрепят от В. Б. и С. Д.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК и от показанията на Д.И. дадени
пред първоинстанционния съд.
Показанията на пострадалия, чрез които се установява участието на
подсъдимия Й.А. в причиняването на телесното увреждане се подкрепят от
показанията на свидетеля Д.И., дадени пред първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна в цялост с приобщените от
първоинстанционния съд гласни доказателствени средства и въз основа на извършен
анализ на фактите по делото, счита, че изводът на първоинстанционния съд, че
следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия е правилен.
Свидетелят В. Б. е разпитан в процесуалното качество на свидетел по реда на
чл. 223 от НПК в досъдебното производство (л. 27 от ДП). Свидетелят посочва, че
след като той, подсъдимите и свидетелите
С. Д., Д.И. и Р. М. излезли от дискотека „Р.“, М.К., С. Д., Д.И. и Р. М.
останали пред дискотеката, а той и подсъдимия Д.К. отишли пред магазин „Х.“,
като подсъдимият Д.К. носел в задния си джоб празна,
зелена на цвят бутилка от уиски „J.“. Твърди, че след като видели пострадалия
У. да излиза от задния вход на дискотеката със свидетеля К. Д. подсъдимият К.
направил знак с ръка на другите от компанията да отидат при тях. Подсъдимият Д.К.
ударил пострадалия У. *** главата, в гръб, с носената от него празна бутилка от
уиски и след като той паднал останалите започнали да го удрят и ритат.
Свидетелят К. Д. им казвал да спрат и те спрели.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелят посочва
различна фактическа обстановка, като твърди, че не си спомня какво точно се е
случило.
Показанията на свидетеля дадени в досъдебна фаза на процеса са приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и
законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията дадени по
досъдебното производство.
Приобщените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство показания
заслужават доверието на съда, тъй като са максимално конкретни, последователни
и подробни и в тях свидетелят заявява истината. Същите изцяло се подкрепят от
гласните доказателствени средства - прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
свидетелски показания на К. Д., С. Д., от показанията на свидетелите К.У. и Д.И.,
дадени пред първоинстанционния съдебен състав, от които е установено, че
тримата подсъдими са нанесли травматичното увреждане на пострадалия. Същите се
подкрепят и от извършения протокол за оглед на местопроизшествие с дата
09.01.2017 г., видно от който зад магазин на „В.“ в гр. И., срещу клуб на „Б.“
е намерена и иззета празна, зелена на цвят бутилка от уиски с етикет с текст „J.“.
Действието по разследването е извършено на 09.01.2017 г., за времето от 14
часа, 30 мин. до 14 часа, 50 мин. и при извършването му са спазени изискванията
на чл. 155- чл. 156 от НПК, поради което протоколът е годно доказателствено
средство (л. 30-31 от ДП). Показанията на свидетеля в частта, че подсъдимият Д.К.
е носел в задния си джоб празна, зелена на цвят бутилка от уиски се подкрепят и
от показанията на свидетеля Д. Б., приобщени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
Първоинстанционният съд след като е извършил обстоен и прецизен анализ на
показанията на свидетелите С. Д. и К. Д. законосъобразно е дал вяра на
показанията, дадени от тях пред орган на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Същите са последователни,
както беше изложено, изцяло се подкрепят от останалите гласни доказателствени
средства и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От тях несъмнено
се установява, че подсъдимите Д.М.К. и М.В.К., и свидетеля Д.Н.И. са нанасяли
удари на пострадалия. Обстоятелството, че в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд свидетелите са заявили, че не си спомнят
и че свидетеля С. Д. се отказва от показанията си, не лишават от
доказателствена стойност показанията им от досъдебното производство.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия Й.А., адв. Т.- САК, че съдът е нарушил основни принципи на наказателния процес, а именно чл. 7
от НПК, регламентиращ, че съдебното производство заема централно място в
наказателния процес, чл. 18 (непосредственост) и чл. 19 (устност) от НПК, като
е дал вяра на показанията на св. Д., дадени пред орган на досъдебното
производство, а не тези дадени по време на съдебното следствие. Както беше
изложено, първоинстанционният съд внимателно е анализирал всички показания,
давани от свидетеля – в досъдебното производство и в съдебната фаза. Преценил
е, че приобщените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство
показания заслужават доверието на съда. Изявлението на свидетеля, че не си
спомня да е присъствал по време на извършеното престъпление не може да доведе
до изключването на показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство,
като годен и достоверен източник на пряка доказателствена информация. Съдът разполага
с правната възможност да кредитират едни или други показания на един и същи
свидетел стига да обоснове тяхната достоверност, което в случая е направено от първоинстанционния
съд.
