№ 88
гр. Перник, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720103974 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявения от М. Р. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*****, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. **** иск срещу „ЗУУМ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Иван Шишман“
12, представлявано от А.Й. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 357, ал. 1 от КТ, чл.
128, т. 2 от КТ,чл. 270, ал. 2 от КТ с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 2268.18 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
част от месец март, за месец април, за месец май и за периода от 01.06.2021г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 15.06.2021 г., ведно със законна лихва върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане.
С молба рег. № 10547/17.11.2021г. ищеца е намалил исковата си претенция на 1748.98
лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за част от месец март, за месец
април, за месец май и за периода от 01.06.2021г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение 15.06.2021 г.
Производството е с правно основание чл.128, т.2, вр. чл. 242 от КТ .
Ищецът твърди, че е сключен с ответника трудов договор № 148 от
04.09.2019год., въз основа на който е работил по трудово правоотношение в “ЗУУМ” АД и
е изпълнявал длъжността “***” с код по НКПД 35223007. В трудовия договор било
договорено, че ищецът ще изпълнява трудовите си задължение на територията на община
Перник, както и е бил определен размер на основното му месечно възнаграждение в размер
на 700.00 /седемстотин/ лева, което следвало да бъде изплащано веднъж до 25-то число на
1
следващият календарен месец.
На ищеца било изплащано трудово възнаграждение до месец февруари 2021 г.
включително. На 16.04.2021 г. ищецът получил сума в размер на 150.00 лева,
представляваща част от трудовото му възнаграждение за месец март 2021 г. За част от
месец март, за месец април, за месец май и за периода от 01.06.2021 г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 15.06.2021 г. ищеца твърди, че не му е било
изплащано трудово възнаграждение, като между него и работодателя му били водени
многократни разговори кога ще бъде изплатено възнаграждението му.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на
съобщението ведно с исковата молба по установените в ГПК способи е депозирал отговор,
с който оспорва предявената искова претенция по размер, като сочи, че дължимото
трудово възнаграждение на ищеца не е дължимо на договорен месечен размер, поради
обстоятелството, че за периода от 01.03.2021г.-31.05.2021г. в предприятието, в което е
работил ищецът, със Заповед на основание чл.138, ал.2 от КТ е било установено непълно
работно време за всички работници на 4 часа, предвид обявената извънредна епидемична
обстановка в страната.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез упълномощен
представител моли иска да бъде отхвърлен по подробно изложени съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Безспорно между страните се установи, че ищецът е работил в ответното дружество
съобразно трудов договор №148/04.09.2019г., за периода от 05.09.2019г.- 15.06.2021г., който
трудов договор е прекратен със Заповед №2021025/14.05.2021г. на Изпълнителен директор
на ответното дружество на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, считано от 15.06.2021г..
В заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Н.С.
е посочено, че съгласно документите, предоставени му от счетоводството на ответника не са
изплатени трудови възнаграждения за процесния период в размер на 1748.98 лв.- чиста сума
за получаване от ответника, след приспадане на задължителните удръжки и получените
суми..
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допусната съдебно –
икономическа експертиза, като безпристрастно и компетентно даденото, поради което
формира и фактическите си изводи за дължимостта на претенцията въз основа на него.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ е необходимо да се установи,
че в процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение и
2
възмездяване на положения от ищеца труд не е извършено, респ. че не е извършено в
цялост, без да са налице основания за това
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че
страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор
№148/04.09.2019г., за периода от 05.09.2019г.- 15.06.2021г., който трудов договор е
прекратен със Заповед №2021025/14.05.2021г. на Изпълнителен директор на ответното
дружество на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, считано от 15.06.2021г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, за периода от м. март
2021 г. до м. юни 2021 г. от страна на ответника са начислени трудови възнаграждения в
общ брутен размер от 2447.20 лева. Вещото лице е заключило, че след приспадане на
направените удръжки за лични осигурителни вноски, данък върху дохода дължимата нетна
сума към ищеца възлиза на 1748.98 лева.
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да
докаже изплащането на претендираното трудово възнаграждение за процесния период.
Такова доказване по делото не бе проведено. Ето защо предявеният иск за заплащане на
трудово възнаграждение се явява доказан по основание.
По отношение размера на дължимото възнаграждението съдът съобразява
заключението по допуснатата счетоводна експертиза, според което за процесния период
дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 1748.98 лева.
Предвид на горното, исковете за трудово възнаграждение се явяват основателни в
техните пълни размери, като сборната главница следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
При определяне размера на дължимото трудово възнаграждение съдът не следва да
съобразява приложената като доказателство по делото заповед № 1/28.02.2021г. на
работодателя, съгласно която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с извънредната
епидемична обстановка, считано от 1.3.2021 г. и за срок до 31.5.2021 г. е установено
непълно работно време с продължителност от 4 часа за всички работници. Във връзка с тази
заповед ответникът не ангажира доказателства, че като работодател надлежно е упражнил
правото си да установи непълно работно време, а оттук и че е отпаднало задължението му за
заплащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение. По делото не бяха
ангажирани доказателства, че заповедта е връчена на работника и той е работил през
процесния период четири, а не осем часа на ден. На следващо място съдът не кредитира
заповедта и тъй като видно от съдържанието й е разпоредено да бъде връчена на
„Счетоводство“ за изпълнение, а видно от заключението на вещото лице при извършената
3
справка в счетоводството на дружеството ответник посочените размери на възнаграждения,
вписани в счетоводството са за осемчасов, а не за четиричасов работен ден.
Обстоятелството, че работника – ищец в настоящето производство е работил на осемчасов
работен ден се потвърждава и от неговите обяснения, дадени в хипотезата на чл. 172 ГПК,
които съдът кредитира, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал с
изключение на посочената заповед. В този ред на мисли, освен наличието на подобна
заповед, работодателят следваше да установи, че ищецът реално е полагал труд на 4-часов
работен ден през процесния период. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани.
Съгласно чл. 270, ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от трудов договор
парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с
подписа на служителя или на посочено от него лице във ведомост или разписка, както и с
документ за банков превод по влог на служителя. Касателно настоящия случай по делото не
бяха ангажирани такива доказателства.
По разноските и държавната такса:
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и направеното искане по
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 400.00 лева за
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Перник държавна такса в размер на 69.96 лева, както и
разноски за вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Иван Шишман“ 12, представлявано от А.Й., да заплати на М. Р. АТ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***** сумата от 1748.98 /хиляда седемстотин
четиридесет и осем лева и 98 ст./ лева, представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода- част от месец март, за месец април, за месец май и за периода от
01.06.2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение 15.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
трудово възнаграждение са уважени.
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Иван Шишман“ 12, представлявано от А.Й. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пернишки районен съд сумата в общ размер на 169.96 лв.
/сто шестдесет и деве лева и 96 ст./ разноски в производството от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от 03.02.2022г..
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5