Решение по дело №368/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

25.05.2021 год.

 

Номер 260053                                       Година 2021                      Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 05 (пети) април                                                                          Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 368 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба  от „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й.и Н.С.Б., представлявано от прокуриста Т.Н.Т., срещу Наказателно постановление №27-0001173/30.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

            В жалбата не се оспорват фактическите констатации направени в обжалваното НП. Твърди се, че за извършване на нарушението са налице обективни причини, а именно пандемията, която е довела до драстично намалява обема на работа на дружеството и забавяне на плащанията от контрагенти в чужбина. Налагането на санкция за неизплащане на трудови възнаграждения,  според жалбоподателя ще доведе до липса на ресурс за заплащането им в бъдеще. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. 

            В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено изцяло.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            При извършена проверка на 09.07. и 13.07.2020 г. от служители на Дирекция „ИТ“-Шумен на жалбоподателя „****“ АД, ЕИК ***, в седалището и на адреса на управление ***, са констатирани нарушения и са дадени задължителни предписания, за които е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2019090/15.07.2020 г., връчен на жалбоподателя. Даденото предписание в т. 6 от протокола-работодателят да изплати на работника В.К.обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. Крайният срок за изпълнение на предписанието бил до 31.08.2020 г. На 24.09.2020 г. отново е извършена проверка в същия обект от служители на Дирекция „ИТ“ – Шумен и е констатирано неизпълнение на даденото предписание в т.6 от протокола за работника В.К.. За извършената проверка е съставен протокол № ПР2027779/30.09.2020г. За установеното нарушение – неизпълнение на задължително предписание на жалбоподателя е съставен АУАН № 27-0001173/30.09.2020 г. за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на 01.09.2020 г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В конкретния случай чрез бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т.т. 1 и 5 от ДР на КТ. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат – законните представители на дружеството. Предвид на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят със своята деятелност е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

            Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – протокол за проверка от 15.07.2020 г., както и протокол от последваща проверка с дата 24.09.2020 г., показанията на свидетеля М., освен това този факт не се оспорва от жалбоподателя, на посочената в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.В.Преслав, жалбоподателя в качеството на работодател не е изплатил на работника В.К.обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. Т.е. към датата на проверката не е било изпълнено даденото задължително предписание при предходна проверка.

            С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 415, ал.1 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определено към минималния предвиден в закона размер. Служебно известно е на съда, че при проверката са установени и други неизпълнения на предписания, както и че по делото не са налице данни за изпълнение на предписанието, които обстоятелства са отегчаващи отговорността, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

            Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Неизпълнението на това изискване – за изплащане на обезщетение, поставя работника в ситуация в която той не е в състояние да задоволява най-неотложните си нужди и то при наличието на пандемия и пенсиониране.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление  следва да бъдат потвърдени изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган – Д“ИТ“-Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0001173/30.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й.и Н.С.Б., за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същият законов текст е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 800.00  лева.

ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й.и Н.С.Б., представлявано от прокуриста Т.Н.Т. направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                              Районен съдия: