Р Е Ш Е Н И Е
25.05.2021 год.
Номер 260053 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 05 (пети) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АНД
дело номер 368 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „****“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните
директори К.Б.Й.и Н.С.Б., представлявано от прокуриста Т.Н.Т., срещу Наказателно
постановление №27-0001173/30.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр.Шумен.
В жалбата не се оспорват фактическите констатации
направени в обжалваното НП. Твърди се, че за извършване на нарушението са
налице обективни причини, а именно пандемията, която е довела до драстично
намалява обема на работа на дружеството и забавяне на плащанията от контрагенти
в чужбина. Налагането на санкция за неизплащане на трудови възнаграждения, според жалбоподателя ще доведе до липса на
ресурс за заплащането им в бъдеще. Поради изложеното моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло. Алтернативно моли за намаляване размера
на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание жалбоподателя не
се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция
”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При
извършена проверка на 09.07. и
13.07.2020 г. от служители на Дирекция „ИТ“-Шумен на жалбоподателя „****“ АД, ЕИК ***, в седалището и на адреса на управление ***, са
констатирани нарушения и са дадени задължителни предписания, за които е
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2019090/15.07.2020 г., връчен на
жалбоподателя. Даденото предписание в т. 6 от протокола-работодателят да изплати
на работника В.К.обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на
пенсия в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, съгласно
разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. Крайният срок за изпълнение на предписанието
бил до 31.08.2020 г. На 24.09.2020 г. отново е извършена проверка в същия обект
от служители на Дирекция „ИТ“ – Шумен и е констатирано неизпълнение на даденото
предписание в т.6 от протокола за работника В.К.. За извършената проверка е съставен
протокол № ПР2027779/30.09.2020г. За установеното нарушение – неизпълнение на
задължително предписание на жалбоподателя е съставен АУАН № 27-0001173/30.09.2020
г. за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на 01.09.2020 г. Въз основа
на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като
формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В конкретния случай чрез бездействие. Нарушението
е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т.т. 1 и 5 от ДР на
КТ. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат – законните
представители на дружеството. Предвид на изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят със своята деятелност е осъществил всички обективни и субективни
признаци от състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства – протокол за проверка от 15.07.2020 г.,
както и протокол от последваща проверка с дата 24.09.2020 г., показанията на
свидетеля М., освен това този факт не се оспорва от жалбоподателя, на посочената в акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.В.Преслав,
жалбоподателя в качеството на работодател не е изплатил на работника В.К.обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.228,
ал.3 от КТ. Т.е. към датата на проверката не е било изпълнено даденото
задължително предписание при предходна проверка.
С оглед на
гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
Наложеното наказание на
жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 415,
ал.1 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определено към минималния предвиден в закона
размер. Служебно известно е на съда, че при проверката са установени и други
неизпълнения на предписания, както и че по делото не са налице данни за
изпълнение на предписанието, които обстоятелства са отегчаващи отговорността, с
оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива.
Съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Неизпълнението на това изискване – за изплащане на обезщетение, поставя
работника в ситуация в която той не е в състояние да задоволява най-неотложните
си нужди и то при наличието на пандемия и пенсиониране.
По изложените съображения, съдът
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъдат потвърдени изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган –
Д“ИТ“-Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се
присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №27-0001173/30.10.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
– гр.Шумен, с което на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по
закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й.и Н.С.Б., за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същият законов текст е наложено
административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 800.00 лева.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по
закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й.и Н.С.Б.,
представлявано от прокуриста Т.Н.Т. направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: