№ 1771
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Г. Д. К., ЕГН **********; СТ. Р. П., ЕГН **********, СТ. Р. П., ЕГН
**********, М. СТ. Т., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********, В. АТ. Р.,
ЕГН **************, Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, Р. К. Г., ЕГН **********,
КР. Р. Г., ЕГН **********, М. Р. Д., ЕГН **********, В. Д. К. и Р. Р. ВЛ.,
всички чрез адв. А.И. А. срещу решение №261899/10.06.2021г., постановено
по гр. дело №9128/2020г. по описа на ВРС, с което е искът им против В. К. В.
ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН ********** за признаване за установено
между страните по делото, че ответниците НЕ СА собственици на НИ 501.158
по ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя" с площ от 757 кв. м. на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите считат, че
решението е неправилно, постановено в противоречие на материално-
правните норми и на трайната съдебна практика на ВКС, поради което молят
да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен като основателен, като им бъдат присъдени и
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззивниците твърдят, че според съдебната практика когато Решението на
ПК, с което е възстановено правото на собственост, е постановено при
първоначалната редакция на чл. 14, ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ, която не изисква
решението да бъде придружено със скица, то същото има конститутивно
действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални
граници, но само ако описаният в него имот е достатъчно индивидуализиран.
1
Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота преди
колективизацията /каквито не са посочени в решението/, а следва да е
възможно имота да се индивидуализира към момента на реституцията.
Излагат, че Решение №12207/05.08.1996 год. на ПК Аксаково е постановено
преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ-ДВ бр. 18/1999 г., но то не е
породило конститутивното си действие съгласно разясненията, дадени в TP
№1/1997 год./ по въпрос първи/на ВКС ОСГК. С постановяването му,
съответно с влизането му в сила земеделската реституция не е приключила.
Тъй като решението е постановено преди измененията на ЗСПЗЗ - ДВ
БР.18/1999 год. доколкото имотът попада в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
неговите граници могат да бъдат определени едва с влизане в сила на ПНИ, в
настоящия случай - Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 гад. Следователно
Решението не е породило конститутивното си действие поради липсата на
индивидуализация на имота като самостоятелен обект- част от земната кора.
Позовавайки се на практиката на ВКС/посочена от съда в обжалваното
Решение/, съгласно която до приключване на реституционното производство
бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да
се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица, следва извода,
че ответниците не са упражнявали давностно владение върху процесния имот
от 05.08.1996г., продължила до предявяване на настоящите искове, както
неправилно приема съдът, защото през този период няма реално обособен с
граници самостоятелен обект. Твърдят, че придобивна давност в полза на
въззиваемите би могла да тече едва след влизане в сила на ПНИ, в настоящия
случай - Заповед № РД-16-7706- 67/04.04.2016 год. Следователно, в полза на
въззиваемите не е изтекла определената от закона десет годишна давност и по
тази причина същите не са придобили правото на собственост върху
процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание - давност,
независимо от издадения в тяхна полза Констативен нотариален акт № 187,
нот. д. 14317, вписан в СВ на 14.11.2015 год. По изложените съображения
молят обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде
постановено друго, с което предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск за собственост бъде уважен като основателен. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна –в. и Д. В.и са депозирали писмен отговор, в
който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че
изводът на съда за началния момент на конститутивното действие на решение
№12207/05.08.1996г. на ПК –Аксаково е правилен, и напълно съобразен с
разясненията, съдържащи се в ТР №1/1997г. съгласно което решенията на ПК
по чл. 18ж, ал.1 ППЗС:ПЗЗ и чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници имат конститутивно действие. На
следващо място считат, че придобивна давност в полза на ответниците е
започнала да тече още от датата на издаване на решението на ПК- Аксаково.
От 05.08.1996г. когато е приключила реституционната процедура до датата на
2
предявяване на иска са изтекли повече от 20 години, поради което и не са
налице пречки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците.
С оглед на което считат, че предявеният срещу тях отрицателен
установителен иск е неоснователен, тъй като с бездействието си, ищците са
загубили правото си на собственост. Твърдят, че първоинстанционният съд е
формирал правилни и законосъобразни изводи, съобразени със събраните по
делото доказателства. По изложените съображения молят въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно, като им бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, предявен от Г. Д. К., ЕГН **********; ВЛ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********;
СТ. Р. П., ЕГН **********, СТ. Р. П., ЕГН **********, М. СТ. Т., ЕГН
**********, Р. Р. ВЛ., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********, В. АТ. Р.,
ЕГН **************, Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, **************, ЕГН
**********, и В. Д. К. против В. К. В. ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН
********** за признаване за установено между страните, че ответниците НЕ
СА собственици на НИ 501.158 по ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя" с площ
от 757 кв. м., вид територия-населени места, при съседи на имота: НИ с №№
501.173 - **************; 501.1448-собственост на насл. на
***************** /ищците/; 501.2020 - улица община Аксаково; 501157 -
***********. Ищците молят на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде
отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение, вписан в Служба по вписванията във вх. peг. №
25967/04.11.2015 год.- Акт № 187, TOM: LXVII, дело 14317, с което
ответниците се легитимират като собственици въз основа на давностно
владение. Ищците излагат, че са наследници по закон на *****************,
бивш жител на село Игнатиево, починал на 28.07.1962 год., който притежавал
земеделска земя в землището на село Доброглед, община Аксаково. С
Решение №12207 от 05.08.1996год. на ПК Аксаково било възстановено
правото на собственост на наследниците на ***************** в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот: Нива от 6,400 дка.
VI категория, находяща се в терен по пар. 4 на село Доброглед, в местността
„Под село, заявен с пореден № 1 от Заявление с вх. № 20Е/01.10.1991 год.,
установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Местоположението на
имота се установява с проведена анкета по чл. 18г, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ,
като имотът бил възстановен по разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърдят, че със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен
управител на област Варна, е одобрен изготвения на осн. пар 4 к, от ПРЗ на
ЗСПЗЗ и чл. 28, от ППЗСПЗЗ ПНИ за с.о. „Доброгледски лозя“. В
първоначално изработения и обявен по реда на чл. 28 б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
план на новообразуваните имоти, процесният н. п. имоти 501.158 и 501.1484
3
са отредени като един общ имот, записан на наследниците на
*****************. В срока за възражения по чл. 28 б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ
ответникът е подал възражение и е представил доказателства с твърдение за
придобито право на собственост по давност върху н. п и. 501.158. Комисията
по чл. 28 б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е приела за основателно искането на ответника
и е изменила ПНИ като от общия н.п.и на наследниците на
***************** е отредила два новообразувани имота: един с пл. №
501.158 за В. К. В. и един с пл. № 501.1484 - за наследниците на
*****************. Именно така измененият ПНИ е одобрен със Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна.
Ищците твърдят, че реституционната процедура за процесния имот с пл. №
501.158 не е завършена, тъй като в полза на ищците няма издадена заповед на
кмета на общината по реда на пар 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От своя страна,
ответниците са признати за собственици, по давност в режим на СИО на
недвижим имот, находящ се в землището на село Доброглед, община
Аксаково, област Варна, селищно образувание „Доброгледски лозя,
съставляващ № 158 с площ от 757 кв. м., при граници: на север -път, на изток
- имот № 159, на юг - имот № 173 и на запад № 157, за което са се снабдили с
Констативен нотариален акт за собственост № 187, том LXVII, дело № 14317,
вписан в Служба по вписванията Варна на 04.11.2015 год./. Ищците оспорват
придобивното основание - изтека в полза на ответниците придобивна давност,
като твърдят, че хипотезата на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, е неприложима
към при настоящата реституцията, където са приложими нормите на пap. 4 к
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в полза на ответниците не е изтекъл
предвидения 10 годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, тъй
като началото на срока започва да тече от приключване на административна
процедура по възстановяването на собствеността върху земята. В настоящия
случай измененият ПНИ е одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016
год. на Областен управител на област Варна и ако няма жалба за конкретния
имот давност започва да тече от 04.05.2016 год. Твърдят, че правният им
интерес произтича от факта, че след успешно провеждане на отрицателния
установителен иск, бившият собственик или наследниците му могат да
довършат административната процедура по издаване на заповед на кмета на
общината и промяна в регистъра към ПНИ. Ищците твърдят, че не са
упражнявали фактическа власт върху имота, като различни хора, по различно
време са влизали в него, но никой не е бил трайно настанен там.
Ответниците, чрез представения отговор на исковата молба и в о.с.з.
чрез пълномощник изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят,
че са собственици на процесния недвижим имот, като основават правото си на
собственост както на кратка придобивна давност, осъществявана в периода
03.11.2015 год. - датата на снабдяването им с констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 157,
том III, дело № 494/03.11.2015 год. на Нотариус per. № 194 Александър
Ганчев до 12.11.2020 год. - датата на връчване на настоящата искова молба,
така и на придобивна давност, осъществявана чрез спокойно и несмущавано
владение в периода от 1996 год. до настоящия момент. Оспорват твърдението
4
на ищците, че наследодателят им е притежавал нива, идентична с имот № 176
по ПКП към ПНИ, както и, че притежаваният от тях недвижим имот,
съставляващ новообразуван имот № 501.158 по ПНИ на с.о. Доброгледски
лозя", с. Доброглед, общ. Аксаково попада в обхвата и границите на
притежаваната от наследодателя на ищците нива. В случай, че се установи
идентичност, твърдят, че с Решението на ПК - Аксаково, издадено на
05.08.1996 год., реституционната процедура на ищците е приключила и от
тогава до настоящия момент те се легитимират като собственици на
реституирания имот. Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, въвеждаща
двуфазност на реституционната процедура по отношение на земеделски земи,
попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ е приета години по-късно. Поради което по
отношение на имота е могло да бъде осъществявано давностно владение,
доколкото реституцията на същия е приключила с издаване на Решение №
12207/05.08.1996 год., издадено от ПК – Аксаково. Не оспорват, че в
регистъра към първоначално изготвения ПНИ, процесният имот е бил записан
на ищците, но ответниците са подали възражение, което е било уважено, тъй
като реституционната процедура за ищците е приключила още през 1996 год.
От възстановяването на имота им до приемането на ПНИ е изтекъл период от
20 год., поради което и комисията, разглеждаща постъпилите възражения
срещу ПНИ е приела, че не е налице пречка за придобиване на имота по
давност. Сочат още, че заповедта, с която е одобрен ПНИ не е обжалвана от
ищците, поради те с предявяване на настоящия иск се домогват да преодолеят
пропуска си да обжалват ПНИ. Ответниците твърдят, че от 1996 г. владеят
имота, като същият е бил ограден със стара телена мрежа с бетонни колове.
По изложение съображения молят предявения срещу тях иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, както и да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното копие, с Решение № 12207 от 05.08.1996 год.,
ПК Аксаково е възстановила на наследниците на ***************** правото
на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници имот:
Нива от 6,400 дка. VI категория, находяща се в терен по пар. 4 на село
Доброглед, в местността „Под село“, заявен с пореден № 1 от Заявление с вх.
№ 20Е/01.10.1991 год.
По делото липсва спор, че всички ищци се явяват наследници по закон
на *****************, починал на 28.07.1962 год.
От приетия по делото Констативен нотариален акт за собственост №
187, том LXVII, дело № 14317, вписан в Служба по вписванията Варна на
04.11.2015 год./, е видно, че в. К. В. и Д. Ив. В. са признати за собственици,
придобили правото на собственост по давност в режим на СИО на недвижим
имот, находящ се в землището на село Доброглед, община Аксаково, област
5
Варна, селищно образувание „Доброгледски лозя, съставляващ № 158 с площ
от 757 кв. м., при граници: на север -път, на изток - имот № 159, на юг - имот
№ 173 и на запад № 157.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з, проведено на 05.03.2021г.
неоспорено от страните, и кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява идентичността на възстановения с Решение № 12207
от 05.08.1996 год., на ПК Аксаково, имот, представляващ Нива от 6,400 дка. в
местността „Под село“ на село Доброглед, и процесния имот 501.158 по ПНИ.
Съгласно заключението, нива от 6,400 дка, шеста категория, находяща се в
терен по параграф 4 на с. Доброглед, м. "Под село", пореден № 1 от
заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ, се
идентифицира в ПКП към ПНИ на с.о."Доброгледски лозя", като стар имот
1.176 с площ 6,245 дка по ПСИГ, при граници: стари имоти №№ изток -
1.171, запад -1.178, север - 1.2020, юг - 1.177,1.175,1.174 и 1.173, в границите
на който се включват осем имота по ПНИ. Новообразуван имот с № 501.158 с
площ 757 кв.м. по ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя", землище с. Доброглед,
община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на
Областния управител на област с административен център -Варна, изцяло
попада в обхвата на границите на стар имот № 1.176 по ПСИГ към ПКП.
Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
При предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ищците е да
установят наличието на правен интерес, а в тежест на ответниците - да
установят по пътя на пълното и главно доказване, че са придобили
собствеността на твърдяното от тях придобивно основание.
Ищците основават правния си интерес с твърдението за неприключила
процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния
имот в тяхна полза с Решение № 12207 от 05.08.1996 год., на ПК Аксаково,
имот: Нива от 6,400 дка. в местността „Под село“ на село Доброглед,
Ответниците от своя страна основават правата си на собственост с
твърдението за придобиване на имота по давност, като се легитимират за
собственици на недвижим имот, съставляващ № 158 с площ от 757 кв. м., при
граници: на север -път, на изток - имот № 159, на юг - имот № 173 и на запад
№ 157 въз основа на Констативен нотариален акт №157 от 03.11.2015г.
Съгласно ТР №11/2012 на ВКС, нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
6
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид посоченото по-горе
обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право.
Във връзка с оспорването на КНА на ответниците, основното
възражение на ищците е, че давност по отношение на този имот не е могла да
започне да тече преди влизане в сила на ПНИ.
Предвид което, на първо място следва да се изясни въпросът дали по
отношение на процесния имот е могла да започне да тече давност, съответно-
от кой момент това е било възможно.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ,
не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила.
Установена е задължителна практика на ВКС по прилагането на този текст,
съгласно която придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на
възстановяване на ЗСПЗЗ, започва да тече най-рано от влизане в сила на чл. 5,
ал. 2 от ЗВСОНИ- т. е. от 22.11.1997 г., но ако към този момент собствеността
все още не е възстановена, давността тече от последващото решение на ОСЗ
или заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността. / в този см. са решение по гр. д. № 1623/09
г. на I ГО на ВКС, решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II
ГО и др., постановени в производство по чл. 290 от ГПК/.
Безспорно е, че процесният имот се намира в землището на СО
„Доброгледски лозя“, както и, че представлява земеделска земя, чието
възстановяване се извърша по реда на пар. 4 ЗСПЗЗ.
За имотите, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ, съдебната практика прави
разграничение в зависимост от това при действието на коя редакция на чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е издадено решението. /Р № 260/14.11.2011 г. по
гр. д. №118/11г./, като от съществено значение е и съдържанието
на решението.
В настоящия случай на ищците, в качеството им на наследници на
*****************, с Решение №12207 на ПК Аксаково от 05.08.1996 год.,
се възстановява собствеността върху Нива от 6,400 дка. VI категория,
находяща се в терен по пар. 4 на село Доброглед, в местността „Под село“.
Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при
действието на първоначалната редакция на пар. 4 ЗСПЗЗ, преди изменението
на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани, имат
конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но
аргументацията за това е, че имотът е индивидуализиран по кадастралния
план. Следва да се има предвид, че когато частите от бившите имоти по
кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени
7
като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените части
от такива имоти, които са останали след приложението на § 4а и § 4б
ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ,
решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези
части не настъпва реституционния ефект. Административната процедура за
реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на
заповедите по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани
и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗСПЗЗ дори тези решения да са издадени при първоначалната редакция на §
4к ЗСПЗЗ и затова за тези части давност не тече до приемане на ПНИ. Самият
план действително не създава и не отнема права, както е прието в Р №
387/22.11.2012 г. по гр. д. № 1180/2011 г. I гр. о. Определяйки границите, този
план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите
площи от тях над размерите по § 4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се
образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв. м.,
респективно остатъчната площ, която ползвателите могат допълнително да
изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот.
Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ: ДВ
бр. 68/30.07.99 г./ за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото
те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
От друга страна, според константната съдебна практика, правото на
собственост се възстановява с обособяване на имота като обект на
собственост. В терени по § 4 ЗСПЗЗ, това е моментът на приемане на плана
на новообразуваните имоти /ПНИ/. Приема се, че началото на давностния
срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ тече от
момента на приключване на административната процедура по възстановяване
на собствеността върху самостоятелен обособен обект на собственост.
Правилото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата
си. Отчита се, че самият ПНИ не създава права, тъй като те се създават с
индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността.
ПНИ само обособява обектите на правото на собственост, а това е основния
смисъл на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, защото
правото на собственост не е отнемано при колективизацията, а в резултат на
кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на имотите.
С оглед изложеното, съдът приема, че за частите от бившите имоти
останали след приложението на § 4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане
на плана за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като
самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват към
такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7
ЗСПЗЗ.
Следователно, в настоящия случай, най-ранният момент, от който В. К.
В. и Д. ИВ. В. биха могли да започнат да упражняват давностно владение
върху процесния имот е 04.04.2016г. –датата на която е издадена заповедта на
Областния управител.
8
Липсват предпоставки за прилагане на кратката 5 годишна давност,
установена в разпоредбата а чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като ответниците не излагат
никакви твърдения досежно наличието на основанията, предвидени в чл. 70
ЗС.
Тъй като от датата на приемане на ПНИ до датата на предявяване на
иска – 04.08.2020 год., 10 годишният срок по чл. 79, ал.2 ЗС не е изтекъл, то и
ответниците не биха могли да придобият имота по давност.
По изложените съображения, съдът намира, че ответниците не се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на придобивна
давност, поради което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
Следва да се отбележи, че съгласно разясненията, съдържащи в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №9/2012г., ответниците по иск, основан на
земеделска реституция, могат да противопоставят само възражения, основани
на свои собствени права, но не и да оспорват предпоставките за реституцията
в полза на ищците. Поради това възраженията на ответниците, че
наследодателят на ищците преди колективизацията не е притежавал нива,
идентична с възстановената, както и че притежавания от наследодателя на
ищците имот преди колективизацията, не е идентичен с НИ № 501.158 по
ПНИ на с.о. Доброгледски лозя", с. Доброглед, общ. Аксаково, следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
По искането с правно осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът съобрази следното:
Константна е съдебната практика, че собственик на недвижим имот
може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето,
на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за
собственост на същия имот като при уважаване на предявения иск,
нотариалния акт се отменя /ТР № 178/30.06.1986г. по гр. д. №150/85 г. на
ОСГК на ВС/. С КНА се установява принадлежността на правото на
собственост върху недвижими имоти и всяко трето лице, което претендира
правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва
правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи
съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за имотите,
посочени в нотариалния акт. При постановяването на съдебното решение,
което със сила на присъдено нещо се отричат правата на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият констативен нотариален
акт следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на
констативния нотариален акт следователно е винаги последица от
постановяването на съдебното решение, с което се отричат правата на
титуляра на акта и излагайки съображения, че констативният нотариален акт
следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът формира воля за
неговата отмяна за имотите, които са включени в спорния предмет по
предявения установителен иск. По изложените съображения КНА
№157/03.11.2015г. следва да се отмени, тъй като ответниците не установяват
9
по настоящото дело, че са придобили собствеността върху имота по силата на
давностно владение, продължило повече от 10 години.
Предвид несъвпадащи изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а на негово място
следва да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемите следва да
заплатят на въззивниците направени от последните пред двете инстанции
разноски, които съдът, с оглед представените списъци за разноски и
доказателства за заплащането им, определя в общ размер на 1186 лв., от
които 806 лв. за първ. производство /вкл. ДТ, депозит СТЕ, адв. хонорар/, и
380 лв. за настоящата инстанция / в т.ч. ДТ и адв. хонорар/, на осн. чл. 80 вр.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261899/10.06.2021г., постановено по гр. дело
№9128/2020г. по описа на ВРС, 18-ти състав, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по иска на Г. Д. К., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ж.к. „ ************, ап. 3; ВЛ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ул. „ ******* 19, ет. 1, ап. 1; СТ. Р. П., ЕГН **********, адрес: гр.
**********5 а; СТ. Р. П., ЕГН **********, адрес г**********; М. СТ. Т.,
ЕГН **********, адрес гр. Варна, ********* ******; Р. Р. ВЛ., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, **********; Й. К. К., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ул. „ ************; В. АТ. Р., ЕГН **************, адрес гр. Варна,
*********** ап. 62; Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул.
„************; **************, ЕГН **********, адрес: Аксаково, *****, В.
Д. К., адрес: гр. Варна, **********, срещу В. К. В. ЕГН **********, адрес гр.
Варна, **********2 и Д. ИВ. В., ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
*************, че ответниците В. К. В. ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН
********** НЕ СА собственици на НИ 501.158 по ПНИ на с.о.
„Доброгледски лозя" с площ от 757 кв. м., вид територия-населени места, при
съседи на имота: НИ с №№ 501.173 - **************; 501.1448-собственост
на насл. на ***************** /ищците/; 501.2020 - улица община Аксаково;
501157 - ***********, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.,
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Констативен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №157, том 3, рег.
№6826, дело 494/2015 от 03.11.2015г., с който в. К. В. и Д. Ив. В. са признати
за собственици на недвижим имот, придобит по давност в режим на СИО, а
именно имот, находящ се в землището на село Доброглед, община Аксаково,
област Варна, селищно образувание „Доброгледски лозя, съставляващ № 158
с площ от 757 кв. м., при граници: на север -път, на изток - имот № 159, на юг
- имот № 173 и на запад № 157.
ОСЪЖДА В. К. В. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ************* вх.
6, ет.3, ап. 112 и Д. ИВ. В., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ************
ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Д. К. с ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна,
***********. 3; ВЛ. СЛ. ВЛ., ЕГН ********** с пост. адрес гр. Варна, ул.
„******* 19, ет. 1, ап. 1; СТ. Р. П., ЕГН **********, адрес: гр. **********5а;
СТ. Р. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, **************; М. СТ. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ************, ******; Р. Р. ВЛ., ЕГН
10
**********, адрес гр. В**********; Й. К. К. с ЕГН ********** с пост. адрес
гр. Варна, ул.„************; В. АТ. Р. с ЕГН ************** с пост. адрес
гр. Варна, **********; Д. АТ. ВЛ. с ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна,
ул. „************; **************, ЕГН **********, адрес: *********, В. Д.
К. от гр. Варна, ********** сумата от 1186 лв. /хиляда сто осемдесет и
шест/ лв. на осн. чл.78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11