Посоченото в жалбата на подсъдимия А. възражение относно допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при допускането до
разпит на свидетеля Д.И. не намира обективна опора в материалите по делото. Наказателното
производство спрямо Д.И. е било прекратено при условията на чл. 381 от НПК,
чрез сключване на споразумение между защитника му и прокурора. Д.И. се е
признал за виновен, за това, че на 08.01.2017 г., около 04 часа, в гр. И., обл.
С., до клуб „Р.“, в съучастие с Д.М.К., М.В.К. и Й.Н.А., чрез нанасяне на
поредица от удари в главата е причинил на К.И.У. средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около нея, което е
довело до намаляване на зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни,
което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно
отслабване на зрението на лявото око – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1
от НПК е допустимо извършването на разпит на свидетеля И.. Правно ирелевантно
е, че Д.И., след проведен разпит по делото, в който е заявил, че не си спомня
за нанесеното травматично увреждане на пострадалия сам се е явил пред съда и е
дал показания. Свидетелят е посочил пред първоинстнционния съд, че е бил
забравил много обстоятелства по случая поради изминалия период от време, но
впоследствие си е припомнил събитията, както и, че никой не го е мотивирал да
свидетелства повторно. В показанията дадени от свидетеля пред първия съд се
установява причината за възникване на конфликта, участието на подсъдимите Д.К.,
М.К. и Й.А. в извършване на телесното увреждане. От извършения анализ на
показанията на този свидетел съдът намира същите за последователни и логически
издържани, поради което и следва да бъдат ценени.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия А., адв. Т.- САК, за
допуснато от първия съд процесуално нарушение при анализа и оценката на
доказателствената стойност на показанията на свидетеля Ц. Ю., приемайки ги за
достоверни. Видно от мотивитте на л. 4, първоинстанционният съд е изключил от
доказателствената съвкупност показанията на този свидетел като недостоверни.
По отношение на изложеното от първата инстанция за показанията на
свидетелите М. Ч., Л. Б. и Г. Ч., настоящият съдебен състав изцяло споделя
доказателствения анализ на районния съдия за тези показания и не смята за нужно
да преповтаря.
От показанията на свидетелите Е. П., Б. Б., К. Б., Д. Б., Й. М. и Н. С., се
установява, че на инкриминираната дата е възникнал конфликт между пострадалия К.У.
и подсъдимия К., при който пострадалият е ударил подсъдимия в лицето.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с изложеното от
първоинстанционния съд по отношение на показанията на Р. М..
По отношение на възражението на подсъдимия М. К., че по делото е установено
освен подсъдимите и други установени лица, че са нанасяли удари на пострадалия,
следва да се отбележи, че прерогатив на държавното обвинение е да повдига и
поддържа обвинения за престъпление от общ характер. Тази преценка не подлежи на
съдебен контрол.
От заключението на приетите в хода на проведеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза, изготвена на база
съдържащите по делото медицински документи, се установява, че вследствие от
нанесените удари в областта на главата и тялото пострадалият е получил контузия на лявата очна ябълка и зоната около нея, което е
довело до намаляване на зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни,
което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно
отслабване на зрението на лявото око. Установява се наличието на контузия на
главата с две разкъсноконтузни рани на меките черепни покривки, причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, множество
мекотъканни контузии-охлузвания, кръвонасядания и тъканни отоци по главата,
лицето и крайниците, и счупване на кариозно променена коронкова част на първи
долен десен зъб, които са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
При установената фактическа обстановка крайният извод на
първоинстанционният съд относно правната й квалификация и авторството на
деянието е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. С деянието си
подсъдимите М.В.К., Д.М.К. и Й.Н.А. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. ал.
1 НК като при описаните обстоятелства са причинили средна
телесна повреда на К.У., изразяваща се трайно отслабване на зрението на лявото
око.
Подсъдимият А. към момента
на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен, видно от
приобщената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза към
момента на извършване на деянието – 08.01.2017 г., подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
липсват данни да е би в състояние на увлечение или лекомислие.
Изпълнителното деяние е осъществено като подсъдимите, при описаните по-горе
време, място и обстановка, са нанесли поредица от удари в главата на
пострадалия, което му е причинило контузия на лявата очна ябълка и зоната около
нея, което е довело до намаляване на зрението на лявото око за срок по-голям от
30 дни, контузия на главата с две разкъсноконтузни рани на меките черепни
покривки, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, множество мекотъканни контузии-охлузвания, кръвонасядания и тъканни
отоци по главата, лицето и крайниците и счупване на кариозно променена
коронкова част на първи долен десен зъб, които са му причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Напълно споделени от въззивния съд са фактическите и правни доводи, развити
от първоинстанционния съд, обосновали извода му, както относно механизма на
причиняване на увреждането на пострадалия, така и относно формата на вината.
Настоящата инстанция намира за ненужно да преповтаря подробно развитите доводи
в тази насока, като намира за достатъчно да се солидаризира с тях напълно. Действията
на подсъдимите, с които е причинено инкриминираното телесно увреждане на
пострадалия, са били насочени и са целели нанасянето на телесна повреда на пострадалия.
Предвид изложеното първият съд законосъобразно е признал подсъдимите за
виновни по обвинението, повдигнато с обвинителен акт, за престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Възражението на подсъдимия М.К., че по делото не е установено от кой удар,
респективно от кого е нанесено телесното увреждане на пострадалия е
неоснователно. По делото е установено, че всеки едни от подсъдимите е нанасял
удари на пострадалия, същите са имали сходно поведение, следствие от което е
настъпил престъпния резултат - телесното увреждане на пострадалия. Когато всеки
от съизвършителите върши проява, подобна на тази на останалите, за възникването
на тяхната отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за
причиняване на престъпния резултат. От съществено значение тук се явява
по-голямата вероятност от увреждане, когато не един, а няколко души участват в
побой над жертвата (в този смисъл решение № 295/2006 г. на ВКС, І н.о.). Възприетото
в съдебната практика и теория е, че при съизвършителство е без значение
конкретния каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с
общата престъпна дейност общественоопасни последици (когато всички нанасят
удари на жертвата, няма значение от кого е причинено увреждането), защото
престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица
от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Конкретно обективиранато
поведение на съизвършителите, следва да бъде съобразявано при определяне на
наказанието (решение № 231 от 26.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1256/2011 г., III
н. о., решение № 586/83 г. на ВКС, ІІ н.о.).
Първоинстанционният съд е определил наказанията за извършеното от
подсъдимите М.К. и Д.К. престъпление при условията на чл. 54 от НК след
надлежно извършена преценка за степента на обществена опасност на деянието и
всеки един от дейците, както и на участието им в изпълнителното деяние. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства първият съд правилно е
отчел чистото им съдебно минало и добрите характеристични данни за тях.
Наказанието на подсъдимия Й.А. е определено при условията на чл. 55 НК,
след извършена редукция по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Преценена е степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като съдът е взел предвид участието му в
изпълнителното деяние. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи,
отчитайки всички значими за правилното решаване на този въпрос обстоятелства.
В пределите на извършената
въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата №
91 от 29.07.2019 г. на РС-И., НО, първи състав по НОХД № 445/2018 г.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.